Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30/07.02. 2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на девети януари Година
2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Р.Славов
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 197
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Белсуин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Съборни“ № 9А, представлявано от управителя К
М Ф Ссрещу решение № 1671/28.12.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 609/2016г., с което е признато за установено по предявения от „Промишлено
и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, кв. “Индустриален“, срещу дружеството иск с
правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ал.1 от ГПК, че „Промишлено и
хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД не дължи на „Белсуин“ ЕООД сумата
от 184 537,20 лв. по изп. дело № 978/2013г. по описа на ЧСИ З.Д.,***
действие Окръжен съд – гр. Варна и „Белсуин“
ЕООД е осъдено да заплати на „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс
Комерс“ ЕАД сумата от 14 969,34 лв., представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на „Промишлено
и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД - ЧСИ З.Д.,*** действие
Окръжен съд – гр. Варна. По съображения за порочност на обжалваното решение,
изразяваща се в неправилна преценка на фактите по делото от първоинстанционния
съд, в следствие на което са изведени и неправилни правни изводи, моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо него – постанови друго, по съществото на
спора, с което да отхвърли предявените срещу него искови претенции.
Въззиваемата
страна и третото лице помагач З.Д. не са изразили становище по жалбата.
Съдът, за да
се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.439 ал.1 с.з.
Ищецът „Промишлено
и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД
- гр. Шумен /“ПХЖ „Брадърс Комерс“ ЕАД/, ЕИК ********* претендира да бъде признато по отношение на
ответника „Белсуин“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район “Одесос“, ул. “28
юли“ № 36, ет.2 недължимост на сумата от 184 537,20 лв. по изп. дело №
978/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Варна.
Фактическото
основание на претенцията се свежда до твърдението, че след влизане в сила на
решенията по водените между страните дела е настъпил нов правопогасяващ
вземането на кредитора факт, а именно – извършени от страна на ищеца плащания на 04.09. и 05.09.2013г. по
образуваното изпълнително дело.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическата
обстановка :
Въз основа
на изпълнителен лист от 17.04.2013г.,
издаден по влязло в сила решение № 169/21.12.2012г., постановено по търг.дело №
283/2012г. по описа на ШОС, ТО и решение № 95/08.04.2013г. по в.т.д.№ 68/2013г.
на ВАпС, с което „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е осъдено да заплати на „Белсуин“
ЕООД сумата от 132 368,10лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извършена и приета от ответното дружество работа – угояване
на прасета по договори за изработка, обективирани във фактури №№
939/14.11.2011г., 950/22.11.2011г., 963/30.11.2011г., 970/06.12.2011г.,
983/12.12.2011г. и 990/15.12.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на иска – 26.04.2012г., до датата на
окончателното заплащане на главницата и по молба вх.№ 8960/25.04.2013г.на
„Белсуин“ ЕООД, депозирана в кантората на ЧСИ З.Д., е образувано изп.дело № 978/2013г.
На 21.03.2016г.
ищецът получил от ЧСИ З.Д. Съобщение за предявяване на разпределение изх.№
6608/12.03.2016г., ведно с Удостоверение за размера на дълга изх.№
5905/08.03.2016г., с което последното бил уведомен, че към 08.03.2016г.
задължението му към взискателя „Белсуин“ ЕООД е в размер на 215 696,81лв
от които : главница от
132 368,10лв. със законна лихва в размер на 52 169,10лв за периода
26.04.2012г. – 08.03.2016г, съдебни разноски и такси по изп.дело.
Безспорно
установено и от доказателствата по делото, и от заключението на ССчЕ е, че „ПХЖ
Брадърс комерс“ ЕАД е заплатил от негова банкова сметка *** „Токуда Банк“ АД –
гр. Шумен по банкова сметка/***/ в полза на „Белсуин“ ЕООД в „МКБ Юнионбанк“ на
04.09.2013г. сумата от 144 209,86лв. с вписано основание „задължение по
изп.дело № 978/2013“ и на 05.09.2013г. - сумата от 10 200лв. с вписано
основание „доплащане задължение по изп.дело № 978/2013“.
Извършеното
плащане е признато от взискателя, видно от постъпилата молба вх.№ 5499/30.03.2016г. от адв. А.Д. –
пълномощник на „Белсуин“ ЕООД по изп.дело № 978/2013г. на ЧСИ З.Д. – л.509 на
изп.дело. Видно от същата съдебният изпълнител е уведомен от взискателя, че
внесените суми по сметка на „Белсуин“ ЕООД за погасяване на задължението по
изп.дело са както следва: 144 209,86лв. – с основание задължение по
изп.дело № 978/2013г. и 10 200лв. – с основание доплащане на задължение по
изп.дело № 978/2013г., като общият размер на погасеното задължение по изп.дело
е 154 409,86лв.,
а останалата сума, която представлява непогасено задължение по същото
изп.дело е в размер на 22 232,80лв.
Съгласно
основното заключение на ССчЕ сумите са отразени в счетоводството на ответника,
като в представената на в.лице хронологична счетоводна ведомост на сметка 445
„Присъдени вземания“ са осчетоводени като вземания за главница
144 209,86лв и за лихви и
обезщетения 10 200лв. Ето защо в.лице заключава, че общото задължение за главница
в размер на 132 368,10лв и за законна лихва в размер на 18 406,36лв /
за периода 26.04.12г. – 04.09.13г./ е заплатено изцяло на дата 05.09.13г. и
остава надплатена сума от 3 635,40лв.
С
резолюция от 31.03.2016г. съдебният изпълнител е разпоредил да се
приспаднат от задължението по
изп.дело платените на взискателя суми.
Безспорно
установено е още, че на същата дата –
05.09.2013г. „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е заплатил от негова банкова сметка ***
„Токуда Банк“ АД – гр. Шумен по банкова сметка *** З.З.Д. в „Юробанк България“
АД и сумата от 23 059,30лв. с вписано основание „ по изп.дело № 978/2013
по удостоверение № 22390/29.08.2013г. на ЧСИ З.Д.“. Тъй като обаче в удостоверението
на съдебния изпълнител са посочени и дължимите публични задължения към ТД на
НАП в размер на 321 097,53лв., не може да бъде споделено
твърдението на ищеца, че с посочения банков превод са погасени всички задължения
към „Белсуин“ ЕООД. Съгласно чл.136 ал.1 т.1 и т.6 от ЗЗД вземането за такси и
разноски по изп.дело, както и това на НАП следва да бъдат удовлетворени
предпочтително пред това на ответника.
В подкрепа на
горния извод е и извършеното от ЧСИ З.Д. разпределение на сумата от 23 059,30лв
съгласно Протокол за разпределение от 31.03.2016г. – л.514 на изп.дело.
По изпълнителен лист от 18.09.2013г. ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата от 8 986,06лв разноски за първа инстанция и 3 600лв
разноски за втора инстанция, или общо – 12 586,06лв. По него е дължим и адв.хонорар от 1 200лв. Този изп.лист е присъединен към изп.д. №
978/13г. на ЧСИ З.Д.. Ищецът признава в исковата си молба, че тази сума не е
заплатена и не оспорва нейната дължимост.
По изпълнителен лист от 02.02.2016г.,
издаден по влязло в сила на 16.12.2015г. решение № 591/14.07.2015г. по гр.дело
№ 2789/2014г. на ШРС, с което „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е осъдено да заплати на
„Белсуин“ ЕООД сума в общ размер на 3 776,68лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, отразена във фактури №№
939/14.11.2011г., 950/22.11.2011г., 963/30.11.2011г., 970/06.12.2011г.,
983/12.12.2011г. и 990/15.12.2011г., / която е общо 132 368,10лв/, считано
за периода от 16.01.2012г. до 25.04.2012г., както и сумата от 874,82лв.,
представляваща направени по делото разноски, е образувано изп.дело № 237/2016г. по описа на ЧСИ З.Д., което по молба на
взискателя е присъединено към изп.дело № 978/2013г. Общият
размер на дълга по този изп.лист е 4 651,50лв., а дължимият адв.хонорар - 600лв.
