№ 2562
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Мариана Г.
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504402 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4402/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. П. И. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №1203 от 17.02.2022 г постановено по гр.д.
№38015/2021 г на СРС , 140 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.149 ЗЕ , чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата
от 220,57 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м.05.2018 г – м.04.2019 г за ап.№4 в гр.София ул******* , ведно със законната
лихва от 30.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 23,89 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2018 г – 29.12.2020 г ; както и сумата от
183,52 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Задълженията за
периода м.05.2017 г – м.04.2018 г са погасени по давност , но същите са в по-голям размер и
на ищеца е присъдена завишена сума . В задължението за м.07.2018 г неправилно са
включени погасени задължения за предходен период . Давността не тече от изравнителната
фактура . Не се дължат лихви при липса на данни за публикуване на сумите на интернет
сайта на ищеца /чл.33 ал.4 от ОУ – 2014 г / .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
1
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.02.2022 г
и е обжалвано в срок на 09.03.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
За да уважи частично исковете СРС е приел , че ищецът е предоставял „топлинни услуги“
на ответника за ап.№4 в гр.София ул******* . Ответникът принципно дължи на ищеца
сумата от 240,65 лева главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.05.2017 г – м.04.2019 г. От друга страна частично основателно е възражението за
погасителна давност на ответника – погасени по давност са задълженията за периода
м.05.2017 г – м.04.2018 г . За периода м.05.2018 г – 04.2019 г ответникът дължи сумата от
220,57 лева . Дължими са и 23,89 лева лихви за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2018 г – 29.12.2020 г съгласно ОУ /2016 г /. Върху сумата за дялово
разпределение не се дължат лихви за забава , защото в ОУ /2016 г / не е предвиден срок за
изпълнение .
Решението на СРС е валидно , допустимо и като краен резултат правилно в
обжалваната част .
Независимо , че СРС незаконосъобразно не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза ,
същият правилно е изчислил дължимите от ответника суми . Констатира се , че сумите ,
които СРС е приел като погасени по давност всъщност са платени от ответника т.е.
действително не се дължат , но на друго основание .
Според изслушаната пред настоящия съд съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.
Г. за процесния период м.05.2017 г – м.04.2019 г са начислени от ищеца 563,84 лева за
доставена топлинна енергия. Ответникът е заплатил сумата от 362,29 лева и са останали да
се дължат 194,35 лева за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г.
В о.с.з на 15.09.2022 г вещото лице уточнява , че в сумата от 194,35 лева не е включено
дялово разпределение от 37,82 лева за периода м.12.2017 – м.08.2019 г , от които платено е
задължението само за месец юли 2018 г .
2
Законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид , че в случая са приложими ОУ
/2016 г / като дължимите суми за топлинна енергия следва да се заплатят в 45-дневен срок ,
след изтичане на периода , за който се отнасят . ОУ /2014 г / са неприложими и не могат да
се черпят доводи от тях , а според ОУ /2016 г / е без значение дата на публикуване на сметки
в интернет . По същата причина се дължат и лихви за забава като не е необходима изрична
покана за изпадане в забава , нито да се доказва от ищеца дата на публикуване на сметката в
интернет .
В случая предвид предявяване на исковата молба на 30.06.2021 г визираните /незаплатени/
задължения за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г в размер на 194,35 лв не са погасени по
давност . Ответникът дължи и сумите за дялово разпределение за периода м.05.2018 г –
м.04.2019 г в размер на 26,22 лева или общо се дължат 220,57 лева .
Преклудирани , твърде общи и неясни са оспорванията на въззивника с о.с.з за „държавна
помощ“ , „дъмпинг“ в далечното минало и „корупция“ при ищеца . Преценка на ищеца и на
останалите членове на Етажната собственост е дали Етажната им собственост да остане
свързана с топлоразпределителната мрежа . Съществува възможност етажните собственици
с решение на тяхното общо събрание да се откажат от доставките на топлинна енергия
/отопление и топла вода в целия блок / , но няма данни да са направени постъпки в тази
насока .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – депозит за
ССЕ и юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1203 от 17.02.2022 г постановено по гр.д.№38015/2021 г на
СРС , 140 състав ; в частта , с която В. П. И. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 220,57 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2019 г за ап.№4 в гр.София ул******* , ведно
със законната лихва от 30.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 23,89
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2018 г – 29.12.2020 г ;
както и сумата от 183,52 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА В. П. И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4