№ 4645
гр. С, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МС
при участието на секретаря БД
като разгледа докладваното от МС Гражданско дело № 20211110151394 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 1253,10 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка "Каско", с полица №
0307К6009964749, с период на застрахователното покритие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г.,
за вреди, причинени на л.а. с марка " Б", модел " ХХХХХ, с рег. № ХХХХХХХХ, при ПТП
на 27.05.2020 г., между с. П и с. Б, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 02.09.2021 г., до изплащане на вземането, и на сумата от 135,75 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2020 г. до 01.09.2021 г. Претендират
се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият автомобил е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на път, част от
общинската пътна мрежа на СО, между с. П и с. Б, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1243,10 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер, както и че е сторил
ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Поддържа, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Твърди,
че ответникът е поканен да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но
същото не възстановено.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
1
оспорва исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на автомобила, който се твърди да е увреден.
Оспорва настъпването на вредите по посочения от ищеца начин, а именно, че
застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, както и да е налице
основание за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва вида и размера на вредите.
Евентуално счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
застрахованото лице, което не е съобразило поведението си с пътните особености.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл. 410, ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на валиден
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, както и че в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички елементи
на правопораждащия фактически състав, като съображенията за това са следните:
Не е спорно, а и се установява от представената по делото комбинирана застрахователна
полица с № 0307К6009964749 от 21.05.2019 г., че между ищцовото дружество и " Инфомед"
ЕООД е сключен договор за застраховка " Каско" за лек автомобил " Б", с рег.№
ХХХХХХХХ, със срок на застрахователното покритие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г., при
уговорено покритие по клауза " Пълно каско" и при застрахователна сума от 95000 лв.
Представени са и приложимите Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
„ Каско“.
Не се спори, че дължимата застрахователна премия по процесната застрахователна полица
е заплатена от застрахования.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, в това число заявление
за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 28.05.2020 г., подадено от В А И, и
декларация на водача на застрахованото МПС от 28.05.2020 г. че при застрахователя е
образувана преписка по щета № 10020030111153 за настъпило на 28.05.2020 г.
застрахователно събитие.
От представените като писмени доказателства възлагателно писмо, приемо-предавателен
протокол, опис на щетите и калкулация по претенция № 10020030111153 от 29.05.2020 г.,
доклад по щета фактура № ********** и платежно нареждане от 30.06.2020 г. се установява,
2
че след извършените оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 1243,10 лв., която сума е изплатена на
извършилия ремонта автосервиз.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ат. К. К. и К. Ат.
К., чиито показания съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки
впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, като липсват
основания да се приеме заинтересованост на свидетелите. От гласните доказателства се
установява идентичен на описания в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното събитие, тъй като и двамата свидетели установяват, че при движение по път
между с. П и с.Б, с посока към с. Б, застрахованият при ищцовото дружество автомобил с
марка " Б" е претърпял пътно-транспортно произшествие, при което е попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, поради което е настъпило увреждане на предна
лява джанта. Свидетелят К.К. поддържа, че при настъпване на ПТП водачът е управлявал
автомобила със съобразена скорост, тъй като пътните особености не позволявали висока
скорост.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на застрахователно
събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради наличието на дупка на
пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването , като следва да се
посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на
настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка " Каско" застрахователят осигурява покритие за рискове
при пътно-транспортно произшествие, респективно вредите, произтичащи от попадане в
дупка на пътното платно, съставляват покрит риск. Отделно от това, в случая липсват данни
да е налице изключен риск по раздел IV от ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и от
свидетелските показания се установява, че описаните от застрахователя вреди са в причинна
връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното платно, поради което и съдът приема
за доказана по делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за
безопасната му експлоатация.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования от ищеца автомобил поради
неизпълнение на задължението за съобразяване при управление на превозното средство с
пътните особености, доколкото ответникът, който носи тежестта, не ангажира доказателства
за твърденията си. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава
3
цитираната разпоредба. Обратно, от събраните гласни доказателства се установява, че
водачът на процесното МПС е управлявал автомобила със съобразена с пътните особености
скорост, както и че дупката, поради която е настъпил инцидентът, не е била обозначена,
съответно пътят е бил необезопасен.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това обстоятелство се и
установява от събраните по делото писмени доказателства, че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следва да бъде отбелязано, че възражението на ответника, че
застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е неоснователно, доколкото,
както се посочи, не са установени по делото изключения, предвидени в раздел IV от ОУ от
представените Общи условия, приложими към застрахователния договор. Следователно,
налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС
№ 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради
което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е
основание за суброгация срещу ответника, поради което отговорността му следва да бъде
ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът съобразява
съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Размерът на застрахователното обезщетение
се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
4
по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, например, решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I
т.о. и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно дадено, стойността на
ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на 1207,10 лв., съответно
ликвидационните разноски - в размер на 10 лв. Съдът приема, че посочената сума отговаря
на тази, необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние,
т.е. годно за движение.
Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-висок размер от размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца възниква вземане в
размер на сумата от 1207,10 лв., като следва да се присъдят и претендираните
ликвидационни разноски по разглеждане на щетата от 10 лв., т.е. общо дължимата от
ответника сума възлиза в размер на 1217,10 лв., сбор от дължимото застрахователно
обезщетение и сторените за определянето му разноски.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 1217,10 лв., като до пълния предявен размер от 1253,10 лв. следва да се
отхвърли.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 02.09.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя и нейната
основателност.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 135,75 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.08.2020 г. до 01.09.2021 г.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличието на главен дълг. Задължението на
делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
като ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно,
за поставяне на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото се установява,
че ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си в седмодневен срок с регресна
покана, получена от ответника на 03.08.2020 г., видно от извършеното отбелязване за
входирането . Ето защо, ответникът дължи обезщетение за забавено плащане, считано от
10.08.2020 г., което върху признатия размер на главницата за предявения период на забава
до 01.09.2020 г. възлиза в размер на 131,19 лв., определен от съда при условията на чл.162
ГПК чрез лихвен калкулатор.
5
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете
своевременно претендираните и доказани разноски по делото в общ размер от 388,43 лв. - за
заплатена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда при условията на чл.78, ал.8 ГПК.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от исковете
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2,92 лв., определено от
съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр.С, ул." М" № 33, да заплати на [фирма], ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. " СК" № 2, на основание чл. 410, ал. 1
КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата от 1217,10 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка "Каско", с
полица № 0307К6009964749, с период на застрахователното покритие от 30.05.2019 г.
до 29.05.2020 г., за вреди, причинени на л.а. с марка " Б", модел " ХХХХХ, с рег. №
ХХХХХХХХ, при ПТП на 27.05.2020 г., между с. П и с. Б, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 02.09.2021 г., до изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 131,19 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.08.2020 г. до 01.09.2021 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 388,43 лв., представляваща разноски по делото за държавна
такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 1217,10 лв. до
пълния предявен размер от 1253,10 лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над
сумата от 131,19 лв. до пълния предявен размер от 135,75 лв.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
" СК" № 2, да заплати на СО, с адрес: гр.С, ул." М" № 33, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 2,92 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на „[фирма], ЕИК ХХХХХХХХ, като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6