№ 9272
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231110156598 по описа за 2023 година
Ищецът **** /с предишна наименование ****/, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: г****, представлявано от ****, чрез адв. Т. е предявил искове по чл.135, ал.2
ЗЗД, срещу ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя ***., и срещу Д. В. Ч. с ЕГН **********, и срещу П. М. Ч. с ЕГН **********,
двамата с адрес, ****, за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт **** на нотариус Ст. Т., с който на 31.5.2019г.
ответникът **** се разпоредил в полза на втория ответник Д. В. Ч. /омъжена за третия
ответник П. М. Ч. / с правото на строеж върху подробно описан имот /ап.3 със застроена
площ 97,90кв.м., находящ се в Сграда 1, ет.2 на обект „Две многофункционални сгради с
търговски площи, жилища, ателиета и подземен гараж“, при съседи по арх. проект ат. №2,
ат. № 4, стълбище, асансьор, ведно с прилежащите 6,507% ид.ч., равняващи се на 16,328кв.м.
от общите части на сградата, която сграда, с обща застроена площ 398,68кв.м., се намира ПИ
с ид. № ****, ***, с площ 2838кв.м., при съседи ПИ с ид. № ****, ***, ****./, като по този
начин намалил имуществото си и увредил кредитора.
Ищецът предявява срещу ответниците евентуални искове по чл.135, ал.1 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт **** на нотариус Ст. Т., като твърди, че в договора е налице относителна
симулация, при която безвъзмездна сделка е прикрита с възмездна такава.
Ищецът твърди,че с ответника **** сключили договор за СМР от 1.5.2018г., по силата на
който му възложил изпълнението на СМР в многофамилна жилищна сграда, находяща се в
г****. Ответникът **** не изпълнил всички възложени СМР, а изпълнената част била с
недостатъци. Ищецът провел производство по чл.207 ГПК /гр.д. №24117/2019г. на СРС, 159
състав/ за констатиране на неизвършените СМР и тези, изпълнени с недостатъци, както и за
1
остойностяването им. Предвид наличието на арбитражна клауза в договор за СМР от
1.5.2018г. ищецът предявил иск пред АС при БТПП, по който било образувано арб. д. №
61/2021г.
Ищецът твърди,че на 31.5.2019г. с нотариален акт **** на нотариус СТ. Т., първият
ответник **** се разпоредил в полза на втория ответник Д. В. Ч. /омъжена за третия
ответник П. М. Ч./ с правото на строеж върху подробно описан имот /ап.3 със застроена
площ 97,90кв.м., находящ се в Сграда 1, ет.2 на обект „Две многофункционални сгради с
търговски площи, жилища, ателиета и подземен гараж“, при съседи по арх. проект ат. №2,
ат. № 4, стълбище, асансьор, ведно с прилежащите 6,507% ид.ч., равняващи се на 16,328кв.м.
от общите части на сградата, която сграда, с обща застроена площ 398,68кв.м., се намира ПИ
с ид. № ****, ***, с площ 2838кв.м., при съседи ПИ с ид. № ****, ***, ****./, като по този
начин намалил имуществото си и увредил кредитора. Ищецът твърди,че длъжникът при
извършване на сделката е знаел за увреждането. Твърди, че управителят на ответника **** и
купувачите-ответници са роднини и последните също са знаели за увреждането, като се
позовава на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД - знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В срока по чл.131 ГПК ответниците ****, Д. В. Ч. и П. М. Ч., чрез адв. В., са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове.
Производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на окончателен акт
по арб. д. № 61/2021г. на АС при БТПП.
По делото е представено окончателно решение по арб. д. № 61/2021г., с което **** е
осъдено да заплати на **** суми в размер 153007,85лв. – главница за отстраняване на
некачествено изпълнени СМР по договор за изпълнение на довършителни СМР от
1.5.2018г., заедно със законната лихва от 7.6.2021г.; 49812,59лв. с ДДС – недължимо пратена
сума за неизвършени СМР по договор за изпълнение на довършителни СМР от 1.5.2018г.,
заедно със законната лихва от 7.6.2021г,14105 лв. – неустойка за забава по договор за
изпълнение на довършителни СМР от 1.5.2018г., заедно със законната лихва от 7.6.2021г,
9102,52 – обезщетение за вреди по договор за изпълнение на довършителни СМР от
1.5.2018г., заедно със законната лихва от 7.6.2021г, както и сумата 13285,52лв. – разноски по
делото. Със същото решение са отхвърлени исковете на **** срещу **** за сумата
113288,53лв. с ДДС – стойност на строителни материали по договор за изпълнение на
довършителни СМР от 1.5.2018г. и сумата 23605 лв. – обезщетение за забава.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
установи от фактическа и правна страна следното:
Не е формиран правен спор и от събраните писмени доказателства се установя следното от
фактическа страна: **** и **** сключили договор за СМР от 1.5.2018г., по силата на който
ищецът възложил на ответника изпълнението на СМР в многофамилна жилищна сграда,
находяща се в г****.
2
На 12.4.2019г. на ответника **** е връчена нотариална покана от ищеца **** за
представяне на подробно описани документи за строежа и извършените СМР.
На 31.5.2019г. с нотариален акт **** на нотариус Ст. Т., първият ответник ****,
представляван от ***., се разпоредил в полза на втория ответник Д. В. Ч. /омъжена за третия
ответник П. М. Ч./ с правото на строеж върху подробно описан имот /ап.3 със застроена
площ 97,90кв.м., находящ се в Сграда 1, ет.2 на обект „Две многофункционални сгради с
търговски площи, жилища, ателиета и подземен гараж“, при съседи по арх. проект ат. №2,
ат. № 4, стълбище, асансьор, ведно с прилежащите 6,507% ид.ч., равняващи се на 16,328кв.м.
от общите части на сградата, която сграда, с обща застроена площ 398,68кв.м., се намира ПИ
с ид. № ****, ***, с площ 2838кв.м., при съседи ПИ с ид. № ****, ***, ****./
Правото на строеж е реализирано и сградата, в която се намира, посоченият ап.3 е въведена
в експлоатация с удостоверение №298/17.3.2023г., издадено от гл. арх. на ***.
Между страните **** и **** е постановено окончателно решение по арб. д. № 61/2021г., с
което **** е осъдено да заплати на **** суми в размер 153007,85лв. – главница за
отстраняване на некачествено изпълнени СМР по договор за изпълнение на довършителни
СМР от 1.5.2018г., заедно със законната лихва от 7.6.2021г.; 49812,59лв. с ДДС – недължимо
пратена сума за неизвършени СМР по договор за изпълнение на довършителни СМР от
1.5.2018г., заедно със законната лихва от 7.6.2021г,14105 лв. – неустойка за забава по
договор за изпълнение на довършителни СМР от 1.5.2018г., заедно със законната лихва от
7.6.2021г, 9102,52 – обезщетение за вреди по договор за изпълнение на довършителни СМР
от 1.5.2018г., заедно със законната лихва от 7.6.2021г, както и сумата 13285,52лв. – разноски
по делото.
Със същото решение са отхвърлени исковете на **** срещу **** за сумата 113288,53лв. с
ДДС – стойност на строителни материали по договор за изпълнение на довършителни СМР
от 1.5.2018г. и сумата 23605 лв. – обезщетение за забава.
Ответницата Д. Ч. е съпруга на П. Ч. и майка на М. Ч. /управител на ****/
При така установените релеванти факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове по чл.135, ал.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че е кредитор на ****, че **** е
сключило процесния договор с Д. Ч., с който се е разпоредило със свое имущество; че
разпореждането е извършено след възникване на вземането на ищеца; че при извършване на
разпореждането предстявлявящият **** и Д. Ч. са знаели, че увреждат интересите на
кредитора. За да се ползва от презумпцията за знание, следва да докаже, че ответникът Д. Ч.
е съпруга, низходящ, възходящ или брат на представляващия ****. По евентуалния иск по
чл.135, ал.1 ЗЗД следва да докаже, че с покупко-продажбата е прикрито дарение.
От цитираното решение по арб. д. № 61/2021г. се установява, че **** е кредитор на ****,
като насрещните претенции на **** са отхвърлени.
От нотариален акт **** на нотариус Ст. Т. се установява, че длъжникът ****, представляван
3
от М. Ч., се е разпоредил със свое имуществено право /право на строеж върху описания
апартамент/ в полза на Д. Ч..
Относно възражението за недопустимост на иска, предвид реализирането на правото на
строеж и трасформирането му в право на собственост: както е посочено в Решение № 136 от
15.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61238/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.С.:
“трайно установена е съдебната практика, според която искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да иска обявяване за недействителни по отношение на
него на действията, с които длъжникът го уврежда, както и че "относителната
недействителност" предполага действителна правна сделка, сключена между длъжника и
трето лице, която е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането. Тази сделка поражда желаните и целени от страните по нея правни последици,
но по силата на закона тя няма действие спрямо кредитора, т. е. по отношение на него тя се
счита за нестанала /несъществуваща/, ако искът му по чл. 135 ЗЗД бъде уважен. Както е
прието в мотивите на т. 1 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК, от това следва, че този иск няма
вещноправно действие, при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя, но за кредитора се създава възможност да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то в отношенията между страните по сделката е преминало в патримониума
на приобретателя, което представлява санкция за него за несъобразеното му със закона
поведение при сключването на разпоредителната сделка, защото е действал със знанието, че
тя е увреждаща, при възмездното й придобиване. Уважаването на иска не създава солидарна
отговорност между длъжника и приобретателя за изпълнение на паричното задължение,
нито легитимира приобретателя като длъжник. От тези последици на положителното
решение по П. иск следва, че актът на увреждащото разпореждане е валиден, но по
отношение на кредитора-ищец не прехвърля права. В частност, по отношение на кредитора-
ищец длъжникът-ответник не е учредил право на строеж на приобретателя-ответник,
респективно, правото на строеж не се е трансформирало в право на собственост върху
построеното в полза на последния. С отмяната на увреждащия акт по отношение на
кредитора-ищец се счита, че тези права са в имуществената сфера на длъжника /а не на
кредитора/ и не са били в тази на приобретателя и кредиторът ще може да насочи
изискането си срещу тях, тъй като по силата на чл. 133 ЗЗД той може да насочи
изпълнението върху всяко от притежаваните от него имущества, каквато е целта на
провеждането на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Приобретателят следва да търпи това
изпълнение за удовлетворяване на чуждото /на длъжника/ задължение, защото е собственик
на постройката само в отношенията му с длъжника. Ако иска да се освободи от
изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си,
като след това претендира възмездяване от него. При това положение реализирането на
правото на строеж, предмет на увреждащата сделка, чрез построяването на сградата от
приобретателя на правото и трансформирането му в право на собственост няма значение на
препятстващо приложението и последиците на чл. 135 ЗЗД обстоятелство.
4
Относно възражението, че искът е недопустим срещу П. Ч., тъй като не е страна по
атакуваната сделка: от представените доказателства се установява, че П. Ч. е съпруг на Д. Ч.,
тоест правото на строеж е придобито в условията на съпружеска имуществена общност. При
неучастие в настоящото произовдство, защитата на другия съпруг е обезпечена чрез
възможността да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение
или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска, тъй като
съпрузите са задължителни, макар да не са необходими другари. Следователно дали искът
ще се насочи само срещу участващия в сделката съпруг или срещу двамата съпрузи /като
задължителни факултативни другари/ е въпрос на преценка на ищеца, а не на допустимост
на производството спрямо неучаствалия в сделката съпруг.
Установява се и предпоставката на презупцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като третото лице
Д. Ч. е възходящ на управителя на ответното дружество М. Ч.. Следователно се установява,
че страните са знаели, че увреждат интересите на кредитора със сключването на сделката.
Установява се също така, че атакуваната сделка е сключена на 31.5.2019г. – след сключване
на договора за СМР от 1.5.2018г., по който ответикът **** и след получаване на
нотариалната покана от 12.4.2019г., с която възложителят изисква документи за точно
изпълнение на работата. Постановяването на решението по арб. д. № 61/2021г. не е
правопораждащ факт за възникване на задълженията по договора за ****, такъв е именно
договорът за СМР, поради което се установява, че разпореждането е извършено след
възникване на вземането на ищеца.
Предвид изложеното, ищецът е доказал пълно и главно поставените в негова
доказателствена тежест факти. Главният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, съгласно представения списък в
о.с.з. и доказателства за направата им в общ размер 920лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на **** /с
предишна наименование ****/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****,
представлявано от ****, чрез адв. Т., по предявения иск по чл.135, ал.2 ЗЗД от **** ЕИК
**** срещу ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
5
управителя ***., и срещу Д. В. Ч. с ЕГН **********, и срещу П. М. Ч. с ЕГН **********,
двамата с адрес, ****, на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
**** на нотариус Ст. Т., с който на 31.5.2019г. ответникът **** се разпоредил в полза на
втория ответник Д. В. Ч. /омъжена за третия ответник П. М. Ч./ с правото на строеж върху
подробно описан имот /ап.3 със застроена площ 97,90кв.м., находящ се в Сграда 1, ет.2 на
обект „Две многофункционални сгради с търговски площи, жилища, ателиета и подземен
гараж“, при съседи по арх. проект ат. №2, ат. № 4, стълбище, асансьор, ведно с прилежащите
6,507% ид.ч., равняващи се на 16,328кв.м. от общите части на сградата, която сграда, с обща
застроена площ 398,68кв.м., се намира ПИ с ид. № ****, ***, с площ 2838кв.м., при съседи
ПИ с ид. № ****, ***, ****./
ОСЪЖДА ответниците ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя ***., Д. В. Ч. с ЕГН **********, и П. М. Ч. с ЕГН
**********, двамата с адрес, ****, да платят на ищеца **** /с предишна наименование
****/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от ****, чрез
адв. Т., сумата 920лв. – разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6