№ 17518
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110106727 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищцата М. Д. Е. моли съда да постанови решение срещу МС
ИНДЪСТРИ ЕООД, с което на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за
незаконно и да отмени уволнението й по чл.328, ал.1, т.2 и т.11 КТ с изтичане
срока на предизвестие за уволнение с изх.№ на работодателя 136/1.12.2022 г.;
да я възстанови на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ на предишната работа – „оператор
газова машина, той и крановик“ при ответника и да го осъди й плати следните
суми: на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ - 3441,81 лв. /след
допуснато на осн. чл.214, ал.1 ГПК намаление на иска/, представляваща
обезщетение за оставането й без работа за периода 5.1.2023 – 5.7.2023 г.
поради уволнението й с изтичане срока на предизвестието с изх. № на
работодателя 136/1.12.2022 г., връчено на ищцата на 5.2.2022 г., и заповед
№1/3.1.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
7.12.2023 г., до изплащане на сумата, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
Счита, че уволнението е незаконно, тъй като й е разрешен отпуск поради
временна неработоспособност, ползвала се е от закрилата по чл.333, ал.1 т.3
КТ, поради което работодателят не е имал право да я уволни на посочените
основА.я без предварително съгласие от Инспекцията по труда. Освен това
1
оспорва за е закрито част от предприятието или да не отговаря на изисквА.ята
за изпълнение на длъжността.
Ответникът МС ИНДЪСТРИ ЕООД оспорва исковете по основА.е и
размер. Счита, че ищцата не се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ,
тъй като в срока по чл.9, ал.2 Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/
работникът не е представил болничния лист. Настоява, че част от
предприятието е закрито и че ищцата не отговаря на изисквА.ята за заемане на
длъжността – не може да борави с машини с електронно управление.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно
уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца
на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз
основа на процесната заповед по чл.328, ал.1, т.2 и т.11 КТ, обективирана в
предупреждение за уволнение и в заповед на работодателя от 3.1.2023 г.;
фактите на които основава твърдението си, че се ползва със закрилата по
чл.333, ал.1 т.4 КТ – разрешаването на отпуск от здравните власти поради
временната й неработоспособност, представянето на болничния лист или
информирането на работодателя в срока по чл.9, ал.2 НМЕ – два работни дни,
считано от издаване на заповедта. Обусловен е също и от доказване от страна
на ответника на фактите, на които се основава твърдението му, че за него
съществува потестативното право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение с посочената заповед – мотивирана заповед за уволнение,
инкорпорирана в предупреждението за уволнение, което означава, че следва да
сочи основА.ето по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкръщаване на щата или закриване
на част от предприятието, съответно – по чл.328, ал.1, т.11 КТ на кои
конкретни изисквА.я за заемане на длъжността не отговаря ищцата.
В процесния случай не се спори, че стрА.те са сключили трудов договор
от 10.1.2013 г., по силата на който към 5.1.2023 г. ищцата се е задължила и е
работила в предприятието на ответното дружество на длъжност „оператор
газова машина, той и крановик“. На 5.12.2022 г. й е връчено предизвестие за
уволнение с изх. №136 от 1.12.2022 г. с което работодателят й отправя,
считано от 5.12.2022 г. едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия
2
договор, който следва да бъде прекратен на осн. чл.328, ар.1, т.2 и т. 11 КТ,
считано от 5.1.2023 г.
Не се спори по делото и е видно от приетите медицински документи, че
към момента на изготвяне на предизвестието ищцата се е намирала в разрешен
от здравните власти отпуск по болест, който е започнал от 24.10.2022 г. и
няколко пъти е продължаван. На 5.12.2022 г. е хоспитализирана в
неврологичното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен,
изписана е на 10.12.2022 г., а на 9.12.2022 г. /петък/, и е издаден болничен лист
за периода 5.12.2022 – 5.1.2023 г. От приложената разписка и отговор на Еконт
се установява, че на 12.12.2022 г. – първият работен ден след 9.12.2022 г.,
болничният лист е изпратен на работодателя чрез куриерска пратка. Ето защо,
съдът приема, че ищцата не е пропуснала срока, тъй като съгласно чл.72, ал.2
ЗЗД когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия
ден следващ присъствения ден. В настоящия случай срокът е спазен.
Затова ищцата към датата на отпращане на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение е ползвала разрешен от здравните
власти отпуск, ползвала се е със закрилата по чл.333, ал.4 КТ, което е
поставило задължението на работодателя предварително да поиска и да
получи разрешение от Инспекцията по труда да уволни ищцата на
възприетото то него основА.е по чл.328, ал.1, т.2 и т.11 КТ.
В предупреждението за уволнение не се съдържа и конкретика по
отношение на коя от хипотезите по чл.328, ал.1, т.2 КТ се прекратява договора
след изтичане на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение – поради съкращаване на щата или поради закриване на част
от предприятието. Това не е възможно да се преодолее с последвалата я
декларативна заповед от 3.1.2023 г., връчена на ищцата на 5.1.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, в която вече се сочи основА.ето –
закриване на част от предприятието на работодателя. Уволнителната заповед,
инкорпорирана в предизвестието за уволнение и в заповедта от 3.1.2023 г. не
съдържат мотиви на какви изисквА.я на работодателя не отговаря ищцата, за
да заема длъжността, на която работи, което е непреодолим неин порок по
отношение на посоченото от работодателя основА.е по чл.328, ал.1 т.11 КТ.
Тези мотиви са достатъчни за да се обоснове извода, че уволнителната
заповед е незаконна и следва да се отмени.
3
Неоснователни са доводите на ответника, че срокът по чл.9, ал.2 НМЕ е
изпуснат от ищцата, както и за незаконосъобразността на издадения й и
оспорения от работодателя болничен лист. Тези доводи се опровергават от
обстоятелствата, че работодателят е получавал поредица от болнични листове
за тежко заболяване, както и че е бил длъжен да съобрази, че може да получи
болничен лист за предходен период, в т.ч. по пощата, както се е случило в
настоящия случай.
Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие,
правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контролът на
съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор с
отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с
изтичане срока на предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. Закрилата по чл. 333
КТ е "предварителна" и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е
осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на
работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Разрешението или съгласието,
следователно трябва да бъдат дадени от съответните оргА. и получени от
работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния
акт, с който завършва дейността по уволнението. Така Решение № 437 от
20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 9 от
11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК.
Съгласно Решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г.,
III г. о., ГК закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага само когато
работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск
/без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за
временна неработоспособност и др. /. Работникът следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като
не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения.
В случая болничният лист е издаден на 9.12.2022 г., като според него
отпускът е разрешен от 5.12.2022 г. Според чл. 9, ал. 4 от НМЕ болничен лист
за минало време без предварителен преглед на болния не се издава.
Изключение се допуска в случаи на тежки остри или изострени хронични
4
заболявА.я, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и
стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в
състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могло да бъде
извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед
задължително подробно се мотивират в ЛАК и се отбелязват в графа
"бележки" на болничния лист.
Болничен лист е издадени и той обхваща и релевантната по делото дата
5.12.2022 г. Също така съгласно Решение № 437 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1594/2010 г., IV г. о., ГК за прилагане на защитата по чл. 333 КТ без
значение е дали решението на ЛКК за издаване на болничния лист е било
впоследствие отменено. Така за целите на настоящото производство съдът
намира, че на релевантната по делото дата 5.12.2022 г. на ищеца е било
разрешено използването на отпуск по болест.
На ищеца е било разрешено използването на отпуск по болест и той с
изпращане на пратката по Еконт от 12.12.2022 г., с представянето му на
работодателя на 13.12.2022 г. на хартия, а и с цялостното си поведение е
показал недвусмислено на работодателя, че му е разрешен отпуск по болест,
който възнамерява да използва като не се явява на работа.
Според Решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III
г. о., ГК, Решение № 468 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2011 г., IV г.
о., Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., ГК
и други когато работникът е уведомил работодателя за разрешения му отпуск
и е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява
служебните си задължения, то той се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ.
Закрилата по чл. 333 КТ е "предварителна" и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е
указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за
уволнение се връчи на работника или служителя, който може и да не съвпада с
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите, когато
трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, разрешението или
съгласието трябва да бъдат дадени от съответните оргА. и получени от
работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния
акт, с който завършва дейността по уволнението и това е правнорелевантният
момент, към който следва да се преценява законността на уволнението,
5
включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 283/08.07.2010 г. по гр. д. №
233/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.),
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги
когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се
прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск (без значение точно какъв - платен годишен, неплатен,
учебен, отпуск за временна неработоспособност и др.).
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е основателен –
уволнението – незаконно и следва да се отмени.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник
може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата
основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на
длъжността, на която желае да бъде възстановен. Последното е безспорно –
ищцата е работил именно на длъжността, на която иска да бъде възстановена.
Следователно и този иск е основателен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска
обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.
При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Този иск е обусловени от доказването от страна на ищцата фактите по
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, оставането й без работа поради
уволнението (ТР №6/2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК) и размера на
брутното му трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението.
6
Главният иск е основателен, по делото не се спори че ищцата е останала
без работа през исковия период поради уволнението й, поради което следва да
се приеме, че искът е доказан по основА.е.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния
отработен месец при ответника е в размер на 1029,20 лв., а размерът за
шестмесечния период –6224,22 лв. Ето защо, искът е частично доказан по
размер.
От представената по делото справка от НОИ е видно, че ищцата се е
регистрирала като безработна – регистрация №145-00-56/30.01.2023 г. и е
получавала обезщетение за безработица от НОИ за периода 5.1.2023 –
30.6.2023 в общ размер на 2733,39 лв. Получено от ищеца обезщетение за
безработица от третото за настоящия процес лице /НОИ/ не може да бъде
приспаднато /прихванато/ от дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ,
тъй като няма характер на трудово възнаграждение, получено от друг
работодател за същия период, което единствено има правно значение за
определяне дължимия размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ.
Обезщетението е изплатено в правоотношение между ищеца и третото за
настоящия процес лице /НОИ/, поради което не са налице предпоставките по
чл. 103 от ЗЗД. Доколкото, обаче, целта както на обезщетението по чл. 225,
ал.1 от КТ, така и на това, изплатено от НОИ, е да замести липсващия трудов
доход /то е за безработица/, след получаване на обезщетението по чл. 225, ал.1
от КТ, присъдено с влязлото в сила решение, ищецът ще дължи връщане на
НОИ на изплатените за същия период обезщетения и помощи като безработен.
В този смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 407/ 13.07.1998
г. на ІІІ ГО на ВКС. Ето защо, претенцията на ищеца е основателна до пълния
установен с експертизата размер от 6224,22 лв.
В случая обаче, ищецът без да е длъжен в рамките на настоящото
производство като съобрази получените суми от държавното обществено
осигуряване намали иска си до размера от 3441,81 лв.
Относно възражението аз прихващане. Не се спори по делото, че
ответникът е получила на осн. чл.222, ал.1 КТ сумата от 1021,39 лв.
обезщетение от работодателя за оставането й без работа поради уволнението
за период от един месец. С уважаването на иска по чл.344, ал.1, ал.1 КТ
7
отпада и основА.ето за получаване на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, което
се замества от обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, поради което следва да се
приеме, че ответникът има вземане спрямо ищеца по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за
сумата от 1021,39 лв. с прихващането на която размерът на вземането на
ищеца се намалява до 2420,42 лв. в която част искът е основателен и следва да
се уважи, а за разликата до пълния размер от 3441,81 лв. – да се отхвърли, като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника по чл.55, ал.1,
пр-3 ЗЗД
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 КТ ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете -
1080,00 лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 80,00 лв. и 4% от 2420,42 лв. /96,81 лв./, т.е.
256,81 лв. /2 х 80 + 96,81 лв. = 256,81 лв./. На същото основА.е – и
обезщетение за направените по делото разноски от бюджета на съда съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 350,00 лв.
На осн. чл.242, ал.1 КТ следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на ищцата М. Д. Е. с ЕГН: ********** с изтичане срока на
предизвестие изх. №136/1.12.2022 г., връчено на ищцата на 5.12.2022 г., и
заповед №1/3.1.2023 г. на законния представител на ответника МС
ИНДЪСТРИ ЕООД с ЕИК: *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ ищцата М. Д. Е. с ЕГН:
********** на предишната работа до дисциплинарното й уволнение по
чл.328, ал.1, т.2 и т.11 КТ с изтичане срока на предизвестие изх.
№136/1.12.2022 г., връчено на ищцата на 5.12.2022 г., и заповед на
работодателя №1/3.1.2023 г. – „оператор газова машина, той и крановик“ при
МС ИНДЪСТРИ ЕООД с ЕИК: *********.
8
ОСЪЖДА ответника МС ИНДЪСТРИ ЕООД с ЕИК: ********* да плати
на ищцата М. Д. Е. с ЕГН: ********** следните суми:
на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – 2420,42 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода
5.1.2023 – 5.7.2023 г. поради уволнението й с изтичане срока на предизвестие
изх. №136/1.12.2022 г., връчено на ищцата на 5.12.2022 г., и заповед
№1/3.1.2023 г. на законния представител на ответния МС ИНДЪСТРИ ЕООД с
ЕИК: *********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
7.12.2023 г., до изплащане на сумата,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1080,00 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ само
за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 3441,81 лв., като
частично погасен на осн. чл.103 ЗЗД по силата на направеното по делото
ВЪЗРАЖЕИЕ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника по чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 1021,39 лв., представляваща задължение за
връщане на полученото от ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за
оставането на ищцата М. Д. Е. с ЕГН: ********** без работа за период от един
месец поради уволнението й с изтичане срока на предизвестие изх.
№136/1.12.2022 г., връчено на ищцата на 5.12.2022 г., и заповед №1/3.1.2023 г.
на законния представител на ответника МС ИНДЪСТРИ ЕООД с ЕИК:
*********.
ОСЪЖДА ответника МС ИНДЪСТРИ ЕООД с ЕИК: ********* да плати
по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 297,67 лв. –
държавна такса и 350,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски
от бюджета на съда, съразмерно на уважените части от исковете.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 КТ предварително изпълнение на
решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от
2420,42 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на стрА.те. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК – пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
9
от съобщението до стрА.те.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10