Р Е
Ш Е Н
И Е №96/12.2.2021г.
гр.Пазарджик 12.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, девети състав на девети февруари
, през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНА ПОПОВА
секретар А.Метанова и с участието на прокурора С.Димитрова , като разгледа
докладваното от съдия Попова адм.дело № 1428 по описа за 2020 година.
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н.Х.Н. ЕГН ********** с адрес ***
действащ чрез адв. В. П. от ПАК , със съдебен адрес *** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК ,
представлявана от Директора ст. Комисар И. Т.., с адрес за призоваване : гр. Пазарджик,
пл. „С.. „ №.. с цена на иска 600.00 лева, представляващи обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него
разноски –заплатено адвокатско възнаграждение по а.н.д.№ 46/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград в размер
на 300,00 лв., както и разноски в размер на 300,00 лв. за обезщетяване на
имуществени вреди от заплатени разноски за един адвокат по КАНД № 410 / 2017 г.
по описа на АС – Пазарджик . В ИМ се твърди, че с НП № 16 - 0367-001677 от
21.10.2016 г., издадено от началника на група в РУ-Велинград при
ОДМВР-Пазарджик, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на ищеца било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, както и
за нарушение на чл. 5, ал.З, т.2 от ЗДвП
му било наложено още едно
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 177,
ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП. По жалба на ищеца
пред РС- Велинград било образувано
АНД № 46/2017 г., II състав. За целта ищецът наел адвокат В.П. ***,, на когото
заплатил адвикатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. в брой съгласно „Договор за правна защита и
съдействие „ № 10 от 29.11.2016 г. , неразделна част от изрично пълномощно от същата дата.
Ищецът твърди, че с Решение № 75 от 27.04.2017 г. по АНД №
46/2017 г. на РС-Велинград, НП № 16-
0367-001677 от 21.10.2016 г. било отменено само в ЧАСТТА за наказанието „глоба” в размер на 300
лв. наложена на ищеца на основание чл.
177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, за допуснато от него нарушение на чл. 150 от ЗДвП.Това решение на РС-Велинград не било обжалвано в тази му част от началника
на група в РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик и същото в тази част влязло в сила. В другата част, в която НП било
потвърдено, била изготвена касационна жалба от адв. В. П. и подадена чрез
РС-Велинград до АС-Пазарджик. В АС-Пазарджик било образувано КАНД № 410 от
2017г. , в което производство ищецът отново бил представляван от адвокат В.П. ***, на когото заплатил
адвокатско възнаграждение в брой в размер на 300,00 лева, съгласно „Дого¬вор за правна защита и
съдействие” № 12 от дата 30.04.2017г., неразделна част от „Изрично пълномощно”
от същата дата. С Решение № 389 от 14.07.2017 г. по КАНД № 410/2017 г. на
АС-Пазарджик, съдът отменил решение № 75
от 27.04.2017 г., постановено по АНД № 46/2017 г., по описа на Районен съд -
Велинград в частта, с която е потвърдено НП № 16-0367- 001677/21.10.2016г., издадено
от началник на група в РУ Велинград в частта, с която на Ни¬колай Х.Н. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева на основание
чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП
и ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Велинград.
В РС- Велинград било образувано АНД № 381/2017 г., , в
производството по което ищецът отново бил представляван от адв. В. П..С Решение от 01.11.2017 г. по АНД
№ 381/2017 г. на РС-Велинград НП № 16-0367- 001677 от 21.10.2016 г. било
отменено и В ЧАСТТА за наложеното
наказание „глоба” в размер на 300,00 лв.
на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, за допуснато от него нарушение
на чл. 5, ал.З, т.2 от ЗДвП – като незаконосъобразно. Това решение на втория
съдебен състав на РС-Велинград не било об¬жалвано в тази му част от началника
на група в РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик и същото в тази част влязло в сила на 23.11.2017г. С това обжалването на
НП № 16-0367-001677/21.10.2016г., издадено от началник на група в РУ Велинград
приключило, като същото бе отменено изцяло. Затова се моли съда да приеме, че с исковата молба на основание
чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за
вреди причинени при обжалване на наказателно пос¬тановление - отменено от съда.
Едновременно с това искът се предявява
срещу юридическото лице ОДМВР-Пазарджик, представлявано от директора ст.
