№ 1053
гр. Сливен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230103998 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 16.10.2013г. по гр.д.
№3454/2013г. на РС Пловдив е осъден в качеството му на ЕТ Ивест Здравко Стефанов е
осъден да заплати на Екоплод Милево ООД сумата от 2721.40лв, представляваща главница,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2013г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 420.94лв, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава по
фактурите и сумата от 877.70 лв., представляваща направени по делото разноски.Изложени
са съображения, че след снабдяването на ищеца с изпълнителен лист през 2019г. е
образувано изпълнително дело, което е прекратено с постановление за прекратяване на
23.01.2023г. и на 27.03.2025г. еобразувано второ изпълнително дело.Изложени са
съображения, че от датата на влизане в сила на съдебното решение до датата на образуване
на изпълнителното производство през 2019 е изтекла пет годишната погасителна давност.
Поискано е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите
2721.40лв, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
27.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 420.94лв, представляваща
сбор от дължимите обезщетения за забава по фактурите и сумата от 877.70, лв
представляваща направени по делото разноски
Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен установителен иск за
главницата, като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от
ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен отрицателен установителен иск за
лихва за забава, като такъв с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
1
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния представител адв.М. поддържа
предявените отрицателни установителни иска и моли да бъдат уважени и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
Ответника, редовно призован, явява се адвокат Й., който моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С неприсъствено съдебно решение от 8.10.2013г. по гр.д.№3454/2013г. на РС Пловдив
е осъден Здравко Стефанов Стефанов, в качеството му на ЕТ Ивест-Здравко Стефанов да
заплати на Екоплод Милево ООД сумата от 2721.40лв, представляваща дължима цена на
доставени стоки по фактури от 30.05.2011г., 5.07.2011г., и две фактури от 28.09.2011г, както
и мораторна лихва за забава върху всяка от фактурите в размер на 420.94лв, ведно със
законната лихва за забава от 27.02.2013г.
На 16.10.2013г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ГД №3454/2013г. на РС Пловдив, с който е осъден ЕТ Ивест-Здравко
Стефановда заплати на Екоплод Милево ООД сумата от 2721.40лв, представляваща
дължима цена на доставени стоки по фактури от 30.05.2011г.,5.07.2011г., и две фактури от
28.09.2011г, както и мораторна лихва за забава върху всяка от фактурите в размер на
420.94лв, ведно със законната лихва за забава от 27.02.2013г. и направените по делото
разноски в размер на 877.70лв.Върху изпълнителния лист е отразено образуването на
изпълнително дело №220/2019г. на ЧСИ Г.Г..С молба от 30.01.2019г. взискателя е поискал да
се образува изпълнително производство и да се предприемат действия по принудително
изпълнение и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.На 12.02.2019г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.С постановление от 20.01.2023г.
изпълнителното производство по делото е прекратено, постановлението е връчено на
взискателя и длъжника.на 27.03.2025г. е поискано да бъде възран изпълнителния лист на
взискателя.
На 27.03.2025г. Екоплод Милево ООД са подали молба за образуване на второ
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителния лист срещу ЕТ Ивест-
Здравко Стефанов.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду
си,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни
2
установителни иска, че не дължи сумите цитирани в доклада, поради изтекла погасителна
давност и неуведомяване за цесията.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 420.94лв, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава по
фактурите и сумата от 877.70, лв представляваща направени по делото разноски,поради
изтекла погасителна давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е издаден
въз основа на неприсъствено решение по гр.д.№3454/2013г. на РС Пловдив. Безспорно се
установи в производството, че въз основа на издадения изпълнителен лист, първоначално е
образувано изпълнително дело на ЧСИ Г.Г. с район на действие ОС – Сливен, по което няма
извършени, нито поискани изпълнителни действия. Първото изпълнително производство е
образувано на 30.01.2019г. и е прекратено на и е прекратено на 20.01.2023г на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , а на 27.03.2025г. е образувано второ изпълнително дело въз основа
на същия изпълнителен лист при ЧСИ Г.Г.. По първото изпълнителното дело на ЧСИ Г.Г. с
район на действие ОС – Сливен няма извършени изпълнителни действия. Съдът приема, че
за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност, визирана в чл. 110
от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че е налице прекъсване
на погасителната давност по отношение на вземанията от издаването на изпълнителния лист
на 16.03.2013г., образуването на първото изпълнително производство 30.01.2019г. до
момента на образуването на второто изпълнително производство 27.03.2025г. т.е за период
от повече от дванадесет години няма нито поискани от взискателите, нито извършени
изпълнителни действия. Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е
упоменато, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника. С оглед изложеното,
съдът приема, че е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията
за главница на 26.06.2020г. Не се доказа в производството, че да има прекъсване на
давността. В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение.
В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекъсва давността- насочване на
изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на
вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на
молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни
способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на
3
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
По отношение на отрицателния установителен иск за просрочена лихва в размер на
420.94лв, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава по фактурите, съдът
приема че предявени искове са основателни и доказани. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от
ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Съдът приема, че за конкретното вземания
за лихва е относима погасителната давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг
срок, с оглед на обстоятелството, че вземанията за мораторна лихва са присъдени със
съдебно решение, поради което са погасени по давност и вземанията за просрочена лихва в
размер на 420.94лв, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава по
фактурите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид на направеното искане от страна на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 1506.86 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че ЕТ Ивест-Здравко Стефанов,ЕИК *********, от от гр.Сливен, ж.к.Клуцохор
11-А-11 НЕ ДЪЛЖИ на Екоплод Милево ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Милево, общ.Садово, обл.Пловдив, ул.28 №3 сумата от 2721.40лв,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 877.70 лв., представляваща направени по
делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 16.10.2013 г. по ГД № 3454/2013 г.
по описа на Пловдивски районен съд, поради изтекла погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че ЕТ Ивест-Здравко Стефанов,ЕИК *********, от гр.Сливен, ж.к.Клуцохор
11-А-11 НЕ ДЪЛЖИ на Екоплод Милево ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Милево, общ.Садово, обл.Пловдив, ул.28 №3 420.94лв, представляваща сбор
от дължимите обезщетения за забава по фактурите, за която е издаден изпълнителен лист от
16.10.2013 г. по ГД № 3454/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Екоплод Милево ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Милево, общ.Садово, обл.Пловдив, ул.28 №3 на основание ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ЕТ Ивест-Здравко Стефанов,ЕИК *********, от гр.Сливен,
4
ж.к.Клуцохор 11-А-11 направените по делото разноски в размер на 1506.86 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5