№ 623
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500705 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по две въззивни
жалби, както следва:
1. На Я. Я., Д. Я. и К. С., чрез адв.Д. против Решение № 2863 от
20.07.2024 година, постановено по гр.дело № 4938/2022 година, по описа на
ВРС, с което съдът е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 2834 от
14.08.2023 година и по този начин е изключил от делбата 2/3 ид.части от
поземлен имот № 105 по КК.
В жалбата се сочи, че изводите за несъответствие между истинската воля
на съда и нейното външно изразяване, са били извършени в нарушение на
чл.246 от ГПК, т.е. съдът сам е отменил и изменил решението си, след
неговото обявяване. Сочи се още, че това е станало по почин на ВРС,
служебно, като е възприето, че делбения поземлен имот се е превърнал в обща
част. В жалбата се излага още, че прехвърлянето на обект в ЕС включва и
общите части на сградата и земята, като е идеалните части следват главната
вещ. По същество искането е за отмяна на атакувания съдебен акт.
2. Втората въззивна жалба е от същите жалбоподатели, чрез адв. Д.
против Решение № 352 от 02.02.2025 година, с което е била оставена без
уважение, като неоснователна молбата за допълване на Решение № 2864 от
28.07.2024 година, с произнасяне относно извършване на делбата и
прилежащите към жилището 2/3 идеални части от ПИ 105 по КК,
представляваща обща част на сградата.
1
Излага се, че с Решение № 2934 от 14.08.2023 година, ВРС е допуснал до
делба и процесните 2/3 ид. части от ПИ, като обща част на сградата и че
решението е влязло в сила. Счита се, че жалбата следва да бъде уважена.
По делото и против двете жалби отговор не е постъпил.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, молителите са редовно призовани, не се явяват, но
чрез адв. Д. поддържат и двете си жалби и молят съда да ги уважи.
Въззиваемите М. Ж. и Ж. Ж. са редовно призовани, не се явяват, не се
представляват.
За да се произнесе по съществото на спора и като съобрази предметните
предели на производството, ВОС констатира следното:
По искова молба на Я. Я., Д. Я. и К. С., съдът е бил сезиран с искане за
делба на самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска
област, ******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно
ниво, със застроена площ 89 кв.м, с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по
КККР, находящ се в сграда с ид. 10135.5504.105.1, разположена в поземлен
имот с ид. 10135.5504.105, при съседни самостоятелни обекти: под обекта
10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към
него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж между съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН
********** и К. Д. С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж., ЕГН **********, при
следните квоти: 6037129/17988000 ид.ч.з а Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. з а
Д. В. Я., 2998000/17988000 ид.ч. з а К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. з а М. Я.
Ж., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
С Решение № 2934 от 14.08.2023 година, ВРС е допуснал до делба
процесния обект, като е отразил в диспозитива си, че ДОПУСКА да бъде
извършена съдебна делба на самостоятелен обект в сграда в гр. Варна,
Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с предназначение:
жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с
идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР, находящ се в сграда с ид.
10135.5504.105.1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, при
съседни самостоятелни обекти: под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж,
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 2/3 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор 10135.5504.105 по КККР между
съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН ********** и К. Д. С.,
ЕГН ********** срещу М. Я. Ж. , ЕГН **********, при следните квоти:
6037129/17988000 ид.ч. з а Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. з а Д. В. Я.,
2998000/17988000 ид.ч. з а К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. за М. Я. Ж. , на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Едновременно с горното съдът е прекратил производството по делото,
на основание чл. 130 от ГПК в частта, по предявения от Я. В. Я. с ЕГН
**********, Д. В. Я. с ЕГН ********** и К. Д. С. с ЕГН ********** срещу М.
Я. Ж. с ЕГН ********** и Ж. В. Ж. с ЕГН **********, иск справно основание
2
чл. 34 от ЗС за делба на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с ид. 10135.5504.105 по
КККР, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект и поземления
имот от 15.11.2017 г., с административен адрес: гр.Варна, Община Варна,
Варненска област, ******, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на
териториятаурбанизирана, начин на трайно ползванесредно застрояване, с
номер по предходен план 1174, при граници: имоти с идентификатори
10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106 и 10135.5504.114, като
недопустим.
Прекратителната част от Решението е била обект и на въззивно
разглеждане, по жалба на настоящите молители. С Определение № 4467 от
27.11.2023 година ВОС решението в частта, имаща характер на определение, с
която е било прекратено производството за делба на 2/3 ид. части от
поземления имот. Определението не е било атакувано пред ВКС на Р
България.
С Решение № 2864 от 207.2024 година ВРС и предвид стореното искане,
е възложил в дял, на основание чл. 349, ал.2 о т ГПК на Я. В. Я., ЕГН
********** следния недвижим имот, а именно: Апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. „Люляк” № 15, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда в
гр. Варна, Община 7 Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89
кв.м, с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР, находящ се в сграда с ид.
10135.5504.105.1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, при
съседни самостоятелни обекти: под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж,
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че Я.
В. Я., ЕГН ********** заплати за уравнение на дяловете: сумата от 59461,09
лв. на Д. В. Я., ЕГН **********, сумата от 29528,00 лв. н а К. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 28717,82 лв. на М. Я. Ж., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху всяка от трите суми, в шестмесечен срок от влизане на
решението за възлагане в сила, на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Я. В. Я.,
ЕГН ********** ще стане собственик на имота след като изплати в срока по
чл. 349, ал. 5 о т ГПК определените парични уравнения, заедно със законната
лихва, на основание чл.349, ал.6 от ГПК. Също тогава съдът се е произнесъл и
по отношение на сметките.
С Решение № 2863 от 28.07.2024 година, ВРС по свой почин е
инициирал производство за поправка на ОФГ и е допуснал такава в Решение
№ 2934 от 14.08.2023 година, като е постановил да се чете:
„ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект в
сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 к в
.м, с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР, находящ се в сграда с ид.
10135.5504.105.1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, при
съседни самостоятелни обекти: под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж,
3
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж“, на основание чл.
247, ал. 1 от ГПК“. В мотивите си съдът е приел, че допуснал опущение и е
редно да поправи същото, т.к. по отношение на процесните 2/3 ид.части от
имота е налице влязло в сила прекратително определение.
С Решение № 352 от 02.02.2025 година, ВРС е оставил без уважение
искането на настоящите молители да се допълни Решение № 2864 от
28.07.2024 година с искане да се включат и процесните 2/3 ид.части от
поземления имот.
Виждането на въззивния съд е следното:
В постоянната си практика ВС и ВКС приема, че съгласно чл. 38, ал. 1
ЗС при сгради в режим на етажна собственост общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи
стени, колоните, трегерите, стълбите, площадките, покривите и др., които по
естеството си или по предназначение служат за общо ползване. В случаите,
когато има сграда в етажна собственост, и има пълно съвпадение между
етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща
част и като такава следва режима на сградата и не може отделно да се
прехвърля или да се дели, както и да се изнася на публична продан/решение №
574 от 7.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2022 г., II г. о. и посочената в него
практика на ВС и ВКС/.
Безспорно е, че земята представлява обща част в случаите когато
отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и
урегулираният поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда.
Проблемът със статута на земята - обща част или в обикновена съсобственост
- се поставя в случаите, когато урегулираният поземлен имот е застроен с
повече от една сграда. Когато сградите са индивидуална собственост на
съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи,
когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани
поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от
тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен
урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване,
достъп до улици и т. н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички
изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е
останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със
4
сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците/решение №
293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о. /.
В процесния случай се установява, че се иска делба на процесния обект
– самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област,
******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със
застроена площ 89 кв.м, с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР,
находящ се в сграда с ид. 10135.5504.105.1, разположена в поземлен имот с ид.
10135.5504.105, при съседни самостоятелни обекти: под обекта
10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към
него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж между съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН
********** и К. Д. С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж., ЕГН **********, при
следните квоти: 6037129/17988000 ид.ч. за Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. за
Д. В. Я., 2998000/17988000 ид.ч. за К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. за М. Я.
Ж., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС. Всеки един от съделителите е получил
самостоятелен дял, ведно с припадащите му се идеални части от дворното
място и общите части на сградата. В дял на молителя Я. Я. е поставен
процесния имот, ведно с ид.части от общите части на сградата и правото на
строеж.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, съгласно която общите части не може
да се делят, не допуска делба на общите части между собствениците на
отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е
отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и
припадащата му се част от земята.
Настоящият състав приема за правилна практиката в приложените и
цитирани по-горе съдебни решения, което не изключва принципната позиция,
изразена в т. 1, б. б. "д" и "е" ППВС № 2/82 г., че делбата на дворното място,
имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС е недопустима, тъй
като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички
собственици, притежаващи отделните обекти в сградата. Законът в чл. 38, ал.
3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на
отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е
отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и припадащата
му се част от земята. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК,
поради което и представляващо задължителна съдебна практика, решение №
279 от 20.06.11 г. по гр. д. № 915/10 г. на ВКС, I г. о.
В настоящия казус предмет на делбата е отделен обект в сградата,
етажна собственост - първия етаж и принадлежащата му 2/3 ид. ч. от
5
дворното място, който недвижим имот е останал в наследство от родителите
на страните, а не дворното място, в което е построена сградата, в която наред с
този обект има и други такива, принадлежащи на други собственици. Поради
това и при делбата на този наследствен имот, представляващ съвкупност от
земя и обект в сграда - първи етаж от нея, делбата следва да се допусне и за
дворното място, част от което в размер на 2/3 ид.части е принадлежност към
този отделен обособен обект. Като е постановил обратното, ВРС съд е
постановил неправилни решения.
Действително, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради в режим на етажна
собственост общи на всички собственици са дворът, както и основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите и др., които по
естеството си или по предназначение служат за общо ползване, а съгласно чл.
38, ал. 3 от ЗС, общите части не могат да се делят. Законът обаче има предвид
забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в
етажната собственост. Когато обаче предмет на делба е отделен обект в
етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част
от земята и от другите общи части на сградата. По същия начин се постъпва и
при прехвърляне на собствеността върху отделен обект в етажна собственост -
заедно с обекта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части,
които го следват. В този смисъл е и решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр. д. №
131/64 г. на ОСГК на ВС.
В мотивите към Решение № 2934 от 14.08.2023 година, решаващия съд е
формирал правилни мотиви, като е съобразил представените по делото факти.
На стр.10 от същото Решение е цитирал относима и приложима практика, като
е постановил делба на самостоятелния обект в сградата. Ето защо предвид
горното атакуваното Решение № 2863 от 28.07.2024 година следва да бъде
отменено
По същите причини и на същите основания следва да се отмени и
Решение № 352 от 02.02.2025 година, с което е била оставена без уважение,
като неоснователна молбата за допълване на Решение № 2864 от 28.07.2024
година, с произнасяне относно извършване на делбата и прилежащите към
жилището 2/3 идеални части от ПИ 105 по КК, представляваща обща част на
сградата. В този случай въззивния съд следва да допусне допълване на
решението.
Предвид изхода на спора и с оглед представените доказателства за
сторени разноски М. Я. Ж. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Я. В.
Я. сумата от 165.44 лева и в полза на К. Д. С., сумата от 600 лева.
С оглед на горното, ВОС и на осн.чл.247 ГПК, съдът,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 2863 от 20.07.2024 година, постановено по
гр.дело № 4938/2022 година, по описа на ВРС, с което съдът е допуснал
поправка на ОФГ в Решение № 2834 от 14.08.2023 година и по този начин е
изключил от делбата 2/3 ид.части от поземлен имот с идентификатор №
10135.5504.105 по КК, при допускане до делба на обект, представляващ
самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област,
******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със
застроена площ 89 кв.м, с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР,
находящ се в сграда с ид. 10135.5504.105.1, разположена в поземлен имот с ид.
10135.5504.105, при съседни самостоятелни обекти: под обекта
10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към
него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж.
ОТМЕНЯ Решение № 352 от 02.02.2025 година, с което е била оставена
без уважение, като неоснователна молбата за допълване на Решение № 2864
от 28.07.2024 година, с произнасяне относно извършване на делбата и
прилежащите към жилището 2/3 идеални части от ПИ 105 по КК,
представляваща обща част на сградата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 2864 от 28.07.2024 година, постановено по
гр.дело № 4938/2022 година, по описа на ВРС, в следния смисъл:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал.2 о т ГПК на Я. В. Я., ЕГН
********** следния недвижим имот, а именно: Апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. „Люляк” № 15, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда в
гр. Варна, Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89
кв.м, с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР, находящ се в сграда с ид.
10135.5504.105.1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, при
съседни самостоятелни обекти: под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж,
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 2/3
идеални части от ПИ с идентификатор № 10135.5504.105, при условие, че
Я. В. Я., ЕГН ********** заплати за уравнение на дяловете: сумата от
59461,09 лв. на Д. В. Я., ЕГН **********, сумата от 29528,00 лв. на К. Д. С.,
ЕГН **********, сумата от 28717,82 лв. на М. Я. Ж., ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху всяка от трите суми, в шестмесечен срок от влизане
на решението за възлагане в сила, на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Я. В. Я.,
ЕГН ********** ще стане собственик на имота след като изплати в срока по
чл. 349, ал. 5 о т ГПК определените парични уравнения, заедно със законната
лихва, на основание чл.349, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Я. Ж. , ЕГН ********** да заплати в полза на Я. В. Я.,
ЕГН ********** сумата от 165.44 (сто шестдесет и пет и четиридесет и
четири) лева, представляваща д.т. за производството пред ВОС.
ОСЪЖДА М. Я. Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на К. Д. С.,
ЕГН ********** сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща извършени
съдебно – деловодни разноски - адвокатски хонорар за производството пред
7
ВОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р
България, в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8