Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 9115 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл.
435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на З. „А.“ АД срещу постановление от 24.06.2020 г. на ЧСИ С.С.,
рег. № 859 на КЧСИ по изп. дело № 20208590400127, с което е отказано намаляване
на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита по изпълнителното дело.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление.
Твърди се, че правната защита по изпълнителното дело се свежда до подаване на
молба за образуването му, в която е посочен начин на изпълнение – запор на
банкови сметки, поради което приетият размер на адвокатско възнаграждение следва
да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират
се разноски.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Х.“ ООД,
който в срока по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. Поддържа, че
адвокатското възнаграждение е уговорено и изцяло изплатено, като оспорва
доводите на жалбоподателя за намаляването му. Излага съображения, че същото е и
за представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, както и че не се явява
прекомерно с оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело.
По
делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ С.С., в които са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът намира
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20208590400127 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ е образувано по
молба от 21.04.2020 г. на „Х.“ ООД чрез адв. Г.М., въз основа на изпълнителен
лист от 05.03.2020 г., изд. от СГС, ТО, VI-1
състав, след констатация на съда, че решение № 1064 от 30.05.2018 г. по т.д. №
8139/2016 г. на СГС, ТО, VI-1, състав,
решение № 432 от 22.02.2019 г. по в.т.д. № 3955/2018 г. на САС, ТО, 13 състав и
определение № 95 от 20.02.2020 г. по т.д. № 982/2019 г. на ВКС, ТК, второ
отделение подлежат на изпълнение, с който изпълнителен лист З. „А.“ АД е
осъдено да заплати на „Х.“ ООД разноски за въззивното производство в размер на
2 625, 50 лв., разноски за първоинстанционното производство в размер на
6 799, 79 лв. и разноски в размер на 6 193, 28 лв.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ е възложено налагането на
запор върху банкова сметка ***. Като приложение към молбата е представен
договор за правна защита от 21.04.2020 г., сключен между взискателя „Х.“ ООД и
адв. Г.М., с предмет: „молба, образуване, защита и посочване на изпълнителни
способи на изп.дело при ЧСИ Ст.С.“, в
който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., платимо
изцяло в брой, като в договора е посочено и че сумата е платена.
На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 22.04.2020 г.
Изпратено
е запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, връчено на 23.04.2020 г. за налагане на запор
на банковите сметки на длъжника.
С
платежно нареждане от 27.04.2020 г. е наредено извършването на превод по сметка
на ЧСИ по процесното изпълнително дело на сумата от 18 395, 50 лв.
С
писмо изх. № 48826/28.04.2020 г. от „ЦКБ“ АД, получено от ЧСИ на 04.05.2020 г.,
банката го е уведомила, че З. „А.“ АД има открита сметка, от която е направен
превод на цялата дължима сума от запорното съобщение в размер на 18 395,
50 лв. с платежно нареждане реф. № 79000П-АЛ-1164/27.04.2020 г. по посочената
от съдебния изпълнител сметка.
Със
съобщение за вдигане на запор от 27.04.2020 г., изпратено от ЧСИ до „ЦКБ“ АД,
банката е уведомена за вдигане на наложения запор.
От
страна на длъжника З. „А.“ АД е постъпило възражение вх. № 1318/28.04.2020 г.
срещу определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. в
поканата за доброволно изпълнение. Във възражението са изложени съображения, че
правната защита по изпълнителното дело се свежда до подаване на молба за
образуването му, в която е посочен начин на изпълнение – запор на банкови
сметки, поради което размерът адвокатското възнаграждение следва да бъде
намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съответно бъде
намален и размерът на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ.
С
постановление от 24.06.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело по съображения, че същото е изцяло заплатено и с изрична
молба е поискано да бъдат събрани направените в производството разноски, в т.ч.
заплатеното адвокатско възнаграждение. По искането за намаляване на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ съдебният изпълнител не се е произнесъл.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014
г. на ВКС, ІV ГО/.
Според
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на
длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело
взискателят е възложил на адв. Г.М., като е било уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв., заплатено в брой, което обстоятелство се
установява от представения с молбата за образуване на изпълнителното дело
договор за правна защита.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени
дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото.
В
случая от страна на процесуалния представител на взискателя е депозирана
единствено молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано
предприемането на изпълнително действие – запор на банкови сметки на длъжника.
От страна на съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД,
връчено на 21.04.2020 г., като сумата е преведена по сметка на ЧСИ на
27.04.2020 г.
При
това положение съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
200 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Посочването на изпълнителен способ в молбата за
образуване на изпълнителното дело не е основание за присъждане на
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е налице
кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия с
цел удовлетворяване на вземането.
По разноските:
Настоящият
състав намира, че в случаи като процесния,
когато предмет на обжалване са актове на съдебен изпълнител за определяне на
разноски по изпълнението, разноски за производството не се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба
на З. „А.“ АД постановление от 24.06.2020 г. на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ по
изп. дело № 20208590400127, в ЧАСТТА,
с която е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение над 200 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание
чл.78, ал.5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя „Х.“
ООД, ЕИК *********** по изпълнително дело на № 20208590400127 по описа на ЧСИ С.С.,
рег. № 859 на КЧСИ, до сумата от 200
лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.