Р Е Ш Е Н И Е
№ 261686/15.12.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9176 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Г.Щ. твърди, че срещу ответниците А.Д.Д.-И. и Н.Т.И. са образувани изпълнителни дела по описа на ЧСИ Н. Д. Г., рег.№807, с район на действие Окръжен съд гр.Варна както следва: изпълнително дело №20108070400244 по издаден изпълнителен лист на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, постановена по гр.д.№9699/2010г. по описа на Районен съд гр.Варна, по който изпълнителен лист длъжниците А.Д.Д.-И. и Н.Т.И. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 5000лв., представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 10.10.2015г. с падеж 02.10.2006г, както и сумата от 100лв. представляваща разноски по делото; изпълнително дело №20108070400361 по издаден изпълнителен лист на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№13428/2010г. по описа на Районен съд гр.Варна, по която длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 16 000 евро представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 20.03.2006г. с падеж 02.10.2006г. както и сумата от 625,86лв. представляваща разноски по делото; изпълнително дело №20108070400362 по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№13427/2010г. по описа на ВРС на основание заповед за незабавно изпълнение по силата на която длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 29000 евро представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 10.10.2005г. с падеж 02.10.2006г. както и сумата от 1134.38лв. представляваща разноски по делото. Ищецът твърди, че след образуване на изпълнителните дела в хода на изпълнителните производства, ответниците А.Д.-И. и Н.Т.И. са извършили на 30.12.2015г. сделка обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29, дело № 229/2015г. по описа на Р. Т.- Нотариус с район на действие Района на РС Варна, с която са прехвърлили на третия ответник И.А.М. недвижим имот представляващ имот с идентификатор **** по КККР гр.Варна с адрес на имота гр.Варна, ***, с площ 524кв.м., стар идентификатор ***, като имотът е образуван чрез извършване на доброволна делба с договор за доброволна делба вписан в СВп Варна с № 226, дело №3111/05.10.2015г. Твърди, че с разпоредителната сделка, ответниците умишлено са намалили имуществото си с цел да затруднят и да попречат на удолетворяване на претенциите на ищеца по образуваните изпълнителни дела. Счита, че посочената в нотариалния акт покупна цена в размер на 15 000евро не е била заплатена и с подписване на договора за покупко-продажба ответниците са прикрили извършване на безвъзмездно прехвърляне на недвижима собственост с цел да намалят имуществото си подлежащо на принудително изпълнение. Твърди, че договорената между страните в атакуваната сделка покупко-продажна цена в размер на 15000 евро за поземлен имот от 524 кв.м. в местността „св.Никола“ е многократно по ниска от пазарната. Счита, че атакуваната сделка е симулативна и е нищожна поради противоречие със закона, тъй като продажната цена не е платена, а страните са създали привидност пред третите лица че са обвързани от договор.
Твърди, че за обезпечаване на вземането на кредитора- ищец по образуваните изпълнителни дела е наложена възбрана в Служба по вписванията гр.Варна на 11.11.2010г. под № 226, том Xi върху недвижим имот собственост на длъжниците А.Д.Д.-И. и Н.Т.И., представляващ етаж от къща с административен адрес гр.варна, *** със застроена площ от 86,95кв.м. изграден в поземлен имот с номер III-**. Твърди, че със заповед № 022/04.03.2013г. на Кмета на Община Варна по отношение на поземлен имот № ** е определено урегулирането му в ПИ ** с площ от 2 167 кв.м. Твърди, че с договор за доброволна делба от 05.10.2015г. сключен между А.И., Н.И. и Б. Т. И., страните поделят поземлен имот с идентификатор №** на следните три новообразувани имота: поземлен имот с идентификатор **, поземлен имот с иден.№ ** и поземлен имот с идент.№ **. В дял на ответниците А.И. и Н.И. остават поземлен имот с идент.№ ** и поземлен имот с идент.№ ** в който се намира жилищната сграда, възбранена по изпълнителните дела още през 2010г. Твърди, че за симулативния характер на разпоредителната сделка , респективно на знанието на третото лице-приобритател по сделката, че с нея се увреждат интересите на кредитора – ищец свидетелства обстоятелството, че при извършване на покупко-продажбата на недвижимия имот обективирана в нот. Акт от 30.12.20015г. не е представено удостоверение по чл.47 от Правилника по вписванията, т.е. не е извършена проверка за наличие на вещни тежести, които обременяват имота и не е изследвана собствеостта назад във времето, като бездействието от страна на купувача безспорно говори за висока степен на доверие между страните по сделката, характерно при близки приятелски отношения, респективно за симулативния характер на сделката. Твърди, че към момента, въпреки че са изминали повече от три години от сключване на придобивната сделка ответника-купувач все още не владее и не ползва имота, а през 2012г. е насрочена първа по ред публична продан на процесния недвижим имот, която е редовно разгласена, като обявление за проданта съгласно чл.487 ал.2 от ГПК е поставено и на самия имот. Твърди, че ответника- купувач притежава недвижим имот намиращ се срещу процесния и е узнала че имота е предмет на публична продан. Предявява искане, съдът да постанови решение с което да обяви сделката от 30.12.2015г. обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29, том ІІ, рег.№ 1831, дело № 229/2015г. по описа на Р. Т., нотариус с район на действие района на РС Варна, вписана под № 148 в Регистъра на нотариалната камара вписан в СВп Варна с вх.№ рег.№ 31342/30.12.2015г. чрез която А.Д.Д.-И. и Н.Т.И. са прехвърлили на И.А. М. недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ** по КККР с адрес на имота гр.варна , ** с площ от 524 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване; ниско застрояване, стар идентификатор **, номер по предходен план: ** ЗА НИЩОЖНА поради абсолютна симулация съгласно изявление на процесуалния представител на ищеца направено в първото по делото редовно о.с.з..
В условията на евентуалност, ако процесната сделка е действителна, предявява искане съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на ищеца Г.Г.Щ. сделката от 30.12.2015г. обективираната в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том II , рег.№ 1831, дело № 229/2015г. по описа на Р. Т., нотариус с район на действие района на РС Варна, вписана под № 148 в Регистъра на нотариалната камара вписан в СВп Варна с вх.№ рег.№ 31342/30.12.2015г. чрез която А.Д.Д.-И. и Н.Т.И. са прехвърлили на И.А. М. недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ** по КККР с адрес на имота гр.Варна, ** с площ от 524 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване; ниско застрояване, стар идентификатор **, номер по предходен план: **, защото със сделката са увредени интересите на кредитора, тъй като чрез процесната сделка по която не е платена цената или ако е платено, то договорената цена е в размер значително под пазарната цена, се намаля общото обезпечение за каквото служи цялото имущество на длъжниците. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.Т.И., чрез особения си представител е подала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че исковата молба е неоснователна. Възразява против твърденията в исковата молба, че продажната цена по договора за покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 29, дело № 229/30.12.2015г. не е платена, тъй като в нот.акт се съдържат изявленията на страните, че продажната цена е платена. Твърди, че ако е налице нееквивалетност на престациите това би представлявало основание за нищожност поради накърняване на добрите нрави само ако продажната цена е по-ниска от данъчната оценка. Прави възражение за изтекла давност за иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Твърди, че недействителността на правна сделка, която би била основание за предявяване на Павлов иск представлява унищожаемост, като срока започва да тече от датата на сключване на договора, като в този случай срокът е изтекъл на 30.12.2018г. Твърди, че с действията си ответницата не е увредила кредитора, тъй като сделката е възмездна и собствеността е прехвърлена срещу съответна продажна цена, поради което длъжника не е намалил имуществото си. Сочи, че приобритателят по възмездната сделка е трето добросъвестно лице, поради което евентуална недействителност на процесната сделка не касае правата на купувача. Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.А.М. е подала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че в договора за продажба обективиран в нотариален акт № 29/2005г. по описа на нотариус Р. Т. е изцяло обективирана действителната воля и на двете страни по договора, целта на правните последици от договора, като страните желаят тяхното настъпване. Твърди, че уговорената продажна цена е била заплатена преди сключване на окончателния договор, което обстоятелство е потвърдено от страните пред нотариус и отразено в договора за продажба. Твърди, че цената е платена чрез банков превод и след закупуване на имота е бил деклариран от ответницата в съответното данъчно подразделение. Сочи, че А.И. е била добросъвестна страна по договора и е предоставила информация за своите задължения и начина на тяхното погасяване. Възразява, че дори и да се приеме, че противно на уговореното в нотариалния акт, цената не е платена по банков път към датата на сключването на договора за продажба, а евентуално в брой след това или изобщо не е платена, то тези обстоятелства не обосновават нищожност или привидност на сделката, нито знание за увреждане. Твърди, че по време на осъществяване на сделката и е било известно обстоятелството, че върху имота има наложена възбрана по ч.гр.д.№947/2014г. по описа на ВРС, като обезпечение на претенция на „Л. Е. Ц.“ ЕООД, като по делото е допуснато замяна на обезпечението с определение на съда от 26.11.2015г. Моли да се отхвърлят предявените искове като несонователни.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.135 от ЗЗД.
По предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г. с която ответниците Н. Т.И. и Ат.Д.-И. са прехвърлили чрез покупко-продажба собствеността на имот с идентификатор *** с площ от 524кв.м., в гр.Варна, ** поради абсолютна симулация на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД съдът приема следното:
За да бъде основателен предявеният иск е необходимо ищецът да докаже, че страните не са имали намерението за разместване на блага отразено в нотариалния акт в който е обективирана сделката. При настоящия случай от запознаването със съдържанието на акта се установява, че в него страните са посочили, че целта им е да се извърши прехвърляне на собственост срещу заплащане на определена сума. Тази сума е определена от страните в размер на 15 000евро като в документа е отразено изявлението им, че тя е преведена по банков път и е получена от продавача, от друга страна в акта е посочено и че данъчната оценка на имота е в размер на 23 559лв. Изявлението за определената цена и за заплащането и представлява частен документ нямащ обвързваща съда доказателствена сила, но това изявление на страните е останало необорено от ищеца. Действително в рамките на изготвена СОЕ вещото лице е дало заключение, че към него момент имота е бил с цена от 41 700евро, но следва да се има предвид, че договорената от страните по сделката цена е по-висока от данъчната оценка на имота посочена в самия нот.акт, а колко по-висока ще бъде е вече въпрос на договаряне между купувач и продавач, като в едни такива преговори влияние оказват и субективни фактори каквито в случая са роднинските отношения между страните, но биха могли да бъдат и други примерно спешна нужда от средства и т.н. Твърденията на ищеца, че купувача по сделката не е установил владение върху имота въпреки изтеклите три години от покупката са на първо място недоказани, но дори и да бяха доказани сами по себе си останали неподкрепени с други доказателства са недостатъчни за да си приеме, че е на лице симулация. Недостатъчно за основателността на иска е и останалото също недоказано твърдение, че при продажбата не е правена справка за наличието на тежести върху имота, като извършването на такава справка е въпрос на избор на купувача, а не задължение. Освен това следва да се има предвид, че справката за тежести върху продаван имот може да е и устна и именно наличието на такива да е определило по-ниската договорна цена.
Воден от горните съображение и предвид липсата на други доказателства за противното съдът приема, че ищецът не е доказал твърдението си за липса на намерение за реално разместване на блага при изповядване на сделката и поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на предявеният в условията на евентуалност иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна на сделката коментирана по-горе, като сключена между ответниците с цел да увреди интереса на ищеца в качеството му на кредитор на продавача, чрез намаляване на имуществото на това лице, в конкретния случай А. Д..Д.-И. и Н. Т.И.. Следва да се има предвид, че ответниците не оспорват твърденията на ищеца за наличие на негови вземания към посочената ответница и че за събиране на същите са образувани изпълнителни дела, което е видно и от представените от него доказателства.
