№ 94
гр. Велики Преслав, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100500 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от М. И. Ж. срещу
„А.Т.Е.Г.“ АД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10,
ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и
ответника Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр.
чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД.
Ищцата излага, че на 17.05.2023 год. сключила с „А.Т.Е.Г.“ АД Договор за потребителски
кредит № *****, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 3500.00 лева, при
ГПР 65.00 % и ГЛП 47.97%, при срок за погасяване на кредита от 24 бр. вноски. Допълва, че
била постигната договорка за обезпечаване на кредита чрез осигуряване на поръчителство
или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в
размер на 5142.24 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита.
Счита така сключения договор за потребителски кредит за недействителен на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11. ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Акцентира, че посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00 % излиза
извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК, като поддържа, че не отговаря
на действително приложимия между страните ГПР.
Настоява, че договорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
5142.24 лв. е нищожна, като поддържа, че динствената цел, с която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че
неустойката представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя
за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Обръща внимание, че неустойката
е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване
на договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на
отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната
1
вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.
Поддържа, че сумата от 5142.24 лв. не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД,
доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
а е едно допълнително „възнаграждение" за кредитора по предоставения кредит, което
съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е подлежало на калкулиране в общия
размер на ГПР по договора.
Застъпва становище, че в настоящия случай не би могла да се приложи нормата на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД, а следва да се приеме, че целият договор за кредит е изцяло недействителен.
Ищецът моли исковата му претенция да бъде уважена, като бъде признато за установено
в отношенията между страните, че сключеният между страните Договор за потребителски
кредит № ***** от 17.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2
ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Претендира
присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не
оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало между него, в качеството
му на кредитор и ищеца, в качеството на кредитополучател. Настоява, обаче, че предмет на
договора за кредит е сума в размер на 3000 лева.
Сочи, че е изпълнил задължението по договора за кредит като на 17.05.2023 г. е превел
сумата по кредита по банкова сметка, предоставена от Кредитополучателя ищец.
Акцентира, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит
бил сключен във формата на електронен документ. Твърди, че преди кандидатстване за
кредит ищцата е регистрирала свой профил в системата на „А.Т.Е.Г.“ АД, като е получила
уникално потребителско име и парола. Сочи, че за верификация на нейната самоличност при
създаването на профила си, тя е получила от ответното дружество ПИН код под формата на
кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както
и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и
линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил,
е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. Твърди, че
след получаване на линка ищцата е потвърдила профила си. Излага, че ищцата е снимала
личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е бил проведен телефонен
разговор с нея, а след успешното реализиране на процедурите по верификация на
самоличността на ищцата, профилът й бил потвърден.
Допълва, че във вече регистрирания профил ищцата попълнила заявка за кандидатстване
за кредит като посочила всички свои лични данни, както и данни за контакт с нея и
декларирала, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „А.Т.Е.Г.” АД,
приложими към договора за кредит. Ответникът заявява, че е разгледал предоставената от
ищцата информация, направил е справка в Централния кредитен регистър и я е одобрил за
искания от нея кредит.
Процесният Договор за потребителски кредит № *****, заедно с приложимите Общи
условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план били
изпратени на ел. поща на ищцата, като в имейла били прикачени два броя линка - „П.Д.” и
„Откажи договора”, като ищцата активирала първия линк и по този начин е приела
договора.
Ответникът настоява, че изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК са спазени. Сочи, че
подписаният между страните по делото договор е в законоустановената форма - в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора, при спазване на условията на ЗПФУР. Настоява, че използваният
шрифт отговаря напълно на предвидените изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно еднакъв
2
по вид, формат и размер шрифт, който не е по-малък от 12. Поддържа, че договорът съдържа
индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е
тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени.
Ответното дружество категорично се противопоставя на твърдението на ищеца, че не
били спазени изискванията на чл. 11. ал. 1 л. 9 и т. 10 от ЗПК. Излага, че в договора се
съдържа ясна информация за размера на ГЛП и условията за прилагането му, за ГПР, като
тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от
ЗПК). Настоява, че няма скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните
вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Допълва, че в процесния договор
единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени
други в самия договор. Обръща внимание, че разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не
предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени
всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. В тази връзка сочи, че терминът „допускания“ се използва в смисъл на
предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Подчертава, че тези
допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Излага, че допусканията се делят на две групи: първата група
са базови допускания (чл.19, т. З и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б"
Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т. 5 от Директива 2008/48 и т.
3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Акцентира, че първата група допускания биха
имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания
касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за
кредит с неопределен срок, какъвто процесният договор за кредит не е.
Счита, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е
изпълнено.
Поддържа, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се
включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е
обезщетение за неизпълнение.
Ответното дружество оспорва твърденията на ищцата, че предвидената неустойка била
недействителна на основание чл. 26. ал. 1 от ЗЗД, включително поради надхвърлянето на
нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на
добрите нрави. Настоява, че начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и
произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или
представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. На мнение
е, че годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му
разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма
за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че
кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Ето защо, категорично
заявява, че посоченият ГПР по договора е в размер на 49,00% и е съобразен с всички
изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл.
19, ал. 2 ЗПК. Допълва, че съгласно процесния договор неустойката се дължи само за
периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на
срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на
задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явява
неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил
3
информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия
Стандартен европейски формуляр. Изтъква, че кредиторът е свободен по своя преценка да
определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и
финансова надеждност на всеки кредитополучател. Заявява, че счита, че въпросната
неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция
на неустойката. Излага, че клаузата за неустойката е ясно и точно формулирана,
индивидуално уговорена, няма неясноти по отношение на нейното съдържание и
съответства на обичайната практика на кредитните и финансовите институции по отпускане
на кредити на физически лица.
Предвид изложеното, настоява, че процесният Договор за потребителски кредит №
***** е изцяло действителен и са спазени всички законови условия, поради което счита
исковата претенция за неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран и насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по
насрещния иск сумата от 2931.99 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и
падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита, съгласно сключения
между страните Анекс № **** към Договор за потребителски кредит № *****, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова
молба до окончателното плащане на задължението и съединен в условие на евентуалност, в
случай, че Анекс № **** към Договор за потребителски кредит № ***** бъде обявен за
недействителен, насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 23 от ЗПК за осъждане на
ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 2931.99
лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно
изискуема главница по кредита, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане.
Ищецът по насрещните искови претенции сочи, че на 20.11.2023 г. страните по делото са
предоговорили правоотношенията си като са сключили Анекс № **** към процесния
Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който анекс е рефинансирано
задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Съгласно сключения между
страните Анекс № ****, кредитополучателят е получил от ответното дружество паричен
заем в размер на 3500 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок
погасителните вноски. Сочи се в насрещната искова молба, че кредитополучателят се е
съгласил да погаси кредита си с 24 броя 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване
на кредита е от 21.11.2023 г. до 20.11.2025 г. и при условията договорени между страните.
Съгласно процесния анекс, Общите условия на „А.Т.Е.Г.“ АД и погасителния план,
приложим към него, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на
кредита.
Ищецът по насрещния иск твърди, че към настоящия момент Кредитополучателят е в
забава на задълженията си по договора за кредит, поради и което за него е възникнало право
да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема, на осн. чл. 12, б. а) от Общите
условия на „А.Т.Е.Г.“ АД. В тази връзка заявява, че с настоящия насрещен иск обявява на
ответника по насрещния иск, че ще счита задълженията му по кредита за предсрочно
изискуеми, считано от датата на връчване на препис от насрещния иск на ответника по
насрещния иск.
Претендира осъждане на ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 2931.99
лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на
насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор
4
от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит
в размер на 507.38 лева и предсрочно изискуемата главница в размер на 2424.61 лева. В
условие на евентуалност, в случай че съдът обяви Анекс № **** към Договор за
потребителски кредит № ***** за недействителен, моли ответницата по насрещния иск да
бъде осъдена да му заплати горепосочената сума, на осн. чл. 23 от ЗПК, представляваща
остатъка от чистата стойност на кредит.
Моли насрещната искова претенция да бъде уважена по наведените съображения и
претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на насрещните искови претенции, в
който ответникът по насрещните искове взема становище по тяхната процесуална
допустимост, но неоснователност. Счита, че процесният договор за кредит формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, но размерът на приложимия
лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя,
посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от
потребителя задължения. Настоява, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, доколкото уговорената неустойка, която се дължи при непредоставяне на
обезпечение от потребителя неоснователно не е взета предвид при изчисляване на ГПР.
Акцентира, че посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00 % излиза извън
законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.
Изтъква, че предвиденото парично задължение в размер на 5142.24 лева не преследва
нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита
форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения
от него финансов ресурс. Ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в тридневен
срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения размер. Обръща
внимание, че в погасителния план неустойката е включена в стойността на месечните
погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за
предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи
погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един месец, включваща
дължимата неустойка, да бъде еднаква. Според ответника по насрещния иск изискванията
към поръчителите са толкова завишени, че задължението за предоставяне на обезпечение се
явява практически неизпълнимо за потребителя, а поисканата като неустойка сума – винаги
дължима.
Предвид изложеното, счита, че договорът за кредит следва да бъде прогласен за
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Предвид недействителността на договора за заем, моли да насрещната претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба
и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът и ищец по предявения насрещен иск редовно призован
не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с
което заявява, че поддържа насрещната искова молба и моли същата да бъде уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения договор за потребителски заем № ***** от 17.05.2023 г., ведно с
Приложение № 1 и № 5 към него, погасителен план и Стандартен европейски формуляр за
5
предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2
от ЗПК, сключен между ответното дружество „А.Т.Е.Г.“ АД, от една страна в качеството му
на заемодател и ищеца, от друга страна в качеството му на заемополучател безспорно се
установява, че заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 3000 лева. Видно от
ангажирания погасителен план към договора падежът на последната вноска е 17.05.2025 год.
- общо 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски в размер на по 385 лева с включена
неустойка при непредоставяне на обезпечение. Вноската по неустойката възлиза на 200,55
лева месечно или общо 4813,20 лева. ГПР възлиза на 49 %. Уговорено е, че кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит
бил 37,97 % годишно. Общото плащане по договора с включена неустойка възлиза на
9240,05 лева.
В чл. 1 от Приложение № 5 към договор за потребителски заем № ***** от 17.05.2023 г. е
предвидено, че в срок до края на следващия работен ден, считано от деня на сключване на
договора за кредит Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1.
Поръчителство на 2 физически лица или 2. банкова гаранция в размер на 4426,80 лева,
представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на
валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по кредита. В
чл. 2 са изброени условията, на които трябва да отговарят поръчителите, за да бъде прието
като надлежно предложеното от кредитополучателя обезпечение.
По делото е представен Анекс № **** към процесния Договор за потребителски заем №
***** от 17.05.2023 год., сключен между страните в настоящото производство на 20.11.2023
год., с който е предоговорен активният кредит за допълнителен срок (падеж на последната
месечна вноска 20.11.2025 год.) и сума (3500 лева), погасителен план към Анекс № ****,
Приложение № 1 към Анекс № **** и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Съгласно
приложения анекс падежът на последната вноска е 20.11.2025 год. - общо 24 броя анюитетни
месечни погасителни вноски в размер на по 450 лева с включена неустойка при
непредоставяне на обезпечение. Вноската по неустойката възлиза на 214,26 лева месечно
или общо 5142,24 лева. ГПР възлиза на 65 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 47,97 %
годишно. Общото плащане по договора с включена неустойка възлиза на 10800,10 лева.
Безспорно се установява, че задължението за предоставяне на едно от посочените по-
горе обезпечения (банкова гаранция или поръчителство на 2 физически лица, отговарящи на
подробно изброените по-горе условия) е относимо и към представения по делото анекс №
****.
Представени са и общите условия на „А.Т.Е.Г.“ АД – гр. С., приложими към договори за
потребителски кредит.
Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото и прието от съда, по договора за кредит № ***** са
извършвани плащания в размер на 330 лева (200 лева са внесени на 18.07.2023 год., 130 лева
са внесени на 31.07.2023 год.), с които се погасява частично първа вноска. Вещото лице е
посочило, че на 20.11.2023 год. заемът е бил рефинансиран със сключения Анекс № ****. С
отпуснатия заем от 3500 лева кредиторът е рефинансирал сумата от 3497,21 лева по
договора за кредит. Извършени са погашения по Анекса в размер на 1350,79 лева (2,79 лева
на 20.11.2023 год., 450 лева на 21.12.2023 год., 448 лева на 20.01.2024 год., 250 лева на
11.03.2024 год., 200 лева на 27.03.2024 год.), с които са погасени от 1-ва до 3-та месечна
вноска, като заплатената сума е разнесена, както следва: 568,01 лева за погасяване на
главница, 408,84 лева за погасяване на възнаградителна лихва, 18,75 лева за погасяване на
такса по Приложение 4 и 355,19 лева за погасяване на неустойки. Експертът е категоричен,
6
че уговорената между страните неустойка не е включена при изчисляване на ГПР, както по
договора за кредит № ***** от 17.05.2023 год., така и по Анекс № **** от 20.11.2023 год.
Изчислил е, че ако неустойката бъде включена при изчисляване на ГПР (макар в някое поле
от таксите, тъй като в калкулатора за изчисляване на ГПР липсва поле „неустойки“), същият
би възлизал в размер на 299,47%.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК, вр. чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
Предявени са главен насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и съединен
в условие на евентуалност, в случай, че Анекс № **** към Договор за потребителски кредит
№ ***** бъде обявен за недействителен, насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 23 от ЗПК.
Релевирано е възражение от ответника по насрещните искове с пр. осн. чл. 22 от ЗПК - за
недействителност на договора за кредит.
По допустимостта на предявените установителни претенции:
Първоначално предявените установителни искове за прогласяване недействителността на
процесния договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 год., предоговорен с
Анекс № **** от 20.11.2023 год., са процесуално допустими. Правният интерес на ищцата
произтича от качеството й на страна по двата договора за кредит и анекса към него, която е
навела доводи и възражения относно недействителността на този договор и анекса към него,
респ. на отделни клаузи от договора за заем и анекса към него.
По основателността на предявените установителни претенции:
За да бъдат основателни предявените положителни установителни искови претенции
ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да докаже: 1. че посочените клаузи
от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите
имат неравноправен характер, което от своя страна влече нищожността на целия договор и
анекса към него на основание чл. 22 ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения, в това число, че уговорената между страните по Договора за потребителски
кредит клауза за неустойка е валидна и като такава обвързва страните, че оспорените като
неравноправни клаузи са индивидуално уговорени, че ГПР отговаря на законоустановения
размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, че са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1 т. 9 и т.
10 от ЗПК, че длъжникът виновно не е изпълнил договорното си задължение, във връзка с
което е била уговорена неустойката или го е изпълнил лошо, или със забава.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца
(кредитополучател) и ответника (кредитор), по повод сключения между тях Договор за
потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. и Анекс № **** към Договор за
потребителски кредит № *****, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Спорът между страните е по отношение на действителността на договора за
потребителски кредит и на анекса към него, както и на клаузите, уреждащи обезпечеността
на кредита. Страните също така имат разногласие и по въпроса дали договорената неустойка
при непредоставяне на обезпечение, която се дължи от заемателя, следва да се включи при
изчисленията на ГПР или не, като ответникът категорично заявява, че неустойката не е
включена и не следва да бъде включвана в ГПР, а ищецът поддържа, че размерът й следва да
се вземе предвид при опреД.е на ГПР.
7
В чл. 1 от Приложение № 5 към договор за потребителски заем № ***** от 17.05.2023 г. е
предвидено, че в срок до края на следващия работен ден, считано от деня на сключване на
договора за кредит Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1.
Поръчителство на 2 физически лица или 2. банкова гаранция в размер на 4426,80 лева,
представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на
валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по кредита. В
чл. 2 са изброени условията, на които трябва да отговарят поръчителите, за да бъде прието
като надлежно предложеното от кредитополучателя обезпечение: да са поне 2 физически
лица, които ще отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя, с нетен размер
на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат над 20-годишна възраст, да работят
на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж,
да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. такъв с
кредитора, да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години, да нямат задължения към
други кредитни или финансови институции, или ако имат – кредитната история на
поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“.
Задължението за предоставяне на едно от посочените по-горе обезпечения (банкова
гаранция или поръчителство на 2 физически лица, отговарящи на подробно изброените по-
горе условия) е относимо и към представения по делото анекс № ****, с тази разлика, че
дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение е в по-висок размер от
предвидената в договор за потребителски заем № ***** от 17.05.2023 г. – 5142,24 лева
вместо 4813,20 лева (видно от приложените погасителни планове).
Не е спорно, че ищецът е потребител и процесният договор и анекса към него имат
елементите на потребителски такива, поради което спрямо тях се прилагат разпоредбите на
ЗЗП.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легална дефиниция на понятието „неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител“, а именно - уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред,
тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-
96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС.
Съдът като съобрази съдържанието на посочените по-горе клаузи от процесния договор
и анекса към него, уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение,
разпоредбите на приложимата национална нормативна уредба и практиката на СЕС намира,
че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и като такава е нищожна на
осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като съображенията за това са следните:
На първо място безспорно се установява, че клаузите относно обезпечеността на кредита
не сочат на доброволност при избора на обезпечение, дори напротив: от формулировката им
става ясно, че ако потребителят желае да заплаща реалната стойност на отпуснатия му
кредит, трябва да осигури посоченото по-горе обезпечение, в противен случай ще следва да
заплаща неустойка за неизпълнение на задължението си (да осигури обезпечение – 2
физически лица гаранти, отговарящи на посочените условия или банкова гаранция) в
немалък размер.
От прочита на цитираните по-горе клаузи от договора и анекса към него се налага и
изводът, че в конкретния случай същите имат за цел единствено обезвреда на кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в пряко
8
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Не без значение е и обстоятелството, че кредитополучателят не е имал реална
възможност за избор на "поръчител" по договора за паричен заем. Въведен е изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения – 1-дневен от сключване на договора, което
задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава
заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи
договора. Прави впечатление, че изискванията на които следва да отговарят поръчителите,
които длъжникът следва да осигури в изпълнение на договореностите между страните, са
изключително високи, предвид обстоятелството, че се касае за кредитна институция,
предоставяща бързи кредити, обикновено на ниска стойност.
Следва да се обърне внимание още и на обстоятелството, че уговорената неустойка при
непредоставяне на изисканото обезпечение се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не (арг. чл.
4.2 от Приложение 1 към Договора).
Не на последно място следва да се акцентира и върху стойността на уговорената
неустойка – 5142,24 лева. Съпоставено с размера на отпуснатия кредит от 3500 лева, съдът
намира, че същата е несъразмерно висока (по-висока от размера на отпуснатия кредит) и
безспорно поставя в неравноправно положение потребителя.
Предвид изложеното, клаузите, с които е договорена неустойка за неизпълнение на
задължение на длъжника по процесния договор за заем за осигуряване на поръчители – 2
физически лица, отговарящи кумулативно на подробно изброените в чл. 2 от Приложение №
5 към договор за потребителски заем условия или за предоставяне на банкова гаранция, са
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗПотр. и плащания по същите не
се дължат.
Коментираните клаузи се явяват неравноправни и на основание чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1
ЗЗПотр., доколкото липсват доказателства същите да са индивидуално уговорени. Освен
това чрез тях на практика заемодателят се стреми да получи парични суми над отпуснатата
главница и договорената възнаградителна лихва, които не му се следват, което от своя
страна води до допълнително неоснователно обременяване на потребителя на финансова
услуга по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗПотр.
Не на последно място, клаузата за неустойка е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна
(така ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК).
Освен това в чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните
данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни
норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
В конкретния случай в процесния договор и анекса към него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност – 49 % в договора за
9
потребителски заем № ***** от 17.05.2023 г. и 65% в Анекса № **** от 20.11.2023 год., като
липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той. Абсолютно
несъстоятелно е твърдението на ответника, че неустойката не следвало да се включва и
отчита при формиране на ГПР. Единственото, което кредиторът се стреми да постигне по
този начин е да заобиколи императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която гласи, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Това е законоустановеният максимален размер
на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредита. Законната лихва по реда на чл. 86, ал.2 от ЗЗД се определя по
следния начин: към основния лихвен процент на БНБ се добавят 10 пункта надбавка. В
случая приложимият между страните Анекс към процесния договор за кредит е сключен на
20.11.2023 год., като към този момент основният лихвен процент /ОЛП/ определен от БНБ е
бил 3,79 %. Увеличен с 10 пункта означава, че ГЛП е 13,79%, трикратният размер е 41,37%, а
петкратния размер е 68.95 %. ГПР в анекса е посочен в размер на 68%, т.е. от външна страна
съответства на максимално предвидения по закон размер, но не съответства на реално
приложимия такъв между страните. Ответникът призна, че договорената неустойка не е била
отчетена при формирането му, въпреки че е следвало да бъде отчетена, а вещото лице по
назначената по делото ССчЕ даде категорично заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентна дадено, че ГПР с включена неустойка
възлиза на близо 300 %. По изложените доводи договорената неустойка за непредоставяне
на обезпечение се явява нищожна на още едно основание – чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗПК.
Както по-горе беше посочено, очевидно отразеният в договора ГПР е много по-нисък от
действително прилагания между страните (доколкото неустойката неоснователно не е
включена в ГПР), няма яснота относно методиката на формирането му, а всичко това дава
невярна информация на потребителя относно общите разходи по кредита, което следва да се
окачестви като нелоялна, в частност заблуждаваща търговска практика по смисъла на член
6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че и клаузите, уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по Договора за потребителски кредит и Анекса към него, са неравноправни по
смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влекат недействителност на
договора в неговата цялост на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като не отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Доколкото се установи, че договорът за потребителски кредит и Анекса към него са
недействителни на едно от посочените от ищеца основания – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, съдът не дължи произнасяне по останалите релевирани основания за недействителност
на същите.
По предявените насрещни искови претенции:
Предвид основателността на предявения от ищцата иск съдът дължи произнасяне по
своевременно депозирания и приет за съвместно разглеждане в рамките на настоящото
производство насрещен главен осъдителен иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 2931.99
лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница (507,38 лева) и
предсрочно изискуема главница (2424,61 лева) по кредита, съгласно сключения между
страните Анекс № **** от 20.11.2023 год. към Договор за потребителски кредит № ***** от
17.05.2023 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд
10
на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.
В тежест на ищеца по насрещната искова молба е да докаже: 1. наличието на валидно
договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит №
***** от 17.05.2023 г. и Анекс № **** към Договор за потребителски кредит № *****, което
обвързва страните; 2. обстоятелството, че ответникът е усвоил договорената сума в пълен
размер; 3. размер на непогасената главница по процесния договор за кредит; 4. Настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника.
В тежест на ответника по насрещната искова молба е да докаже всички факти, на които
основава своите искания и възражения, а при установяване на подлежащите на доказване от
ищеца факти и обстоятелства следва да докаже, че е заплатил процесните суми.
Главният насрещен иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, доколкото
съдът уважи исковата претенция на ищцата С. и прие, че процесният Договор за
потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. и Анекс № **** от 20.11.2023 год. към
горецитирания Договор са недействителни.
Частично основателен е, обаче, съединеният в условие на евентуалност, осъдителен иск с
пр. осн. чл. 23 от ЗПК.
Няма спор, че между „А.Т.Е.Г.“ АД и ищцата е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит и анекс към него. По силата на процесния Договор за
потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. на ищцата е отпуснат кредит в размер на
3000 лева. С Анекс № **** от 20.11.2023 год. заемът е рефинансиран, като главницата по
същия е в размер на 3500 лева. На практика това е и размерът на заема (главница), който
ищцата следва да възстанови на кредитора, тъй като кредитът, отпуснат въз основа на
Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г. е изцяло погасен (рефинансиран).
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ кредитополучателят е
извършвал плащания – 330 лева по Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023
г. и 1350,79 лева по Анекса към договора.
Според чл. 12, б. а) от приложимите между страните ОУ, при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора, кредиторът има правото да обяви кредита
за незабавно и предсрочно изискуем. Трайно се застъпва становището в съдебната практика,
че постигната в договор (респ. ОУ) предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредиторът може да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем без да уведомява за това длъжника, не поражда действие между
страните. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този
смисъл т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Волеизявлението на кредитора трябва да е обективирано в писмен документ, да бъде
изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита (така решение
№ 50057/06.12.2023 г. по т. д. № 1337/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на
11
ВКС, I т. о. и решение № 293/28.12.2018 г. по т. д. № 2201/2017 г. на ВКС, II т. о.). Доколкото
законодателят не предписва конкретен способ, по който кредиторът да заяви волята си, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, следва да се приеме, че обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е допустимо, а с
връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е.
това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (в този смисъл решение
№139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение №114/07.09.2016г. по т.д.
№362/2015г. на ВКС, II т.о., Решение № 86 от 27.10.2020 год. по т.д. № 2118 по описа за 2019
год. на ВКС, първо т.о.).
В настоящия случай кредиторът в предявената насрещна искова молба изрично и
недвусмислено е заявил волята си, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
като препис от насрещната искова молба е бил връчен редовно на ищцата чрез процесуалния
й представител и от този момент длъжникът С. се счита уведомена за намерението на
кредитора. И двете необходими предпоставки (обективната - неплащането на суми по дълга
и субективната волеизявлението на кредитора) в случая са налице, поради което следва да се
приеме, че ищецът по насрещния иск има правото с насрещния иск надлежно да обяви
кредита за предсрочно изискуем. При това положение, длъжникът вече изгубва
привилегията на срока и вноските до края на срока на кредита (падеж на последна
погасителна вноска - 20.11.2025 год.) стават веднага и автоматично предсрочно изискуеми.
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК гласи, че по недействителен договор потребителят връща
само чистата стойност на кредита (в случая 3500 лева – главница), но не дължи лихви, такси
или други разходи. Установи се по делото, че ответницата по насрещния иск е направила
плащания в размер на 1680,79 лева, които предвид установената недействителност на
договора за потребителски кредит и анекса към него следва да бъдат отнесени за погасяване
само на главницата. Т.е. чистата стойност, която подлежи на връщане по кредита е в размер
на 1819,21 лева, поради което евентуалния насрещен осъдителен иск е частично основателен
и следва да се уважи до посочената по-горе сума, а за горницата до пълния предявен размер
от 2931,99 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се полагат
сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 790 лева – заплатена
държавна такса в размер на 140 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 650 лева,
съобразно своевременно представения списък на разноските и доказателствата за направата
им.
Своевременно е релевирано възражение от страна на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Настоящият съдебен състав е запознат с възприетото в Решение на съда от 25.01.2024 год.
по дело C‑438/22 год., образувано по преюдициално запитване на съдия от Софийския
районен съд, задължително за всички национални съдилища (арг. чл. 633 от ГПК) тълкуване,
че бългapcĸитe cъдилищa не са длъжни бeзycлoвнo дa ce cъoбpaзявaт c тapифaтa зa
минимaлни aдвoĸaтcĸи възнaгpaждeния, пpиeтa oт Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт и има право да
определи размера на адвокатското възнаграждение, като отчете правната и фактическа
сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.
В разглеждания случай, процесуалният представител на ищцата е осъществил правна
помощ и съдействие не само по отношение на предявения от нея иск, но и по отношение на
предявените срещу нея главен и евентуален насрещни осъдителни искове, по делото са
12
проведени няколко открити съдебни заседания, независимо, че страните не са изпращали
процесуални представители, била е назначена и експертиза, поради което съдът е на мнение,
че размерът на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е
справедлив и адекватен на положения от адвоката труд.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по насрещния иск също следва да се
присъдят съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част от осъдителната искова
претенция в размер на 465,16 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно своевременно представения списък на разноските и доказателствата за направата
им, съобразно уважената част от насрещната исковата претенция и отправеното искане за
присъждане на разноски. Неоснователно е възражението на ответницата по насрещния иск
за прекомерност на претендираното от ищеца по насрещния иск адвокатско възнаграждение
(650 лева за процесуално представителство и защита по насрещния иск) по изложените по-
горе основания.
Водим от горното, Районен съд – Велики Преслав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
на Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 г., ведно с Анекс № **** към
Договор за потребителски кредит № ***** от 20.11.2023 год., сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), кв. Л.,
ул. „С.“ № 16, „С.Ц. С.“, ет. 8, представлявано от законния си представител С.А. –
Изпълнителен директор, от една страна в качеството на заемодател, и М. И. С., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. С. общ. С. обл. Ш., ул. „Б.Д.“ № 11, от друга страна в
качеството на заемател.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), кв. Л., ул. „С.“ № 16, „С.Ц. С.“, ет. 8,
представлявано от законния си представител С.А. – Изпълнителен директор срещу М. И. С.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С. общ. С. обл. Ш., ул. „Б.Д.“ № 11 главен насрещен
осъдителен иск за осъждане на ответницата по насрещния иск М. И. С. да заплати на ищеца
по насрещния иск сумата от 2931.99 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и
падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита, съгласно сключения
между страните Анекс № **** от 20.11.2023 год. към Договор за потребителски кредит №
***** от 17.05.2023 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до
районния съд на насрещната искова молба – 24.09.2024 год. до окончателното плащане на
задължението, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С. общ. С. обл. Ш., ул. „Б.Д.“ №
11 ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., общ. С., обл. С. (столица), кв. Л., ул. „С.“ № 16, „С.Ц. С.“, ет. 8, представлявано от
законния си представител С.А. – Изпълнителен директор сумата от 1819,21 лева,
представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно
изискуема главница по кредита, съгласно сключения между страните Анекс № **** от
20.11.2023 год. към Договор за потребителски кредит № ***** от 17.05.2023 год., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова
молба – 24.09.2024 год. до окончателното плащане на задължението, на осн. чл. 23 от ЗПК,
като ОТХВЪРЛЯ съединения в условие на евентуалност насрещен осъдителен иск с пр. осн.
чл. 23 от ЗПК за горницата над 1819,21 лева до пълния предявен размер от 2931.99 лева, като
неоснователен и недоказан.
13
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК: *******, представлявано от законния си представител
С.А. – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М. И. С., ЕГН: ********** съдебно
деловодни разноски за първа инстанция в размер на 790 лева, включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК: *******,
представлявано от законния си представител С.А. – Изпълнителен директор съдебно
деловодни разноски за първа инстанция в размер на 465,16 лева, включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от евентуалния
насрещен иск, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
14