Определение по дело №1347/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1788
Дата: 25 юни 2018 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20185530101347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                           Година 25.06.2018                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 25.06.                                                                 Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1347 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „РИВС ЕНЕРДЖИ” ООД, гр. Стара Загора против „ЕЛГРУП” ЕООД, гр.Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се приложи ч.гр.д.№ 57/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на фактура № *********/12.03.2013 г., лихвен калкулатор, покана до Р.И.Н., протокол за анулиране на фактура или известие №**********/03.01.2018г., дневник на покупките на „Елгруп” ООД за данъчен период 01.2018г.  

            НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Димитров. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе от ищеца, в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 57/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.09.2018 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „РИВС ЕНЕРДЖИ” ООД, гр. Стара Загора против „ЕЛГРУП” ЕООД, гр.Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 12.03.2013 год. с фактура № *********/12.03.2013 г. продал на „Елгруп"ООД,гр.Стара Загора 10 чифта работни обувки на обща стойност 525.60 лева с ДДС. Процесната фактура била осчетоводена в счетоводството на дружеството, като платили и дължимия ДДС. Фактурата и стоката (работни обувки) били приети от купувача по сделката „ЕЛГРУП"ООД, което означавало съгласие с предмета и цената на продажбата. Въпреки многократните опити от негова страна да уредят доброволно плащането на дължимата сума по посочената по-горе фактура, не постигнали положителен резултат. Твърди, че по реда на чл.410 от ГПК подал заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд Стара Загора и било образувано ч.гр.дело № 57/2018 г. по описа на PC Стара Загора, като била издадена заповед №109 от 05.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със заявлението претендирал сумата от 525.60 лева, представляваща неизпълнено задължение по по данъчна фактура №*********/12.03.2013 г., ведно с мораторна лихва за периода от 12.03.2013 г. до 22.12.2017 год. в размер на 255.39 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 год. и разноски по делото в размер на 325.00 лева. Съгласно чл.414 от ГПК ответното дружество направило възражение, поради което на основание чл.422, ал.1 във вр.чл.124,ал.1 от ГПК в законния едномесечен срок предявявал настоящия иск за съществуване на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на фирма „ЕЛГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора; кв."Железник", ул."Темида" 1, магазин „Елмаркет", че вземането му по заповед за изпълнение № 109 от 05.01.2018 год. по ч.гр.дело № 57/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора съществува, както и да му бъдат присъдени направените и по настоящото производство разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявените обективно съединени искове за процесуално допустими, но напълно неоснователни, поради което, моли съда да ги отхвърли изцяло. Действително такава фактура №********* от 12.03.2013 год. била съставена от лицето В.З. в качеството й на материално отговорно лице на доставчика „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД, с ЕИК:********* и получена от Р.Н. в качеството му на тогавашен управител на „ЕЛГРУП" ООД,с ЕИК *********. Неоспорими факти били осчетоводяването на процесната фактура в счетоводствата на двете дружества и плащането на дължимия ДДС от страна на ищцовото дружество. Спорна била реалността на твърдяната доставка от страна на „РИВС ЕНЕРДЖИ"ООД на 10-те броя „работни обувки" на обща стойност 438.00 лева без ДДС на купувача „ЕЛГРУП" ООД. Единственото доказателство, което се сочело в настоящото производство, била процесната фактура, като представителят на ищцовото дружество, най- вероятно се позовавал на константната и непротиворечива съдебна практика, че отразяването на фактурата като първичен счетоводен документ в счетоводството на ответника, включването и в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползване на данъчен кредит по нея, представлявали признание на задължението и доказвало неговото съществуване, но при условие че този първичен счетоводен документ - фактура, съдържала задължителни реквизити, подробно изброени в императивната разпоредба на чл.114,ал.1,т.9 от ЗДДС. Текстът на чл.114,ал.1,т.9 от ЗДДС гласял, че във фактурата следвало да се съдържа подробно описание на количеството и вида на стоката и докато по отношение на количеството наличната информация била съобразена с изискванията на ЗДДС, то по отношение „вида на стоката", счита че липсвало подробно описание, тъй като описаните „работни обувки" не ставало ясно каква марка, модел и с какво предначначение са предвид обстоятелството, че ответното дружество и купувач - „ЕЛГРУП" ООД бил със заявен и реално осъществяван предмет на дейност, коренно различна от ползване, продажба или дистрибуция на обувки. Към момента на твърдяната сделка 12.03.2013 г. съгласно справка в публичния сайт на АВ-Търговски регистър, по партидата на ищеца „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД, с ЕИК ********* било видно, че със свое решение от 21.02.2011 г. Общото събрание на съдружниците приело нов дружествен договор от 21.02.2011 г., с действие и по време на сделката, като по силата чл.5 от раздел III „Съдружници", съдружници били В.Т.З., С.З.З.и И.Р.Н., а по силата на чл.18 дружеството се управлявало и представлявало от Р.И.Н., на когото били делегирани права, подробно изброени в чл.17,ал.1 т."а", т."г". Съгласно чл.17, ал.1, т."б", управителят Р.Н. представлявал дружеството пред различни лица, фирми, банки, държавни органи, съд и други места където било необходимо, а съгласно т."в", сключвал договори от името на дружеството. Относно правата на управителя и съдружниците съгласно чл.11 от раздел V „Права и задължения на съдружниците" било видно и безспорно, че на никого от тримата съдружници Общото събрание не е делегирало права да представлява дружеството пред различни лица, фирми, банки пр., както и да сключва договори от името на дружеството. Счита, че твърдяната продажба на процесиите 10 броя „работни обувки", респективно съставяне на процесната Фактура №********* от 12.03.2013 год. от съдружника В.Т.З. е станало в нарушение на закона, а така също и на дружествения договор, тъй като същата в качеството си на съдружник не е разполагала с такова право, каквото е имал само управителят на „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД - Р.И.Н., който в същото време пък бил управител и съдружник на „ЕЛГРУП" ООД. Следвало да се вземе предвид обстоятелството, че в края на 2015 г. двама от съдружниците в „ЕЛГРУП" ООД констатирали нарушено финансово състояние на дружеството въпреки значителните обеми реализирана дейност и след направена проверка отправили покана от съдружниците П.и Драгиева до управителя Р.Н. от 02.11.2015 г., в която те настоявали управителят Р.Н. да даде обяснение относно според тях „финансови злоупотреби в значителни размери". В тази връзка в т.ІІІ на поканата от Н. било поискано обяснение, защо като управител на „Елгруп" ООД с Фактура №********** от 10.01.2011 г. е превел сумата от 11882.00 лв. на „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД, в което съдружници били адв. В.З. /процесуален представител на ищцовото дружество/ и Станислав Златков Златанов, също съдружник в „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД, без да е извършена услуга или продадена стока от страна на „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД. Последващи проверки в „ЕЛГРУП" ООД, направени след оттегляне на Н. като управител, установили, че са налице и други фактури, по които реални сделки между „ЕЛГРУП" ООД и „РИВС ЕНЕРДЖИ" ООД не били осъществявани, като една от тях е и процесната. В тази връзка от страна на „ЕЛГРУП"ООД били предприети действия, като на основание чл.116,ал.4 от ЗДДС бил съставен протокол за анулиране на фактура от 03.01.2018 г. по отношение на фактура №********* от 12.03.2013 г., с основание грешно съставен документ-недоставени стоки/материали, като на НАП били възстановени сумите за ползвано право на данъчен кредит, като данните за анулиране били отразени и в дневниците за продажби на „ЕЛГРУП" ООД за данъчния период м.януари 2018 г. Моли съда да постанови решение с което да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, предявените искове от Р.И.Н., като управител на „РИВС ЕНЕРДЖИ"ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.Стара Загора, ул."Ген.Гурко",№58, БЦ "Загора", като ищецът бъде осъден да му заплати направените разноски по делото. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 57/2018г. описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от незаплатено задължение по издадена фактура № *********/12.03.2013 г. за сумата 525.60 лева с ДДС. В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже сключването на договор за търговска продажба по чл.318 и сл. ТЗ, изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне собствеността върху вещите, предмет на договора, и предаването им на купувача, както и изпадането в забава на купувача по отношение на задължението му по чл.327 ТЗ за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника е да докаже възражението си за недължимост на продажната цена по фактура № *********/12.03.2013 г.  

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба, заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: