№ 17083
гр. София, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110148517 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Ищецът ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 10.05.2023 г. в района на гр. Варна водачът
на л.а. „**“ с рег. № ** поради движение с несъобразено с пътните условия и дистанция удря
спрелия л.а. „** **“ с рег. № **, застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ полица № **/16.01.2023 г. Поддържа, че за л.а., управляван от
виновния водач, имало сключена застраховка гражданска отговорност при ответника ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД. За инцидента при ищеца била образувана преписка по щета
№ **/12.05.2023 г, по която размерът на имуществените вреди бил оценен и изплатено
обезщетение в размер на 412,13 лв. и били сторени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът
поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника,
който застраховал гражданската отговорност на причинителя на вредата, до размер на
платеното и за сумата от 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът изпратил на ответника
покана, но погасил с прихващане само 325,44 лв., останал остатък от 101,69 лв. На
12.06.2024 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за посочената главница остатък, по което било образувано гр.д.
№ 35633/2024 г., СРС, 161-ви с-в. На 30.06.2024 г. съдът издал исканата заповед, като в срока
по чл. 414 ГПК ответникът възразил против вземането. Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 101,69 лв., главница, суброгационно вземане за остатък от платено обезщетение по
щета № ** във връзка с ПТП от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД оспорва иска по основание и
размер. Не се оспорва, че е застраховател по застраховка гражданска отговорност на л.а. „**“
с рег. № ** към момента на процесния инцидент, както и че е получил регресна покана от
ищеца с предявена претенция, за което била образувана щета № **г. Не оспорва и
частичното прихващане, като поддържа, че платеното изчерпвало отговорността му. Твърди,
че процесното събитие не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Оспорва
1
претендираните вреди да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Поддържа се, че не е изяснен механизмът на ПТП-то. Оспорва да е налице изключителна
вина на водача на каравана с рег. № **. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 415, ал. ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“.
Не се спори, че преди процеса ответникът е погасил доброволно част от претенцията
– 325,44 лв. от 427,13 лв. Налице е, следователно, извънсъдебно признание на юридическите
факти, пораждащи главната претенция – ответникът е извършил частично плащане по
суброгационната претенция. Действително, с отговора на исковата молба ответникът оттегля
направеното извънсъдебно признание, но в ГПК липсва норма, която да лишава оттегленото
признание от доказателственото му значение, а съдът свободно преценява съответствието
както на признанието, така и на оттеглянето му в съвкупност с останалите обстоятелства по
делото. В случая събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, установяват
възникване на процесното суброгационно право по основание.
Събраните писмени доказателства, вкл. двустранно подписан протокол за ПТП от
двамата водачи, участвали в ПТП, разпитани и по делото като свидетели – Л. и Е., и
неоспореното заключение на САТЕ установяват, че на 15 че на 10.05.2023 г. в района на гр.
Варна водачът на л.а. „**“ с рег. № ** – с – Е., поради движение с несъобразено с пътните
условия и дистанция удря л.а. „** **“ с рег. № ** – управляван от св. Л., като нанася вреди
на последния. За ПТП-то е съставен двустранен констативен прокотол за ПТП. В
показанията си, които съдът кредитира като достоверни и съответстващи на останалия
доказателствен материал, св. Е. признава вината си за произшествието – „Аз бях зад
момичето, предишната свидетелка, светофарът светеше червено и я бутнах отзад в бронята.
Помислих си, че е светнало зелено“.
Ищецът е сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка
„Каско на МПС“ полица № **/16.01.2023 г. с валидност към датата на произшествието. За
настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка № **/12.05.2023 г., като
автомобилът е ремонтиран от автосервиз, на който ищецът е заплатил сумата от 412,13 лв.,
представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила,
за което сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Щетите от ПТП, които са описани в протокола за оглед и съгласно заключението на
САТЕ са причинени именно от ПТП-то, са повредена задна броня. Вещото лице приема, че
при ПТП-то не е бил увреден заден стоп, като това заключение е обосновано с приложените
по делото снимки на увредения автомобил, в които вещото лице приема, а и съдът с просто
око вижда, че стопът не е повреден. В този смисъл съдът кредитира показанията на св. Е.,
2
според които задният ляв стоп не е бил увреден, а не кредитира показанията на св. Л., която
всъщност говори очевидно за друго ПТП, при което е било повредено огледало, а не стоп.
Ето защо съдът намира, че с плащането на посочената по-горе сума ищецът се е
суброгирал против ответника, като по отношение на размера на суброгационното право по
чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната
стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите
на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.
В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и
решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о.) е прието, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в
правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното
застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата
тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок
на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът не отговаря на това
условие, тъй като е бил на над 16 години от пускане в експлоатация при ПТП-то.
Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени е
439,08 лв., т.е. дори повече от платеното от ищеца – 412,13 лв. Размерът на суброгационното
право следователно се определя от среднопазарната стойност и обичайните ликвидационни
разноски минус възстановеното извънсъдебно от ответника. Искът е основателен в пълния
предявен размер.
Без значение е обстоятелството, че един от подменените при ремонта детайли (заден
стоп) не е повреден при процесното ПТП, тъй като и без него размерът на вземането на
увредения собственик против делинквента и против застрахователя по договора за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за обезвреда е в
размер над платеното от застрахователя.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от договора за имуществено застраховане, т.е. то е договорно по своята същност, а
правоотношението, въз основа на което застрахователят придобива суброгационното право
(право да встъпи в правата на удовлетворения застрахован) е извъндоговорно – деликтно
правоотношение. Увреденият собственик има право на пълна обезвреда от деликта, а тя в
случая е на стойност над платеното, дори и без спорния увреден детайл на автомобила –
заден ляв стоп.
Искът следва да бъде уважен в предявения размер от 101,69 лв., ведно със законна
3
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 12.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 450
лв. за депозит за САТЕ и за свидетел, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, общо
сумата от 575 лв. В заповедното дело разноските на ищеца са в размер на 75 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски следва да се възстановят на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 101,69 лв., главница, суброгационно вземане за остатък от
платено обезщетение по щета № **, във връзка с настъпило на 10.05.2023 г. в района на гр.
Варна ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „**“ с рег. № **, със застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите при ответника, по л.а. „** **“ с рег. № **,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 12.06.2024 г. до
окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 30.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35633/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 575 лв., разноски,
сторени по делото, както и сумата от 75 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 35633/2024 г.,
СРС, 161-ви с-в.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4