Протокол по дело №580/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1451
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230200580
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1451
гр. Сливен, 05.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниИлияна П. Динева

заседатели:Мария Г. Велева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Е. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело частен
характер № 20222230200580 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
Частният тъжител С. Р. С., редовно призован, се явява лично и със своя
баща и законен представител Р. С. С., както и с адв.Д. Б. от АК-Сливен,
надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият А. С. С., редовно призован, се явява лично и с адв.Е. Д. от
АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.
Подсъдимият П. Х. Т., редовно призован, се явява лично и с адв.П. Н. от
АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди. Не се явява законният му
представител Х. П. Т..
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор П..
Свидетел пор.№ 5 – В. И. И., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – Д. Н. Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – С. С. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – И. С., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 9 – Н. Р. Г., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 10 – С. А. С., доведен в с.з.
Свидетел пор.№ 11 – П. Д. Н., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 12 – Ина Д., редовно призована, се явява лично.
1
Съдът констатира, че по делото е постъпила молба вх.№
15449/30.09.2022 г. по описа на СлРС от Х. П. Т., родител на подс.П. Т., с
която уведомява съда, че в периода 01-10.10.2022 г. ще бъде извън страната и
няма да може да присъства лично на насроченото съдебно заседание, като
моли да бъде даден ход на делото за разпит на свидетеля по делото П. Н., при
което производството да бъде проведено без негово участие като родител на
сина му П. Х. Т., както и изрично заявява, че неявяването му като родител на
подс.Т. в съдебно заседание, насрочено за 05.10.2022 г. не съставлява и не би
съставлявало нарушаване на правата му съгласно чл.392, ал.2 от НПК,
включително тези да участва в събирането и проверката на доказателствените
материали, в т.ч. на правото му да прави искания, възражения и бележки;
изрично заявява, че желае съдебното заседание по настоящото дело,
насрочено за 05.10.2022 г. да бъде проведено в негово отсъствие.
Съдът ВРЪЧИ препис от молбата на представителя на РП-Сливен и на
повереника на частния тъжител.
Адв.Б.: Получих препис от молбата. Считам, че няма пречки, моля да
дадете ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Да се даде ход на делото.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Да се гледа делото.
Адв.Н.: Да се даде ход на делото, считаме че няма пречки с оглед
молбата на бащата на моя доверител.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Да се гледа делото без присъствието на баща
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от молбата, присъединявам се към
казаното от страните за даване ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, с
оглед получената молба от законния представител на подс.П. Т., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
СВИД.С. Д.: Не си нося личната карта, вкъщи е.
2
Съдът намира, че с оглед заявеното от свид.С. Д., следва да бъде
освободен от залата с оглед осигуряване на личната му карта.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.С. Д..
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
В. И. И. - 17 г., българска гражданка, с първа гимназиална степен на
средно образование, учи, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с
подсъдимите.
Д. Н. Г. – 16 г., български гражданин, с първа гимназиална степен на
средно образование, учи, неженен, не работи, неосъждан, без родство с
подсъдимите.
И. Й. С. - 50 г., българска гражданка, с висше образование, неомъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимите.
Н. Р. Г. - 46 г., българска гражданка, с висше образование, омъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимите.
С. А. С. – 49 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, баща на подсъдимия А. С..
П. Д. Н. – 19 г., български гражданин, с първа гимназиална степен на
средно образование, неженен, не работи, неосъждан, без родство с
подсъдимите.
И. С.А Д. – 16 г., българска гражданка, с първа гимназиална степен на
средно образование, учи, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с
подсъдимите.
Съдът РАЗЯСНИ на свид.С. С. привилегията по чл.119 от НПК, а
именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че е баща на
подсъдимия А. С..
СВИД.С. С.: Разбирам това мое право. Желая да бъда разпитан като
свидетел.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
Съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото
НЧХД е образувано на основание внесена частна тъжба от С. Р. С. против
подсъдимите А. С. С. и П. Х. Т. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на частния тъжител да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Поддържам частната тъжба. Искам да
бъдат осъдени за побоя, който ми нанесоха. Това беше на 28.03.2022 г., за
което имам медицинско свидетелство. Всичко, което се случи, е описано
подробно в частната тъжба и го поддържам.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Съгласен съм със сина ми.
Адв.Б.: Частната тъжба потвърждава това, което е преживял, няма какво
да допълня.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Получих препис от частната тъжба преди
повече от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен.
Ще дам обяснения след като изслушаме свидетелите.
Адв.Б.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т. : Получих препис от частната тъжба преди
4
повече от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. За това дали се признавам за
виновен ще дам отговор по-късно. Не се признавам за виновен. Ще дам
обяснения по-късно.
Адв.Б.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Съдът прекъсна заседанието в 10,00 часа.
Заседанието продължава в 10,14 часа.
В залата се явяват частният тъжител и неговият законен представител,
повереникът, подсъдимите и техните защитници, както и представителят на
РП-Сливен.
В момента в залата се явява свид.С. Д..
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИЯ СЕ СВИДЕТЕЛ.
С. С. Д. – 16 г., български гражданин, с първа гимназиална степен на
средно образование, учи, неженен, не работи, неосъждан, без родство с
подсъдимите.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свид.Д..
Адв.Б.: Моля заседанието да продължи до 12,30 часа, тъй като след това
имам ангажимент. Съгласен съм в днешно съдебно заседание да бъдат
разпитани свидетелите, които са ученици и свидетеля П. Н.. Останалите
свидетели да бъдат разпитани в следващо съдебно заседание.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Съгласен съм.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Съгласен съм.
Адв.Д.: Съгласна съм.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Съгласен съм.
5
Адв.Н.: Съгласен съм, а другите свидетели да ги освободим да не чакат.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Съгласен съм.
Със съгласието на страните съдът намира, че следва да уведоми
свидетелите И. С., Н. Г. и С. С., че същите няма да бъдат разпитани в днешно
съдебно заседание, а за следващото ще бъдат призовани.
Съдебният секретар уведоми чакащите отвън свидетели И. С., Н. Г. и С.
С., че ще бъдат призовани за следващо съдебно заседание.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.В. И.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Уча в ПМГ „Добри Чинтулов“, 11-ти клас.
Познавам С. С. и П. Т., бяхме в един клас и с двамата, в момента П. не е в
нашия клас. А. не го познавам. Февруари месец тази година, в понеделник
между първия и втория час аз, С., С. и Д. Г. отидохме до „Харна Пекарна“ да
си вземем закуска и аз ги чаках отвън и се огледах, и попитах къде е С.. Едно
момче ми отговори, че С. ще дойде след малко. След това две момчета
хванаха С. и тръгнаха в посока нагоре към полицията. След това ние
тръгнахме след тях. Бяхме аз, С. и Д. Г.. Тръгнахме нагоре след тях и те
влязоха в една уличка, и докато стигнем там П. излезе първи от тази уличка, и
докато вървя каза, че си изцапал обувката с кръв. След това видяхме С.
