Протокол по дело №569/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 17
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20225000500569
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 17
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. И. Въззивно гражданско
дело № 20225000500569 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят В. Б. Б. не се явява, не се явява и негов представител,
редовно призован.
За ответника Н.с. на Р.Б. се явяват юрк. Г. и юрк. С. с пълномощно по
делото.
За ответника Б.** се явява адв. Я.Н. с пълномощно по делото.
За ответника Ф.г.в.б. се явява адв. Д. И. с пълномощно по делото.
Юрк. Г.: Да се даде ход на делото.
Юрк.С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв.И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
Обжалва се решение № 260279/14.07.2022 г. по гр.д. № 823/2017 г. на
1
ОС-Пловдив, което решение е поправено относно ЯФГ с решение №
260285/03.10.2022 г. по същото дело на Окръжен съд Пловдив и също така
което решение е изменено в частта му за разноските с определение №
260396/04.10.2022 г. по същото дело на окръжния съд, с което са отхвърлени
предявените от В. Б. Б. солидарно срещу Н.с. Р.Б. – С. и срещу Б.** – С., и
евентуално срещу Ф.г.в.б. – С. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 38
139 лв., изразяващи се в платени капаро и неустойка по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2014 г.;
обезщетение за забава в размер на 9 173,14 лв. за периода 17.11.2014 г. –
31.03.2017 г. върху главницата от 38 139,40 лв.; обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се в стрес,
притеснения, разочарования и здравословни проблеми; обезщетение за забава
в размер на 6 838,90 лв. за периода 25.07.2015 г. – 31.03.2017 г. върху
главницата от 40 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на нарушение на
правото на ЕС по смисъла на чл.4, §3 от ДЕС, изразяващо се в ненавременно
транспониране на общностни норми в националното законодателство и
постановяване на решение по чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и
изплащане на гарантирания размер на депозитите в „КТБ“ АД в сроковете по
чл. 10, § 1 от същата директива, ведно със законните последици, както и е
осъден В. Б. Б. да заплати на Н.с. Р.Б. – С. на основание чл. 10, ал. 4 от
ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, осъден е В. Б. Б. да заплати на Б.** – С. на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 6 675,60 лв. – такси и
разноски по съдебното производство, осъден е В. Б. Б. да заплати на Ф.г.в.б. –
С. на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 477
лв. – адвокатско възнаграждение, осъден е В. Б. Б. да заплати на Държавата по
сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ
сумата 150 лв. – разноски за ССЕ. Решението се обжалва като неправилно по
съображенията, изложени в жалбата, в която жалба няма заявени
доказателствени искания.
От ответника по жалбата Ф.г.в.б. гр.С. е подаден на 3.10.2022 г. с вх. №
268597 отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като
неоснователна, в който не са заявени доказателствени искания.
2
От ответника по жалбата Н.с. на Р.Б. гр.С. е подаден на 5.10.2022 г. с
вх. № 268681 отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като
неоснователна, в който не са заявени доказателствени искания.
От ответника по жалбата Б.**-гр.С. е подаден на 6.10.2022 г. с вх. №
268728 отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като
неоснователна, в който не са заявени доказателствени искания.
В момента в залата се явява адв.Б., пълномощник на жалбоподателя
В. Б..
Адв. Б.: Поддържам жалбата. Оспорвам аргументите на ответниците,
изложени в отговора. Нямаме искане за нови доказателства. Бих искала да
обърна внимание на правомощията на въззивния съд, ако също като
първоинстанционния съд смята, че за изясняване на настоящото дело е
необходимо назначаването на медицинска експертиза на база на
представените по делото доказателства, да назначи такава по свой почин.
Според мен и жалбоподателя такава не се налага, дотолкова доколкото по
делото има достатъчно медицински данни, но тъй като първоинстанционният
съд е приел, че се налага изслушване на експертиза, а такава не е назначена,
включително служебно, това е и развито от мен като самостоятелно
оплакване.
Юрк.Г.: Оспорваме жалбата. Поддържаме отговора. Нямаме
доказателствени искания.
Юрк. С.: Присъединявам се към заявеното от юрк. Г..
Адв. Н.: Оспорваме жалбата. Поддържаме отговора на въззивната
жалба. Молим да потвърдите обжалваното решение. Молим да не допускате
експертиза, тъй като считаме, че такава не е необходима. Нито една от
страните, включително и въззивника, не прави искане за допускане на такава.
Адв. И.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам съображенията и
поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Адв. Б.: Представям списък с разноските с договор за правна защита и
съдействие, протокол за преупълномощаване, декларация, пълномощно,
проформа фактура 3 бр., платежно нареждане и извлечение от банкова
сметка.
Юрк. Г.: Представям списък на разноските – юрисконсултско
3
възнаграждение.
Адв.И.: Представям списък с разноските, ведно с платежно нареждане -
3 477 лв.
Адв.Н.: От името на Б.**, представям списък на разноските, договор за
правна защита, фактура, платежно нареждане и бон за бензин.
Адв. И.: Правим възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар на жалбоподателя.
Адв. Н.: Правим възражение за прекомерност за адвокатския хонорар
на пълномощника на жалбоподателя. Доколкото видях се претендира
адвокатско възнаграждение по два различни договора за правна защита и
съдействие и считам, че няма основание да се присъждат разноски на две
различни основания.
Адв. Б.: Аз също правя възражение по отношение на размера на
претендираните разноски от Ф.г.в.б. и от името на Б.. По отношение на Б.
правя възражение и по отношение на това, че договорът не отразява
договореност между страните именно за това процесуално представителство,
доколкото в чл. 1, ал. 2 от договора осъществяващото представителство лице
не е посочено изрично и няма данни преупълномощаването на това лице от
посочените в чл. 1, ал. 2 адвокати да е било съгласувано с Б., така както
изисква Закона за адвокатурата. По отношение на двата договора, на които се
позовавам в списъка с разноските, единият от тях е представен пред първата
инстанция, той засяга защитата пред първата инстанция, а вторият, който
представям сега, е за въззивна инстанция.
Юрк.Г.: Правим възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представените от страните списъци на разноските по чл. 80
ГПК, ведно с приложенията към тях.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Б.: На първо място позовавам се на всички аргументи, които съм
изложила подробно във въззивната жалба, като днес бих искала само да
поставя два акцента. На първо място, според мен е важно да се отбележи, че в
процесуалните си становища ответниците превратно тълкуват изводите на
съда на Европейския съюз в решението по дело С 501/2018 г., като
изключващи правото на г-н Б. на обезщетение. Подчертавам, че цел на
тълкуването на СЕС в това решение е именно чл. 7 от Директива 9419. В
настоящия случай, ищецът, в настоящото производство жалбоподател, не
претендира обезщетение по реда на чл.7, параграф 6 от Директивата, а по реда
чл. 1, параграф 3, буква И и чл. 10 от Директивата. По отношение на тези
разпоредби обаче има изрично решение на съда в Л. и то е решение по дело С
571/2016 г. и в т. 103 и т. 104 от това решение СЕС специално е посочил, че
това са разпоредби, от които възникват субективни права за частноправните
субекти.
На второ място, бих искала да обърна внимание, че процесуалните
правила, по които се развива настоящото производство, което е свързано с
отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз, би трябвало да гарантират съобразяване с принципа на
ефективността. Подробни аргументи съм изложила във въззивната си жалба,
но според мен ситуация, в която е направено бланкетно възражение за липса
на достоверна дата в частен документ от страна на процесуален субституент
на държавата при наличието на специфичните правила по чл. 181, ал. 1, вр.
чл. 164 от ГПК правят практически невъзможно за жалбоподателя да докаже
твърденията си за наличие на гражданско-правна сделка. Подобно
препятствие поставя под съмнение и принципа за ефикасността, поради което
ще ви моля при преценка на делото по същество, ако съдът е на мнение, че
тези разпоредби представляват прекомерно затруднение по смисъла на
практиката на съда в Л., да остави тези норми без приложение. Претендирам
направените разноски.
Юрк.Г.: Моля да оставите без уважение подадената въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение и да потвърдите същото като правилно
и обосновано. Подробни съображения сме изложили в отговора на исковата
молба и в отговора на въззивната жалба, както и в писмените бележки пред
5
първа инстанция. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждениие.
Юрк. С.: Присъединявам се към казаното от колегата юрк. Г..
Адв. Н.: Моля да потвърдите обжалваното решение. Искам сега да
взема отношение само по въпроса, който повдигна колегата, за това дали
нормата на чл. 181 ГПК противоречи на принципа на ефикасността.
Поддържаме твърдението си, че от практиката на ВКС, на която сме се
позовали както пред първоинстанционния съд, така и в отговора на
въззивната жалба, следва че в доказателствена тежест на ищеца е било да
докаже датата на възникване на облигационното правоотношение, на което
ищецът се позовава и причина за това е че това отношение се твърди да е
възникнало между трети лица, между лица, различни от моя доверител и
останалите ответници по делото и твърдя, че ако следва да се съблюдава
принцип на ефективността, то още по-невъзможно би било за доверителя ми
и за останалите ответници по делото, които не са страна по представения от
ищеца договор, да оборват с доказателствени средства, каквито за мен не е
известно какви биха могли да бъдат, датата на сключване на договора. Поради
това считам, че в съответствие с практиката на ВКС именно ищецът следваше
да докаже тази дата, което той не е направи. Претендираме за разноски.
Адв. И.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. В
допълнение на всички доводи, подробно развити в отговора на въззивната
жалба, посочвам, че по отношение на Ф.г.в.б. е категорично установено и с
оглед на цитираното решение К., че моят доверител не е имал възможност и
не е следвало да пристъпи към изплащане на гаранция, без да е налице
изричен акт за установяване на неналичността на депозитите в КТБ, какъвто
акт не е бил налице, и това е безспорно установено, за периода, за който
ищецът претендира обезщетение. Що се отнася до второто оплакване,
свързано с нарушение на принципа на ефективността, категорично се
противопоставям на това разбиране, тъй като считам, без да се оспорват
правата на ищеца по отношение на достъпа до съд, че този принцип не може
да се интерпретира в насока, която да пречи за установяване на обективната
истина и да се използва за злоупотреба с права и за релевиране и
претендиране на фиктивни вреди. Смятам, че нито практиката, на която се
позовава колегата, нито реалното тълкуване на този принцип могат по такъв
начин да се интерпретират, че да допускат държавата да заплаща вреди, които
6
не са ефективно понесени, както според наше мнение беше установено в
производството по това дело. Претендирам за разноски за настоящата
инстанция, като посочвам, че договорът, въз основа на които са платени
същите, е представен в производството пред окръжен съд Пловдив.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 27.02.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7