комисар И. Т., което е представител на длъжностното лице, издало процесното НП
и от което НП са причинени вредите - чл. 205 от АПК. С оглед на гореизложеното
и на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и Тълкувателно поста¬новление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа, и Втора коле- гия
на ВАС и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело
№2/2016 г. на ВАС, и чл. 86 от ЗЗД , се моли съда да постанови съдебно решение
, с което да бъде осъден ответника
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, представлявана от директора ст. коми- сар И.
Т., да заплати на ищеца Н.Х.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 300,00 лева за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди, представляващи платените от него разнос¬ки за един
адвокат по АНД № 46/2017 г. на
РС-Велинград, и сумата от 300,00 лева за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди, представляващи платените от него разноски за един адвокат по
КАНД № 410/2017 г. на АС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
Ответникът по иска – ОДМВР –
Пазарджик, чрез пълномощник, оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Изразява становище за наличие на основание за приложение на чл.5 от ЗОДОВ.
Счита, че както делото в РС, така и настоящото не са с фактическа и правна
сложност, разглеждат се в едно съдебно заседание и следователно адвокатското
възнаграждение не следва да се определя над максималния размер , предвиден с
Наредбата.Предявява се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и по настоящото дело.
Представителят на ОП – Пазарджик дава
мотивирано заключение за основателност и доказаност на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
След обсъждане на събраните
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, а.н.д.№46/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград, че с Решение №
75/27.04.2017 г. по посоченото дело Районният съд е отменил НП №
16-0367-001677/21.10.2016 г. на
началник-група ъм ОДМВР- Пзарджик, РУ - Велинград, с което на Н.Х.Н. , за
нарушение на чл.150 ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП, е наложено административон наказание „глоба“
в размер на 300,00 лв., като НП е било отвърдено в останалата му обжалвана
част. Безспорно се установява, че по жалба на ищеца Н.Х.Н. в АдмС-Пазарджик
било образувано КАНД № 410 от 2017г. , като Решение № 389 от 14.07.2017 г. по
КАНД № 410/2017 г. на АС-Пазарджик, съдът отменил решение № 75 от 27.04.2017 г., постановено по
АНД № 46/2017 г., по описа на Районен съд - Велинград в частта, с която е
потвърдено НП № 16-0367- 001677/21.10.2016г., издадено от началник на група в
РУ Велинград в частта, с която на Ни¬колай Х.Н. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.
1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и ВЪРНАЛ делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Велинград.Впоследствие в РС- Велинград е било
образувано АНД № 381/2017 г., като с
Решение от 01.11.2017 г. по АНД № 381/2017 г. на РС-Велинград, НП № 16-0367- 001677 от 21.10.2016 г. било
отменено и В ЧАСТТА за наложеното
наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, за допуснато от него нарушение на чл. 5, ал.З, т.2 от ЗДвП – като незаконосъобразно.
Това решение на втория съдебен състав на РС-Велинград не било об¬жалвано в тази
му част от началника на група в РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик и същото и след изтичане на 14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК, във връзка са чл.63, ал.1, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗАНН, е влязло
в законна сила на 23.11.2017г.
В кориците на а.н.д.№6/2017 г. по
описа на Районен съд – Велинград е приложен Договор за правна защита и
съдействие и подписано пълномощно с дата
29.11.2016 г. В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Също така в кориците на КАНД№ 410/2017
г. по описа на АдмС - Пазарджик е приложен Договор за правна защита и
съдействие и подписано пълномощно с дата
30.04.2017 г. , с удостоверено в него плащане в брой на адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима
поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на
отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред АдмС – Пазарджик, по реда на глава ХІ от АПК
/чл.203 и сл./ Правилно е посочен и надлежния ответник – Областна дирекция на
МВР – Пазарджик.
При преценка основателността на иска
съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и
причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно
- следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
лежи изцяло върху ищеца.
В мотивите към т.1 от ТП
№2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни постановления и съответно
налагането на административни наказания за извършени административни нарушения,
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на
органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.
Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на
наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или
бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат
на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните
органи в този конкретен случай изпълнителна/административна/ функция в рамките
на държавната власт. Следователно, съществува първата предпоставка за
предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения, АдмС – Пазарджик взема
предвид, че към датата на постановяване на решението по а.н.д. № 46/2017 г. на
РС – Велинград и КАНД № 410/2017 г. по описа на АдмСП не е съществувал
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП. В
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и
ОСС на ГК на ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане
на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.” Поради изложеното, в настоящия случай следва да се
приложи разрешението, дадено в това Тълкувателно постановление.
Както беше посочено по-горе , в
кориците на посочените съдебни дела по
описа на Районен съд – Влинград и съответно АдмС Пазарджик , се съдържат договори за правна защита и съдествие ведно с пълномощни, които са били основание за осъществяване на процесуално
представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд –
Велинград и АдмС Пазарджик. В договорите за правна защита и съейдствие е записано, че са заплатени в брой сумите от
по 300,00 лв. за всяка от тези инстанции, за един адвокат, осъществил
процесуално представителство и защита по повод оспорване на НП . Тези
договори за правна защита и съдействие
са доказателство за това, че разходът е извършен от ищеца в настоящото
производство и съответно такива плащания, след като са предизвикали имуществено разместване в
отрицателна посока за ищеца, представляват имуществена вреда за него.
Настоящият състав на съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за
процесуална защита и представителство пред РС – Велинград и АдмСП е в пряка и непосредствена причинна
връзка с отмененото НП.
От незаконосъобразния акт – НП,
отменено по съответния ред, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление. По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото
производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден
процесното НП, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – НП. Това е така, тъй като намаляването на имуществото
на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на НП, с което е наложено административното наказание глоба, което
административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено.
АдмС – Пазарджик не възприема
становището на процесуалния представител на ответника, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.5, ал.1, съответно – по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, защото
увреждането е настъпило по изключителна вина на ищеца, съответно – поради
съпричиняване от негова страна, предвид мотивите на решенията по разгледаните
административни дела . В производствата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение вследствие отменено наказателно постановление е без значение
основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За
реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на
незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в
настоящото производство административният съд да извършва косвен контрол за
материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради
констатирани нарушения при издаването му.
АдмС-Пазарджик преценява като неоснователно възражението за
несъразмерност на заплатеното адвокатско възнаграждение ,тъй като съгласно
чл.18, ал. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в относимата й редакция/, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300,00 лв. В случая с отмененото НП на ищцата са наложени две глоби
от по 300,00 лв. Макар и делата да не се
отличават с фактическа и правна сложност, поради изложеното и предвид
обстоятелството, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е минималния, то следва да се присъди както се
претендирана имуществена вреда в настощия процес.
Поради
изложеното ИМ следва да бъде уважена, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 600,00
лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по обжалването на НП
пред РС – Велинград и АдмС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на ИМ / 21.12.2020 г. / до окончателното заплащане на сумата.
При
този изход на спора е основателна претенцията на ищеца за присъждане на
разноски по настоящото дело. От представен Договор за правна защита и
съдействие с дата 09.11.2020 г., се установява, че реално е изплатено
договореното възнаграждение от 400.00 лв. С оглед сравнително ниската
фактическа и правна сложнот на настоящото дело , съдът намира възражението на ответника за прекомерност на заплатено
адвокатско възнаграждение за
основателно, поради което и следва да се уважи, като съгласно чл.8, ал.1, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на дължимото адвикатско възнаграждение следва да се
намали на 300,00 лв.При това положение след приложение на разпоредбата на чл.
78 ал.5 ГПК на основание чл. 144 АПК ,
ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 310.00 лв., от които адвокатски
хонорар в размер на 300.00 лв. и внесена държавна такса в размер на 10.00 лв.
Ето защо и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК , представлявана от Директора ст. Комисар И..
Т. , с адрес за призоваване : гр. Пазарджик, пл. „С.. „ № .. да залати на Н.Х.Н.
ЕГН ********** с адрес *** действащ чрез адв. В. П. от ПАК , със съдебен адрес *** сумата в общ размер от 600,00 лв. / шестотин
лева /, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатено
адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред НП №
16-0367-001677/21.10.2016 г. на Началник група
при ОДМВР Пазарджик , РУ -Велинград, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ПАЗАРДЖИК ,
представлявана от Директора ст. Комисар И. Т.. , с адрес за призоваване : гр.
Пазарджик, пл. „С.. „ № .. да залати на Н.Х.Н. ЕГН ********** с адрес ***
действащ чрез адв. В. П. от ПАК , със съдебен адрес *** сумата в размер на 310,00 лв. /триста и десет
лева/, представляващи направени разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/П/