№ 37
гр. Кула, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Ц.а
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Ц.а Административно
наказателно дело № 20241330200110 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Д. М. В.,
ЕГН********** от гр. Кула, ул. „ ..... срещу Наказателно постановление №
232/02.07.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ -
Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите, а именно: „Глоба“ в размер
на 500 лв. на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите и е постановено на
основание чл. 275, ал.4 от ЗГ и чл. 5 от Наредба за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд да заплати
обезщетение в размер на 681,75 лв.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се излагат възражения, че констатациите в процесните АУАН и НП не
отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че са допуснати
съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита
на жалбоподателя, като същите не са посочени в жалбата.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалния си представител адв. С., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява и не се
представлява. По делото е депозирано писмено становище от юрисконсулт
М.Д., с което оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва,
че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в
атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и
ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и
от субективна страна извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е
1
ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че са
съобразени характерът и тежестта на извършеното нарушение, като е
направена и преценка за маловажност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 12.10.2023г. свидетелката С. И. И. – горски стражар при ТП ДГС Видин
извършила проверка на сечище, находящо се в отдел 169, подотдел П, горска
територия, държавна собственост, за което имало издадено Позволително за
сеч № ......г. на дружество „ Петкова Транс“ ЕООД с едноличен собственик и
управител – свидетеляj П. Ц. Н. със срок за извършване на сечта от
21.07.2023г. до 31.12.2023г., като при проверката на място били установени
няколко лица, работници в посоченото дружество, между които и
жалбоподателят В., които режели и товарили дърва. На около един километър
от мястото, където били лицата, в рамките на посочения подотдел,
свидетелката И. установила отрязани 12 броя дървета от дървесен вид
„Благун“ и 49 броя дървета от дървесен вид „Цер“, които били без поставена
контролна горска марка в основата на пъна, като дърветата били извозени, а
на мястото били останали само пъновете. При извършване на проверката на
място не присъствал свидетелят Н.. Свидетелката И. провела телефонен
разговор със свидетеля Недялков, който я уведомил, че жалбоподателят реже
дървата в сечището, за което фирмата му има позволително за сеч. За
установеното при проверката, на 18.10.2023г. свидетелката И. в присъствието
само на жалбоподателя му съставила АУАН серия СЗДП2023 с номер
0003843,който му предявила и който бил подписан от жалбоподателя. Поради
обстоятелството, че АУАН не бил съставен в присъствието на свидетели,
същият бил анулиран и на 02.01.2024г., пред дома на жалбоподателя,
свидетелката И. в присъствието на свидетеля Р. му съставила нов АУАН №
0003844, като приела, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 104,
ал.1, т.5 от ЗГ за това, че на 12.10.2023г. в землището на с. Г., общ. Кула, обл.
Видин, в отдел 169, подотдел „ П“ – горска територия, държавна територия,
предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС Видин извършва сеч на 12 броя
дървета от дървесен вид „ Благун“ и 49 бр. дървета от дървесен вид „ Цер“ без
поставена контролна горска марка в основата на пъна, което предявила на
жалбоподотеля, но същият отказал да подпише акта, а отказът му бил
удостоверен от свидетеля Р.. Въз основа на посочения АУАН,
администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите наложил
на жалбоподателя В. административно наказание – „Глоба” в размер на 500.00
лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
04.10.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите С. И. И., И. В.
2
Р. и П. Ц. Н., Позволтелно за сеч № 0730381 от 18.07.2023г., Писмо изх. №
885/07.12.2023г. на директора на РДГ – Берковица, АУАН серия СЗДП №
0003843 от 18.10.2023г., 2 броя сортиментни ведомости, посочената по – горе
заповед на министъра на земеделието и храните, справка от интернет
страницата на Търговския регистър. Съдебният състав даде вяра и кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват
противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да
не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е
издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49-
171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.2 от ЗГ в предвидената от закона
форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1, б. „ В.“ за издаване на АУАН
и по чл. 34, ал.3 за НП.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото
и начина на извършване на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че В. е
нарушил разпоредбата на чл.104, ал.1, т.5от ЗГ, съгласно която разпоредба се
забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в
наредбата по чл. 101, ал. 3 от същия закон. По делото не бяха ангажирани
доказателства, от които да се направи обоснован и еднозначен извод, че
именно жалбоподателят е отрязал процесните дървета. В тази връзка са
единствено показанията на актосъставителката И., която заявява пред съда, че
в телефонен разговор със свидетеля Н., във връзка с направената от нея
проверка в сечището, за което дружеството на Н. има издадено позволително
за сеч и в което са установени отрязани немаркирани дървета, същият я е
уведомил, че жалбоподателят като негов работник, реже дървата в сечището,
но от това не може да се направи категоричен извод, че именно
жалбоподателят е отрязал процесните дървета. Както и свидетелят Н. заяви
пред съда, че жалбоподателят е нает от него да реже дървата в сечището, но
той не знае дали той или някой друг е отрязал процесните дървета, които са
били без поставена контролна горска марка. Както и свидетелката И. посочи,
при извършването на проверката в сечището е бил освен жалбоподателя и
3
други лица, но всички те са били на разстояние от около 1км. от мястото,
където са били отрязани и извозени процесните дървета, които не са били
маркирани с контролна горска мрака. По делото липсват каквито и да било
данни кои са другите установени при проверката лица, снемани ли са сведения
от тях. Обстоятелството, че жалбоподателят като работник в сечището на
свидетеля Н. реже дърветата, което се потвърждава и от свидетелските
показания на свидетеля Н. не е достатъчно основание да се приеме, че именно
той е отрязал процесните дървета.
С оглед на посоченото, не може да се приеме, че по делото безспорно е
установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, наказателно
постановление се издава, едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето,
което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин
неговата вина. С оглед на изложеното вече от съда, поради липсата на
неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може
да бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението, за което му е ангажирана административнонаказателната
отговорност, атакуваното наказателно постановление се явява недоказано и
следва да бъде отменено.
В случая свидетелката И. е следвало да посочи в акта свидетелите
очевидци, които са присъствали при установяването на нарушението - лицата,
за които твърди, че са били на мястото на проверката заедно с жалбоподателя,
които да подпишат същия. В този смисъл е и Постановление № 10 на Пленума
на ВС от 1973 г., според която "При наличие на очевидци при извършване на
нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта
като свидетели, за да се осигури разкрИ.ето на обективната истина. По този
начин е допуснато нарушение на чл. 42, т.7 от ЗАНН. Също така е нарушена и
разпоредбата на ал.1 на чл. 40 от ЗАНН, която изрично посочва, че "актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението", а ал.3. регламентира, че "при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая се установи, че при констатиране на извършеното
нарушение е имало свидетели, но същите не са посочени в акта, а е посочен
като свидетел друго лице, което нито е присъствало при извършване на
нарушението, нито при неговото установяване. Както и самият свидетел Р.
посочи в разпита си пред съда, той няма никакво отношение към извършената
от И. проверка и констатациите от нея. Това затруднява и дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкрИ.е на
обективната истина. Ето защо и настоящата съдебна инстанция не може да
направи категоричен и обоснован извод дали именно жалбоподателя В. е
извършил вменените му административни нарушения, а не някое от другите
лица, присъствали на мястото на нарушението.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че с оглед приетата за
нарушена норма, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на
чл.266, ал.1 от Закона за горите, съгласно което се наказва с глоба от 500 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
4
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече
дървесина и недървесни горски продукти. Наложеното наказание е в
минималния предвиден в закона размер от 500лв.
Също така съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от
същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената
административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца.
По делото е направено искане за разноски от страна на жалбоподателя едва
с представени по делото писмени бележки 8 дни след обявяване на делото за
решаване, което искане съдът намира за несвоевременно направено, поради
което съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 232/02.07.2024г. на директора на
Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, издадено срещу Д. М. В.,
ЕГН********** от гр. Кула, ул. „ ......
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5