№ 1774
гр. Русе, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520100145 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 500, ал. 2 от КЗ.
Ищецът „***********с“ АД твърди, че във връзка с подадено от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било
образувано ч.гр.д. № **********/2024г. по описа на РС- Русе и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Г. Д.. Същата е връчена по
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК предявява настоящия иск.
Твърди, че на 19.04.2020 г., около 21,10 часа в гр.Русе, ул. „**********“
посока кв. „Касева чешма“, Участник № 1 – водачът Г. Г. Д. при управление на
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № Р ************* КК
при избиране скоростта си на движение не се съобразил с пътните условия и
спрелия Участник № 2, лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд
Вояджер 2.5 ТД ЛЕ“ с рег. № Р ************** ВХ, собственост на М.В.И.,
като го блъснал и реализирал ПТП с материални щети.
Според съставения Протокол за ПТП №********** от 19.04.2020 г.,
било посочено, че виновният водач няма СУМПС - неправоспособен.
1
Съставен му бил акт за административно нарушение.
Твърди, че към датата на събитието лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с рег. № Р ************* КК, собственост на М.Х.Ю. бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „***********с“
АД, обективирана в застрахователна полица № *************, със срок на
валидност от 10.01.2020 г. до 09.01.2021 г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ЗК
„***********с“ АД била образувана щета № **************. При
извършения оглед на „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер 2.5 ТД ЛЕ“ с рег. №
Р ************** ВХ са констатирани увреждания, които представляват
тотална щета (пълна загуба). Твърди, че след направена оценка на собственика
на увреденото МПС М.В.И. било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2792,65 лева. Във връзка с изплатеното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 500,
ал. 2 от КЗ, ищецът придобил право на регрес срещу виновния водач - Г. Г. Д.
до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 2812,65 лева с
включени 20,00 лв. ликвидационни разходи по щета № **************.
Моли съда постанови решение, с което да приеме за установено, че Г. Г.
Д., дължи на ЗК „***********с“ АД сумата от 2812,65 лева, с включени 20,00
лв. ликвидационни разходи по щета № ************** – главница, законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
заплащане. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения
му срок по чл. 131 от ГПК, особения представител на ответника не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от
назначения му особен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното: На 21.08.2024 г. ищецът в настоящото производство е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
2
ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № **********/2024 г. по
описа на РС-Русе. Издадена била заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК№ ********/22.08.2024 г., с която е разпоредено
длъжникът Г. Г. Д. да заплати на кредитора ЗК „***********с“ АД, сумата от
2812,65 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата от
21.08.2024 година до изплащане на вземането, както и ДТ-56,25 лева и 100,00
лева-юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
законоустановения срок заявителя – ищец предявява настоящия
установителен иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
Представена е по делото застрахователна полица № ************* на
ЗК „***********с“ АД , в която е обективиран договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ищцовото дружество и
собственика на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № Р
************* КК, собственост на М.Х.Ю., със срок на валидност от
10.01.2020 г. до 09.01.2021 г.
Представен по делото е Протокол за ПТП с бланков № ********** от
19.04.2020г., изготвен от мл. автоконтрольор А.Н., в който е отразено, че на
същата дата в 21,10ч. на ул. „**********“ в гр. Русе, в посока кв.Касева чешма
е настъпило ПТП с процесния лек автомобил – „Шкода“, модел „Фабия“ с рег.
№ Р ************* КК, собственост на М.Х.Ю. и управляван от ответника Г.
Г. Д. –участник 1 и лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер
2.5 ТД ЛЕ“ с рег. № Р ************** ВХ – участник 2, управляван от А.Б.К..
Автомобилът, управляван от участник 1 имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК „***********с“ АД , а автомобилът,
управляван от участник 2 – в ЗД“Бул Инс“ АД. Посочено е, че участник 1 е
неправоспособен. Описани са и щетите по двата автомобила, като за участник
2 са: – предна лява, задна лява врата, заден ляв калник, задна лява гума с
джанта, задна броня. В графата „обстоятелства за ПТП“ е описано, че
участник 1 не избира скоростта на движение, не се съобразява с пътните
условия. Направена и схема на ПТП.
Във връзка с настъпилото ПТП на ответника бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № **********/19.04.2020 г. с
бланкетен № ***********, а впоследствие въз основа на него - наказателно
3
постановление № ********** от 12.05.2020 г. на Началник сектор към ОД на
МВР-Русе, в които е посочено, че водачът е неправапособен и му е наложена
административно наказание за извършеното нарушение по ЗДвП.
Представени по делото са уведомление до ищцовото дружество за
настъпило застрахователно събитие на 19.04.2020 г. в 21,10 ч. от водача на лек
автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер 2.5 ТД ЛЕ“ с рег. № Р
************** ВХ – А.Б.К.. Не се оспорва, че въз основа на него при ЗК
„***********с“ АД е била образувана щета №*************. На лекия
автомобил, управляван от участник 2 –А.К. бил извършен оглед, при който
били описани щетите по него в опис –заключение №L**********. Изготвена
била и сравнителна експертиза по щета *************, съгласно която
стойността на щетите по автомобила е 3251,57 лева. Представена е
окончателна експетиза по щета, съгласно заключението на която
възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа гледна
точка. Предвид на това е предложено да се приложи изплащане на тотална
загуба в размер на 70% от застрахователната стойност – 2792,65 лева.
Видно от представения по делото доклад по щета № *************,
регресната претенция срещу неправоспособния водач е в размер на посочената
сума – 2792,65 лева, както и 20 лева ликвидационни разходи, или общо
2812,65 лева.
Видно от представените по делото копия на свидетелство за
регистрация на МПС марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер 2.5 ТД ЛЕ“ с
рег. № Р ************** ВХ – Част II с № *********** на процесния
автомобил е, че същия е собственост на – М.В.И.. На същата е изплатена
сумата от 2792,65 лева по посочена от лицето банкова сметка в „Банка
ДСК“ЕАД. Като основание за превода е посочено
************/*************.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: От процесуална страна, искът е допустим, същият е предявен в
предвидения едномесечен срок, считано от съобщаването за направеното
връчване по чл.47, ал.5 от ГПК, от и спрямо надлежните страни-
конституирани в заповедното производство, при наличие на правен интерес.
По същество същият е основателен.
В настоящия случай искът, с който съдът е сезиран е регресен иск на
4
застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ и е с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Следователно за възникването на регресното
право на застрахователя следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: 1/в резултат на противоправно поведение на ответника е
реализирано ПТП, което съставлява покрит риск по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по който договор е
ищецът, 2/ ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди,
настъпили в причинна връзка с ПТП; деликвентът е управлявал МПС без
свидетелство за управление на МПС, 3/действителната стойност на вредите,
настъпили в причинни връзка с процесното ПТП.
В настоящия случай не се спори от страните, че на 19.04.2020 г. около
21,10 ч. ответникът е управлявал лек автомобил – „Шкода“, модел „Фабия“ с
рег. № Р ************* КК, собственост на М.Х.Ю., като между неговото
МПС и лек автомобил „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер 2.5 ТД ЛЕ“ с рег. №
Р ************** ВХ, управлявано от А.К. е настъпило ПТП. Не се оспорва и
обстоятелството, че причина за настъпването на ПТП е вина на водача на лек
автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № Р ************* КК– Г. Г. Д., за
което на същия е издадено НП от Началника на Сектор ПП при ОДМВР –Русе,
влязло в сила на 21.01.2021 г. Видно от НП е, че ответникът е
неправоспособен водач. Същото обстоятелство било установено и от
полицейските служители пристигнали непосредствено след произшествието,
като в протокола за ПТП било изрично отразено че Г. Д. е неправоспособен.
Лекият автомобил управляван от ответника бил застрахован в ЗК
„***********с“ АД със застрахователна полица № *************, която е
била валидна към момента на събитието и в ищцовото застрахователно
дружеството е била заведена щета под № ************* от собственика на
пострадалото МПС. След направена оценка на щетата е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2792,65 лева на собственика за
увреденото МПС „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер 2.5 ТД ЛЕ“ с рег. № Р
5
************** ВХ – М.В.И., като нанесените щети по автомобила са
описани в приложените опис заключение. Предложено е повреденият
автомобил да бъде изплатен на тотална загуба в размер на 70% от
застрахователната стойност. Ликвидационните разходи на застрахователя по
заведена щета възлизат в размер на 20,00 лева.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява настъпилия фактически състав на разпоредбата на чл.500, ал.2 от
КЗ. Към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът е бил
неправоспособен. Основанието на регресния иск по чл. 500, ал. 2 от КЗ е
фактът на изплащане на обезщетение на третото увредено лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес срещу всяко лице,
управлявало МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Въз основа на правото, произтичащо от закона застрахователят по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите встъпва след
плащането на застрахователното обезщетение в правата на увреденото лице
спрямо застрахования, като упражнява тези права от свое име.
Предвид изложеното съдът намира, че ищеца успя в хода на
производството да докаже основателността на иска с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл. 500, ал. 2 от КЗ, поради което претенцията като основателна
следва да се уважи.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаването на иск в полза
на ищеца в размер от 56,25 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане за присъждане
на разноските и представения от него списък по чл.80 ГПК, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следват да се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на 56,25 лв. за
държавна такса. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
такова възнаграждение се дължи в размер от 200,00 до 450,00 лв., а когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
6
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1, съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредбата. С оглед правната и фактическа
сложност на делото и най-вече, че делото е протекло без участие на
процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание, съдът
определи като дължим минималния предвиден в наредбата размер на
юрисконсултско възнаграждение, а именно от 200,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Г. Г. Д.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. „************“, № 32 дължи на ЗК
„***********с“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67 А, представлявано от
изпълнителните директори Владислав Василев Милев и Валентин Валентинов
Илиев сумата от 2812,65 лева (две хиляди осемстотин и дванадесет лева и 65
ст.), с включени 20,00 лв. (двадесет) ликвидационни разходи по щета №
**************, представляваща главница, ведно със законната лихва за
периода от 21.08.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№********/22.08.2024 г. по ч. гр. дело № **********/2024 г. по описа на
Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул.
„************“, № 32 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „***********с“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" № 67 А, представлявано от изпълнителните директори
Владислав Василев Милев и Валентин Валентинов Илиев сумата от 156,25
лева (сто петдесет и шест лева и 25 ст.), представляваща направени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул.
„************“, № 32 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „***********с“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" № 67 А, представлявано от изпълнителните директори
Владислав Василев Милев и Валентин Валентинов Илиев сумата от 256,25
лева (двеста петдесет и шест лева и 25 ст.), представляваща направени
7
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8