паднал на земята и С. и Д. Г. му помогнаха да се изправи. Той беше целият в
кръв и го занесоха до училище. Това беше в понеделник, в междучасието
между първия и втория час. Ние бяхме тогава втора смяна. Втората смяна
започва в 13,30 часа и след първия час стана това, в междучасието. Мисля, че
беше февруари месец, но не съм сигурна. Не е март месец, февруари месец
беше. Тогава, когато намерихме С., А. не съм го виждала. Тези две момчета, с
които тръгна С., аз не ги познавам. С. не тръгна доброволно с тях. С. беше
между тези две момчета, те го хванаха за ръката и тръгнаха с него. С. не се
дърпаше. Тези две момчета, които не познавах и които хванаха С. за ръката,
днес са тук. Едното от тях беше това момче (посочва подс.А. С.), а другото
момче е призовано като свидетел, казва се П.. П. каза, че се изцапал с кръвта
на С.. А. и П. хванаха С. за ръката да върви с тях. Двамата го държаха за
ръката (посочва над лакътя), единият го държеше за едната ръка, другият за
другата, над лакътя. Не попитах С. дали има някакъв проблем, защото той
6
беше по-напред от мен. Аз бях застанала пред „Харна Пекарна“, на тротоара
до пешеходната пътека, с лице към гимназията. С. изобщо не влезе в „Харна
Пекарна“, щеше да си взима кафе, когато тръгна с тези момчета. Машината за
кафе се намира в „Харна Пекарна“, но С. не влезе там и не си взе кафе. Когато
казах на глас „Къде е С.“, тогава един глас, мисля че на А., каза че ще дойде
С. след малко. С. се движеше пред нас, на доста разстояние, поне пет метра.
Аз виждах визуално гърба му. Излязохме в междучасието от училище аз, С.,
С. и Д. Г., стигнахме до „Харна Пекарна“, в нея влязоха С. и Д. Г., аз бях пред
„Харна Пекарна“ и ги чаках. С. стигна с нас до „Харна Пекарна“, но не влезе
вътре. Д. и С. бяха още вътре в „Харна Пекарна“ и аз попитах къде е С..
Имаше ученици отвън от езикова и от други училища, защото е междучасие.
Тогава един глас отстрани, може би на А., ми каза че той ще се върне по-
късно. Изчаках момчетата Д. и С. да излязат от „Харна Пекарна“ и тогава
видяхме, че С. е с тези две момчета и върви нагоре към полицията. Тогава
тръгнахме тримата след него. После, не първата уличка, а има като паркинг,
влязоха тримата – двете момчета със С.. Тогава видях П., той вървеше зад тях
или до тях. Четиримата влязоха в уличката. Докато ние стигнем до уличката,
виждаме първо П. да излиза, след това С. на земята целия в кръв и беше
отстрани на уличката. Когато се огледах наоколо, не видях А. и П.. Докато С.
и Д. бяха в „Харна Пекарна“, аз просто стоях отпред и ги чаках. С. беше с
мен, но доста по-встрани, от дясната ми страна беше. Аз гледах към
училището. Имаше твърде много хора и не чух някой да разговаря със С.. С.
беше на една ръка разстояние от мен, не повече. Бяхме на около пет метра от
С. когато го видяхме с другите момчета и веднага тръгнахме след тях.
Виждахме ги постоянно. Докато стигнем до уличката мина не повече от
минута. Движехме се бавно. От „Харна Пекарна“ първо пресичаме улицата,
после продължаваме нагоре към кръстовището. Паркингът е точно на
кръстовището и не знам дали е точно паркинг или улица, но не е асфалтирано.
Не помня как бяха облечени момчетата, които бяха хванали за ръцете С..
Когато видяхме П., той нямаше видими наранявания по лицето и тялото си,
само каза че има кръв по обувката си от С.. П. го видях в лицето, нямаше
наранявания, нямаше зачервявания. Не съм разговаряла аз със П..
Адв.Б.: Моля да бъдат предявени на свидетелката обясненията, които е
давала по време на проверката, с цел установяване на датата на инцидента.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Съгласен съм.
7
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Съгласен съм.
Адв.Д.: Не съм съгласна, защото считам, че това е доказателство,
събрано по делото, но не считам, че по този начин свидетелката следва да
бъде запозната с това доказателство, писмено, и по този начин да
свидетелства, припомняйки си.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.Н.: Не давам съгласие за предявяване на така посочените
документи.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Съгласен съм с адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ: Предявяване на сведението по проверката, а не по
делото, както каза защитникът Д., не касае съдържанието, а датата, така че
няма пречка да бъде предявено сведението.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание на състава на съда и връщане на страните в залата,
съдът намира че няма процесуална пречка да бъде предявено сведението,
попълнено от свид.В. И. в хода на преписка вх.№ 1693/2022 г. по описа на РП-
Сливен, тъй като предявяването не касае съдържанието на дадените тогава
сведения от свидетеля, а само относно датата, на която същата ги е
попълнила.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на свид.В. И. сведение, находящо се на л.57 от делото.
