Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.10.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Е
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Наталия Лаловска
Членове:
Мария Шейтанова
Мл.с. Цветина Костадинова
при
участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от мл. съдия
Костадинова въззивно гражданско дело №4769 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №20253536/17.11.2020г., постановено по гр.
д. №48769/20г. по описа на 120-ти състав, СРС, са отхвърлени като неоснователни
предявените от Столична община срещу Х.С.О., ЕГН **********,
действащ чрез назначения по делото особен представител адвокат М.З., иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на имот, предмет на Нотариален акт №54, том ІІ, дело №145
от 2016 г. на Нотариус с рег. №056 на НК П.Т., а именно: Поземлен имот с
идентификатор 68134.4360.570, находящ се в гр. София, Район „Люлин“, ул. Арх. Г.
***, с площ от 860 кв.м., а съгласно скица на поземлен имот
№15-263294/24.06.2015г., издадена от СГКК – гр. София, презаверена на
01.02.2016г., с площ от 869 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: 68134.4360.41, с номер по предходен план: 492, при граници:
поземлени имоти с идентификатори: 68134.4360.571, 68134.4360.569,
68134.4360.568, както и предявеният от Столична община срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание по чл.108 ЗС за установяване по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на гореописания имот и за осъждане на последния да му предаде
владението върху него.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца
Столична община, в която се обосновава неговата неправилност. Сочи се, че
действително между описания в исковата молба имот и отразения в кадастралната
карта имот е налице разлика, която се дължи на обединяването на първия с друг
съседен имот, придобит от ответника „С.И.“ ЕООД, но това не означава, че същият
не съществува вече. Поддържа се, че некоректното индивидуализиране на процесния
имот не може да обуслови отхвърляне на предявените искове, а единствено води до
нередовност на исковата молба. Твърди се, че с обединяването на двата имота не
е валидно прекратено правното съществуване на привидно придобития от ответника
имот и не е засегнато правото на собственост на ищеца. Предвид изложеното се прави уточнение на предявения
иск, като претенцията се насочва върху реална част от новообразуван имот с
идентификатор 68134.4360.833, конкретизира се и основанието, въз основа на което общината претендира
собствеността върху гореописаната реална част- а именно пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР
на ЗМСМА. Поддържа се, че издаденото от главния архитект Удостоверение с изх.
№РЛН16-ГР94-1378/1/ от 22.04.2016г., с което се удостоверява, че намиралата се
в имота сграда е била премахната, не удостоверява правото на собственост на
ответника, нито представлява признание на чужди права върху имота от страна на
общината. Отбелязва се, че при действието на ЗТСУ отчуждаването е било
оригинерен способ за придобиване на правото на собственост, поради което дори и
лицата, от които имотът е бил отчужден, наистина да са се разпоредили с него в
полза на наследодателя на първия ответник -К.Г. през 1976г., държавата пак е
станала собственик на отчуждения и завзет имот. Обосновава се, че съдът не е
следвало да кредитира намиращия се по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №189, том XXIV, дело
№3709/10.11.1976г., с който се създава впечатление, че е извършено прехвърляне
на собствеността върху имота на К.Г.. Сочи се, че същият не е надлежно
представен по делото, тъй като е приложен към експертизата, а не е приет по
реда на предвидения в гражданския процес способ за събиране на писмените
доказателства. Заявява се също, че при извършена проверка на служител на
общината в Служба по вписванията- гр. София е установено, че нотариален акт с
такъв номер, том и година не съществува. Посочва се още, че от справка в отдел
Административно и информационно обслужване е установено, че Й.И.Ц., съпруг на Й.Я.Ц.,
е починал на 27.02.1975г., тоест повече от година преди да се яви пред нотариус
на 10.11.1976г., за да прехвърли процесния имот. От посоченото се прави извод,
че представеният пред нотариус П.Т. през 2016г. акт за собственост, легитимирал
продавача като собственик на имота при прехвърлянето му на втория ответник
представлява неистински или подправен документ. Въз основа на изложеното се
отправя искане към съда за отмяна на постановеното решение и постановяване на