По направеното от ответниците възражение за изтекла давност решаващия състав приема същото за неоснователно.
Разпоредбата
на чл.135, ал.1 ЗЗД не дава изрична уредба по повдигнатия въпрос. Съгласно
общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД началния момент на давностния
срок е този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има
качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи
като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава
или увеличава своята неплатежспособност е увреждащо
спрямо кредитора. Следователно, от този момент за последния възниква правото да
иска отмяната му и това е момента, в който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД /”вземането” става изискуемо/.
Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е
пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за
прекъсването или спирането й. Разпоредбите относно погасителната давност са с
повелителен характер. Твърденията на отв.Н.И., че следва да се приложи кратка
три годишна давност по аргумент от чл.32, ал.2 от ЗЗД са несъстоятелни, тъй
като не става дума за унищожаемост, а за особен
самостоятелен вид недействителност.
Що се отнася до наличието на трите предпоставки за основателност на иска, а именно ищецът да е кредитор, да е на лице разпореждане с имущество намаляващо обезпечението на кредитора и знание за това, че прехвърлителя има задължение, решаващия състав приема следното:
От представените от ищеца доказателства 3бр. молби до ЧСИ за образуване на изп.д., молба за вписване на възбрана и представено удостоверение от ЧСИ се установява, наличието на вземане на ищеца към отв.Ат.Д.-И. и Н. Т. И., като по отношение на първата е посочена и конкретната сума която дължи, а втората от посочените ответници, не е подала възражение в срока по чл.131 от ГПК. От друга страна отв.И.М. в отговора си е направила изявление, че е била запозната с това, че върху закупувания имот има възбрана по отношение на нея не може да се приеме, че е трето добросъвестно лице.
По въпроса на лице ли е намаляване на обезпечението на кредитора съставът намира, че е на лице такова като причините за този извод са, че макар да е посочено, че сумата от сделката е преведена по банков път, то първо за ищеца не е съществувала възможност да наложи незабавно запор на съответната сметка, а освен това определената цена е значително по-ниска от тази на която имотът е оценен и би следвало да бъде предложен при публична продан. Фактът, че продажната цена е близка до посоченото задължение на отв.Ат.Д.-И. възлизащо на 26 832.98лв. също е без значение, тъй като продажната цена следва да се раздели между продавачите, а освен това не е известно кой по ред кредитор са те по изпълнителните дела.
Воден от горното съставът приема, че предявеният в условията на евентуалност иск по чл.135 от ЗЗД следва да бъде уважен, като атакуваната сделка се прогласи за относително недействителна.
Предвид уважаването на претенцията ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сторените от него разноски в размер на общо 3 356.78лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Щ. ЕГН********** съд.адрес *** срещу А.Д.Д.-И. ЕГН********** ***, Н.Т.И. ЕГН********** ***, и И.А.М. ЕГН********** *** иск за прогласяване за нищожна поради абсолютна симулация на сделка за покупко-продажба сключена между ответниците и обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г. с която ответниците Н. Т.И. и Ат.Д.-И. са прехвърлили чрез покупко-продажба собствеността на имот с идентификатор **** с площ от 524кв.м., в гр.Варна, ** на ответницата И.А.М., на осн. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА за относително недействителна по отношение на ищеца Г.Г.Щ. ЕГН********** съд.адрес *** сключената между А.Д.Д.-И. ЕГН********** ***, Н.Т.И. ЕГН********** *** от една страна като продавачи и И.А.М. ЕГН********** *** от друга страна като купувач, сделка обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г. на нотариус Р.Т. с район на действие ВРС с която е прехвърлена от продавачите на купувача собствеността на имот представляващ поземлен имот с площ от 524кв.м. с идентификатор ** с площ от, в гр.Варна, ***, на осн. чл.135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.Д.-И. ЕГН********** ***, Н.Т.И. ЕГН********** ***, и И.А.М. ЕГН********** *** да ЗАПЛАТЯТ общо на Г.Г.Щ. ЕГН********** съд.адрес *** сумата от 3 356.78лв. разноски по делото на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: