Номер 108312.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100501862 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. №
40810/25.06.2020г срещу решението на ВРС-ХХХІІІс-в № 2160/5.06.2020г по гр.д.№
19081/2019г, с което е прието за установено, че И. А. П. не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от 4375,15лв, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за периода от 28.02.2018 до
27.02.2019г; сумата от 718,27лв, представляваща извършените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното дружество.
Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на ищеца количество
ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички
предпоставки на фактическия състав били налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
между страните съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което
ищецът е потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в
който е монтиран процесният електромер, бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
1
използваната ел.енергия. Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско измерване
/СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предотвратяване неправомерните въздействия върху СТИ.
„ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството е оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и собственик на
електромера /СТИ/ в съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва
технически проверки на място на СТИ и измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е определена
със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за метрологичен и
технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития
регистър 1.8.4. имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при
редовния отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в
БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил
съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени
натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК
се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия е
посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството
ел.енергия, изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера
(1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактура била определена цената
на ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото
количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се
дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума,
представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената техническа
проверка и затова неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната.
Това количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от страна на
ЕРП-дружество, а било реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
2
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика
между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора за
доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата
равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е била издадена
след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя
за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез
която се остойностява действително консумирана електрическа енергия, която е била
отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за
ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не само не е
ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията
не би била извършена и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова
тарифа. В този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия. В
горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№ 1370/2015г
по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която електромерът е
бил в метрологична годност към момента на проверката и се касаело за неправомерно
вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че
натрупаните в скрития регистър 66674квт са преминали през процесния електромер,
като същите са били доставени и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на
обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните
(скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия
без електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през
точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може
да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда
имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи
стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължала на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №
3
150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.
Поради изложеното моли за изцяло за отмяна решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно и за постановяване на ново за отхвърлянето на предявения иск.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от И. А. П. .
В о.с.з. е докладвана молбата му, с която оспорва жалбата като неоснователна и е
отправено искане за присъждането на сторените във възивноо производство разноски.
Производството е образувано по искова молба на И. А. П. , в която излага, че е в
договорни отношения за доставка на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Варна ул.„О." №
17 ап.4 под кл.№ ********** и аб.№ **********.
От служители на "Енерго-Про Мрежи" АД бил съставен КП, въз основа на който
„Енерго-Про Продажби" АД е начислила процесната сума, представляваща допълнително
начислени суми за ел.енергия за минал период.
Оспорва изцяло дължимостта й, както и съставеният КП доколкото същият като
частен документ нямал материална обвързваща сила за съда. Оспорва да е била правена
проверка в негово присъствие или в присъствието на двама свидетели.
Ищецът оспорва начина и методиката, по които е била начислена сумата по
посочената партида. Същите били неправилни и незаконни.
Твърди, че размерът на паричната сума бил произволно определен, т.е. без каквото и
да е правно основание и в нарушение на нормите, уреждащи предоставянето и
потреблението на ел.енергия.
Потребителят не дължи процесната сума на ответника, а ответникът, съгласно
издадения му лиценз, имал право само и единствено да продава ел.енергия, но не и да
принуждава потребителите да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на
ел.захранването им.
Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ - КП, а на
предхождащи неверни и неоснователни твърдения на трето юридическо лице ,ЕРП Север'
АД.
Поради изложеното за него е налице правен интерес от търсената защита и затова
моли за постановяването на решение, с което да се приеме в отношенията между страните,
че ищецът няма парично задължение в размер на 4375,15лв, начислена под формата на
корекция за обект в гр.Варна ул.„О." № 17 ап.4 за периода от 28.02.2018г до 27.02.2019г по
ф-ра № **********/20.11.2019г, за кл.№ ********** и аб.№ **********.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по чл.131 ГПК е
депозирала писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на ИМ.
4
Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално
право, предмет на отрицателния установителен иск - вземането на „Енерго-Про
Продажби"АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 4375,15лв, конкретизирано
по размер с ф-ра № **********/20.11.2019г и се дължи от ищеца, на осн.чл.200 ал.1 ЗЗД
вр.чл.38 ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП Север"АД във вр.чл.37 ал.1 т.1,
одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г, изменени и допълнени с Решение ОУ-
004/06.04.2009г на КЕВР.
Ищецът и отв.дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север" АД.
Отв.дружество е изпълнявало поетите договорни задължения добросъвестно и точно
в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато
необходимото количество ел.енергия в обект, находящ се в гр.Варна ул.„О." № 17 ап.4 с аб.
№ ********** и кл.№ **********.
На 27.02.2019г е била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север"АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително
да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и СТИ.
„ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение
на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това
№ Л-138-07/13.08.2004г, издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна
мрежа по смисъла на § 1 т.346 б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл.116 ал.6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място
на измервателната система и на СТИ. На последните се извършвали първоначална и
последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството има задължението да следи за техническото състояние на измервателните
уреди. Като резултат от такава проверка било и констатираното несъответствие при
отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната. „ЕРП Север"АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената проверка е бил съставен КП № 1105514.
При проверката са били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било
установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания. В регистър 1.8.1. били
отчетени 002977кВтч, в регистър 1.8.2.-002040кВтч. а в регистър 1.8.3.-22581 кВтч.
Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов, и поставен в индивидуална
опаковка, пломбиран с № 588015 и изпратен за метрологична експертиза в БИМ.
КП за извършена техническа проверка отразявал действителното фактическо
положение. Същият бил подписан от двама свидетели. Извършената проверка на електромер
с фабр.№ 1115 0315 0076 2123, на неговата цялост и функционалност, притежава
съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца била консумирана
ел.енергия, която не била заплатена. Ако абонатът е потребил ел.енергия в количество,
различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е била извършена и от БИМ ГД„МИУ" РО-Варна, за която е бил
съставен КП № 2671/12.11.2019г. От нея се е установило, че при софтуерно четене била
5
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по
тарифа 1.8.3. в размер на 22581,4кВтч, която не била визуализирана на дисплея. КП на БИМ
като официален свидетелстващ документ, съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с
материална, обвързваща съда доказателствена сила.
На 18.11.2019г „ЕРП Север"АД е изготвило становище за начисляване на ел.енергия,
като е бил конкретизиран размерът на оспореното вземане. Установено е точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 22581кВтч.
Съгласно чл.38 ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП Север" АД във вр.чл.37
ал.1 т.1, операторът на съответната мрежа може да изчислява и коригира количеството
пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия
неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към
разпределителната мрежа.
На 20.11.2019г „Енерго-Про Продажби"АД е издало ф-ра № **********, с която е
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър -
4375,15лв.
В случай, че съдът приеме за неприложими действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП
Север"АД към конкретната хипотеза, моли за отхвърляне на иска на осн.чл.183 ЗЗД,
доколкото се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по
покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 по гр.д.№
4160/2018г по описа на ВКС, III ГО..
Предвид гореизложеното, моли за отхвърлянето на предявения иск като
неоснователен и недоказан, както и за присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, вкл. и за адв.възнаграждение.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът е битов клиент по смисъл на § т.2а ДР ЗЕ на
дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в
гр.Варна ул.„О." № 17 ап.4 под кл.№ ********** и аб.№ **********.
От представения по делото КП № 1105514/27.02.2019г се установява, че на
посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи"АД /сега „ЕРП Север“АД/, в
присъствието на двама свидетели, са извършили техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца на посочения адрес. СТИ бил демонтиран и изпратен за проверка
в БИМ.
От КП за метрологична експертиза на СТИ № 2671/12.11.2019г, съставен от РО-
Варна към ГД“МИУ на БИМ, се установява, че електромерът бил представен в плик,
пломбиран с пломба, като при огледа било установено съответствие с КП №
6
1105514/27.02.2019г Посочени са показанията на тарифите, като било отразено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. се съдържат данни за преминала ел.енергия в размер на
22581,4кВтч., което количество не е било визуализирано на дисплея. При софтуерно четене
паметта на СТИ била установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че
електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност на измерването на ел.енергия. Електромерът не отговарял на техническите
характеристики.
Видно от изготвеното становище за начисление на ел.енергия, съставено от
отв.дружество на 18.11.2019г, е начислена допълнително количество ел.енергия общо в
размер на 22581квтч, за периода от 28.02.2018-27.02.2019г. Въз основа на това е била
съставена фактура № **********/20.11.2019г с получател ищецът за начисляване на сумата
от 4375,15лв от отв.дружество, представляваща незаплатена от ищеца потребена ел.енергия
за процесния обект на потребление.
Според заключението на в.лице по СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният СТИ с фабр. №
1115031500762123 е от одобрен тип. Характеристиките му са посочени в раздел IV т.1.
Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Преминал е метрологична проверка през
2015г преди да бъде монтиран. Срокът на метрологичната му годност е шест години –
монофазен. В КП № 1105514/17.02.2019г на „ЕРП-Север“АД не е била констатирана намеса
или промяна в схемата на присъединяване. Следователно, отчетените в тарифа ТЗ
количества ел.енергия от 22581кВтч са доставени на абоната, преминавайки през СТИ, но се
регистрират като разход в тарифа, която не се визуализира на дисплея по заводска
настройка. Според констатациите на КП на БИМ "...установена намеса в тарифната схема на
електромера". Процесната намеса всъщност е софтуерна и се изразява във въвеждане на още
една тарифа към вече заводските Т1 и Т2 - тарифа ТЗ, в която се отчита част от потребената
ел.енергия /примерно върхова/. Процесът се осъществява посредством използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Извършените изчисления са
математически верни, а цените на ел.енергията, определена от КЕВР, е правилно използвана
за всеки един от подпериодите.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
7
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е ищецът и се е явявал клиент
на отв.дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е
бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа
/ЕРПМ/; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за доставка и
продажба на ел.енергия, уредени при публично обявени Общи условия.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в
случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016
(обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
8
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение
на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците
и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на
които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена
от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в
сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
9
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото
си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им
характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не
обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.юли 2018, т.е. след посочената по-
горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да
е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи
формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява
незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото
е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
На следващо място, може да се посочи и това, че въззивното дружество от една
страна се позовава на твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена.
Същевременно, обаче, били приложени отменените процедурни правила при констатирано
въздействие върху СТИ, което е хипотеза, различна от реалната консумация.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС, вкл. и досежно присъдените разноски за първата инстанция.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски по делото предвид своевременно отправеното искане. В
тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от дата 19.08.2020 /л.24/, от
който е видно, че заплатеното възнаграждение за предоставената правната помощ в размер
на 500лв. Договорът обективира и разписка за реалното получаване на сумата.
По отношение размера е направено възражение за прекомерност от въззивната
страна.
С оглед датата на извършеното плащане относно размера на адв. възнаграждение са
10
приложими разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 в редакцията след
последващото с ДВ бр.68/31.07.2020 изменение, съобразно което минималният такъв при
посочения материален интерес възлиза на 536,26лв. От това следва, че претендираната сума
в размер на 500лв не надвишава установения минимум и следва да бъде присъдена изцяло.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІІІс-в № 2160/ 5.06.2020г по гр.д.№
19081/2019г, с което е прието за установено, че И. А. П. не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от 4375,15лв, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за периода от 28.02.2018 до
27.02.2019г; сумата от 718,27лв, представляваща извършените в производството съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на И. А.
П. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Варна ул.“О.“№ 17, сумата от 500лв /петстотин
лева/ - сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11