№ 159
гр. Сливница, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Галина Д. В.а
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Предявен е от В. Л. С., чрез процесуалния му представител – адв. И. Н., срещу Б. В.
С. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствените между страните
недвижими имоти, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900
(деветстотин) кв. м., за който имот е отреден УПИ IV-95 (римско четири за имот кадастрален
номер деветдесет и пет), от квартал 9 (девет) по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска,
заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА С ГАРАЖИ, МАЗЕ И
ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ със застроена площ от 120 (сто и двадесет) кв.м., при граници
на сградата: от четири страни – двор, при граници на УПИ съгласно скица: улица с ок. 25-26,
УПИ V-94, край на регулацията и УПИ III-95, при квоти 5/6 идеални части за В. Л. С. и 1/6
идеална част за Б. В. С..
В исковата молба се твърди, че процесният имот е придобит от Л.Н.а С.а с
Нотариален акт № 162, том II, по нот. д. № 602 по описа за 1989 г. на Сливнишки районен
съд, с който същата е призната за собственик по наследство, давност и съдебна делба, като
това е станало по време на брака й с В. С. П., сключен на 07.10.1955 г. Сочи се, че с
разрешение за строеж № 142/17.08.1989 г., издадено от Главния архитект на ОбНС гр. Д. и
съгласно одобрените проекти под № 76/17.08.1989 г. започват фактически действия по
реализиране на строеж върху процесния урегулиран поземлен имот, като с Удостоверение №
62 от 08.12.2009 г., издадено от арх. Р.П. – гл. архитект на гр. Д., изпълненият строеж, а
именно „Двуетажна вилна страда с гаражи, мазе и тавански помещения“ е въведен в
експлоатация. Твърди се, че на 07.02.2021 г. бракът между двамата е бил прекратен на
основание чл. 44, т. 1 СК, със смъртта на Л.Н.а С.а, респективно на основание чл. 27, ал. 1
СК е била прекратена по право и съпружеската имуществена общност, възникнала по
отношение на урегулирания поземлен имот и построената в него сграда.
Сочи се, че след смъртта си Л.Н.а С.а е оставила за свои наследници по закон
преживелия си съпруг В. С. П. и двете си деца – Л. В. С. и ответника Б. В. С., чиито права в
съсобствеността били съответно 4/6 за преживелия съпруг и по 1/6 за всяко едно от децата.
1
Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху 5/6 ид. части от процесните
урегулиран поземлен имот и сграда по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 159, том. II, рег. № 3264, дело № 337 (погрешно посочен в исковата молба, с оглед
представените доказателства, като акт с № 44159) на Р. Г.а – Нотариус с район на действие
РС – Сливница, рег. № 486, с който В. С. П. и Л. В. С. са му дарили притежаваните от тях
идеални части.
С оглед на горното и предвид невъзможността съсобствеността между страните да се
прекрати доброволно, се иска съдът да постанови решение, с което да допусне до делба
гореописаните имоти при посочените в исковата молба квоти.
Уточнява се, във връзка с дадените от съда с определението за насрочване указания,
че процесното дворно място – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 кв. м., за
който имот е отреден УПИ IV-95 от квартал 9 по плана на с. М.М, общ. Д., обл. Софийска, е
придобито по време на действието на брака между Л.Н.а С.а и В. С. П. при наличието на
съвместен принос от двамата съпрузи, тъй като единият съпруг – Л.Н.а С.а, сънаследява с
други наследници множество недвижими имоти, респективно изключителната собственост
върху конкретния процесен недвижим имот е придобита посредством извършената съдебна
делба, като за придобиването му е заплатено парично уравнение, което ищецът счита, че
прави придобиването възмездно и в този смисъл имотът е станал съпружеска имуществена
общност.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 30.05.2024 г.) по
делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 3554 от 01.07.2024 г. по описа на РС –
Сливница, подаден чрез ССЕВ на 28.06.2024 г. от ответника Б. В. С., чрез процесуалния му
представител – адв. Б. В..
В отговора е застъпено становище за допустимост на иска за делба, но и за частична
неоснователност по отношение на претендираните от ищеца квоти. Направено е възражение
по чл. 76 ЗН, като се твърди, че Л. В. С. и В. С. П. са се разпоредили с притежаваните от тях
на основание наследствено правоприемство 2/6 ид. части от имота, преди делбата на този
имот и в полза на трето за съсобствеността лице – ищеца по иска. С оглед на горното,
ответникът счита, че извършената разпоредителна сделка е действителна само за
притежаваната от В. С. П. ½ ид. част от имота, като прави възражение за недействителност
на дарението, извършено в полза на ищеца, за дарените му 1/6 ид. част на Л. В. С. и 1/6 ид.
част на В. С. П.. С оглед на горното, поддържа, че в делбата следва да бъдат конституирани
и Л. В. С., и В. С. П., като делбата бъде допусната при квоти:
за В. С. П. – 1/6 ид. част;
за Л. В. С. – 1/6 ид. част;
за Б. В. С. – 1/6 ид. част;
за В. Л. С. – 3/6 ид. части.
С отговора са направени доказателствени искания и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК,
което съдът счита, че включва и претенции по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС.
С определението си за насрочване на делото съдът е указал, че съгласно разпоредбата
на чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Това произнасяне има действие занапред и е различно от произнасянето по иск
за обезщетение вследствие на лишаването на съделител от ползването на имота. В случай че
съделителят, който счита, че правата му са били накърнени поради лишаването му от
ползването на имота за период, предшестващ производството по делба, то той има право да
предяви във втората фаза на делбата иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, който следва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, с изключение на изискването за внасяне на
2
държавна такса, която се определя едва с решението за извършване на делбата. В този
смисъл съдът е приел, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е допустимо и по същото следва да
произнесе с решението си по първата фаза на делбата, като не е допуснат за съвместно
разглеждане в първата фаза на делбеното производство искът по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС,
по редовността на който съдът е указал, че ще произнесе при насрочване на втората фаза на
делбата.
По повод на така подадения отговор, по делото е постъпило и становище от ищеца,
подадено чрез процесуалния му представител, вх. № 3575/01.07.2024 г. по описа на РС –
Сливница, в което са изложени твърдения за неоснователност възражението по чл. 76 ЗН,
доколкото разпоредбата касаела хипотезата на извършване на доброволна делба на
наследство, каквато в случая не е извършвана и не се твърди да е извършвана.
Съгласно даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 1/2004 г., ОСГК, задължително тълкуване, което запазва действието си и понастоящем,
„Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната
недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва
сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката
по заявения иск по чл. 76 ЗН“.
С оглед направеното възражение по чл. 76 ЗН, по което съдът дължи произнасяне с
акта си за допускане на делбата (и което е допустимо в делбеното производство и не е
свързано по никакъв начин с доброволната делба, както се твърди) и предвид
необходимостта в делбеното производство да участват всички съделители, с Определение №
422 от 09.09.2024 г. като страни по делото – ответници, съдът е конституирал Л. В. С. и В. С.
П., които са се разпоредили с притежаваните от тях дялове в делбения имот в полза на
ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК (съдебните книжа са връчени на адв. Г. Ч. – процесуален
представител и на двамата ответници, на 18.09.2024 г.) по делото е постъпил отговор на
исковата молба вх. № 5422/09.10.2024 г., подаден от адв. Ч., от името на двамата ответници –
Л. В. С. и В. С. П.. Със същия ответниците са заявили, че поддържат изложеното в исковата
молба и са изнесли идентични на изнесените в исковата молба фактически твърдения, като
считат, че дарението на притежаваните от тях 5/6 ид. части е действително, доколкото не
съществува законова забрана за разпореждането с притежаваните от тях идеални части, а
разпоредбата на чл. 76 ЗН смятат за неотносима към спора, доколкото касаела извършването
на доброволна делба на наследство, каквато в настоящия случай не била извършвана и не се
твърди да е извършена. В тази връзка се прави искане съдът на основание чл. 253 ГПК да
отмени определението си за конституирането им като главни страни в производството.
Оспорено е и искането за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването по
чл. 344, ал. 2 ГПК, доколкото не е изпълнен фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС.
С определението си за насрочване на делото съдът е приел за съвместно разглеждане
възражението на ответника Б. В. С. по чл. 76 ЗН и е съобщил на страните проекта си за
доклад по делото, вкл. разпределението на доказателствената тежест по иска за делба и по
възражението по чл. 76 ЗН, като е допълнил доклада си с протоколно определение от
19.02.2025 г.
В последно проведеното открито съдебно заседание ищецът В. Л. С., редовно
уведомен, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. И. Н.. В
предоставения от съда, по искане на процесуалните представители на ответниците,
едноседмичен срок по чл. 149, ал. 3 ГПК, по делото е постъпила писмена защита вх. №
2444/23.04.2025 г. от адв. Н., в която е застъпено становище за основателност на иска за
делба между първоначалните страни, при квоти 5/6 ид. части за ищеца и 1/6 ид. част за
ответника, доколкото не съществува законова забрана за ответниците В. С. П. и Л. В. С. да се
разпореждат със собствените си идеални части от наследствената вещ. В тази връзка се
3
прави искане съдът на основание чл. 253 ГПК да отмени Определение № 422/09.09.2024 г. в
частта, с която като главни страни в производството са конституирани ответниците В. П. и
Л. С.. Поддържа се становище за неоснователност и на направеното искане по чл. 344, ал. 2
ГПК, като се уточнява, че имотът е необитаем от повече от 15 години и същият не се
използва от настоящия собственик. Прави се възражение за недължимост и прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника Б.
С. поради липса на представени доказателства за реалното му заплащане.
В последно проведеното открито съдебно заседание ответникът Б. В. С., редово
призован, не се явява, като се представлява от адв. Б. В., който моли съда да постанови
решение, с което да допусне до делба имот при установените от доказателствата по делото
квоти. Не претендира разноски в производството. В срока по чл. 149, ал. 3 ГПК по делото е
постъпила и писмена защита от а., в която е застъпено становище за основателност на
възражението по чл. 76 ЗН. Счита, че в хода на делото ищецът и останалите съделители не
са доказали при условията на пълно и главно доказване, че средствата за уравняване на
дяловете при придобиване от страна на Л. С.а на делбения имот са били семейни, поради
което същият е бил лична собственост на наследодателя и квотите на страните са по 1/3
идеална част за Б. С., Л. С. и В. П..
В открито съдебно заседание от 16.04.2025 г. ответниците Л. С. и В. П., редовно
призовани, не се явяват, като се представляват от адв. Г. Ч., който моли делбата да се
допусне при установените съобразно доказателствата квоти. Не претендира разноски в
производството. В предоставения от съда срок по чл. 149, ал. 3 ГПК по делото не е
представена писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
РС – Сливница, III-ти състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание по чл.
34, ал. 1 ЗС, в рамките на което производство е прието за съвместно разглеждане и
възражение по чл. 76 ЗН.
От представения по делото препис от Удостоверение за сключен граждански брак №
773, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 773 от 07.10.1955 г.,
съставен от ДЛГС при Коларовски районен народен съвет, се установява, че на 07.10.1955 г.
Л.Н.а С.а, родена на 28.02.1931 г. и В. С. П., роден на 15.01.1932 г., са сключили граждански
брак, като съпругата е приела фамилното име на мъжа – С.а.
Видно от материалите по изисканото гр. д. № 27/1989 г. по описа на Районен съд –
Сливница, към същото е било присъединено производството по гр. д. № 170/1989 г. по описа
на същия съд, образувано по искова молба от Й.Н.С., И.Н.С. и Л.Н.а С.а срещу Р.К.С.,
Л.С.С., К.С.С., В.С.Д., Д.Ц.Д., Е.Ц.Т. и Ц.Д.И., за делба на наследствените на страните
недвижими имоти, сред които и процесният имот в с. М.М, съставляващ парцел IV – пл. №
95 в кв. 9, с площ от 900 кв.м. при квоти 12/60 ид. части за Р.К.С., по 6/60 ид. части за Л. и
К.С., по 2/60 ид. части за Д.Ц., Е.Т. и Ц.И., по 8/60 ид. части за Й.Н., И.Н. и Л. С.а и 6/60 ид.
части за В.С.. След обединяване на делата производството по гр. д. № 27/1989 г. по описа на
РС – Сливница е приключило с протоколно определение от 04.04.1989 г., с което е одобрена
сключената между страните спогодба, с която в изключителен дял на Л.Н.а С.а се дава
собствеността на процесното дворно място, съставляващо парцел IV – пл. № 95 в кв. 9, по
плана на с. М.М, с площ от 900 кв.м. и оценка от 900 лв. Със спогодбата страните са
уговорили и уравняването на дяловете, като, освен другите уравнения, е прието, че Й.Н.
заплаща на Л.Н.а С.а и И.Н.С. по 3297 лв., които се считат изплатени в деня на съдебното
заседание с подписване на спогодбата, а Л.Н.а С.а е изплатила на Й. и И.Н.и С. по 300 лв.,
които са изплатени.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство,
4
давност и съдебна делба № 162, том II, дело № 602/1989 г. от 27.07.1989 г. Л.Н.а С.а е
призната за собственик по наследство, давност и съдебна делба – съдебна спогодба, на
следния недвижим имот, находящ се в с. М.М, Софийска област, Д.ска община, а именно
дворно място, с пространство от 900 кв.м., при съседи: улица, в.Д.а, Е.Ц.Ч., А.А. и общинско
място, което дворно място представлява по регулационния план на с. М.М, Софийска
област, Д.ска община, урегулиран парцел IV, отреден за имот пл. № 95 в кв. 9.
По делото е представен препис от строително разрешение № 142/17.08.1989 г., с което
на Л.Н.а С.а е позволено „да построи по одобрен проект № 176 от арх. Т. Велев върху 120
кв.м. на собственото си място в кв.. 9, парцел IV-95“.
По делото са представени и преписи от обяснителна записка от август 1989 г. към
проект за вила със застроена площ от 120 кв.м. на Л.Н.а С.а, а също и самият проект.
С Удостоверение № 62 от 08.12.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Двуетажна вилна сграда с гараж, мазе и тавански помещения“, в УПИ IV-95, кв. 9, с. М.М е
прието, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти под № 176/17.08.1989
г., разрешение за строеж № 142/17.08.1989 г., протокол за дадена линия и ниво и заповедна
книга за обекта. Като възложител за обекта е посочена Л.Н.а С.а.
Видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0240 от
08.02.2021 г. и Удостоверение за наследници изх. № 3185/24.02.2021 г. от 20.07.2023 г., Л.Н.а
С.а, ЕГН **********, е починала на 07.02.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон
съпруга си – В. П., и двете си деца – Л. и Б. С.и.
С определение № 589/30.12.2024 г., съдържащо проекта за доклад по делото,
допълнен и приет за окончателен след допълването му в съдебно заседание от 19.02.2025 г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно между страните, че
Л.Н.а С.а и ответникът В. С. П. са сключили граждански брак на 07.10.1955 г., като същият е
бил прекратен със смъртта на Л.Н.а С.а на 07.02.2021 г.; че по време на брака си Л.Н.а С.а и
ответникът В. С. П. са построили в процесния урегулиран поземлен имот с площ от 900
кв.м., за който имот е отреден УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М, общ. Д., обл.
Софийска, при граници на УПИ съгласно скица: улица с ок. 25-26, УПИ V-94, край на
регулацията и УПИ III-95, двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещения със
застроена площ от 120 кв.м., при граници на сградата: от четири страни – двор, която е била
въведена в експлоатация с Удостоверение № 62 от 08.12.2009 г., издадено от арх. Р.П. – гл.
архитект на гр. Д.; че след смъртта си Л.Н.а С.а е оставила за свои наследници по закон
преживелия си съпруг – ответника В. С. П. и двете си деца – ответника Л. В. С. и ответника
Б. В. С., че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том. II, рег. № 3264, дело
№ 337 на Р. Г.а – нотариус с район на действие РС – Сливница, рег. № 486, В. С. П. и Л. В. С.
са се разпоредили с притежаваните от тях права в съсобствеността върху делбеното
имущество в полза на трето за наследството лице – ищеца В. Л. С., както и че имотът по т. 2
от молба вх. № 439/23.01.2025 г. а именно ½ ид. ч. от апартамент № 87, находящ се в гр.
София, ж.к. „М.“, е бил включен в наследствената маса към момента на откриване на
наследството, оставено след смъртта на Л.Н.а С.а. Тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото преписи от документи, сред които и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 100, том III, дело № 530 от 2009 г. на нотариус Габриела Й.ова, рег. № 343
на НК, видно от който ответникът Л. В. С. е дарил на родителите си – Л.Н.а С.а и В. С. П.
гореописания апартамент № 87, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.306.1.220.
Към момента на смъртта си, видно от удостоверение изх. № 14-ИСК-10843/1 от
27.06.2024 г., Л.Н.а С.а е имала по сметка в „Банка ДСК“ АД № 20418360 наличност в
размер на 27,60 лв., като сметката е закрита на 19.11.2021 г.
Видно от представения по делото препис от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 159, том. II, рег. № 3264, дело № 337 на Р. Г.а – нотариус с район на действие РС –
5
Сливница, рег. № 486, В. С. П. и Л. В. С. са дарили на ищеца по делото – В. Л. С.,
притежаваните от тях общо 5/6 ид, части от процесния урегулиран поземлен имот и
изградената в него двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещения, със
застроена площ от 120 кв.м.
По делото са представени и два броя покани, изпратени от Б. С. чрез ЧСИ Ренета
Василева, връчени на ответниците Л. С. и В. П. на 14.12.2021 г., с които последните са
поканени да заплащат на ответника обезщетение за ползването от тяхна страна на процесния
имот и апартамент № 87 в гр. София, ж.к. „М.“, в размер на пазарната стойност на месечния
наем за всеки от двата имота за последните три години, считано от датата на получаване на
поканата, както и наем занапред в същия размер за притежаваните от него 1/6 ид. част от
имотите. С поканите не е направено искане на ответника Б. С. да му бъде предоставен
достъп до наследствените имоти, сред които и делбения такъв, а само искане за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването.
По делото е представена и скица № 108/02.04.2024 г. за делбения имот, издадена от
Община Д., видно от която по регулачни квадратурни данни урегулираният парцел № IV-95
има 900 кв.м., като уличната и дворищната регулация е утвърдена със Заповед № АБ-335 от
23.12.2985 г.
От разпита на свидетелката Д.Ц.Н., фактически съжител с ответника Б. С., ценени по
реда на чл. 172 ГПК, се установява, че същата не е посещавала имота, както и че не знае
дали се ползва от друг, но ответникът Б. не разполага с ключ за къщата в с. М.М, чието
състояние не е известно на свидетелката. Установява се, че ответникът Б. С. от една страна и
ответниците Л. С. и В. П. от друга, не са в добри отношения и не поддържат връзка, като Н.
не е била свидетел ответникът Б. С. да иска ключ от брат си, като последният не й е
споменавал изрично да са му отказвали достъп до вилата. Единственото, от което
свидетелката съди, че ответникът Б. С. няма как да отиде там е обстоятелството, че той няма
ключ, а брат му има. Заявява, че на поканата на Б. да му се осигури достъп е нямало отговор,
но не може да каже кога е изпратена тази покана.
Въпреки възможната заинтересованост, съдът даде вяра на показанията на тази
свидетелка, макар и същата да не е възприела лично каквито и да е релевантни факти, освен
обстоятелството, че ответникът Б. С. и ответниците Л. С. и В. П. са си разменяли покани и
са във влошени отношения, поради което не общуват помежду си. Следва да се отбележи, че
по делото няма данни за покана за осигуряване на достъп, а само за такава за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването, поради което и доколкото на свидетелката не е
известно кога е изпращана поканата за осигуряване на достъп, съдът намира, че в тази си
част показанията на свидетелката представляват предположение относно характера на
поканата и в този смисъл нямат доказателствено значение.
По делото е прието и не е оспорено заключението на вещото лице по допусната
съдебно-оценителна експертиза, от което се установява, че средната месечна наемна цена на
1/6 идеална част от процесната вилна сграда е 164,00 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК, намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства експертът да е заинтересован от изхода на правния спор или
да е недобросъвестен.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По делото не се спори, че към момента на извършване на съдебната делба на
наследствените на наследодателката Л. С.а имоти – 04.04.1989 г. и на съставяне на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, давност и
6
съдебна делба № 162, том II, дело № 602/1989 г. от 27.07.1989 г., същата е била в брак с В. С.
П., сключен на 07.10.1955 г. и прекратен на 07.02.2021 г. със смъртта на съпругата.
Съгласно дадените с т. 3 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС
задължителни указания, които не са загубили значението си и при действието на СК от 2009
г., който именно е приложим по отношение на имуществените отношения между съпрузите
за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове по силата на § 4 ПЗР на СК,
„придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не
принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу
вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или
е получил след сключването му по наследство или дарение“ (чл. 23, ал. 1 СК). Съгласно чл.
22, ал. 1 СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака
по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
От материалите, съдържащи се в гр. д. № 27/1989 г. по описа на Районен съд –
Сливница, към което е било присъединено производството по гр. д. № 170/1989 г. по описа
на същия съд, се установява, че процесният делбен поземлен имот – УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 кв. м., за който имот е отреден УПИ IV-95, от квартал 9
по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, е бил предмет на производство по делба на
наследство, в което участие в качеството си на наследник е взела само съпругата Л.Н.а С.а.
С одобрената от съда спогодба между съделителите в изключителен дял на С.а е бил
поставен процесният делбен имот, като за уравняване на дела й и този на И.Н.С. страните са
уговорили да им бъде заплатено от Й.Н. по 3297 лв., които се считали изплатени в деня на
съдебното заседание с подписване на спогодбата, а Л.Н.а С.а следвало да изплати на Й. и
И.Н.и С. по 300 лв., които били изплатени (както е отразено в протокола). Видно от тази
сметка е, че са налице насрещни задължения между Л. С.а и Й.Н., и задължения на Л. С.а и
Й.Н. към И.Н.. С оглед на горното, уравнение на дела се е дължало единствено на Л. С.а и
на И.Н. – съответно за сумата в размер на 2697 лв., и за сумата в размер на 3597 лв.,
дължими им от Й.Н., като за Л. С.а не е следвало въобще да се предвижда да заплаща
уравнение, доколкото стойността на получения от нея имот очевидно е била по-ниска от
стойността на дела й в наследствената маса.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че процесният поземлен имот е бил
изключителна собственост на наследодателката на ответниците В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С.,
който тя е придобила по силата на извършената съдебна делба, в производство по която е
одобрена постигната между страните спогодба и за придобиването на който имот
фактически не е заплащано каквото и да било уравняване на дяловете от страна на Л. С.а. В
този смисъл не е налице придобита по възмезден начин част от процесния имот, която да е
била в режим на съпружеска имуществена общност (доколкото доводите за съвместен
принос биха касаели само частта от имота, съответна на заплатеното уравнение), като
имотът се явява лична собственост на наследодателката, която след смъртта й е станала
съсобствена между ответниците В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С., при равни права в
съсобствеността – по 1/3 идеална част за всеки, по силата на настъпилото наследствено
правоприемство (арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).
Същевременно обаче, съгласно т. 4 от горецитираното Постановление на Пленума на
ВС в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през време на
брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено
право на строеж в полза на другия съпруг. По делото се установява по несъмнен начин, че в
имота е изградена сграда по силата на дадено на съпругата С.а строително разрешение от
17.08.1989 г. Строежът на тази сграда е започнал и приключил по време на брака на Л. С.а с
ответника В. С. П., като е издадено и Удостоверение № 62 от 08.12.2009 г. за въвеждане в
експлоатация. В този смисъл изградената в собствения на съпругата С.а урегулиран
поземлен имот сграда е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност с
7
ответника П., която е била прекратена със смъртта на съпругата, вследствие на което е
възникнала и съсобствеността върху сградата между ответниците В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С.
– съответно при квоти 4/6 ид. части за съпруга и по 1/6 ид. част за синовете на
наследодателката.
С извършеното с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том. II, рег. №
3264, дело № 337 на Р. Г.а – нотариус с район на действие РС – Сливница, рег. № 486,
ответниците В. С. П. и Л. В. С. са се разпоредили, като са дарили на ищеца по делото – В. Л.
С., притежаваните от тях общо 5/6 ид, части от процесния урегулиран поземлен имот и
изградената в него двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещения, със
застроена площ от 120 кв.м.
Съобразявайки установените за ответниците В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С. права в
съсобствеността върху урегулирания поземлен имот и изградената в него сграда, съдът
намира, че с извършеното дарение ответникът В. С. П. се разпоредил с повече от
притежаваните от него права в съсобствеността, доколкото е прехвърлил 4/6 идеални части,
а е притежавал само 2/6 идеални части от поземления имот. В този смисъл за разликата над
2/6 идеална част от УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, до
прехвърлените от страна на ответника П. в полза на ищеца 4/6 идеални части от този имот,
сделката не би могла да породи вещнопрехвърлителен ефект.
