Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 12847 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата Б.Ц.Х.
срещу съдебно решение № 111229 от 04.06.2020г., постановено по гр. дело №
74026/2019г. по описа на СРС, 86 с-в, в частта относно държавите за които е
допуснато пътуване на детето Б.Й.М., в частта в която е постановено детето да
пътува само със съгласието на своята майка и придружавано от нея и в частта, с
която не е уважено искането ѝ за разноските по делото. Заявено е искане
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части с произтичащите от
това правни последици.
С молба вх. № 260317 от 04.01.2021г. по описа
на СГС, въззивницата е конкретизирала, че не е заявила искане за допълване на
първоинстанционното съдебно решение, нито иска изменението му в частта за
разноските.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно в обжалваните части, поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, като не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия
ответник не е подал отговор на въззивната жалба.
В насроченото открито съдебно заседание
страните, редовно призовани, не се явяват и не изплащат представители.
Във въззивното производство не са събирани
нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на въззивника,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 74026/2019г. на
СРС, 86 състав, е разрешено на основание чл. 127а, ал.2 от СК, вр с чл. 45 и
чл. 76, т. 9 от ЗБЛД издаването на паспорт на малолетното дете Б.Й.М., както и
на същото да напуска пределите на страната и да пътува в държавите от
Европейския съюз, Великобритания, Република Сърбия и Република Северна
Македония, със съгласието само на своята майка Б.Ц.Х. и придружавано от нея и
за не повече от общо 45 дни годишно, които не съвпадат с дните на определения
от съда режим на лични контакти на бащата Й.М.М. с детето. С решението си съдът
е оставил без уважение искането на Б.Ц.Х. за разноски, като неоснователно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс (СК), когато родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на
ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем (в този смисъл е задължителното за съда
указание, дадено в т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСГК на ВКС).
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводите на въззивника, споделя установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да
преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272
от ГПК).
Производството по чл. 127а от СК е такова по
спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по целесъобразност. Т.е. за
да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК, съдът дължи да
изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите на родителя,
който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е прието,
че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен
анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
Интересите на детето следва да се обсъдят и
от гледна точка на въздействието на евентуалната промяна в неговата жизнена и
социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с
оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на
детето. Преценката интересите на детето обосновават извода на настоящия
въззивен състав, че исканото разрешение, за което е образувано производството
по чл. 127а от СК, е в интерес на малолетния Б.Й.М..
Въззивният състав приема, че следва да бъде уважен
иска на Б.Ц.Х. по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето Б.Й.М. е да пътува
извън територията на нашата страна до държавите от Европейския съюз,
Великобритания, Република Сърбия и Република Северна Македония, за да придобива
знания и впечатления от богатата култура на тези държави, като по този начин се
разширява неговият светоглед, което ще се отрази благоприятно на неговото
възпитание, образование и развитие като личност.
Този извод на съда се подкрепя както от
събраните в първата инстанция доказателства, така и от отразеното в
представения пред въззивната инстанция социален доклад на Д„СП“-Младост. Детето
е ученик в пети клас в 8 СУ „Васил Левски“ в гр. София, като се справя отлично
в училище и посещава частни уроци по английски език и плуване.
По делото липсват каквито и да било твърдения
и доказателства за вредности за детето от контактите му с неговата майка и от евентуалните
му пътуванията до държавите от Европейския съюз, Великобритания, Република
Сърбия и Република Северна Македония. Посочените държави са политически стабилни,
без граждански и социални конфликти, с високи постижения в областта на
културата, науката и техниката. В интерес на детето е да пътува извън
територията на Република България, да придобива впечатления и от посочените
държави, като така се разширява неговият светоглед, в каквато насока е и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република България.
Същевременно за ответника – въззиваема страна
в настоящото производство, липсват данни да е съпричастен към желанието на
ищцата да изведе детето извън страната. По изложените съображения съдът приема,
че с даденото разрешение за пътуването на детето извън страната няма да се
накърни режимът на лични отношения на бащата с детето Б..
Неоснователно е възражението на въззивницата,
че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при
постановяване на решението в обжалваната част. Необсъждането на всички
доказателства по делото е съществено процесуално нарушение, когато води до формиране
на неправилен правен извод от съда, какъвто в случая не се установява.
Неоснователен е и поддържания с въззивната
жалба довод за необоснованост на решението, с твърдението, че съдът е определил
произволно държавите в които детето може да пътува. Въззивният състав приема,
че този довод може да се приема за изцяло относим и към искането на ищцата,
която не конкретизира причините и/или
целите поради които иска извеждането на детето и в други държави (с оглед на дължимата от съда преценка
конкретно за всеки отделен случай – виж цитираното ТР), извън изброените в
обжалваното решение. Отделно от изложеното съдът съобрази, в изпълнение нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, че от 24.02.2022г. в източната част на континента
Европа се водят военни действия, поради което евентуално разрешение за извеждането
във всички държави от континента, не е в интерес на детето.
Неоснователно е и възражението за допуснато
от съда нарушение на материалния закон в частта, с която се разрешава на детето
да напуска пределите на страната само със съгласието на своята майка и
придружавано от нея. С въззивната си жалба ищцата е приложила Експертно решение
на ТЕЛК за детето Б.Й.М.. Макар този документ да не е приет като писмено
доказателство във въззивното производство, то въззивният състав счита, че по
делото се съдържат данни за наличие на здравословен проблем при детето (диагностицирано
заболяване епилепсия с припадъци; хиперактивност, емоционална импулсивност с
готовност към агресия), което изисква детето да бъде придружено от родителя,
който упражнява родителските права с оглед вземането на бързи и адекватни решения
при възникването на евентуален здравословен проблем на детето в чужбина. В случай,
че ищцата – въззивник в производство, се счита обременена от необходимостта при
всяко излизане на детето в чужбина и тя да бъде заедно с него (вкл. и относно
финансовата тежест за заплащане разходите на двама души), то би могла да иска
съдействието и на другия родител, който не е лишен от родителски права и следва
да носи родителската отговорност в защита интереса на детето.
При
постановяване на първоинстанционното решение, в обжалваните части, не се
установи да са допуснати нарушения императивни материалноправни норми.
Правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата родители (страните
в производството) и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
С оглед на
изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на
решението си в обжалваните части.
Поради съвпадение на правните изводи на двете
съдебни инстанции, решението в обжалваните части, следва да се потвърди.
По разноските:
Във въззивното производство страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 111229 от 04.06.2020г. по гр. дело № 74026/2019г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.