№ 326
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120204510 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. В. А., ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. С. П. от АК - Пловдив,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 9132125,
издаден от ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като са наведени
конкретни аргументи за незаконосъобразността на същия.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. С депозирана молба вх. №
14978/03.04.2025г., чрез пълномощника си адв. П., заявява, че поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакувания ЕФ, ведно с присъждане на сторените
по делото разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-Бургас, редовно
призован, също не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда, са развити съображения за правилност и
законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска неговото потвърждаване
изцяло.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване по чл.
1
59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (доколкото процесният ЕФ е бил
надлежно връчен на жалбоподателя на 21.10.2024г., видно от приложената на
л. 63 от делото разписка, а жалбата е подадена по пощата на 04.11.2024г.), от
активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 08.10.2023г. в 14:57 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+910 до магазин
"Егло България" в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, техническо
средство – мобилна система за контрол на скоростта с "TFR1-M" с № 510
разположена в служебен автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ със
скорост от 80 км/ч., лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № *.
Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната
територия на гр. Бургас и там важало общото ограничение на скоростта до 50
км/ч., като допълнително бил поставен и пътен знак В-26, предписващ същото
ограничение. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование
"Клип № 59284". По-късно записите от системата за контрол на скоростта
били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР
Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Ауди
Кю 7“ с рег. № * е собственост на "*“ ООД със законен представител М. В. Д.,
както и че скоростта следва да се счита на 77 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).
Предвид това, на името на М. В. Д., в качеството й на законен
представител на търговското дружество – собственик на автомобила "*“ ООД,
бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 8210988 на
ОДМВР- гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, на Д. било наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лева.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип "TFR1-M" с № 510, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 70) и
Протокол за проверка (л. 71).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и
надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
(л. 72), съдържащ всички законоустановени реквизити, включително и снимка
на разположението на техническото средство (л. 72 гръб).
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 8210988 на
ОДМВР- гр. Бургас бил надлежно връчен на М. В. Д. на 22.04.2024г. На
02.05.2024г. в ОДМВР – Перник постъпила подписана от Д. декларация по
реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП (препратена по компетентност на
2
ОДМВР - Бургас), придружена от копие на СУМПС № * (л. 69), с която
същата декларирала, че на процесните дата и час автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя М. В. А..
При тези факти първоначално издаденият Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № 8210988 на ОДМВР- гр. Бургас бил анулиран и срещу
посочения за водач М. В. А. бил издаден процесният Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система (ЕФ) серия К № 9132125, издаден от ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, на А. било наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лева.
По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил
писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да
е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази
посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Видно от приложените по делото писмо изх. № УРИ 115800-
147/09.01.2025г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Перник (л. 30) и Удостоверение от 12.06.2023г., издадено от Началник Първо
РУ – Перник (л. 55), с декларация вх. № 115800-6047/08.06.2023г. М. В. А. е
обявил СУМПС № * за изгубено на 03.06.2023г., с оглед на което, считано от
07.06.2023г. така посоченото СУМПС е със статус „невалиден“.
Разпитана в качеството на свидетел по настоящото дело М. В. Д. излага,
че не познава М. А., както и че същият не е и никога не е бил служител на "*“
ООД. Сочи, че като законен представител на последното дружество, фишове и
наказателни постановления за нарушения, извършени с автомобили –
собственост на същото, се издават на нейно име, като практиката е тя да
подписва представени й от служители на дружеството декларации по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП, вкл. процесната. Свидетелката заявява, че не е
обърнала внимание дали с процесната декларация й е била представена и
книжката на А., но твърди, че тя лично не е предоставяла на последния някой
от автомобилите на дружеството. Не може да каже кой е входирал процесната
декларация в КАТ, но сочи, че не е тя.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло приложените по преписката снимки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и
3
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на
това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, чрез
индивидуализирането му посредством точния километър от Републиканския
път и посочване на ориентир и посока на движение. Отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост – 27 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
В ЕФ по достатъчно описателен начин са посочени обстоятелствата по
извършване на нарушението, както и всички останали факти, относими към
отговорността на нарушителя, даващи възможност същият да разбере какво
точно нарушение му се вменява. Видно от приложените по преписката
снимки, в зоната на заснемане на техническото средство няма други
автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.
Дадената от АНО правна квалификация на нарушението напълно
съответства на установените факти, т.е. не са допуснати пороци и в тази
насока.
Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя А. –
посочен от физическото лице, представляващо юридическото лице –
собственик на автомобила, е неправилно определен, съответно, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на ЕФ
собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, като въз
основа на така представените документи на лицето, посочено в декларацията,
4
се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а
първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Видно от приетите писмени доказателства по делото, представеното с
процесната декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП копие от СУМПС № * на
жалбоподателя М. В. А., към датата на вмененото му нарушение –
08.10.2023г., съответно и към датата на подаване на декларацията –
02.05.2024г., е било обявено от А. за изгубено (на 03.06.2023г.) чрез нарочна
писмена декларация от негова страна, депозирана в Първо РУ – Перник и
същото е било в системата на „Пътна полиция“ със статус "невалиден".
Предвид това, позоваването на този документ и на декларацията, с която
същият е представен пред АНО, е недопустимо.
Представянето на копие от СУМПС в процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
служи за доказателство, че лицето, посочено като водач в декларацията, се е
съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС, за да
понесе отговорност за нарушение, което сам е извършил.
В случая, преди да предприеме действия в насока ангажиране
административнонаказателна отговорност на посоченото в декларацията лице,
очевидно АНО не е извършил дължимата проверка в системата на „Пътна
полиция“ за валидността на приложения към декларацията документ –
СУМПС, както към датата на нарушението, така и към момента на подаването
на декларацията. В хода на тази проверка АНО би констатирал, че
приложеното към декларацията СУМПС е обявено от посоченото в същата
като водач на автомобила лице за изгубено близо шест месеца преди датата
нарушението, съответно няма как това лице да е представило този документ
на декларатора във връзка с установяване авторството на процесното
нарушение.
Предвид това настоящия съдебен състав намира, че процесната
декларация, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, в случая не може да се цени като надеждно и
годно доказателствено средство за установяване авторството на процесното
нарушение.
По изложените съображения, съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя М. В. А. и адв. С. П. от АК – Пловдив от 01.11.2024г., в който е
5
отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева е заплатен
изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за
извършеното плащане).
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
9132125, издаден от ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на М. В. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. А., ЕГН
**********, сумата от 400 (четиристотин лева), представляваща сторени в
настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6