РЕШЕНИЕ
№ 2577
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120104238 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВИЯ 2020” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: .........................., представлявано от В.
В. И. срещу „ДИД - 74” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
............................, представлявано от управителя И. Д. А., с която се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1536.00 лв. (хиляда петстотин тридесет и шест
лева) с ДДС, представляваща неплатена цена на услуги – ремонт и на стоки - резервни части,
за което е издадена фактура №**********/02.02.2021г., както и сумата от 194.56 лева,
представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за периода от 03.02.2021 г. -
датата, следваща датата на падежа, до 04.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 29.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението по
исковата молба.
Излагат се твърдения, че между страните са възникнали валидни търговски
отношения. Ищецът, като изправна страна, извършил ремонт и вложил резервни части в
МПС с регр.№ ................, за което е била съставена фактура № 102/02.02.2021 г. Въпреки
отправените покани ответникът не е заплатил дължимата сума на падежа и изпаднал в
забава, поради което главницата се претендира ведно с начислена мораторна лихва.
Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК от ответното дружество не е
депозиран писмен отговор и негов представител не се явява в съдебно заседание.
От процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Предявен е иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
обосновано предположение за това, че страните са били в търговски правоотношения, по
които ищецът е изпълнил задълженията си за извършване на ремонт, а по отношение на
ответника е възникнало задължението за плащане на съответната цена. Ето защо предвид,
липсата на данни за погасяване на същото, съдът намира, че от представените доказателства
може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск за плащане на
сумата от 1536 лв. – главница и съответната лихва за забава.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и
негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от
непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест
на ответното дружество да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски
в настоящото производство, а именно сумата от 111.56 лв. – държавна такса и 340лв. –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДИД - 74” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
............................, представлявано от управителя И. Д. А., да заплати на „ВИЯ 2020” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: .........................., представлявано от В.
В. И., сумата от 1536.00 лв. (хиляда петстотин тридесет и шест лева) с ДДС, представляваща
неплатена цена на услуги – ремонт и на стоки - резервни части, за което е издадена фактура
№**********/02.02.2021г., както и сумата от 194.56 лева (сто деветдесет и четири лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за
периода от 03.02.2021 г. - датата, следваща датата на падежа, до 04.05.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022г. до окончателното
изплащане на задължението по исковата молба, както и направените съдебно-деловодни
разноски от общо 451.56 лв. (четиристотин петдесет и един лева и петдесет и шест лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3