Същевременно обаче, при тълкуване на договора и волята на страните по него по
реда на чл. 20 ЗЗД, следва да се направи извод, че ответниците В. С. П. и Л. В. С. са целели
да се разпоредят в полза на ищеца В. Л. С. с всички притежавани от тях права в
съсобствеността върху процесните земя и сграда и в този смисъл следва да се приеме, че
сделката е породила целените с нея вещноправни последици за притежаваните от
прехвърлителите 4/6 идеални части от УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М. общ. Д..
обл. Софийска и 5/6 идеални части от построената в имота двуетажна вилна сграда с гаражи,
мазе и тавански помещения със застроена площ от 120 (сто и двадесет) кв.м. и не е породила
вещнопрехвърлителен ефект по отношение на 1/6 идеална част от УПИ.
Доколкото, спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за
собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК следва със
силата на пресъдено нещо да се разреши спорът за страните съделители, титуляри
(съпритежатели) на правото на собственост, то съдът следва да се произнесе първо по него.
По това възражение съдът намира следното:
Съгласно чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с определени
наследствени вещи са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Целта на
чл. 76 ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броят на
съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2
ЗН.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36/85 г.,
ОСГК на ВС „Чл. 76 ЗН няма приложение при съсобственост, която не е възникнала от
наследяване, и при съсобственост поради прекратяване на съпружеската имуществена
общност при смърт на единия от съпрузите. За наследствения дял на преживелия съпруг
намират приложение т. 1, както и следващите настоящата точка“. С т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС са обявени за
изгубили силата си т. 1, т. 2 предложение последно и т. 4 от ТР № 72/1985 г. и е прието, че
актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е
относително недействителен на основание чл. 76 ЗН, като тази норма не се прилага в
хипотезата, когато с акта на разпореждане, сънаследникът се е разпоредил с цялата си
идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в
този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство. В мотивите на
цитираното Тълкувателно решение е прието, че отреденото място на чл. 76 в закон,
8
регулиращ наследствените правоотношения (ЗН), сочи, че последиците на нормата имат
ограничен обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със
сънаследствено имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата
на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на
ограничен кръг лица – сънаследниците, по арг. чл. 69 ЗН, и в този смисъл е особен вид
недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да
се заздрави и да се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност
предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между
сънаследниците. Разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не
нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, а
накърнява отношенията между ограничен кръг лица – сънаследници и приобретател по
сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на
всички, затова на нея могат да се позовават само наследниците и техните правоприемници,
но не и страните по сделката или трети на наследството лица.
За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявена
недействителността по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва
сънаследникът прехвърлител, като приобретателят по сделката също има качеството на
главна страна и необходим другар по иска за прогласяване на относителната
недействителност.
В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по
наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да се
обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата
да участва приобретателят по нея, като цели по отношение на него да бъде прогласена
недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на
същата в делбената маса. Това е от значение във втората фаза на делбата, доколкото
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустима само при делба на възникнала по наследяване
съсобственост, както и с оглед възможността да се упражнят някой облигационни права – по
чл. 12, ал. 2 ЗН.
Следователно, ако приобретателят по атакуваната по реда на чл. 76 ЗН сделка
притежава права, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване на иска и участва
в делбата и на друго основание, то искът за обявяване относителната недействителност се
явява неоснователен (в този смисъл Решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5336/2008 г., II г. о., ГК).
В същия смисъл е и Определение № 238 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017
г., I г. о., ГК, с което е прието, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за
допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса допустимо ли е
приложението на чл. 76 ЗН при съсобственост, възникнала при смърт на единия от
съпрузите, за имот придобит в режим на СИО, по отношение на наследствения дял на
починалия съпруг, който въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за
развитие на правото. Посочено е, че с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС се е приело, че нормата охранява интересите на
сънаследниците по отношение на общите вещи, режима на тяхното разпореждане и
запазването им в сънаследствената делбена маса. Поради това разпоредбата на чл. 76 ЗН е
приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ, но не и по
отношение на съсобственост, възникнала на други основания или в резултат на повече от
един юридически факт, защото в тези хипотези целта на чл. 76 ЗН – имотът да остане в
наследствената маса и да бъде поделен само между наследниците, не може да бъде
постигната. В този смисъл, при делба на съсобственост, възникнала в резултат на прекратена
съпружеска имуществена общност и наследяване, преживелият съпруг е съсобственик на
идеална част от вещта на собствено основание и може да се разпорежда с тази част без
9
ограничения, като с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС постановката на т. 2, предл. последно от Тълкувателно
решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК на ВС, според която разпоредбата
на чл. 76 ЗН намира приложение за наследствения дял на преживелия съпруг, е обявена за
изгубила силата си.
По делото се установи, че урегулираният поземлен имот е придобит от ответниците
единствено по силата на настъпило след смъртта на Л. С.а наследствено правоприемство, а
изградената в него сграда – по силата на прекратената след смъртта на С.а съпружеска
имуществена общност и наследствено правоприемство.
Съобразявайки горното и доколкото по настоящото дело праводателят В. П. е могъл
валидно да се разпореди със собствената си 1/2 ид. част от процесната сграда, придобита в
резултат на прекратената СИО, то възражението по чл. 76 ЗН би могло да бъде релевирано
само по отношение на неговата и на ответника Л. С. по 1/3 ид. част от наследствената ½ ид.
част.
Както беше изложено обаче, в Решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5336/2008 г., II г. о., ГК изрично е прието, че в такъв случай – когато приобретателят по
атакуваната по реда на чл. 76 ЗН сделка притежава права, които не биха могли да бъдат
изключени при уважаване на възражението и участва в делбата и на друго основание, то
искът за обявяване относителната недействителност се явява неоснователен. Доколкото
ищецът В. Л. С. следва да участва в делбата на процесната двуетажна жилищна сграда, тъй
като се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от нея, представляваща лична
собственост на прехвърлителя П., респ. делбата на сградата не би могла да бъде извършена
само между наследниците, то и възражението на ответника Б. С. за недействителност на
сделката в частта относно делбената сграда се явява неоснователно.
По отношение на урегулирания поземлен имот, съдът намира, че на първо място
следва да се отбележи, че възражението по чл. 76 ЗН би било основателно, единствено в
случай че сделката е породила целените с нея правни последици, доколкото в противен
случай е безпредметно да се обявява относителната й недействителност по отношение на
наследника. В този смисъл и доколкото с процесното дарение наследниците не са
извършили акт на разпореждане с 5/6 ид. части от урегулирания поземлен имот, а само с 4/6
ид. части от него, то възражението се явява неоснователно за тази 1/6 ид. част, с която
ответниците не са могли да се разпоредят, доколкото в тази си част сделката въобще не е
породила целените с нея правни последици.
Възражението по чл. 76 ЗН обаче е основателно по отношение на акта на
разпореждане с 4/6 ид. части от урегулирания поземлен имот, върху който е изградена
сградата, като мотивите на съда са следните:
С т. 3 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК на
ВС се приема, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с
прехвърлените вещи, обемът на прехвърляне е цялата наследствена квота и актът на
разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ (вещи) е възмезден, този акт на
разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 ЗЗД, а чл. 76 ЗН
не се прилага, когато разпореждането е с цялото наследство като съвкупност от права и
задължения. Тази точка не е обявена за изгубила силата си с Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС., с което, както вече беше посочено,
са обявени за изгубили силата си т. 1, т. 2 предложение последно и т. 4 от ТР № 72/1985 г.
Законодателят в нормата на чл. 76 ЗН и в ТР № 1/2004 г. ОСГК. не прави
разграничение според вида сделка, а за недействителни са обявени всички видове
разпореждания с отделни наследствени имоти. Изключение от правилото на чл. 76 ЗН няма
да е налице, дори когато разпореждането е извършено с единствената наследена вещ, която
изчерпва наследството и е в обем на цялата наследствена квота, ако то е дарение. В този
10
случай няма да се приложи правилото, че е налице прехвърляне на наследство, тъй като
дарение на наследство е недопустима от закона правна сделка. Законът за задълженията и
договорите урежда само продажбата на наследство, което е съвкупност от права и
задължения като единство, което не може да се разделя. Доколкото е недопустимо дарение
на задължения, недопустимо се явява и дарението на наследство, в който смисъл, ако
разпореждането с цялата идеална част от единствените наследствени имоти е извършено
чрез дарение, не е налице изключението, предвидено в т. 3 от ТР № 72/1985 г. и т. 1 от ТР №
1/2004 г. и нормата на чл. 76 ЗН е приложима, т.е. сделката би била относително
недействителна (така Решение № 187 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 696/2011 г., I г. о.,
ГК, в същия смисъл и Решение № 70 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7091/2013 г., I г. о.,
ГК и др.).
Съобразявайки изложеното и доколкото в настоящия случай разпоредителната сделка
представлява именно дарение в полза на третото за наследството лице, то е и ирелевантно
дали с наследствения имот се изчерпва наследството, оставено след смъртта на Л. С.а, като в
тази връзка не е било необходимо и разпределение на доказателствена тежест. Въпреки това
следва да се отбележи, че дори и да се касаеше за възмездна разпоредителна сделка, то
нормата на чл. 76 ЗН отново би била приложима, доколкото по делото е безспорно
установено, че наред с имотите, предмет на нотариалния акт за дарение, към момента на
откриване на наследството в наследствената маса са били включени и ½ ид. ч. от апартамент
№ 87, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“ и сметка в „Банка ДСК“ АД № 20418360 с
наличност в размер на 27,60 лв., респ. не е налице продажба на наследство по смисъла на
чл. 212 ЗЗД.
Действително разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актове на
разпореждане, извършени с наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по
отношение на съсобственост, възникнала на други основания.
В случая, както беше изложено, ответниците В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С. се
легитимират като собственици на процесния урегулиран поземлени имот по силата
единствено на наследствено правоприемство, поради което и възражението на ответника Б.
С. по чл. 76 ЗН, в частта относно извършения от ответниците В. С. П. и Л. В. С. акт на
разпореждане – дарение, на урегулирания поземлен имот в полза на третото за наследството
лице – В. Л. С., се явява основателно.
Тук е мястото да се посочи, че с отговора на исковата молба ответникът Б. С. е
направил възражение по чл. 76 ЗН за недействителност на дарението, извършено в полза на
ищеца, за дарените му 1/6 ид. част на Л. В. С. и 1/6 ид. част на В. С. П., които идеални части
касаят земята и сградата, като, за да формулира така искането си, той е съобразил
изчислените от него права в съсобствеността, възникнала по силата на настъпилото
наследствено правоприемство след смъртта на съпругата С.а, считайки, че земята също е
била в режим на СИО. По делото обаче не се установява да е възникнала бездялова
съсобственост по отношение на земята, върху която е изградена сградата, поради което и
правата в съсобствеността се явява различни от изчислените от ответника Б. С.. Доколкото
обаче разпоредбата на чл. 76 ЗН предвижда, че актовете на разпореждане на сънаследник с
отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял
при делбата, то следва да се приеме, че законът се дезинтересира от конкретните идеални
части, с които наследникът се е разпоредил в полза на третото на наследството лице, като за
надлежното релевиране на възражението е достатъчно същото да е направено в срок (в
конкретния случай срока за отговор). За надлежното релевиране на това възражение не е
необходимо наследникът да посочи с какви конкретно идеални части счита, че се е
разпоредил наследникът в нарушение на правило на чл. 76 ЗН, а също и каква част от
сделката счита за относително недействителна, поради което и неправилното изчисление на
тези идеални части не следва да се взема предвид от съда, а последният следва да установи
11
каква именно част от сделката се явява относително недействителна съобразно правата на
наследниците в съсобствеността.
Съдът е този, който следва да прецени материално легитимирано ли е лицето да се
позове на недействителността по чл. 76 ЗН, а също и действителна ли е сделката и в каква
част, респ. породила ли е същата вещнопрехвърлителен ефект, поради което не е налице
обвързаност от заявените от страната права в съсобствеността на разпоредилите се
сънаследници, а следва да установи основателно ли е възражението и за кои имоти, респ.
идеални части от същите.
В този смисъл, макар и по въпроса за размер на запазената част, е и постановеното по
реда на чл. 288 ГПК Определение № 3413 от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2023 г., II г.
о., ГК. В същото е прието, че въпреки че съдът е възстановил на ищеца запазената му част от
наследството до размер на 1/3 ид. част, макар че е било поискано до 1/6 ид. част, не е налице
„свръх петитум“, доколкото, след като съдът е сезиран с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и в
обстоятелствената част са изложени твърдения, обосноваващи извод, че с извършеното
дарение (завещание) е накърнена запазената част на ищеца от наследството, а в петитума е
поискано намаляване на съответното разпореждане до размера на запазената част, то не е
необходимо посочване на конкретния размер на запазената част от една страна, а от друга –
погрешно посоченият (изчисленият) от ищеца размер на тази част не променя искането,
което е по чл. 30, ал. 1 ЗН. Прието е, че при постановяване на решението по този иск съдът
следва да определи действителния размер на запазената част, съобразявайки разпоредбите
на чл. 29, ал. 1 и ал. 3 ЗН, защото независимо какво е посочил ищецът като свое изчисление,
размерът на запазената част на съответния наследник следва от закона.
Съобразявайки цитираното определение и доколкото именно законът урежда правата
на наследниците в съсобствеността, възникнала по силата на наследствено правоприемство,
то и разпореждането с тези права в полза на трето за наследството лице е недействително по
смисъла на чл. 76 ЗН, като съдът не е обвързан от погрешно изчислените от страната права в
съсобствеността, тъй като, както вече беше изложено, в производството по делба той е
длъжен да установи съществуват ли и какви са действителните права на съделителите в
съсобствеността, тъй като въпросът за квотите е въпрос на правилно приложение на закона.
Този извод следва и от целта на разпоредбата на чл. 76 ЗН, с позоваването на която
сънаследниците, целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта
за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат същата в делбената маса, за да могат
да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН, която цел не би била постигната, в случай че
съдът е обвързан от погрешно посочените от наследника квоти, с които счита, че са се
разпоредили наследниците прехвърлители в полза на третото за наследството лице.
С оглед на горното съдът намира, че възражението по чл. 76 ЗН, направено от
ответника Б. С., е основателно по отношение на разпореждането с притежаваните от
ответниците наследници В. П. и Л. С. общо 4/6 ид. части от съсобствеността върху
урегулирания поземлен имот (доколкото за останалата 1/6 ид. част дарението въобще не е
породило вещнопрехвърлителен ефект), като в тази си част сделката се явява относително
недействителна.
За тези идеални части актът на разпореждане следва да бъде прогласен за
недействителен по отношение на ответника Б. С., като това следва да бъде сторено с
отделен диспозитив, независимо от това, че в случая правото е упражнено чрез възражение
(а не чрез инцидентен установителен иск), тъй като мотивите на съда, дори в тях да се
съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение
на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като, ако при
делбата имотът се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде
относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо
приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД (в този смисъл е съдебната практика на
12
касационната инстанция, обективирана в Решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. №
333/2010 г., ВКС, I гр. о., ГК, Решение № 35 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 5675/2014 г., ВКС, I
гр. о. и Решение № 32 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2020 г., II г. о.). С този
диспозитив съдът следва да се произнесе и по неоснователността на това възражение в
частта относно процесната двуетажна жилищна сграда и в частта относно 1/6 ид. част от
урегулирания поземлен имот.
По отношение на иска делба:
За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1)
ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените
в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца.
В производството по делба съдът не е обвързан от заявеното от страните, а следва да
установи съществуват ли и какви са действителните права на съделителите в
съсобствеността, доколкото въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно
приложение на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно, като определи според
установеното по делото действителните им квоти, при които допуска делбата (Решение №
621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на I ГО на ВКС; Решение; Решение № 46/28.02.2014
г. по гр. д. № 4870/2013 г. на I ГО на ВКС; Решение № 190/19.10.2015 г. по гр. д. № 3054/2015
г. на I ГО на ВКС и др.).
Както поземленият имот, така и изградената в него сграда са годни обекти на
правото на собственост, като не са налице пречки, произтичащи от естеството на правото
или от закона, същите да бъдат допуснати до делба.
Прието е съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004
г. на ОСГК на ВКС, че ако искът по чл. 76 ЗН се уважи, последиците на акта на
разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, затова не приобретателят, а
разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост
на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във
втората фаза при извършване на делбата разпоредената сънаследствена вещ не се падне
нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на
разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права.
Възражението по чл. 76 ЗН е основателно по отношение на акта на разпореждане от
страна на ответниците В. П. и Л. С. с общо 4/6 идеални части от урегулирания поземлен
имот, но е неоснователно по отношение акта на разпореждане от страна на тези ответници с
останалата 1/6 ид. част от него, при съобразяване, че в тази част дарението не е породило
вещнопрехвърлителен ефект. Възражението е неоснователно и по отношение на акта на
разпореждане от страна на ответниците В. П. и Л. С. с притежаваните от тях 5/6 ид. части от
изградената в имота сграда, доколкото не се касае за вещ, придобита по силата на
наследствено правоприемство, а по силата и на прекратената съпружеска имуществена
общност, поради което ответникът П. се разпоредил валидно в полза на ищеца с
притежаваната от него ½ ид. част от сградата, поради което целта на възражението не би
могла да бъде постигната.
Съобразявайки изложеното във връзка с основателността, респ. неоснователността
на възражението по чл. 76 ЗН и установените права на страните в съсобствеността, съдът
намира, че делбата на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 кв. м., за който имот
е отреден УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, следва да
бъде допусната само между наследниците В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С. при квоти по 1/3
13
идеална част за всеки, а делбата на изградената в имота ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА С
ГАРАЖИ, МАЗЕ И ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ със застроена площ от 120 кв.м., следва да
бъде допусната между съсобствениците В. Л. С. и Б. В. С. при квоти 5/6 ид. части за първия
и 1/6 ид. част за втория.
По искането за допускане на привременни мерки с правно основание чл. 344, ал.
2 ГПК:
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че не всички съделители ползват
съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти
ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.
Разпределението на ползването става при съобразяване правата в съсобствеността на
съделителите.
Легитимирано лице да направи искането, по смисъла на посочената разпоредба, е
всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си.
От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да
бъде, както за разпределение на ползването (реално ползване), така и за заплащане на
обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането.
Определението на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер, тъй като с
него се уреждат отношенията между съсобствениците в периода от момента на
постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по
извършването й.
В случая е заявено искане от страна на ответника Б. С. за осъждане на ищеца В. Л. С.
да му заплати обезщетение за ползването в размер на пазарната стойност на месечния наем
за имота, съответна на притежаваната от молителя 1/6 идеална част. Искане за заплащане на
обезщетение и от ответниците В. П. и Л. С. не е правено, поради което и съдът не е следвало
да указва на молителя, че в случай че възражението по чл. 76 ЗН е основателно, то в негова
тежест е да докаже, че имотите се ползват от ответниците В. П. и Л. С..
За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в
полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, следва в
обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от
съсобствениците едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един
от съсобствениците, който създава пречки на другия съсобственик да я ползва съобразно
притежаваните от него идеални части.
Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (което тълкуване следва да намери приложение при разрешаване
на въпроса по чл. 344, ал. 2 ГПК) представлява всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на цитираното
Тълкувателно решение е прието, че използва лично общата вещ оня съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава,
променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Тъй като всеки
съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по
същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на
притежаваната идеална част – той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да
дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им.
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик, е ограничено от конкуренцията на еднородните
14
права за ползване, които имат другите съсобственици. Същевременно, забраната да не се
пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване
на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
По делото се установи, че съсобствеността върху урегулирания поземлен имот е
възникнала между В. С. П., Л. В. С. и Б. В. С., между които именно следва да бъде
допусната делбата на същия. Установи се също така, че съсобствеността върху изградената в
имота сградата е възникнала между В. Л. С. и Б. В. С. (предвид неоснователността на
възражението по чл. 76 ЗН).
По делото обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, че ответникът В.
Л. С. ползва сградата (доколкото делбата на земята следва да се допусне между
наследниците поради което ищецът не може да отговаря по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
касателно земята), нито такива, че поземленият имот се ползват от ответниците В. С. П. и Л.
В. С., по отношение на които обаче искане по чл. 344, ал. 2 ГПК въобще не е направено.
Разпитаната по делото свидетелка не е посещавала имота, като същият не е
посещаван и от самия молител – ответника Б. С.. По делото няма каквито и да е данни, че
последният въобще е искал да му бъде осигурен достъп от страна на ответниците В. С. П. и
Л. В. С. или от страна на ищеца В. Л. С., а единствено такива, че е пожелал да му бъде
изплащано обезщетение. Разпитаната по искане на молителя свидетелка – Диана Н., която е
във фактическо съжителство с молителя, заявява, че той и ответниците В. П. и Л. С. не
контактуват, като тя знае единствено за изпращани между тях покани, както и че молителят
не разполага с ключ. По делото са представени и изпратените от ответника Б. С. до
ответниците В. П. и Л. С. покани, видно от които Б. С. е заявил, че е лишен от ползването на
имотите, тъй като се държат от ответниците, като прави искане да му се заплаща месечен
наем за всеки имот за последните три години, считано от получаване на поканата.
С оглед на горното искането по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлено.
По отношение на разноските:
Производството за съдебна делба е уредено от закона като особено исково
производство, чрез което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но
и на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително,
като в първата инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец
и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и
по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това и
разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че разноските за производството се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни
разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността -
заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица. Тези разноски обаче се
разпределят едва във втората фаза на процеса, съобразно стойността на дяловете на
страните. В случаите, когато в производството по делба не са присъединени и други искове,
то разноските за заплатените от страните адвокатски възнаграждения остават така, както са
направени от всяка страна. Разноски в първата фаза на делбеното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение при липса на съединени искове биха се дължали едва в случай
на обжалване на решението по допускане на делба, но не и в производството пред
първоинстанционния съд.
В настоящия случай разноски се претендират единствено от ищеца В. Л. С., което
искане е направено още с исковата молба, по което обаче съдът следва да се произнесе във
втората фаза на делбата
15
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА относителната недействителност на основание чл. 76 ЗН по
отношение на Б. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..........................., на акта на
разпореждане, извършен от В. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. ....................., и Л. В. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. ...................., обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 159, том. II, рег. № 3264, дело № 337. на Р. Г.а – нотариус с район на
действие РС – Сливница, рег. № 486, в частта, с която са се разпоредили в полза на В. Л. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. ...................., с притежаваните от тях 4/6 ид. части от
наследствения УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 кв. м., за който имот е
отреден УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, при граници
съгласно скица: улица с ок. 25-26, УПИ V-94, край на регулацията и УПИ III-95 и като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 76 ЗН в частта относно акта на
разпореждане, извършен от В. С. П., ЕГН ********** и Л. В. С., ЕГН **********, в полза
на В. Л. С., ЕГН **********, за останалата 1/6 ид. част от урегулирания поземлен имот и за
притежаваните от тях 5/6 ид. части от съсобствеността върху изградената в имота
ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА С ГАРАЖИ, МАЗЕ И ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ със
застроена площ от 120 (сто и двадесет) кв.м., при граници на сградата: от четири страни –
двор.
ДОПУСКА на основание чл. чл. 34 ЗС извършване на съдебна делба между Б. В. С.,
ЕГН **********, В. С. П., ЕГН ********** и Л. В. С., ЕГН ********** на УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 кв. м., за който имот е отреден УПИ IV-95, от квартал 9
по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, при граници съгласно скица: улица с ок. 25-26,
УПИ V-94, край на регулацията и УПИ III-95, при квоти:
1/3 ид. част за Б. В. С.;
1/3 ид. част за В. С. П. и
1/3 ид. част за Л. В. С..
ДОПУСКА на основание чл. чл. 34 ЗС извършване на съдебна делба между В. Л. С.,
ЕГН ********** и Б. В. С., ЕГН **********, на ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА С
ГАРАЖИ, МАЗЕ И ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ със застроена площ от 120 (сто и
двадесет) кв.м., при граници на сградата: от четири страни – двор, изградена в урегулиран
поземлен имот с площ от 900 кв. м., за който имот е отреден УПИ IV-95, от квартал 9 по
плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, при граници съгласно скица: улица с ок. 25-26,
УПИ V-94, край на регулацията и УПИ III-95, при квоти:
5/6 ид. част за В. Л. С.;
1/6 ид. част за Б. В. С..
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК на Б. В. С., ЕГН
********* срещу В. Л. С., ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 164,00 лева
месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ответника на процесните
имоти – земя и сграда, поради ползване на същия от ищеца за периода от датата на подаване
на искането – 01.07.2024 г., до окончателното извършване на делбата, ведно със законната
лихва, считано от тази дата до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – София
в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
16
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
17