№ 21851
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110124609 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от С. М. А. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД искове както следва:
1/ установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4506967/08.06.2022
г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4506967/08.06.2022 г., поради
противоречие със закона.
2/ срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 180,46 лв., като платено без основание въз основа на нищожен
Договор за паричен заем № 4506967/08.06.2022 г.
3/ срещу „Файненшъл България“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 910,98 лв., като платено без основание въз основа на
нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4506967/08.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
Договор за паричен заем № 4506967/08.06.2022 г. за сумата от 1200 лева, при
ГЛП от 40,00 % и ГПР 48,38 %, със срок на погасяване седем месеца 14 броя
вноски при двуседмична погасителна вноска, всяка от които, в размер на 95,93
1
лева. Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора ищецът следвало да върне сумата от
1343,02 лв., като в тази сума била включена главницата и възнаградителната
лихва. Съгласно чл. 4 от Договора, ищецът се задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя
едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица - Поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото
му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Редовен “; Поръчителят подписва договор
за поръчителство. 2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор. 3/ Одобрено от Заемодателя Дружество -
гарант, което предоставя гаранционни сделки. В същият ден бил подписан и
Договор за предоставяне на гаранция № 4506967/08.06.2022 г. със страни
ищецът и дружеството „Файненшъл България“ ЕООД в качеството „Гарант“.
Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за
плащане в полза на дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съобразно чл. 3,
ал. 1 от договора за гаранция ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД
възнаграждение в размер от 910,98 лв., разсрочено на вноски в размер на 65.07
лв. всяка. Релевира доводи, че е погасил изцяло сумата по сключените договор
за заем и договор за поръчителство в общ размер на 2291,44 лв. Излага
подробни съображения за нищожност на процесните договор за кредит и
договор за поръчителство. Претендира разноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Ответникът излага подробно, че договорът е
сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че по него реално
е предоставена услуга, което излага подробно, че е дължимо. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се
2
оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в
насока, че двата договора са действителни, сключени при спазване на
нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото
сключването на посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност
на същия на твърдените основания, респ. на отделни клаузи на твърдяното
основание.
В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да
докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и
правопогасяващи възражения, в това число, че клаузите от Договора са
индивидуално уговорени. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД
срещу „Файненшъл България“ ЕООД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото сключването на посочения в исковата молба договор за
предоставяне на гаранция с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата,
които счита, че са породили нищожност на същия на твърдените основания.
В доказателствена тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е
да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и
правопогасяващи възражения, в това число, че клаузите от Договора са
индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е докаже, че е заплатил в полза на дружеството сумата.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за получаване, респ. задържане на процесната сума.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражение от страните, е
3
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор
за паричен заем № 4506967/08.06.2022 г. за сумата от 1200 лева, при ГЛП от
40,00 % и ГПР 48,38 %, със срок на погасяване седем месеца 14 броя вноски
при двуседмична погасителна вноска, всяка от които, в размер на 95,93 лева.
Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора ищецът следвало да върне сумата от 1343,02
лв., като в тази сума била включена главницата и възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 4 от Договора, ищецът се задължил в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения: 1/ Две физически лица - Поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото
му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Редовен “; Поръчителят подписва договор
за поръчителство. 2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор. 3/ Одобрено от Заемодателя Дружество -
гарант, което предоставя гаранционни сделки. В същият ден бил подписан и
Договор за предоставяне на гаранция № 4506967/08.06.2022 г. със страни
ищецът и дружеството „Файненшъл България“ ЕООД в качеството „Гарант“.
Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за
плащане в полза на дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съобразно чл. 3,
ал. 1 от договора за гаранция ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД
възнаграждение в размер от 910,98 лв., разсрочено на вноски в размер на 65.07
лв. всяка.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
4
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
39,99%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
5
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този
за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски
кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
предоставено от „Файненшъл България“ ООД и сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
6
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция
(поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира главните искове за обявяване
нищожност на процесните договори като противоречащи на закона за
основателни и следва да ги уважи изцяло.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
ищецът е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на
1 343,02 лв. и на „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 910,98 лв.
Следователно платената над чистата стойност на кредита, която е 1200 лв.,
сума е в размер на 143,02 лв. на Изи Асер Мениджмънт АД, до която сума
искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи, а за
горницата да се отхвърли. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 910,98 лв. срещу „Файненшъл България“ ЕООД следва
изцяло да се уважи с оглед нищожния договор за гаранция и заплатената
изцяло сума по този нищожен договор от ищеца, съгласно приетата ССЕ.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство имат и двете страни - ищецът в размер на 927,04 лв. за заплатена
държавна такса, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете и уважено от настоящия съдебен състав
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ответникът Изи
Асет Мениджмънт АД в размер на 3,43 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от С. М. А., ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********
нищожността на Договор за паричен заем № 4506967/08.06.2022 г. и Договор
за предоставяне на гаранция № 4506967/08.06.2022 г., поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ********* да заплати на С. М. А., ЕГН ********** сумата в размер
на 143,02 лв., като платено без основание въз основа на нищожен Договор за
паричен заем № 4506967/08.06.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* да заплати на С.
М. А., ЕГН ********** сумата в размер над 143,02 лв. до пълния предявен
размер, представляваща платено без основание въз основа на нищожен
Договор за паричен заем № 4506967/08.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. М. А., ЕГН ********** сумата в
размер на 910,98 лв., като платено без основание въз основа на нищожен
Договор за предоставяне на гаранция № 4506967/08.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“,
ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят
на С. М. А., ЕГН ********** по ½ от сумата в размер на 927,04 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. М. А., ЕГН ********** да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт“, ЕИК ********* сумата в размер на 3,43
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9