акт, с който предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника Х.О., с който подадената въззивна жалба се оспорва
като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Поддържа се, че представените от жалбоподателя АДС №4045/25.09.1988г. на ОбНС
„Люлин“ и АЧОС №2583/10.12.1996г. на район „Люлин“ нямат правопораждащо
действие и не доказват законосъобразното провеждане на отчуждителната
процедура. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е
приел, че от страна на ищеца не е установено чрез пълно и главно доказване, че
претендираният от него имот съществува в описания в исковата молба вид и че е
налице валиден титул за собственост, с оглед на което е и отхвърлил предявените
искове. Оспорва се, че от депозираното и приетото заключение се установява
идентичност между по-рано съществувалия процесен имот и реална част от
новообразувания имот. Твърди се, че съдът е длъжен да даде защита само в
рамките на посоченото от ищеца основание, поради което не може да бъде
споделено виждането, че първоинстанционният съд е следвало да даде указания на
страната да приведе петитума на иска си в съответствие с актуалния статут на
имота. С оглед на изложеното се отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор
и от ответника „С.И.“ ЕООД, с който се изразява становище за валидност,
допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че е налице
различие между описания в исковата молба имот и реално съществуващия към
момента, както и че направените с въззивната жалба уточнения относно предмета
на делото и изменения в петитума на исковата молба, касаещи описанието на имота
на този етап са преклудирани. Излагат се съображения, че актовете за общинска собственост
нямат правопораждащо действие, а имат качеството на официален свидетелстващ
документ, поради което направената в процесния акт за общинска собственост
констатация не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди се, че в
отчуждителната процедура не е направена надлежна проверка относно
обстоятелството кой е титуляр на правото на собственост върху имота. Поддържа
се, че отчуждаването в полза на държавата или общината представлява вторичен
способ за придобиване на вещни права, поради което за да породи действие,
следва лицето, от което имотът е бил отчужден, да е било негов собственик към
момента на влизане в сила на заповедта, какъвто не е настоящият случай, тъй
като по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том XXIV, дело №3709/10.11.1976г. негов собственик е бил К.Г..
От изложеното се прави извод, че ищецът не е доказал правото си на собственост
върху имота, поради което предявеният от него иск с правно основание чл.108 от
ЗС правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Отправя се искане за
потвърждаване на постановения съдебен акт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по предявен от Столична
Община срещу Х.С.О. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на имот, предмет на Нотариален акт №54, том ІІ, дело №145
от 2016г. на Нотариус с рег. №056 на НК П.Т., а именно: поземлен имот с
идентификатор 68134.4360.570, находящ се в гр. София, Район „Люлин“, ул. „Арх. Г.
***, с площ от 860 кв.м., а съгласно скица на поземлен имот
№15-263294/24.06.2015г., издадена от СГКК – гр. София, презаверена на
01.02.2016г., с площ от 869 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: 68134.4360.41, с номер по предходен план: 492, при граници:
поземлени имоти с идентификатори: 68134.4360.571, 68134.4360.569,
68134.4360.568, както и кумулативно обективно съединен иск по чл.108 ЗС срещу „С.И.“
ЕООД за признаване за установено, че ищецът е собственик на гореописания имот и
за осъждане на ответника да му предаде владението върху него.
От ответника „С.И.“ ЕООД е депозиран обратен иск срещу
Х.С.О. за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт №54, том ІІ, дело №145 от 2016г. на Нотариус с рег. №056 на НК П.Т., както
и за осъждане на последния да му заплати сумата от 27 804,50 лева,
представляваща продажна цена по посочения нотариален акт, който с Определение
от 01.07.2019г. е отделен за разглеждане в отделно производство.
По делото е представена Заповед №РД40-260 от
17.02.1987г., издадена от Столичен народен състав, с която в полза на държавата
е отчужден недвижим имот пл. №492, включен в м. „Ж.К. „Люлин“ от кв. „Гл.
център“ по плана на гр. София, находящ се на ул. „Фортов път“ № 42, собственост
на Й.и И.Ц., Д.С.Ц.К., за мероприятието „трамвайна линия“. Определено е
обезщетение на лицата, като за Ц.К.е предвидено двустайно жилище, за Й.Ц.-
едностайно жилище, за Д.С.и за И.Ц.– тристайно жилище.
Със Заповед
№РД41-1645 от 17.02.1987г. е определено обезщетение в полза на Ц.И.К.с ап. 35,
ет.8 в бл.156, ж.к. „Люлин-10“.
Видно от приложеното писмо от началник отдел „Финанси“
до отдел АГ- Люлин сумата от 20 716 лева за отчуждения имот е преведена
чрез ДСК и собственикът И.Ц.е уведомен.
Представен е АДС №4045 от 28.09.1988г., с който е актуван като държавна собственост парцел №492, кв. „Гл.
център“, площ 860 кв.м., масивна жилищна сграда в южната част в двора на две
части, едната с площ от 14,24 кв.м., двуетажна от 1951г., и част от сградата с
площ от 58,82 кв.м., двуетажна, масивна от 1961г.
Приложен е и АЧОС №2583 от 10.12.1996г., с който на
основание чл.2, ал.2 от ЗОбС имот с пл.
№492, находящ се на ул. „Фортов път“ №42, с площ от 860 кв.м. е актуван като
частна общинска собственост, както и масивна жилищна сграда в южната част в
двора на две части, едната с площ от 14,24 кв.м., и част от сградата с площ от
58,82 кв.м.
Приети по делото са Скица на поземлен имот
№15-550927-10.11.2016г. за имот с идентификатор 68134.4360.570, с номер по
предходен план 492, площ от 869 кв.м., както и Скица на поземлен имот
№16-631881-13.12.2017г. за имот с идентификатор 68134.4360.833, с предходни
идентификатори 68134.4360.570 и 68134.4360.569, номер по предходен план 492,
площ 1 847 кв.м.
Представено е Удостоверение с изх. №РЛН16-ГР94-1378/1/
от 22.04.2016г., от което се установява, че сграда, находяща се в поземлен имот
с идентификатор 68134.4360.570 по КККР, адрес: гр. София, р-н „Люлин“, ул. „******,
описана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том XXІV, дело №3709 от 10.11.1976г.,
издаден от I Нотариат при Районен съд- София, е премахната и теренът е
разчистен от строителни отпадъци.
Видно от писмо от Служба по вписванията с вх.
№5048331/25.03.2020г., изисканият Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№189, том XXІV, дело №3709 от 10.11.1976г. не съответства като данни на съхраняваните актове,
поради което на съда са изпратени Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№157, том XXІІІ, дело №3709 от 1976г. и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том XXІ, дело №3867 от 1976г., отнасящи се до лица и имоти, различни от
процесните.
Приложен е и заверен препис на нотариално дело
№145/2016г. Видно от съдържащия се в него Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №54, том ІІ, рег. №3029, дело №145 от 2016г. Х.С.О. е продал на „С.И.“
ЕООД поземлен имот с идентификатор 68134.4360.570 по КККР одобрени със Заповед
№РД-18-14 от 06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, с адрес на
имота в град София, Район „Люлин“, ул. „******, с площ по документ за
собственост от 860 кв.м. и 869 кв. м. по Скица №263294/24.06.2015г., издадена
от СГКК, гр. София, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификационен номер
68134.4360.41, с номер по предходен план 492, при граници: Поземлени имоти с идентификатори
68134.4360.571, 68134.4360.569, 68134.4360.568.
Прието по делото е заключение на съдебно-техническа
експертиза /“СТЕ“/. От него се установява, че срещу имот пл. №42 по стар
кадастър, емисия около 60г., намиращ се в полигон 65, са записани следните
собственици Й.Я.Ц. /Нотариален акт № 159, т. VІ, дело № 990/1971 г., 500
кв.м./, Й.И.Ц. /Нотариален акт № 169, том ХХХ, дело № 5865/1956 г. 360 кв.м./, дописани с друг химикал са и И.Й.Ц./Нотариален
акт № 140, том VІ, дело № 990/1971 г., ½ ид.ч. 500 кв.м./ и Д.Й.Ц. /Нотариален
акт № 126, том ХV, дело № 2681 от 1972 г., 250 кв.м. от 830 кв.м./, като
аналогични са собствениците в двата преписа на разписните книги от 1964г.
Отбелязано е, че в разписния лист на м. „Модерно предградие – кв. „Обеля ІІІ
част“ от 1972 г. за имот пл. №492 като собственици са записани лицата Й.Я.Ц. /Нотариален
акт № 159, т. VІ, дело № 990/1971 г., 500 кв.м./, Й.И.Ц. /Нотариален акт
№ 169, том ХХХ, дело № 5865/1956 г. с 360 кв.м./ Посочено е, че имот пл. №42
е с графична площ от 837 кв.м., имот пл. №492 е с графична площ от
892 кв.м. Направен е извод, че имот пл. №492 е частично идентичен с имот пл. №42,
като от контура на имот пл. №42 са извадени +5 кв.м. и прибавени 57 кв.м., част
от контура на масивна сграда на юг и югозапад. Отразено е, че имот с
идентификатор 68134.4360.570 е частично идентичен с имот пл. №492, като разликата
е от премахнатата площ, обикаляща намиращата се в югозападната част сграда.
Посочено е, че имот с идентификатор 68134.4360.833 е получен чрез обединяването
на имоти имот с идентификатор 68134.4360.570 и имот с идентификатор
68134.4360.569. Описано е, че вещото лице е изискало допълнително документи,
сред които и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том XXІV, дело №3709 от 10.11.1976г.,
съгласно който продавачите Й.Я.Ц., Й.И.Ц., И.Й.Ц., Д.Й.Ц. /С./ са продали
на К.Ш.Г. дворно място, находящо се в гр. София, м-ст „Лозище“, ул. „Фортов
път“ №42, имот пл. №42 от полигон 65 по плана на гр. София- Чохаджийско
предградие, с площ от 860 кв.м., заедно със застроената в него сграда. Установено
е, че със Заповед №РД40-260 от 17.02.1987 г. е извършено отчуждаване на имота,
като с последващи заповеди е определено обезщетение на лицата, от които е
отчужден- Ц.И.К., И.Й.Ц., Д.Й.Ц., Й.Я.Ц..
С подадената въззивна жалба е направено уточнение на предявения
иск, като е посочено, че претенцията касае придобита от общината на основание
пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА реална част от новообразуван имот с
идентификатор 68134.4360.833, с адрес: гр. София, район „Люлин“, ул. „******, целият с площ от 1 847 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, стари идентификатори: 68134.4360.570 и
68134.4360.569, номер по предходен план: 492, съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.4360.27, 68134.4360.571, 68134.4360.84, 68134.4360.42,
68134.4360.38, 68134.4360.39, 68134.4360.37, 68134.4360.568, която реална част
е идентична с бивш поземлен имот с идентификатор 68134.4360.570, находящ се в
гр. София, Район „Люлин“, ул. Арх. Г. ***/, с площ от 860 кв.м., а съгласно
скица на поземлен имот № 15-263294/24.06.2015г., издадена от СГКК – гр. София,
презаверена на 01.02.2016г., с площ от
869 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.4360.571, 68134.4360.569, 68134.4360.568, понастоящем
заемащ североизточна и югоизточна част от новообразувания имот, чиито граници
са очертани с удебелен контур в Скица №15-550927 на СКГГ-гр. София, издадена на
10.11.2016г.
Към въззивната жалба е приложено Удостоверение за
наследници на Й.И.Ц., починал на 27.02.1975г., от което се установява, че същият
е оставил за свои наследници съпруга Й.Я.Ц., син Й.И.Ц. и дъщеря Д.Й.Ц., както
и декларация, в която е посочено, че името И.Й.Ц.и името Й.И.Ц., записано в удостоверението
за наследници, са на едно и също лице. Представено е и Удостоверение за
наследници на И.Й.Ц., починал на 08.03.2017г.
С протоколно определение от 20.10.2022г. е изискан заверен
препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том XXІV, дело №3709 от 10.11.1976г.,
като видно от писмо с вх. №13.03.2023г. от Агенция по вписванията след
извършена проверка в книгите по вписванията в „Стар архив“ на Служба по
вписванията- гр. София не е установен акт за собственост, който да отговаря на
посочените данни.
Приложена по делото е справка от Национална база данни
„Население“ относно К.Ш.Г., от която се установява, че същата е починала на
25.02.2004г., както и че е имала син- Х.С.О..
В рамките на въззивното производство е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза /“СТЕ“/, от което се установява, че
имот с идентификатор 68134.4360.833 попада в УПИ VII- за детско заведение и трафопост и с 96 кв.м. в УПИ X- за трафопост, по одобрения и действащ ПУП-изм. ПРЗ на
м. „ж.к. Люлин-главен център“, одобрен с Решение №387 по Протокол №78, т.13 от
27.06.2019г. на СОС. Посочено е, че процесният имот представлява реална част от
имот с идентификатор 68134.4360.833, идентична с бивш имот с идентификатор
68134.4360.570 с площ от 869 кв.м., при граници: от северозапад- имот с
идентификатор 68134.4360.568, от югозапад имот с идентификатор 68134.4360.571,
от изток и североизток- останалата част от имот с идентификатор 68134.4360.833,
като тази реална част попада в УПИ VII- за
детско заведение и трафопост, при съседи: от северозапад – УПИ VIII-568, от югозапад улица от т.32 до т.33=37, от изток и
североизток- останалата част от УПИ VII- за
детско заведение и трафопост.
Пред съда вещото лице е разяснило, че имот пл. №492 по
предходен кадастрален план е напълно идентичен с имот с идентификатор
68134.4360.570, сега попадащ в имот с идентификатор 68134.4360.833. Посочило е,
че в имот по предходния регулационен план от 1997г. с пл. №492 няма сгради.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният
съд намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение
на неговата правилност настоящият съдебен
състав намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск
с правно основание правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по
отношение на ответника Х.С.О.,*** собственик на реална част от новообразуван имот
с идентификатор 68134.4360.833, с адрес: гр. София, район „Люлин“, ул. „******, целият с площ от 1 847 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стари
идентификатори: 68134.4360.570 и 68134.4360.569, номер по предходен план: 492,
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.4360.27, 68134.4360.571,
68134.4360.84, 68134.4360.42, 68134.4360.38, 68134.4360.39, 68134.4360.37,
68134.4360.568, която реална част е идентична с бивш поземлен имот с
идентификатор 68134.4360.570, находящ се в гр. София, Район „Люлин“, ул. Арх. Г.
***/, с площ от 860 кв.м., а съгласно скица на поземлен имот №
15-263294/24.06.2015 г., издадена от СГКК – гр. София, презаверена на
01.02.2016 г., с площ от 869 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
граници: поземлени имоти с идентификатори: 68134.4360.571, 68134.4360.569, 68134.4360.568,
понастоящем заемащ североизточна и югоизточна част от новообразувания имот,
както и предявен от Столична община срещу „С.И.“ ЕООД,
ЕИК *********, иск с правно основание по чл.108 от ЗС за установяване по
отношение на дружеството, че ищецът е собственик на гореописания имот и за
осъждането на същото да му предаде владението върху него.
Във връзка с приетото от въззивния съд уточнение на
иска и изложените от въззиваемите страни доводи относно неговата недопустимост
следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика
индивидуализацията на имота не по действащия план, а по предходен такъв,
представлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена от
ищеца. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г.,
на ОСГТК на ВКС въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив,
продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване
на самия материалноправен спор, поради което при констатиране на нередовност на
подадената искова молба дължи даване на указания за нейното отстраняване с
оглед обезпечаване постановяване на допустим съдебен акт по съществото на
спора. От изложеното на по-голямо основание следва, че ищецът по своя
инициатива може сам да уточни предявения от него иск, привеждайки го в
съответствие с изискванията за неговата редовност, какъвто е и настоящият
случай. Съдът намира, че с направеното с въззивната жалба уточнение предметът
на предявените от ищеца искове не е променен, а единствено е конкретизиран, поради
което не е налице недопустимо изменение на иска. В същото време от приетото от
въззивния съд заключение на съдебно-техническа експертиза и изготвена комбинирана
скица се установява точното местоположение на процесния имот, представляващ
реална част от имот с идентификатор 68134.4360.833, идентична с бивш имот с
идентификатор 68134.4360.570 с площ от 869 кв.м., при граници: от северозапад-
имот с идентификатор 68134.4360.568, от югозапад имот с идентификатор
68134.4360.571, от изток и североизток- останалата част от имот с идентификатор
68134.4360.833, като тази реална част попада в УПИ VII- за детско заведение и трафопост, при съседи: от
северозапад – УПИ VIII-568, от югозапад улица от т.32
до т.33=37, от изток и североизток- останалата част от УПИ VII- за детско заведение и трафопост.
За да бъдат
основателни предявените от ищеца искове, същият следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот,
както и че същият се владее от „С.И.“ ЕООД. В случая общината извежда своите
права от извършено със Заповед №РД40-260 от 17.02.1987г., издадена от Столичен
народен състав, отчуждаване в полза на държавата и преминаване на собствеността
върху нея по силата на закона, а не на издадения АЧОС №2583 от 10.12.1996г.,
съответно АДС №4045 от 28.09.1988г., които
представляват единствено официални свидетелстващи документи, удостоверяващи
вече придобито от общината, съответно държавата, право на собственост. В този
смисъл възраженията на ответниците за липса на правопораждащо действие на
съставените актове за държавна и общинска собственост се явяват неотносими.
Видно от представената Заповед №РД40-260 от
17.02.1987г., издадена от Столичен народен състав, на основание чл.95 и чл.98
във вр. чл.63, ал.1 ЗТСУ и чл.263, ал.3 ППЗТСУ в полза на държавата е отчужден
от Й.и И.Ц., Д.С.Ц.К., имот пл. №492, включен в м. „Ж.К. „Люлин“ от кв. „Гл.
център“ по плана на гр. София, находящ се на ул. „Фортов път“ №42, за
реализиране на следното мероприятие- трамвайна линия. Съгласно чл.95 ЗТСУ /прил.
ред. ДВ., бр.36 от 9 Май 1986г./ недвижимите имоти, необходими за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с
мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за
строителство и селищно устройство. Съгласно установената съдебна практика при
отчуждаване на това основание държавата придобива собствеността върху отчуждения
имот по силата на самата заповед за отчуждаване, без оглед на това кой е бил
предишният собственик на отчуждения имот и платено ли е на същия обезщетение за
този имот, тъй като същата представлява оригинерен способ за придобиване на
собственост, с нейното влизане в сила се сменя субектът на правото на
собственост без да е налице правоприемство в правата на предходния собственик /в
този смисъл Решение №16 от 09.03.2016г. по гр. д. №6670/2014г., Г.К., І Г.О. на
ВКС, Решение №17 от 04.06.2021г. по гр. д. №2145/2020г., Г.К., І Г.О. на ВКС и
др./. Посочването в заповедта за
отчуждаване като правоимащо да получи обезщетението лице, което не е
действителен собственик на имота към момента на отчуждаването не е порок на
административния акт, който да води до неговата нищожност, съответно до
непораждане на неговите последици, поради което и съдържащите се в подадения от
„С.И.“ ЕООД доводи в тази насока се явяват неоснователни. Така в Решение №71 от
28.04.2015г. по гр. д. №6943/2014г., Г.К., І Г.О. на ВКС изрично е посочено, че съществената част на
волеизявлението в заповедта за отчуждаване е кои имоти са нужни за
осъществяването на държавните мероприятия, а заплащането на обезщетение на
бившите собственици е от значение за заемането на имотите и да евентуалната
възможност да се иска отмяна на отчуждаването при неплащане на това
обезщетение, но не и за валидността и правното действие на отчуждаването. От
изложеното следва, че с влизане в сила на Заповед №РД40-260 от 17.02.1987г.
собствеността върху имот пл. №492 е преминала към държавата, съответно доводите
на въззиваемите страни, че същият е отчужден от лица, които към този момент не
са били негови собственици са неотносими към придобитото от държавата право на
собственост.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
възражението на ответниците относно по-ранно прехвърленото право на собственост
върху процесния имот на наследодателя на Х.С.О.- К.Г. остава недоказано по
делото. От приложените по делото писма на Служба по вписванията-гр. София се
установява, че информация относно Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№189, том XXІV, дело №3709 от 10.11.1976г., от който ответниците черпят права,
не се съдържа в актовите книги. В същото време от представеното от въззивника
Столична община удостоверение за наследници се установява, че един от
продавачите, а именно- Й.И.Ц. към момента на съставяне на посочения нотариален
акт /1976г./ е бил починал. Това обстоятелство е отчетено и в заключението на
приетата в рамките на първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, където е посочено, че в декларацията към преписката по отчуждаване Й.Ц.
е посочила, че е вдовица. Съвкупният анализ на изложените обстоятелства поражда
съмнение относно автентичността на пораждащия правата на ответниците акт за
собственост, а именно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том
XXІV, дело №3709 от 10.11.1976г. В същото време следва да бъде отбелязано, че копие
от същия е приложено към приетото от първоинстанционния съд заключение на
съдебно-техническа експертиза, съответно самият акт не е приобщен по
предвидения в закона процесуален ред към доказателствения материал по делото.
Това е така, тъй като посредством заключението на вещото лице могат да бъдат
установявани значението на определени факти и процеси за спорното
правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. въпроси,
свързани със специални знания в определена област. Вещото лице е длъжно да даде
заключението си в рамките на поставените му от съда въпроси и въз основа на
доказателствата по делото или на други материали, които съдът е определил
вещото лице да проучи, но то няма задължение служебно да събира и проверява
материали, данни и доказателства, тъй като това би нарушило принципите на
равенство и състезателност в процеса - страните са тези, които могат и следва
да попълват делото с доказателства или да търсят съдействие от съда, за да извършват
тази своя дейност. В този смисъл Решение №29 от 08.11.2017г. по гр.д. №60344/2016г.,
Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС.
На следващо място, съгласно
§7, т.3 ЗМСМА сред държавните
имоти, които преминават в собственост на общините са и незастроени парцели и
имоти, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение
на подлежащите на връщане на предишните им собственици. В този смисъл е и §42
от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999г., в който изрично е посочено, че в собственост на
общините преминават както незастроените, така и застроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините. В настоящия случай от приложения писмени доказателства
се установява, че процесният имот първоначално е бил държавна собственост, за
него е бил съставен АДС №4045 от 28.09.1988г., като съгласно приетото от
първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническа експертиза
предназначението на имота съгласно застроителните и регулационни планове на м.
Люлин център от 1984г. и 1997г. е за трамвайна линия, тоест за
благоустройствени мероприятия на общините. От изложеното следва, че вследствие
отделянето на общинската собственост от държавната и по силата на закона
процесният имот е преминал в собственост на общината.
С оглед на изложеното по-горе, предявеният
от Столична община срещу Х.С.О. иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено,
че процесният имот, представляващ реална част от новообразуван имот с
идентификатор 68134.4360.833, с адрес: гр. София, район „Люлин“, ул. „******, целият с площ от 1 847 кв.м., номер по
предходен план: 492, която реална част е идентична с бивш поземлен имот с
идентификатор 68134.4360.570, находящ се в гр. София, Район „Люлин“, ул. Арх. Г.
***/, с площ от 860 кв.м., при граници: от северозапад- имот с идентификатор
68134.4360.568, от югозапад имот с идентификатор 68134.4360.571, от изток и
североизток- останалата част от имот с идентификатор 68134.4360.833, която
реална част попада в УПИ VII- за детско
заведение и трафопост, при съседи: от северозапад – УПИ VIII-568, от югозапад улица от т.32 до т.33=37, от изток и
североизток- останалата част от УПИ VII- за
детско заведение и трафопост, се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото
по делото не е спорно, че имотът се намира във владение на втория ответник- „С.И.“
ЕООД, то следва да бъде уважен и депозираният срещу него иск с правно основание
чл.108 ЗС.
