ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 150402.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVIII състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Николинка Г. Цветкова
като разгледа докладваното от Екатерина В. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501972 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба с вх.
№24064/02.09.2020г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК *********, чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.Н. против Разпореждане №52021/20.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№1751/2020, ПРС, осми гр.с., с което е отхвърлено Заявление с вх.
№8421/04.02.2020г за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Поддържа, че съдът
е постановил незаконосъобразен акт, като доколкото вземането произтича от договор за
потребителски кредит и същият е приложен към заявлението, по последното отговаря на
изискванията на чл.410 ал.3 ГПК. Твърди се, че законодателят изрично и изчерпатено е
посочил документите, които следва да се представят към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК не предвижда представяне на
доказателства в подкрепа на изложените твърдения в обстоятелствената част на
заявлението. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо това въззивният съд
постанови издаване на заповед за изпълнение.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :
Обжалва се разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по отношение на претендираните:
396.16 лева главница, 58.62 възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г. до
21.10.2019г./датата на прехвърляне на задължението/, 19.16 лева обезщетение за забава за
периода 01.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за периода
от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Основното оплакване в частната жалба е, че заявлението отговаря на изискванията на
чл.410 ал.3 ГПК и че непредставянето на договора за цесия не е нередовност, подлежаща на
1
отстраняване от заявителя по реда на чл.411 ал.2 т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за основателни:
Касае се за заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, чиято цел е да провери
дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди, че вземането
съществува..За целта е достатъчно да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали същото е спорно. В конкретният случай е приложен
договорът за потребителски кредит, от който произтича процесното вземане, предвид на
което следва да се приеме, че заявлението отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК.
Въпросът за доказване на факта за прехвърляне на вземането се явява въпрос, които не е в
пределите на изследване от съда в заповедното производство по чл.410 ГПК, поради което
непредставянето на договора за цесия не представлява нередовност, подлежаща на
отстраняване от заявителя по реда на чл.411 ал.2 т.1 ГПК. Ето защо като е приел, че
непредставянето на договор за цесия е нередовност на заявлението, а след констатиране че
нередовността не е отстранена в срок, е прекратено производството по делото, съдът е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
По основателността на заявлението.
Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права
от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е.
длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което следва да бъде извършена
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По отношение на направените в заявлението претенции за 396.16 лева главница,
19.16 лева обезщетение за забава за периода 01.04.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законната лихва от датата на подаване на заявлението- 04.02.2020г до
окончателното изплащане на вземането, съдът намира, че не се установява наличието на
неравноправни клаузи, поради което разпореждането, в тази част се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне на ПРС за
продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, в тази му част.
По отношение на направените в заявлението претенции за 58.62 възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2019г. до 21.10.2019г./датата на прехвърляне на задължението/:
Установява се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния
размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект – общо в размер на 116.00лв. Тази
възнаградителна лихва се явява вид обезщетение, което съпоставено с чистата стойност на
кредита – 349лв, се явява необосновано висока. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично,
2
че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна. Именно такава е
процесната клауза.
С оглед изложеното в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, поради което
разпореждането на първоинстанционният съд, касаещо сумата 58.62 възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2019г. до 21.10.2019г./датата на прехвърляне на задължението/, като
краен резултат се явява законосъобразно, макар и с различни от изложените мотиви.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№24064/02.09.2020г. на Агенция за
събиране на вземания ЕАД ЕИК ********* против Разпореждане №52021/20.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№1751/2020, ПРС, осми гр.с., в частта с която е отхвърлено
Заявление с вх.№8421/04.02.2020г на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Г. Б. с ЕГН-
**********,, по отношение на сумата: 58.62 възнаградителна лихва за периода от
01.04.2019г. до 21.10.2019г. /датата на прехвърляне на задължението/.
ОТМЕНЯ Разпореждане №52021/20.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№1751/2020,
ПРС, осми гр.с., в частта с която е отхвърлено Заявление с вх.№8421/04.02.2020г на
Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940за издаване заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК срещу И. Г. Б. с ЕГН-**********, по отношение на претендираните:
396.16 лева главница, 19.16 лева обезщетение за забава за периода 01.04.2019г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 04.02.2020г и законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 04.02.2020г до окончателното изплащане на вземането,
като се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Агенция за събиране
на вземания ЕАД ЕИК ********* срещу И. Г. Б. с ЕГН-**********, по отношение на
претендираните:
396.16 лева главница, 19.16 лева обезщетение за забава за периода 01.04.2019г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2020г и законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 04.02.2020г до окончателното изплащане на вземането.
3
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните
действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4