На 29.12.2015г. по гр.д. № 2789/14г. на
Шуменския районен съд е депозирана
молба от адв.М.Д. като пълномощник на ищеца – л.58, с която се иска да бъде
приета вносна бележка от 28.12.2015г.-, удостоверяваща заплащането на същата
тази сума от 4 651,50лв от „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД по сметката на
„Белсуин“ ЕООД. Този факт на плащане е отразен и в заключението на
допълнителната ССчЕ. Ето защо съдът намира, че
задължението по изп.лист от 02.02.16г., на база на който
е заведено изп.дело № 237/16г. , е заплатено изцяло и то преди образуване на
изпълнителното производство.
Установено
още по делото е, че общият размер на разноските по изп.дело № 978/13г. е 19 976,94лв, вкл. адв.хонорари, авансово платени такси от
взискателя, събрани такси от длъжника и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и че
съобразно задълженията по трите изп.листи и извършените плащания от ищеца
остатъкът по всички задължения е в размер на 5 188,55лв.
Правни
изводи :
Отрицателният установителен
иск по чл.439 ал.1 ГПК като средество за защита на длъжника в изпълнителното
производство може
да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирете в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение за иска са само
новонастъпили факти след постановяване на решението по отношение на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
В
процесния случай плащанията от длъжника са осъществени след постановяване на
решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист по процесното
изп.дело.
Исковата
претенция е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена. Размерът й
е формиран от сбора на дължимата от ищеца главница в размер на
132 368,10лв и законната лихва върху тази главница от 52 169,10лв за
периода 26.04.2012г. – 08.03.2016г., съгласно удостоверение за размера на дълга
изх.№ 5905/08.03.2016г., получено от ищеца ведно със съобщението за предявяване
на разпределение изх.№ 6608/12.03.2016г.
по изп.дело № 978/13т. на ЧСИ З.Д..
Съгласно
фактическата установеност по делото на 04.09.2013г. ищецът превел на
ответника сумата от 144 209,86лв.,
с което погасил задължението си за главницата от 132 368,10лв., като е останала сума от
11 841,76лв. Законната лихва върху главницата се дължи за периода от 26.04.2013г. до 04.09.2013г. и е в размер на 18 406,36лв. Същата е погасена с остатъка от превода от
04.09.2013г. и с превода от 05.09.2013г., като остава още и сумата от 3 635,40лв. Остатъкът от законната
лихва в размер на 33 762у74лв /
52 169,10лв – 18 406,36лв/ не се дължи, тъй като е начислен след
погасяване на главницата на 04.09.2013г.
Платените
главница от 132 368,10лв и лихва от 18 406,36лв , или общо
150 774,46лв са част от признатите от ответника, сега въззивник погашения
на дълга в размер на 154 409, 86лв.
Поради изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат
направени от нея разноски в размер на 600лв съобразно представено
адв.пълномощно.
Оплакването
в жалбата досежно присъдения от първоинстанционния съд размер на
разноските - 14 969,34лв съдът
квалифицира като молба по чл.248 ГПК. След
постановяване на решението делото следва да се изпрати на Варненския
окръжен съд за произнасяне по молбата.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1671/28.12.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 609/2016г.
ОСЪЖДА „Белсуин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Съборни“ № 9А, представлявано от управителя К
М Ф Сда заплати на „Промишлено и
хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, кв. “Индустриален“ сумата от 600лв – разноски
за водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
След
съобщаване на решението на страните делото да се изпрати на Варненския окръжен
съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :