РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2016
гр. Пловдив, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пасков
при секретаря
Петя Петрова и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното
от председателя Георги Пасков адм. дело №
2573 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес Затвора Пловдив, чрез адв. С.Н.,
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген.
Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 8 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, които са в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, с което се презюмира нарушаване правата по чл.284 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК. Периодите на пребиваване във всяко едно от
заведенията, възраженията, както и претендираните обезщетения са заявени в
исковата молба № 1826/07.10.2022 г., са както следва:
- от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г., когато се твърди,
че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.;
- от 01.06.2019 г. до 01.09.2020 г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затвора Бургас, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.;
- от 02.04.2021 г. до 04.11.2021 г., когато се твърди,
че е пребивавал в Затвора – Бургас, за който период претендира неимуществени
вреди в размер на 2 000 лв.
- от 17.06.2022 г. до 07.10.2022 г., когато се твърди,
че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.;
Твърди се по
отношение на помещенията, в които е бил настаняван, неосигуряване на достатъчно
жилищна площ; липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно
свеж въздух, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните –
с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или
умивалници, а и същите не са шумоизолирани, което го лишава от уединение; лошо
състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 човека при налични само
5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода; наличие само на
един прозорец с големина 1,00 м. на 0,50 м.,
следствие от което липсват достатъчно светлина и свеж въздух; вследствие на
течове по водопроводни тръби по стените и тавана са се развивали мухъл и
плесен; липса на вътрешна и външна изолация на стените, следствие от което
отоплението е затруднено и имало случаи, в които ищецът не може да заспи от
студ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за
предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не разполагат с такива;
спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създава
предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне на препарати за
почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на достатъчно мебели, а
малкото налични били счупени, липсата на индивидуална или корекционна работа от
страна на администрацията на затвора. С горното се презюмира нарушаване правата
по чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и на разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът –
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност за право на обезщетение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на исковите претенции, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени.
Административен
съд – Пловдив, II отделение, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, на първо място намира, че исковата претенция е допустима. Искът е предявен и от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.
По същество
исковата молба е частично основателна.
По отношение на
исковия период от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г., вкл се установява, от
приложените и приети писмени доказателства от ответника, а именно становище на
Георги Атанасов – инспектор в „СДВР“ (л. 24-25), че ищецът не е пребивавал в
Затвора Пловдив.
- от 17.06.2022 г. до 07.10.2022 г., вкл.
ищецът П. изтърпявал наказание в Затвора
Пловдив, като последователно е настаняван в следните помещения:
Стая „РЦ“ на приемно отделение е настанен за
периода 17.06.2022 г. до 23.06.2022 г., вкл, като същото е с капацитет до 6 л.
св., площ от 27,04 кв.м., без площта на санитарния възел, с
два отваряеми прозореца с размери 1,00 м. на 1,20 м. и 0,49 м. х 1,20 м., санитарен възел с площ от 2,66
кв. м., с един отваряем прозорец 0, 34 м. х 1,20 м. В периодът от 17.06.2022 г.
до 23.06.2022 г. в стаята са били настанени най-малко 6 л. св. и най-много 7 л.
св., включително с ищецът П.. Стаята разполага
с две осветителни тела, отоплява се с централно парно отопление. Считано от
24.06.2022 г. до 07.10.2022 г. вкл. ищецът е пребивавал на пети пост в спално
помещение № 57, което е с площ от 27,11 кв.м. с капацитет до 6 л. св. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,45 х 1,17 м. и 0,97 х
1,17 м. и санитарен възел с площ от 2,53 кв. м., с един отваряем прозорец 0, 35
м. х 1,17 м. В периодът от 24.06.2022 г. до 07.10.2022 г. вкл. са били
настанени най-малко трима и най-много шест л. св., включително с ищецът П..
По отношение на
исковите периоди за пребиваването на ищеца в Затвора Бургас се установява
следното :
За посочения в
исковата молба период от 01.06.2019 г. до 01.09.20 г. вкл., от приложените
писмени доказателства от ответника справки с № №2670/24.11.2022 г. (л. 32-33) и
1072/25.04.2023 г. (л. 67) е установено, че ищецът пребивава в Затвора Бургас
за периода 01.06.2019 г. до 24.10.2019 г. вкл. и от 12.08.2020 г. до 01.09.2020
г., вкл. За периодите от 25.10.2019 г. до 11.08.2020 г., вкл. няма данни ищецът
да е пребивавал в Затвора Бургас.
- от 01.06.2019
г. до 24.10.20219 г. вкл. е пребивавал в спално помещение № 211, което е с площ
от 19,30 кв.м., със самостоятелен санитарен възел 1,30 кв. м., с течаща студена
вода, стаята е с капацитет за настаняване до 4 л. св., с два отваряеми прозореца
с размери 1,30 м. х 0,70 м. и 1,30 м.
х 0,70 м. и с поставени ЛЕД
осветителни тела.
- от 12.08.2020
г. до 01.09.2020 г., вкл. ищецът П. е пребивавал в Затвора Бургас, съгласно справка
на началника на Затвора Бургас (л. 67), но ответника не е предоставил данни за
помещенията, в които е бил настанен, както и за броя л. св. настанени в тях.
По отношение на
исковия период от 02.04.2021 г. до 04.11.2021 г. се установява, че ищецът не е
пребивавал в Затвора Бургас, съгласно справка № 2670/24.11.2022 г. (л.
32-33) на началник Затвора Бургас.
Установява се по
отношение на двата престоя на ищеца в Затвора Бургас и Затвора Пловдив, че във
всички спални помещения има изграден санитарен възел и л.св. имат достъп до
течаща студена вода, като им е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови
плочи. Отоплението в Затвора Пловдив и Затвора Бургас се осъществява чрез
централно-локално парно, през отоплителния сезон. Спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
стаите е по желание на лишените от свобода, които могат да правят това чрез
отваряне на прозорците, като съгласно становище № 8384/27.10.2022 г. на инсп.
К. Пайтакова (л. 26-27) и справка № 2670/24.11.2022 г. на началник Затвор
Бургас (л. 32-33) никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана и не би
следвало да има мухъл. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените, които за целта получават съответните прибори (л. 31), както могат
и да ги закупуват от лавката на съответното пенитенциарно заведение или да им
бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си. С постъпването в затвора на всеки л.св. се осигурява
комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св., домакинът
осигурява колкото комплекта са необходими. Отделно от това, л.св. имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия л.св. - в
пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките, в подкрепа
на което е представен седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив
(л. 28). В Затвора в Бургас има специално перално помещение, в което се изпира
и суши прането. За периода на изтърпяване на наказанията на л.св. П. в Затвора
Пловдив и Затвора Бургас не са правени основни ремонти на стаите, но са
извършвани текущи ремонти като своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани
са течове, сменяни са осветителни тела и не е допускано да има счупени
прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017 г. в Затвора
Пловдив е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е
подменена с нова (ПВЦ), поставен е гранитогрес в общите умивални. През периода
2016 г. – 2017 г. в Затвора Бургас е извършен капитален ремонт, а по време на
пребиваването на ищеца П. са извършвани текущи ремонти на помещенията. Относно
ДДД обработките за исковите периоди са представени протоколи за извършени
услуги и в двете пенитенциарни заведение (л. 12-14 и л. 34-38), като се
установява от становище № 8384/27.10.2022 г. на инсп. К. Пайтакова (л. 26-27) и
справка № 2670/24.11.2022 г. (л. 32-33), че ГДИН има сключен централен договор
за обработка на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има
утвърден график, по който се извършва ДДД обработка на помещенията.
От
горепосочените писмени доказателства на ответника се установява, че при
пребиваването си в Затвора Пловдив и Затвора Бургас ищецът не е бил назначен на
доброволен труд и не е подавал молби в тази връзка. С ищецът не е водена корекционна работа, тъй
като при престоя си в Затвора Пловдив не е бил лице с влязла в сила присъда, но
са провеждани индивидуални беседи с него и му е дадена възможност да участва в
клубната и трудова дейност. По време на престоя на ищеца в Затвора Бургас също
е нямал влязла в сила присъда и не му е изготвен план но присъдата, но са
му изготвени 2 бр. „Скрининг за риск от
вреди“. При престоя му в Затвора Пловдив и Затвора Бургас, не е са установени
негови молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на
причиняван му дискомфорт.
Посоченото
от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства,
както и отчасти от разпита на свидетелите М. и И., чиито показания съдът
кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и
кредитирани от съда писмени доказателства. Отделно от посоченото, съдът разглежда
и критично показанията на разпитания свидетел М., доколкото му е и служебно
известно, че същият е бил свидетел ищец по други 17 дела против ГДИН със същата
правна квалификация, поради което и свидетелят е с личен интерес от излагане на
конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора Пловдив.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
От наличните по
делото доказателства се установява по отношение на първия исков период (01.06.2017 г.
до 01.01.2018 г., вкл.), че ищецът П. не
е пребивавал в Затвора Пловдив, поради което в тази част искът е недоказан. По
отношение на втория исков период (01.06.2019 г. до 01.09.2020 г., вкл.), касаещ престой в Затвора Бургас от предоставените
доказателства се установи, че ищецът П. в периода от 25.10.2019 г. до
11.08.2020 г., вкл. не е пребивавал в това пенитенциарно заведение, поради
което в тази част искът остава недоказан. По отношение на третия период (02.04.2021
г. до 04.11.2021 г., вкл.), касаещ престой в Затвора Бургас от предоставените
доказателства се установи, че П. не е пребивавал там, поради което в посочената
част искът е недоказан. От
гореизложеното, доколкото не се установява в горепосочените периоди ищецът да е
пребивавал в Затвора Пловдив и Затвора Бургас, което е самостоятелно основание
в тези части исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите
твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е
спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически
основания – различни от посочените в исковата молба.
За периодите, в който се установи, че лицето
действително е изтърпявало наказание в Затвора Пловдив от 17.06.2022г.
до 07.10.2022г., вкл. и Затвора
Бургас от 01.06.2019 г. до 24.10.2019 г., вкл. и от 12.08.2020 г. до 01.09.2020
г. вкл., са предмет на разглеждане в настоящото производство, от събраните
доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал.
4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека,
които са в размер на 4 кв.м. Изключение от горното прави кратък период от един
ден (23.06.2022 г.), в които ищецът е пребивавал в стая
„РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м., т.е. за не повече от 6 л.св., а в
него са пребивавали 7 л.св., т. е всеки по отделно е разполагал с 3,86 кв. м. По
отношение на исковия период от 12.08.2020 г. до 01.09.2020 г. вкл., в който
се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора
Бургас, с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е
представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за
горепосочените периоди, които са от общо 21 дни, съдът приема, че е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
По останалите
оплаквания на ищеца П. е установено, че действително, с оглед размера на всяка
от стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е
налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти,
касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да
се има предвид и типа на сградата, която не е типичната жилищна сграда, а
такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и
поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на
жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Поради това и изложените
твърдения за търпени вреди от липса на
дневна светлина, като се има предвид и че в Затвора Бургас в помещенията
има монтирано ЛЕД осветление се явяват неоснователни.
Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от
доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини
чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън, като в тази
насока отново са налице и свидетелски показания. Поради това и според съда,
дори и да се приеме, че проникването на дневна светлина в спалните помещения и
на свеж въздух не е било достатъчно, което не е доказано категорично, то като
се вземе предвид и факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е
извън тези помещения през по-голямата част от деня, не може да се счете, че са
настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като дори и разпитаните по
негово искане свидетели не са дали показания в такава насока. Поради това и
тези оплаквания съдът намира за недоказани.
Помещения, в които е обитавал П. при
изтърпяване на наложеното му наказание през процесните периоди в Затвора
Пловдив и Затвора Бургас, са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла
и шкафчета за лични вещи, като е бил осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив. Не се установява твърдението на
ищеца за невъзможност от ползване на
санитарния възел поради липса на прегради, доколкото от свидетелските
показания не се установява да е нямало врата/преграда. Установено е според съда и пълно съобразяване с
изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с
което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се
установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца, по време на престоите му, да не е бил
изграден самостоятелен санитарен възел. Установява се от писмените доказателства,
че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от
спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със
собствени врати, прозорци или отдушници, поради което и твърденията на ищеца за
липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани,
включително и не се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели, както
се каза.
От приложените справки се установява, че при наличие на повреди се е осъществявала и
своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни
тела и др., като поради това и оплакването за претърпени вреди от наличие на
сочени обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.
Не е
доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за липса на условия за ползване
банята при Затвора Пловдив и Затвора Бургас, доколкото се установява, че е
бил въведен график за използването ѝ, което е направено именно с оглед
съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице
са били активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването
на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от
различните отделения и групи. Отделно, от показанията на свидетелите става
ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по
предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е
била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода –
за къпане. Предвид това, не е налице нарушение на изискването по чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС и не е установена трайна невъзможност за ползване на банята.
Оплакването
на ищеца относно преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, включително поради непредоставяне на достатъчно завивки
от администрацията също са неоснователни. На първо място, установява се от
представените от ответника писмени доказателства, че в корпуса на затвора
отоплението през зимата се осъществява посредством изградено централно парно,
работещо по график през отоплителния период. Освен това, налице са данни, че в
корпуса на Затвора Пловдив през 2017 г. е била подменена дограмата на
прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, както се посочи по-горе, което в
значителна степен има отношение към запазване на вътрешната температура и
изобщо изолацията на помещенията, респективно, подобряване на условията на
престой. Следва да се отбележи, че през периода 2016 г.-1017 г. в Затвора Бургас
е извършен капитален ремонт. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му
били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ. От писмените
доказателства, включително и затворническото досие на ищеца, се установява, че
няма данни П. да е отправял искания до затворническата администрация за
допълнително предоставяне на завивки, а се е възползвал от нормативно
установената възможност да се снабди с допълнителни собствени завивки, внесени
отвън, които спадат към разрешените вещи за притежание в затвора. В тази насока
твърденията на ищеца не съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за
вреди от незаконосъобразно бездействие, защото такова не е установено.
Налице са
доказателства и за наличен през периода на престой на ищеца утвърден график за
изпиране на спалното бельо в служебна пералня в корпуса на Затвора Пловдив и
Затвора Бургас. Установява се, включително и от показанията на свидетелите, че
лишените от свобода са имали възможност да перат и ръчно дрехите си.
Що се касае
до оплакването за лоша хигиена,
обусловено и от твърдението за наличие на дървеници и бълхи в
помещенията по настаняване на ищеца, от доказателствата по делото се
установява, че за времето на престоя му са били създадени условия за поддържане
на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на
самите лишени от свобода, на които се
предоставят и препарати и пособия за почистване, конкретно и на назначените
лишени от свобода отговарящи за хигиената. Установява се от представените и
приети писмени доказателства, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали
дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив,
включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, в
част от които включително с отразяване и че след извършване на обработката, не
е установено наличието на вредители. Очевидно, предвид показанията и на
свидетелите, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми
дървеници и хлебарки не са изчезнали в Затвора Пловдив. Това обаче, не се дължи
на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, доколкото се установява да е била положена необходимата и
дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и
извън условията на затвора. По отношение на Затвора Бургас от свидетелските
показания л. св. И. става ясно, че проблем с насекомите няма, а л.св. имащи
подобни проблеми, то са породени от лошата лична хигиена.
Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че с
него не се е водила индивидуална и корекционна работа, както и недопускането му
да участва в програмите за въздействие за индивидуална и групова работа, то
същото не се установява от доказателствата по делото. От писмените доказателства се установява, че при
пребиваването си в Затвора Пловдив и Затвора Бургас ищецът не е бил назначен на
доброволен труд и не е подавал молби в тази връзка. С ищецът П. не е водена
корекционна работа, тъй като при престоя си в Затвора Пловдив не е бил лице с
влязла в сила присъда, но са провеждани индивидуални беседи с него и му е
дадена възможност да участва в клубната и трудова дейност. По време на престоя
на ищеца в Затвора Бургас също е нямал влязла в сила присъда и не му е изготвен
план но присъдата, но са му изготвени 2
бр. „Скрининг за риск от вреди“.
Предвид установените периоди, в които ищецът
действително е изтърпявал наказание лишаване от свобода в горепосочените
пенитенциарни заведения равняващи се общо на 280 дни (01.06.2019 г. до 24.10.2019
г., вкл. – 146 дни, от 12.08.2020 г. до 01.09.2020 г., вкл. – 21 дни и от
17.06.2022 г. до 07.10.2022 г. – 113 дни), то интензитета на търпените неимуществени вреди съдът го определя като
нисък, вземайки предвид, от една страна, продължителността на установения общ
брой дни, за който категорично е доказано да са били налице вреди от конкретно
установена пренаселеност, а именно 22 дни, всичко това в рамките на периодите 23.06.2022 г. и от 12.08.2020 г. до 01.09.2020 г., а от друга страна
– фактът, че значителният период на престой на ищеца в затвора е предпоставен
от негово предходно поведение по осъществяване на престъпление, за което същият
е пребивавал в група „обвиняеми и подсъдими“ и то при условие, че вече е
пребивавал многократно в различни пенитенциарни заведения в страната и би
следвало да му е известно какви са условията там. При това положение и съдът
намери, че справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от
страна на ищеца П. неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно
бездействие, осъществило нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде такова в общ размер на 154 лева. В тази насока и съдът се
съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото
обезщетение, посочен в приложение към Решение „И. и др. срещу България“, както
и „Й. и Д. срещу България“, „Илиев срещу България“ и др. и взема предвид като
основа за преценката си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и
съобразява обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени
обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и
по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото
по настоящото дело. Затова и както взе предвид като ориентир и размера на
минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, както и размера
на месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи в страната за въпросния период, за който е
доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено
нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на
обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и
традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако
това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ
в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът намери, че размерът
на обезщетението от 154 лева, което ще присъди, ще съответства на установения
принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. В тази
връзка и се взе предвид и че в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност
последователно да затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения
стандарт в различните държави, то присъждане на обезщетение, съставляващо 30
процента от това, което този съд е определил, би било достатъчно и справедливо
/ Решение Bizjak v. Slovenia; Решение Stella and others v. Italy и др./.
Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти
втория от исковете за неимуществени вреди до посочения размер от 154 лева, като
го отхвърли до пълния предявен такъв от 8 000 лева, като неоснователен и
недоказан. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за присъждане
и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на
обезщетението, считано от 07.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход
от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за
образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от втория от исковете. Ищецът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие
се установява, че адвокат Н., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е
близък приятел на пълномощника, сиреч на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция за присъждане от 800 лева,
но съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на
възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и предвид
основанията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. С.Н. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая, съобразно с
нормата на чл. 8, ал. 1, вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, което, с оглед
на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част исковите
претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на 21,17 лева.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявената
от М.Д.П., ЕГН **********, с адрес Затвора Пловдив, чрез
адв. С.Н., искова претенция срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от
общо 8 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба до крайното й изплащане, като
резултат от бездействия на администрацията на Затвора Пловдив и Затвора Бургас,
довели до нарушение по чл.284 от ЗИНЗС, за периодите от 01.06.2017г. до 01.01.2018г.,
вкл., от 01.06.2019 г. до 11.08.2020 г.,вкл., от 02.04.2021 г. до 04.11.2021
г., вкл., от 17.06.2022 г. до 22.06.2022 г., вкл. и от 24.06.2022 г. до
07.10.2022 г. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на М.Д.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пловдив, сумата от 154 лв. /сто петдесет и четири
лева/, ведно със законна лихва от 07.10.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой на ищеца в
Затвора Пловдив за 23.06.2022 г. и от 12.08.2020 г. до 01.09.2020 г.,вкл., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 22 дни в посочения
период, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния
ѝ предявен размер от 8 000 лева, както и по отношение на частта от
заявения исков период от 23.06.2022 г. и от 12.08.2020 г. до 01.09.2020 г., вкл.
и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца М.Д.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пловдив, сумата
от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. С.Н. *** със
служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ № 41, сумата от 21,17 лв. /двадесет и един лева и
седемнадесет стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