ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив,
…………….. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2140
по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на жалба на С.А.Р., ЕГН ********** с
адрес: ***, срещу Ревизионен акт №
Р-16001616004578-091-001 от 17.02.2017 г., издаден от П. Д. С. на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и А. Н. Б. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите /ТД на НАП/ -
Пловдив, потвърден с Решение № 237/03.05.2017 г., поправено с Решение №
237/31.05.2017г. за поправка на явна фактическа грешка на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление
на НАП, в частта, в която са определени допълнителни годишен и авансов данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за ЕТ за 2010 г.
- 6079,89 лв. и лихва 3599,49 лв.; за 2011 г. – 139 053,82 лв. и лихва 67916,76
лв.; за 2012 г. – 38 900 лв. и лихва 15980,99 лв.; за 2013 г. – 16 140 лв. и лихва 4890,13 лв.;
дължим данък върху доходите на физически лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за
2010 г. - 4137,78 лв. и лихва 2449,7 лв.; за 2011 - 375,34 лв. и лихва 183,32;
за 2012г. - 2510 лв. и лихва
969,97 лв.; за 2013 г. – 3557 лв. и лихва 956,87 лв.; за 2014 г. – 49 513 лв. и
лихва 9072,52 лв.; за 2015 г. – 34 681
лв. и лихва 2794,58 лв.; както и допълнително установени ЗОВ, както следва: ДОО
за 2010 г. - 316,20 лв. и лихва - 347,79 лв.; ДОО за 2011 г. - 636,39 лв. и
лихва - 483,03 лв.; ДОО за 2012 г. – 1 409,05 лв. и лихва - 664,23 лв.; ДОО за
2013 г. – 1 187,32 лв. и лихва - 395,92 лв.; ДОО за 2014 г. - 606,36 лв. и
лихва - 153,79 лв.; ДОО за 2015 г. - 430,68 лв. и лихва -70,30 лв.; ЗО за 2010
г. - 172,80 лв. и лихва - 132,12 лв.; ЗО за 2011 г. - 350,49 лв. и лихва -
203,29 лв.; ЗО за 2012 г. - 799,28 лв. и лихва - 344,60 лв.; ЗО за 2013 г.-
665,95 лв. и лихва 218,95 лв.; ЗО за 2014 г. - 297,60 лв. и лихва - 75,49 лв.;
ЗО за 2015 г.- 124,80 лв. и лихва - 26,52 лв.; ДЗПО-УПФ за 2010 г. – 108,00 лв.
и лихва - 119,15 лв.; ДЗПО-УПФ за 2011 г. - 219,06 лв. и лихва - 161,43 лв.;
ДЗПО-УПФ за 2012 г. - 499,55 лв. и лихва - 233,03 лв.; ДЗПО-УПФ за 2013 г. -
428,22 лв. и лихва - 136,70 лв.; ДЗПО-УПФ за 2014 г. – 186,00 лв. и лихва -
47,17 лв. и ДЗПО-УПФ за 2015 г. – 78,00 лв. и лихва - 16,62 лв.
Съдът с решение № 1106/02.06.2021 г. частично е отхвърлил жалбата. Срещу
решението е подадена касационна жалба от С.А.Р., както и молба за освобождаване
от заплащане на държавна такса. Към молбата е представена също декларация, в
която Р. е удостоверила, че не получава месечен доход; не е семейна; не
притежава недвижимо и движимо имущество; не притежава дялове в търговски
дружества; не притежава парични влогове; страда от заболяване, което налага
допълнителен периодичен разход в размер на 200 лева месечно.
Предпоставките за освобождаване от държавни такси и разноски са определени
в чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание
чл. 144 от АПК. Такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1) доходите на лицето
и на неговото семейство; 2) имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3) семейното положение; 4) здравословното състояние; 5) трудовата заетост; 6)
възрастта; 7) други констатирани обстоятелства.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че не са налице
убедителни доказателства в подкрепа основателността на заявената от С.А.Р. претенция.
Не се твърди, нито се представят доказателства същата да е предприел действия
за осигуряване на трудова заетост, респ. за получаване на обезщетения за
безработица или социална подкрепа. От друга страна, по данни от Търговския
регистър при Агенция по вписванията, Р.
е вписан като управител на дружества: ТИЙМ
ДЖУНИЪР ТРЕЙД ЕООД, гр. Пловдив, ЮНАЙТЕД СЪРВИСИС ЕООД, гр. Пловдив
МЕГА БИЛДС ЕООД, гр. Пазарджик, АРИЕС - С ЕООД, гр. Пловдив, ОЗИРИС ПРОПЪРТИ
АД, гр. Пловдив и СР АГРОКОМПАНИЯ ЕООД, гр. Пловдив, които развиват дейност в
областта на търговията с недвижими имоти, строителството, производство и
преработка на хранителни стоки и селскостопанското производство. Съдът не дължи
служебна проверка как са уредени трудовите правоотношения на Р. с посочените
търговски дружества, но житейската логика и спецификите на търговския оборот налагат извод, че от
извършваната дейност същата би могла да реализира доходи. Отделно Р. е
регистрирана като земеделски производител, чиято дейност също не е прекратена,
което отново предполага получаването на доходи.
В тежест на лицето, заявило преференцията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, е да
подкрепи твърденията си с непротиворечиви и достоверни доказателства, които да
обосновават безспорен извод, че имущественото му състояние обективно изключва
възможността да заплати дължимата държавна такса за производството, респ. да
понесе разноските при неоснователност на претенцията му по същество. Прочие
доказателства не са ангажирани и относно заявеното здравословно състояние
оспорващия. Противоречиви са и заявените допълнителни периодични разходи, след
като не са декларирани никакви месечни доходи. При липсата на такива
доказателства, съдът не може да крепи преценката си единствено върху отразените
в декларацията за материално и гражданско състояние обстоятелства. След като не
може да се направи еднозначен извод за липса на средства за лицето за заплащане
на такси по производството искането се явява неоснователно.
Ето защо, на
основание чл. 213а, ал. 3 във връзка с чл. 236 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКАЗВА на С.А.Р.,
ЕГН ********** с адрес: ***, освобождаване от такса за касационно
оспорване на решение № 1106/02.06.2021г., постановено по адм.
дело № 2140 по описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЯ нов
7-дневен срок за жалбоподателя, в който да довнесе
1695 лева /хиляда шестстотин деветдесет и пет/ лева държавна такса по сметка на
Върховен административен съд или да заплати същата на ПОС терминал в сградата
на Върховен административен съд и да представи документ, удостоверяващ плащането.
Указва на
жалбоподателя, че ако нередовността на жалбата не бъде отстранена в срок, съдът
ще върне жалбата.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: