Решение по дело №60809/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4781
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Върбан Александров Сучков
Дело: 20211110160809
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4781
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110160809 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ...... против Д. К. Й., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с молба от 21.02.2022 г. (л.59) и молба от 20.04.2022
г. (л.72) ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в ............ НП, аб. № ......, като
ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ и му дължи следните суми: 2 183, 35
лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното
изплащане; 276, 35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 29.06.2021 г.; 50,
44 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.07.2021 до окончателното
изплащане; 10, 05 лв. мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. – 29.06.2021 г. Твърди,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 42488/2021г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира установяване на вземанията
си по исков ред. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответника Д.
К. Й., с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът оспорва качеството
си на клиент на топлина енергия за битови нужди. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищеца през исковия период. Оспорва Общите
условия на ищеца да са влезли в сила. Оспорва претенцията за дялово разпределение.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва
по съображения за нищожност на клаузи от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
регламентиращи падежа на задълженията, обусловен от публикуването им на интернет
1
страницата на ищцовото дружество, както и по съображения, че не се установява
забава на длъжника. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното на 12.05.2022 г. открито съдебно заседание пред СРС оспорва
изрично от страна на ответника да е проведено доказване ответникът да е собственик
на ап. 11, вземания за който се претендират в производството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....., том ........, дело № .........
г. от ..... г. ............ продават на Д. К. Й. следния свой недвижим имот: апартамент,
находящ се в гр. ........., на трети надпартерен етаж от жилищна сграда със застроена
площ от 59, 10 кв.м., състоящ се от: една стая, хол, кухня, клозет, дрешник, гардеробно
и черно антрета.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...... том ... рег. № ...., дело №
......г. от 25.02.2021 г. Д. К. Й. дарява на дъщеря си ...... следния свой собствен
недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. ........., на трети надпартерен
етаж от жилищна сграда под № 12 със застроена площ от 59, 10 кв.м., състоящ се от:
една стая, хол, кухня, клозет, дрешник, гардеробно и черно антрета.
С молба-декларация от 10.10.2002 г. Д. К. Й. е поискал откриване на партида на
негово име за топлоснабден имот с адрес: ............, ап. 12.
В представеното по делото съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г.
като получател е посочен Д. К. Й., аб. № ...... за имот с адрес: гр. ........., вх. 1, ап. 11.
От заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице В.Т., се потвърждава, че Д.
К. Й. е титуляр на партида с аб. № .......
От страна на ищеца е представено удостоверение (л.15), че адресът на .........., на
трети надпартерен етаж по нотариален акт № ....., том ............, дело № ......... г. е
идентичен с .........., ......... в информационната система на ищеца, поради което
фактурите за аб. № ...... са издавани за ап. 11.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на
длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ....., том ........, дело № ......... г. от ..... г. се установи, че на посочената дата
ответникът е придобил собствеността на имот, за който не се спори, а и е видно от
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...... том ... рег. № ...., дело № ......г. от
25.02.2021 г., че е идентичен с прехвърления след края на исковия период от страна на
ответника в полза на трето за спора лице имот. Видно от нотариалния акт за дарение,
този апартамент е № 12, като именно за него ответникът е отправил молба-декларация
до ищцовото дружество за откриване на партида.
От страна на ищеца в настоящото производство се претендират вземания за
имот с адрес: гр. ........., вх. 1, ап. 11, като изводът за идентичност между имота, за
който се претендират вземания в настоящото производство, и собствения на ответника
ап. 12 не може да се основе на едностранно съставеното от ищеца удостоверение за
идентичност. Същевременно, по делото се установи от заключението на СТЕ, че
ответникът е титуляр на партида за аб. № ......, за който ищецът претендира вземания,
но видно от представената молба-декларация, на която също е нанесен процесният
абонатен номер, ответникът е поискал откриване на партида за ап. 12, а не за ап. 11.
При съобразяване на изложеното, не би могло да се приеме, че от страна на ищеца е
установено в условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на
имот, идентичен с този, за който се претендират вземания в настоящото производство.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът не е надлежно пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. Тъй
като претенциите на ищеца не са установени по своето основание, не се налага
обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на размера им.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски за производството.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 410
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ....... против Д. К. Й., ЕГН **********,
искове за признаване на установено, че Д. К. Й., ЕГН ********** дължи на ......, ЕИК
......., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2 183, 35 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 276, 35 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 29.06.2021 г.;
сумата 50, 44 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва сумата от 20.07.2021 до
окончателното изплащане; сумата 10, 05 лв. - мораторна лихва върху нея за периода
31.07.2018 г. – 29.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 42488/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ....... да заплати на Д. К. Й., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 410 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4