№ 16279
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110107882 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от А – изпълнителен директор, срещу Б. М. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.АРХ.. № 26, вх.А, ет.6, ап.12, иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 4324,50 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 712,97 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата от 54,33
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 11,79 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ,
УЛ.АРХ.. № 26, вх.А, ет.6, ап.12, аб.№ 327949, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва количествата потребена енергия и
изчисленията за процесния период за топлинна енергия и подгряване на вода за периода от
01.07.2019 г. до 21.11.2019 г. Прави възражение за погасяване на сумите по давност за
вземанията за периода до 21.11.2019 г. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му
1
присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Бруната България“ ООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 63281/2022 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като
длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради което съдът е дал
указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
вписан в списъка на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул.АРХ..
№ 26, вх.А, ет.6, ап.12. Ответникът не оспорва това доказателство, нито качеството си на
потребител на топлинна енергия в процесния топлоснабдяем имот, поради което съдът
приема, че това се установява по безспорен начин по делото.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната
България“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като през периода 01.05.2019-30.04.2021 г. не е бил осигурен достъп до него за отчет
на уредите, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5. от НТ. По време на отчетите са попълнени
протоколи за неосигурен достъп. В процесното жилище е имало пет монтирани отоплителни
тела и пет топлоразпределители, щранг-лира в банята, за която се начислява служебен
разход по НТ. В имота се ползва топла вода, но поради липса на водомер за топла вода,
разходът се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра за едно денонощие,
съгласно чл. 69, ал. 2 от НТ. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за
изразходвана топлинна енергия за отопление е 3550.85 лв., в това число и сума, отделена от
сградната инсталация в размер на 133.72 лв., а за подгряване на топла вода – 773.58 лв., или
общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 4324.43 лв. за процесния
имот.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
2
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
4324.50 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 54.33 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 712.97 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 11.79 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите
Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти,
поради което лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия,
отдавана от щранг-лирата в банята на жилището му, както и тази, отдадена от сградната
инсталация.
Ответникът е възразил, че разходът за подгряване на вода се отчита „на база“, както и
ползваната топлинна енергия в имота за отопление се изчисляват на максимална мощност,
поради което претенцията не е за действително изразходвано количество топлинна енергия
и подгряване на топлинна вода. В действителност, главницата за доставената топлинна
енергия в имота е начислена по посочения от ответника начин, но този начин на изчисление
на дължимите суми се е наложил след неосигуряване на достъп за отчет на индивидуалните
уреди за дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна в имота, както и поради
липса на монтиран водомер за отчет на топла вода в същия, което се установява от
документите, депозирани от третото лице-помагач и от заключението по техническата
експертиза, които са приети като неоспорени от страните. Като не е осигурил достъп до
имота си за отчет на уредите в него и не е монтирал водомер за отчет на разхода на топлата
вода, ответникът сам се е поставил в това положение, поради което начисленото по
посочения от наредбата методи следва да се приеме за реално потребеното. Никой не може
да черпи права от собственото си неизправно поведение в конкретния случай по договор за
доставка на топлинна енергия. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия,
доставяна в имота на ответника е извършено, съгласно нормативната уредба, действаща към
процесния период. Ответникът не е оспорил начислените му суми при извършване на
годишните отчети от третото лице-помагач. Ето защо, съдът счита, че са доказани
претендираните от ищцовото дружество главници за топлинна енергия в размерите,
установени от двете експертизи, изслушани и приети по делото като неоспорени, а именно –
за доставена топлинна енергия в размер на 4324.43 лв. и за услугата дялово разпределение за
периода 54.33 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
3
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът е навел възражение за погасяване на част от вземанията с изтекла
погасителна давност, поради което съдът извърши проверка дали същото е основателно.
Предвид това, че исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на
заповедното производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 63281/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.11.2022 г. С оглед характера на
вземанията, които са периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай, погасени по давност биха били всички вземания с
падеж преди 20.11.2019 г., или сумата от 195.59 лв. за главница за топлинна енергия,
доставена в имота за периода 01.05.2019 г. – 31.10.2019 г., както и сумата от 2.75 лв. за
услугата дялово разпределение. Тези суми, като погасени по давност, са недължими.
При така установената частична основателност на възражението за погасяване на
вземанията по давност, съдът приема, че непогасени и дължими са главница за доставена
топлинна енергия в имота в размер на 4128.91 лв. и за услугата дялово разпределение – в
размер на 51.58 лв. В тези размери следва да се уважи исковата молба за главници, а над
тези размери да се отхвърли, като неоснователна. Следва да се отхвърлят изцяло
претенциите за лихви, като недоказани. Върху така уважените размери на главници се
дължи лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 21.11.2022 г. до
окончателното плащане.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 152.07 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 752.07 лв., в това число за държавна такса
в размер на 102.07 лв., за депозити за вещи лица в размер на 500 лв. и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца възлизат на 904.14 лв., като от тази сума му се
следва съразмерно на уважената част от иска срещу ответника сума в размер на 747.61 лв. за
двете производства. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разноски в
двете производства – заповедното и и исковото, поради което такива не му се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “Т София” ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от А и Б. М. Д.,
ЕГН **********, гр. София, ул. АРХ.. № 26, вх. А, ет. 6, ап. 12, че ответникът Б. М. Д.,
ЕГН ********** дължи на “Т София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 4128.91 лв. (четири
хиляди сто двадесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за периода месец ноември 2019 г. - 30.04.2021 г., включително, сумата от 51.58
лв. (петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки) - главница за такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете над тези суми и
до пълните размери, както следва: за главница за топлинна енергия над сумата от 4128.91 лв.
и до пълния размер от 4324,50 лв., за главница за услугата дялово разпределение над сумата
от 51.58 лв. и до пълния размер на 54,33 лв. и исковете за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия в размер на 712,97 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 04.11.2022 г. и за
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 04.11.2022 г. в размер на 11,79 лв., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. АРХ.. № 26, вх. А, ет. 6, ап. 12,
да заплати на “Т София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от А, сумата от 747.61 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5