СВИД.В. И.: Почеркът е мой. Попълнила съм го на 29.03.2022 г.
Инцидентът тогава значи се е случил март месец, а не както казах февруари.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
8
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
СВИД.Д. Г.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Уча в ПМГ, в един клас съм със С., В. и С..
Познавам П., беше в моя клас, а сега не е в нашия клас откакто стана този
случай. А. не го познавам. Беше края на март месец, мисля че 28-ми, тази
година. Бяхме втора смяна на училище, часовете започват в един и половина.
След първия час, в междучасието отидохме до „Харна Пекарна“ аз, С., В. и С..
Стигнахме до „Харна Пекарна“ четиримата. Аз и С. влязохме да си вземем да
ядем, а В. ни чакаше отвън. Когато ние излязохме със С., тогава С. влезе в
„Харна Пекарна“ за да даде някакви пари на продавачката. По едно време В.
попита къде е С., за да можем да влезем за другия час. Не се сещам някой
дали е отговорил на въпроса на В.. След това видях С. като излиза от „Харна
Пекарна“, беше сам, след това мина край нас, на няколко метра от вратата и
беше с А. и П., и тръгнаха нагоре по улицата. С. вървеше след тях. А. и П. не
държаха за ръцете С.. Вървяха в посока нагоре към полицията. С. вървеше
между А. и П.. Вървяха със средна скорост. Когато го видях, те вече бяха на
5-10 метра от нас. Ние тръгнахме със С. след тях, за да може да помогнем на
С. ако нещо стане, а В. също тръгна, но беше на един-два метра зад нас.
Тръгнахме след тях, за да ги разтървем ако нещо стане, защото бях чувал, че
преди това е имало друг инцидент между С. и П., но аз не съм присъствал на
него. Затова тръгнах след тях, защото има проблеми между С. и П. и ако нещо
стане, да помогна на С.. Когато тръгнахме след тях, покрай нас бързо мина П.
и стигна до тримата и взе да върви след тях. Точно на кръстовището завиха
надясно по новата улица, еднопосочната. След като завиха по тази улица, ние
ускорихме крачка със С.. В същия момент от улицата, по която бяха завили,
излезе П., показа че обувката му е в кръв и каза, че повече го е яд за обувката,
отколкото за С.. В. беше малко по-назад от нас, когато излезе П. от улицата.
Не видях П. да има наранявания или зачервявания по лицето и тялото. П. като
каза това, отиде към училището, а ние отидохме да видим за С. и той в този
момент също излезе от улицата и като ни видя, падна на земята. С. беше
целият в кръв, имаше кръв по цялото лице. Точно преди завоя С. излезе от
уличката и аз не съм влизал в уличката да видя за А. и П.. Вдигнахме С. и му
9
помогнахме да отиде до училище и го заведохме до лекарския кабинет.
Попитахме С. какво е станало, но той не можеше да ни отговори, защото беше
в кръв и плачеше. Не съм видял С. да си взема кафе когато тръгна с тези
момчета нагоре. Със С. сме в приятелски отношения. С П. не си говорим. На
предния инцидент не съм присъствал и не знам за какво е. Доколкото разбрах,
инцидентът е бил за момиче. С. беше казал на П. от нашия клас да замълчи, че
никой не я пита, някаква ситуация беше станала, С. искаше химикал от
някого и П. каза, че на прости хора няма да даде химикал. Доколкото разбрах,
но дали е така или не, П. и П. са имали някаква връзка, приятелска. Не съм
чувал С. да е обиждал П.. Доколкото разбрах, предния инцидент пак е имало
сбиване между С. и П., доколкото разбрах С. е надделял. По-късно С. разказа,
че са го дръпнали тримата докато вървял с тях встрани и са го ударили, но С.
не каза кой го е ударил. С. не каза дали тримата са го били или само някой от
тях. Когато се появи С., другите две момчета А. и П. не ги видях. Ние бяхме
на десетина метра от тях, когато те завиха в уличката. Не знам дали П. и А.
имат роднински отношения. Точно след „Харна Пекарна“, където е
пешеходната пътека, тогава П. мина покрай нас и ни задмина и стигна до С.,
А. и П.. Минаха около пет минути от момента, в който П. ни подмина, до
момента в който видяхме П. да излиза от улицата. Мина около една минута от
момента, в който те се скриха в уличката до момента, в който П. излезе от
нея. Ние вървяхме след тях нормално, не бързо. Те вървяха леко по-бързо от
нас, със средна скорост.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
СВИД.С. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Уча в ПМГ. Познавам С., познавам П., А. не го
10
познавам. Със С. и П. бяхме в един клас, сега само със С. сме в един клас, а П.
е в друго училище. Той се премести след инцидента. Инцидентът мисля, че
беше март месец 2022 г., в края на месеца. Бяхме втора смяна на училище,
която почва в един и половина. След първия час, в междучасието отидохме до
закусвалнята „Харна Пекарна“ със С., В. и Д.. Четиримата стигнахме до
„Харна Пекарна“. Първо аз влязох вътре да си купя закуска. Докато бях
вътре, Д. влезе да си купи закуска. Ние двамата излизахме от „Харна
Пекарна“ когато В. влезе да си купи закуска. Тя излезе и С. влезе да си вземе
кафе. Чакахме С. отпред пред закусвалнята и видяхме две момчета, заедно с
П., да дърпат С. нагоре по улицата, в посока към полицията. П. не го
дърпаше. А. и П. бяха от двете страни на С. и го държаха за двете ръце над
лактите, до рамената, дърпаха го нагоре по улицата, а П. вървеше до тях.
Тогава А. каза, че С. ще дойде след малко. Аз попитах къде е С. и тогава А.
отговори това. Казах, че не можем да го оставим сам, да тръгнем след тях,
защото е наш приятел и знаехме какво може да се случи, да го набият, както
това стана. Мислехме, че може да го набият заради случката от предходната
седмица. След училище се бяха сбили П. и С.. Аз присъствах. Бяха скарани
преди училище П. и С., заради едно момиче П.. П. е приятелка на П.. С. и П.
се бяха скарали, защото С. беше поискал химикал от П., а тя го обиди, каза му
че на простаци не дава химикали и С. отвърна „Не съм те питал“. П. не му
даде химикал, затова се скараха двамата. Преди училище П. е заплашил С. и
му е казал да не се прави на голяма работа, и му е набил глава в челото. След
което продължиха техния конфликт вечерта след учебните часове. Те се
сбиха пред училище, ПМГ, където е кооперацията срещу ПМГ, има подземен
паркинг и те бяха на тротоара до подземния паркинг. Бяха С. и П., около мен
имаше доста хора съученици. С. нападна П., С. първо буташе П. в гърдите,
каза му „Защо съм голямата работа, имаш ли някакъв проблем“. Тогава П. му
каза, че го е предупредил преди училище, а С. искаше да знае какъв е
основният проблем и се сбиха. Заедно се удряха, С. и П. си нанасяха удари с
юмруци. Според мен нямаше победител. В него случай П. имаше повече
наранявания. Заради тази случка ние тръгнахме след тях, за да предпазим
приятеля си. От „Харна Пекарна“ те тръгнаха нагоре по улицата, по тротоара,
бързо вървяха. След тях тръгнахме аз, В. и Д.. Заедно вървяхме, бързо
вървяхме, за да ги стигнем. Стигнахме до входа на езикова гимназия, където е
големият паркинг и по пътя се връщаше П., само той. П. нямаше наранявания,
11
но си показа обувката и каза „Този боклук ми оцапа скъпата обувка с кръв“.
После се върна в училище, а ние продължихме да търсим С.. Намерихме го на
10-15 метра на един паркинг, лежеше на земята. Наоколо нямаше никой и се
чудехме къде са отишли другите момчета. Аз вдигнах С. и го докарахме до
училище, до класната стая. Не съм присъствал дали С. е ходил до лекарския
кабинет. С. тогава не можеше много да говори, но каза че е свързано с П..
Тогава С. не можеше да говори и не е казал дали тримата са го удряли или
само някой. После ни каза, че гологлавото момче му е нанасяло удари, а
тогава А. беше с гола глава. За П. не е казал да го е удрял, но ние съдихме по
обувката. Докато ние вървяхме след тях, те бяха на десет метра пред нас и
свиха в, то не е уличка, а паркинг, на който намерихме С.. Минаха около две-
три минути от момента, в който ги загубихме от поглед, до момента, в който
видяхме П.. С. имаше наранявания в носа. П. нямаше наранявания. За
краткото време, в което го видях, нямаше зачервявания по лицето. Аз тогава
не го познавах А., но тогава той беше с гола глава и видях как дърпаше С.. С.
не ми е казал какви удари му е нанесъл А.. Нямам близки приятелски
отношения със С., Д. и В., ние сме съученици. С П. по същия начин. Когато
беше в нашия клас, не съм си говорил толкова с П.. В предния инцидент
между П. и С. не съм участвал в боя, само ги разтървах. Не съм чувал С. да е
обиждал П.. Доколкото си спомням, тогава П. беше със спортен екип, но
цвета не помня, тъмен цвят, а А. беше с черна тениска, не си спомням друго
за облеклото му. П. и той беше със спортен екип, тъмен. Не видях тогава С. да
си взема кафе от „Харна Пекарна“. Когато видях С., той беше на улицата от
страната на „Харна Пекарна“ след пешеходната пътека нагоре към полицията.
Предния инцидент, за който разказах, двата случая са в един и същи ден –
преди училище и след училище. Разговорът за химикалката беше по-рано,
преди този инцидент. Не разбрах защо тези две момчета А. и П. са дръпнали
С..
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
12
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
СВИД.П. Н.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам А. и П.. А. го познавам от училище, а П.
го познавам от А.. С. не го познавам. Датата не я помня, мисля че март 2022
г., мисля че беше края на месеца, но не съм сигурен. Малко преди това А. ми
каза, че са обиждали братовчедка му П. и П. я е защитил, но нямам никаква
идея какъв е П. на П.. След това А. ми разказа, че С. извикал хора и са му
скочили няколко човека и са го набили П.. Това е два-три дни преди този
инцидент, нещо такова. Бяхме двамата с А. когато му се обади П. да му каже,
че е набит. Мисля, че два-три дни след като му се обади П., А. и аз изчакахме
след училище С. за да говорят. П. преди да започне час дойде при нас и А. го
помоли да ни покаже кой е С., за да може А. да говори с него. Тогава излязоха
от училище, мисля че беше след първия им час, бяха втора смяна и аз и А.
видяхме П. как излиза от училище. Тръгнахме към него и след това към
„Харна Пекарна“, защото С. тръгна с приятелите си натам, за да може А. да
говори с него. А. влезе след С. в „Харна Пекарна“ и го изкара навън. Не
помня дали С. носеше нещо в ръцете си. Излязоха двамата, С. и А., от „Харна
Пекарна“. А. попита нещо С., но не помня какво. След това тръгнахме нагоре
аз, А., П. и С.. А. и С. тръгнаха двамата напред и аз тръгнах след тях с П.. Не
зная защо не си говориха пред „Харна Пекарна“, просто тръгнаха и аз тръгнах
след тях. Не помня дали А. е държал за ръцете С.. Тръгнахме в посока нагоре
към полицията. Стигнахме до паркинга, който се пада вдясно. Тогава А.
попита С. защо е обиждал братовчедка му или нещо такова, не помня точно, и
тогава явно А. не се сдържа, и тогава хвана за косата С., оскуба го и го удари
вдясно по лицето, около бузата, около скулата, му удари два-три юмрука.
След това го пусна и докато С. беше прав П. започна да го налага с юмруци по
лицето, не знам в коя част. След като започна да го удря П., на С. мисля че
почна да му тече кръв от носа. Не помня колко пъти П. удряше С.. Първо П.
го удряше с юмруци в лицето, след това хвана С. за врата под мишницата си и
пак го удряше в лицето. След това П. го пусна и С. падна на земята. Тогава П.
започна да го рита в лицето. Не помня колко пъти го рита, аз се стреснах като
видях С. в кръв и исках да си тръгна. Не съм опитвал да спра А. и П., само им
13
казах да спрат. След като А. го удари два-три пъти, повече не е пипал С., а
останалият бой беше от П.. След като С. беше паднал на земята и П. го
риташе, чак тогава П. спря. Нямам никаква идея колко време продължи от
момента, в който А. почна да удря С. до момента, в който П. престана да го
удря, но всичко стана много бързо, може би около две-три минути, нещо
такова, не помня точно. Аз накарах А. да си тръгваме, защото се стреснах.
Тръгнахме към вкъщи. Не се върнахме по обратния път, а продължихме по
паркинга, по улицата направо. Не се върнахме в посока към гимназията. П. си
тръгна с нас, но в другата посока, към училището. Оставихме С. там на място.
Не съм чул какъв е бил разговорът между А. и С.. Бях на разстояние от тях
два-три метра, но си бях на телефона, просто си разглеждах Инстаграма. А.
нанесе около два-три удара на С.. Аз му казах да спре, да не го прави. Аз и
преди това му го казах. Докато бяхме там на това като паркинг, но има и
уличка с къщи, не съм видял някой от приятелите на С. да дойде. Не помня
дали С. си тръгна или го оставихме там. То ми беше като черно перде пред
очите. Не видях С. да посяга на П.. Ударите от А. не бяха силни, но от П. бяха
доста силни. А. удари С. два-три пъти едно след друго, пусна го и след това
започна да го удря П. непрекъснато. Докато беше удрян С., мисля че казваше
„Стига“, не помня много. След като му се нахвърли П. да го удря, аз се
стреснах просто и блокирах, останах шокиран.
Адв.Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Нямам въпроси.
Адв.Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Моля да бъде допуснат повторен разпит на свидетеля С. Д..
Имаме да му зададем един въпрос относно това присъствал ли е Д. Г. на
предходния инцидент.
Адв.Б.: Не съм съгласен.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. С.: Не съм съгласен.
14
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Р. С.: Не съм съгласен.
Адв.Д.: Съгласна съм.
ПОДСЪДИМИЯТ А. С.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т.: Съгласен съм.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
Съдът намира искането на защитата на подс.Т. за допустимо и
основателно с оглед изясняване фактическата обстановка по делото.
С оглед гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА повторен разпит на свид.С. Д. със снета по делото
самоличност.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
свидетелят обещава да говори истината.
СВИД.С. Д.: Д. Г. не е присъствал на предходния инцидент.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме да се освободят разпитаните свидетели.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели.
Съдът предлага на страните, с оглед служебните ангажименти на
съдебния заседател И.Д. и ангажиментите на повереника адв.Б., свидетел И.
Д. да бъде разпитана в следващо съдебно заседание с останалите свидетели.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 04.11.2022 г. от 13,30 часа, за която дата
и час РП-Сливен, частният тъжител, неговият баща и законен представител и
неговият повереник, подсъдимите и техните защитници, и свидетел И. Д. да
се считат редовно призовани от днес.
15
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите С. и Г..
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,55 ч.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16