Относно разноските:
При този изход от делото право на
разноски има въззивникът, като на същия следва да му бъдат присъдени следните суми:
181,03 – държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба,
1 616,18 лева- депозит за особен представител, 300 лева- депозит за
изготвена в рамките на въззивното производство съдебно-техническа експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 150 лева
Следва да бъде преразпределена и
отговорността за разноски в рамките на първоинстанционното решение, като на
ищеца бъдат присъдени следните суми: 362,06 лева- държавна такса за разглеждане
на подадената искова молба, 1 616,18 лева- депозит за особен представител,
492,74 лева- депозит за изготвена в рамките на първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №20253536/17.11.2020г.,
постановено по гр. д. №48769/20г. по описа на 120-ти състав, СРС, като вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК по отношение на Х.С.О., ЕГН **********,***
собственик на реална част от новообразуван имот с идентификатор 68134.4360.833,
с адрес: гр. София, район „Люлин“, ул. „******,
целият с площ от 1 847 кв.м., номер по предходен план: 492, която реална
част е идентична с бивш поземлен имот с идентификатор 68134.4360.570, находящ
се в гр. София, Район „Люлин“, ул. Арх. Г. ***/, с площ от 860 кв.м., при
граници: от северозапад- имот с идентификатор 68134.4360.568, от югозапад имот
с идентификатор 68134.4360.571, от изток и североизток- останалата част от имот
с идентификатор 68134.4360.833, която реална част попада в УПИ VII- за детско заведение и трафопост, при съседи: от северозапад
– УПИ VIII-568, от югозапад улица от т.32 до т.33=37, от изток и
североизток- останалата част от УПИ VII- за
детско заведение и трафопост въз основа на извършено със Заповед №РД40-260 от
17.02.1987г., отчуждаване в полза на държавата и преминаване на собствеността
от държавата към общината по силата на закона, която реална част е обозначена на скицата съм съдебно – техническа експертиза вх. №
270917/13.05.2024 г. по в.гр.д. № 4769/2021 г. по описа на СГС, на л. 106,
между букви А-Б-В-Г-Д-Е.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.108 ЗС по отношение на „С.И.“ ЕООД, *** община е собственик на реална част
от новообразуван имот с идентификатор 68134.4360.833, с адрес: гр. София, район
„Люлин“, ул. „******, целият с площ от 1
847 кв.м., номер по предходен план: 492, която реална част е идентична с бивш
поземлен имот с идентификатор 68134.4360.570, находящ се в гр. София, Район
„Люлин“, ул. Арх. Г. ***/, с площ от 860 кв.м., при граници: от северозапад-
имот с идентификатор 68134.4360.568, от югозапад имот с идентификатор
68134.4360.571, от изток и североизток- останалата част от имот с идентификатор
68134.4360.833, която реална част попада в УПИ VII- за детско заведение и трафопост, при съседи: от
северозапад – УПИ VIII-568, от югозапад улица от т.32
до т.33=37, от изток и североизток- останалата част от УПИ VII- за детско заведение и трафопост въз основа на
извършено със Заповед №РД40-260 от 17.02.1987г., отчуждаване в полза на държавата
и преминаване на собствеността от държавата към общината по силата на закона,
която реална част е обозначена на скицата съм съдебно – техническа
експертиза вх. № 270917/13.05.2024 г. по в.гр.д. № 4769/2021 г. по описа на
СГС, на л. 106, между букви А-Б-В-Г-Д-Е, като ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, да предаде на Столична община владението върху описания имот.
ОСЪЖДА Х.С.О.,
ЕГН **********, и „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на Столична община на
основание чл.78, ал.1 ГПК следните разноски 2 047,21 лева- разноски в
рамките на въззивното производство и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред въззивния съд, както и 2 470,98 лева- разноски в рамките
на първоинстанционното производство и 200 лева- юрисконсултско възнаграждение
за представителство пред първоинстанционния съд.
Неразделна част от настоящото решение е скицата съм
съдебно – техническа експертиза вх. № 270917/13.05.2024 г. по в.гр.д. №
4769/2021 г. по описа на СГС, на л. 106 от в.гр.д. № 4769/2021 г. по описа на
СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.