ОПРЕДЕЛЕНИЕ
24.08.2020 Дупница
Номер Година Град
Н.O. V
Районен съд – Дупница състав
24.08. 2020
на Година
разпоредително Страхил Гошев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
АНД 442 2020
дело № по описа за година.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. М., в качеството му на пълномощник на жалбоподателя Г.В.Б., ЕГН: **********, с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 219/06.07.2020 г., постановено по АНД № 442/2020 г. по описа на РС-Дупница, V състав. В молбата се посочва, че е направено своевременно искане за присъждане на разноски, както и е представен списък, но липсва произнасяне по същото.
В указания едноседмичен срок от въззиваемата страна не е постъпил отговор на молбата за допълване на определението в частта за разноските.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че така депозираната молба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
С жалба депозирана от Г.Б., е оспорено Наказателно постановление (НП) № 30-0000083 от 18.03.2020 г., издадено от Началника на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 127, ал.4 от ЗДвП, вр с чл. 8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 30 от Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на МТИТС.
Образувано е АНД № 442/2020 г., по описа на РС-Дупница. С горецитираното решение обжалваното НП е било отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В хода на делото процесуалният представител на жалбоподателя е представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие с посочено договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, както и списък за разноски по реда на чл. 80 от ГПК. В пледоарията си адвокатът е поискал своевременно присъждане на посочените в списъка разноски – адв. възнаграждение в размер на 500,00 лева.
С оглед изхода на спора по делото, то на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски, доколкото въззиваемата страна е дала повод за завеждане на делото.
Претенцията за заплащане на разноските е своевременно заявена – до приключване на устните състезания по делото, като по делото е представен и оправдателен документ – договор за правна помощ.
Действително, съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане разноски, поради което молбата за допълване на определението, което се явява краен съдебен акт в настоящото производство, се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена.
Въпреки това претенцията за разноски не
следва да бъде уважавана в пълен размер поради следното:
В представения договор за правна защита и съдействие, както и в представеното пълномощно липсва посочена дата на съставянето им, респ. на договаряне на адв. хонорар. С оглед на това съдът приема за такава дата, именно датата на представянето им в открито съдебно заседание – 17.06.2020 г. Минималните адвокатски възнаграждения за дела от този вид, съобразно размера на глобата се определят съгласно чл. 18, ал.2, по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преди посочената дата на договаряне на дължимото адвокатско възнаграждение, с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а. д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 / 2019 г. наредбата е била отменена в тази си част, поради което и е редуциран размера на дължимите минимални адвокатски възнаграждения по реда на предходната редакция на наредбата. Съгласно приложимата в случая Редакция към ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.,(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.), като следва да се отбележи, че същата гласи: „при интерес от 1000 до 5000 лв., размерът на минималния адвокатски хонорар е 200,00 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв“. В настоящия случай, съобразно размера на наложената глоба /1500,00 лева/ това означава, че дължимият адвокатски хонорар изчислен по този начин е в размер на 230,00 лева. Налице е своевременно направено от въззиваемата страна възражение за прекомерност още в писмото, с което е изпратена жалбата до съда, ведно с АНП. Същото е основателно и следва да бъде уважено. Делото е приключило в едно открито съдебно заседание, с разпит на само двама свидетели, поради което същото не се отличава с никаква правна или фактическа сложност. Според съда този размер на минималния адвокатски хонорар е абсолютно акуратен на положените професионални усилия и ангажираност от адвоката.
Така мотивиран, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълване в частта за разноските на Решение №
219/06.07.2020 г., по АНД № 442/2020 г., по описа на РС-Дупница, V състав, като на основание
чл. 63 ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК чл. 248, ал.1 ГПК:
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, при ИА „АА“, към
МТИТС, да заплати на Г.В.Б., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на
230,00 лв. /двеста и тридесет лева/ - адвокатско възнаграждение по делото.
Определението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: