Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 419 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иска на Б.Д.М., ЕГН ********** С адрес: ***  срещу Т***** иск с правно основание чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР да бъде установено времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., а именно: за период от 57 работни дни положен труд за месеците юли, август и септември 1988г. на длъжността „тракторист“ в ТКЗС с. *****.

В исковата молба се твърди, че през учебната 1987-1988г.  ищецът е полагал производствена практика в ТКЗС с. *****по специалността „монтьор на хидромелиоративна техника". Представил е документ за осигурителен стаж УП 13 от Архивохранилището на ТП на ***, гр. *****, в който е отбелязано, че има осигурителен стаж само за месец декември 1988г., което не е отразено правилно, тъй като месец декември няма 57 дни. В действителност отбелязаният в УП- 3 осигурителен стаж, е за периода лятото на 1988г., за месеците юли, август и септември - 57 работни дни, на длъжността „тракторист“. Спомня си, че буквално „слязъл от трактора" и постъпил в казармата на 22.09.1988г.

Въпреки положения труд, с Разпореждане № ********** от 05.07.2017г. е направен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца.

През този период е работил заедно със С.Я.Я., с ЕГН ********** ***. Отделно, за това че е работил в кооперацията може да потвърди и К.Г.Г., с ЕГН *********, който към този период бил офицер от пожарната и извършвал проверки по нивите, прилежащи към ТКЗС.

Отделно сочи, че са налице и писмени доказателства, от които може да се направи извод за работата на ищеца в посоченото ТКЗС за сочения период. От служители на Т*****.разбрал, че след ведомостта за м. декември 1988г. има допълнителен лист с имена и начислени суми /на списъка е написано „Броени суми"/, което доказва, че ведомостите не са водени коректно. В един от списъците-ведомости фигурира името „Б.Д. М.". Името и презимето са на ищеца, а фамилията „М." е различна от тази на ищеца „М.". Счита, че това е грешка, тъй като твърди, че работник Б.Д. М. не е работил в кооперацията.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се сочи, че искът е недопустим, а в условията на евентуалност неоснователен.

Искът е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 5 от ЗУТОССР - липсва удостоверение по ал. 1, и удостоверение по ал. 2. Налице е удостоверение УП - 3, издадено от ТП - ***** на ***, където се съхраняват разплащателните ведомости и трудово - правни документи на ТКЗС - с. *****, от което е видно, че за м. 12.1988 г. ищецът има осигурителен стаж 57 дни.

Представят като доказателства писмо вх. № 2113-03-1139 10 / 27.10.2016 г. на ОУ „*****" - с. *****, с приложени към него Договор между А.****" - гр. ****и ЕСПУ с УПК „****" - с. ***** от 28.02.1986 г. и писмо изх. № РД 91.00.105 / 25.08.1987 г. на Окръжен народен съвет - Варна. Видно е от дипломата, че ищецът е завършил 11 клас на 04.07.1988 г. Съгласно т. 4 от Договора между А.****" - гр. ****и ЕСПУ с УПК „****" - с. ***** от 28.02.1986 г., „при започване на учебната практика всеки ученик задължително трябва да подпише договор с АПК за работа в продължение на три години в Комплекса след завършване на ЕСПУ и УПК - с. *****." В т. 6 е посочено, че „заплащането на труда на учениците по производствена практика със завършващите курсисти се заплаща лично на ученика от АПК." Писмо изх. № РД 91.00.105 / 25.08.1987 г. на Окръжен народен съвет - Варна посочва, че освен договорите, които следва да се сключват между предприятията и учебните заведения за подготовка на кадри за випуска, приет през учебната 1987 / 1988 г., следва да се сключат и индивидуални договори за работа след завършване на обучението, както е и съгласно Глава Пета, Раздел II от КТ от 1986 г. (обн. ДВ, бр.26 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) „Устройване на работа на младите специалисти". При липсата на доказателства за сключен трудов договор, не може да бъде безспорно установено полагането на труд на посочената от ищеца длъжност в ТКЗС - с. ***** през процесния период м. юли, м. август и м. септември 1988 г.. още повече, че в издаденото от ТП - ***** на ***удостоверение УП - 3, е видно, че за м. 12.1988 г. той има осигурителен стаж 57 дни в ТКЗС - с. ***** и за периода от 01.01.1988 г. до 30.11.1988 г. липсват данни за лицето.

В условията на евентуалност, искът е и неоснователен, тъй като по отношение на съществени елементи на трудовото правоотношение - работно време с начален и краен час, място на работа, работно място, характер на работата, трудови функции, заемана длъжност, заплащане на труда, няма доказателства.

Противопоставят се на искането за допускане до разпит на свидетели, тъй като липсват доказателства по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР, и по смисъла на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.

Липсват каквито й да е първични документи, установяващи полагане на труд от ищеца през време на спорния период. Не са представени изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР документи, включително трудова книжка. В представената по делото трудова книжка на ищеца, както бе посочено по-горе, липсва отбелязване за започване, изменение или прекратяване на правоотношението, което да обосновава предположение, че труд е полаган именно в ТКЗС - с. *****, област Варна, за целия или част от претендирания период. Не са представени трудови договори, допълнителни споразумения или други трудово-правни документи, по които се твърди, че е работил ищеца. Не са представени и доказателства по отношение на свидетелите.

Молят на основание чл. 8 от ЗУТОССР съдът да постанови ищеца да потвърди с декларация истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск, моли за уважаването му, а ответникът моли за отхвърляне на иска поради недоказаност.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР по реда на този закон може да се установява: времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Ищецът претендира установяване на трудов стаж, положен по специалността „монтьор на хидромелиоративна техника", като производствена практика в ТКЗС с. *****, обл. ****.

Тъй като работодателят ТКЗС с. *****е прекратил дейността си и няма правоприемник, съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗУТОССР, искът е предявен само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Ищецът твърди, че полаганият от него труд в ТКЗС с. *****е за периода лятото на 1988г., за месеците юли, август и септември - 57 работни дни, които факти подлежат на доказване от ищеца.

По делото са представени следните релевантни за спора документи:

Издадено е УП – 3, от ТП на ***– *****, съгласно който документ е отбелязано, че лицето Б.Д.М. има осигурителен стаж, положен от месец декември 1988г. до месец декември 1988г., в размер на 57 дни.

Издадени са и преписи от налични в архива на ТП на ***– ***** документи, заверени от служители на ТП на ***– *****, а именно е представен списък с ученици-стажанти /без посочване, че документа касае ТКЗС с. *****, обл. ****, но доколкото документа е представен в съда по силата на СУ по искането да се представят копия от документи от архива на ТКЗС, с. *****, обл. ****, съдът намира, че посочените ученици-стажанти са именно към посоченото ТКЗС/, като под номер две фигурира лицето Б.Д.М.. В следващ документ /отново представен по искането да се представят копия от документи от архива на ТКЗС, с. *****, обл. ****, поради което съдът приема, че касае именно посоченото ТКЗС/ в графа извънреден труд е посочено /за всички ученици-стажанти/ - „57“, както и са посочени възнаграждения от 71.82лв., получени срещу подписи на лицата.

Видно от справката за ищеца, по официални данни на НИО, зачитането на трудовият му стаж е започнало с наборната му служба, считано от 22.09.1988г.

Видно от писмо от 27.01.2017г, на ТД на ***– Варна, до ищеца, л. 6 от делото, Б.Д.М. е учил в ЕСПУ"****й" с.***** и съгласно диплом №*** от 04.07.1988г. същия се е дипломирал на 24.06.1988г. с професионална квалификация „Монтьор на ***". Съгласно договор между АПК"***" - ****и ЕСПУ с УПК"****й" с.***** от 1986г. учениците са били задължени да сключват договор с АПК преди започване на производсвената си практика.

С декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, ищецът е потвърдил под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, че твърденията му, че за периода лятото на 1988г., за месеците юли, август и септември - 57 работни дни, е полагал труд в като производствена практика в ТКЗС с. *****, обл. ****, са верни.

По делото не са събрани гласни доказателства. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, за свидетели се допускат само лица, които притежават писмени доказателства за това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който се претендира, че е положен трудов стаж. Такива доказателства не бяха представени до първото по делото съдебни заседание.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира следното:

На основание чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години.

УП-3 представлява удостоверение за осигурителен стаж.

В графа 2 се вписва длъжността, която лицето е заемало.

В графа 3 се вписва датата /ден, месец и година/, на която лицето е постъпило на работа.

В графа 4 се вписва датата, /ден, месец и година/, на която лицето е напуснало работа.

В графа 5 се вписва продължителността на осигурителния стаж за времето, посочено в графи 3 и 4.

По делото е представено УП – 3, издадено от ТП на ***– *****, който документ е официален удостоверителен документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила. Това означава, че съдът следва да приеме, на основание чл. 179 от ГПК, че фактите, осъществени в действителността, са се осъществили така, както удостоверява документът. Материалната доказателствена сила обвързва съда относно факта на действителното осъществяване на посочените в документа обстоятелства. Материалната доказателствена сила може да бъде оспорвана и оборвана. В конкретния случай тя не се оспорва нито от ищеца, нито от ответника.

В конкретния случай обаче е налице разминаване между графи 3 и 4 в УП – 3 по отношение на периода, за който е положен труда, и графа 5 УП – 3 по отношение на продължителността на положения труд, доколкото през месец декември 1988г. няма и не може да има 57 работни дни. Оттук е налице и спор между страните. Съдът, за да приеме за доказани фактите, които се удостоверяват от документа, когато документа не е удостоверил фактите по правилен начин, следва да събере доказателства за действително осъществените факти /както би постъпил и в случай, че документа беше оспорен/.

От събраните по делото доказателства се установява, че от документите, съхранявани в архива на ТД на ***– *****, предадени от ТКЗС, с. *****, обл. ****, е видно, че лицето Б.Д.М., под номер 2 от списъка с ученици-стажанти е положил 57 /дни/ труд. Никъде в документите, съхранявани в ТД на ***– *****, предадени от ТКЗС, с. *****, обл. ****, не се сочи период, в който е бил положен труда. Поради това съдът приема, че удостоверяването, в частта в която се сочи, че ищецът е положил 57 дни труд като ученически стаж, е фактът, който реално се е осъществил в действителността и в тази му част УП-3, а именно графа 5, се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена, а напротив се потвърждава от останалите доказателства по делото.

В УП-3 неправилно /както и непълно/ е посочен периодът на полагане на труд и в тази му част документът / графи 3 и 4 в УП – 3/ е с оборена материална доказателствена сила.

Налице е декларация от ищеца, която се явява допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 8 от ЗУТОССР, че положеният от него труд в размер на 57 дни в ТКЗС, с. *****, обл. ****, е положен за времето от началото на месец юли 1988г. до 21.09.1988г. – датата преди влизането му в казармата на 22.09.1988г. Съдът направи изчисление, че за времето от 05.07.1988г. - датата, следваща тази, в която е получил диплома си с номер *** от 04.07.1988г. до датата 21.09.1988г. има точно 57 работни дни.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т*****, че Б.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** за периода месец юли, август и септември 1988г. /05.07.1988г. - 21.09.1988г./ е положил  57 работни дни труд на длъжността „тракторист“ в ТКЗС с. *****, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, на основание чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения и на страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: