Решение по дело №295/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3516/09.02.2024 г. на „Жетом транс“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 22 от 12.01.2024 г., постановено по анд № 20235220201126 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна Инфраструктура“, от 21.04.2021 г., с който на „Жетом транс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде отменен издаденият електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв. Й., който поддържа касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Изложени са твърдения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, представлява се юрк. И., която оспорва жалбата. Моли да се остави в сила оспореното решение на Районен съд – Пазарджик. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е основателна.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 21.04.2021 г. в 11:35 часа, е установено нарушение № C142E3E1DD1B6C20E053041F160A489D, с ППС влекач Скания Р 450, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено и доказано, че е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Приел е от фактическа страна, че нарушение е осъществено, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата сума за преминаване по платената пътна мрежа.

В този контекст следва да се посочи, че по отношение на наложената с ЕФ санкция трябва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, т. 39 и цитираната съдебна практика). В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 49). Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

В случая, приложимата разпоредба на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като законът не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Системата от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.

Предвид горните, СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 49).

Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решението на Районен съд – Пазарджик следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.

На следващо място, видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 21.04.2021 г., като ЕФ е връчен на санкционираното лице на 05.07.2023 г. Съгласно редакцията на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с по – късна редакцията на тази разпоредба, в сила от 13.02.2024 г. (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.), законодателят е предвидил, че: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Преди това, в редакция към ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г., нормата е гласяла, че: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".“

Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението пък предвижда, че: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Предвид горните, систематичното тълкуване на разпоредбите в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в от ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

Предвид горните и при извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания са налице.

Поради всички гореизложени оспореното решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и оспорения електронен фиш.

С оглед изхода на делото е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед представен „пълномощно/договор“, съдържащ разписка за заплатена сума в брой за правна защита и съдействие пред Административен съд – Пазарджик.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 22 от 12.01.2024 г., постановено по анд № 20235220201126 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна Инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], да заплати на „Жетом транс“ ЕООД, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща извършени от дружеството разноски.

Решението е окончателно.