Р Е Ш Е Н И Е № .......
Гр. Павликени, 10.03.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на 17.02.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 320 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба
по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление №
19-0311-000533 от 10.10.2019 г. на Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ – П. е
наложено на И.Р.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 53 от ЗАНН административно
наказание – глоба в размер на 200.00 лева за това, че „на 14.09.2019 г. в 08:40
часа в община П. на път ТРЕТИ КЛАС № *** като Водач на лек автомобил държава
БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: В посока град П., К. като водач на собствения си
лек автомобил Мерцедес 210 Д с регистрационен номер *** при избиране скоростта
на движението не се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността,
състоянието на пътя и превозното средство. На прав пътен участък излиза в дясно
по посоката си на движение и се блъска в крайпътна канафка, като реализира ПТП
с материални щети. е извършил: 1) ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО
АТМОСФЕРНИТЕ УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, С УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ, ИНТЕЗИВНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ
И ДР. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА
ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП“. Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят К., който чрез защитника
си адв. Д., *** го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно, издадено
при допуснати процесуални нарушения. В с.з. жалбата се поддържа.
Ответната страна – РУП, гр. П. - редовно
призован не изпраща представител. Становище по жалбата не заема.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвокупност, приема за установена следната фактическа обстановка.
На 14.09.2019 год. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № *** от св. В.Д., в присъствието
на св. А.И. – двамата полицейски служители и жалбоподателя, срещу последния за
това, че на 14.09.2019 г. в 08:40 часа в обшина П., на път (С. – В. Т.) – Д. –
Б. ч. – П. – А. – Ц. – С. при следните обстоятелства: В посока град П., К. като
водач на собствения си лек автомобил „Мерцедес 210 Д“ с регистрационен номер ***,
при избиране скоростта на движението не се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство. На прав пътен
участък излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътна
канафка, като реализира ПТП с материални щети – квалифицирано като нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В акта е вписано, че не са иззети вещи и
не е посочено дали от деянието са претърпени имуществени вреди. В акта в графа
възражение не са вписани възражения на жалбоподателя, такива не са постъпили и
в законовия тридневен срок
Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
От показанията на свидетелите Д. и И.,
дадени в с.з. се установява, че поддържат написаното в акта, на посочената в
АУАН дата получили сигнал за възникнало ПТП, посетили местопроизшествието и Д. съставила
АУАН. При разпита на свидетелите се установява проверката да била сутринта, при
сухо, слънчево време на прав участък. Заварените на ПТП лица били видимо
употребили алкохол и двамата отричали да са шофирали. Тъй като дясната врата
била смачкана, а по данни на очевидци жалбоподателят бил излязъл първи, то
актосъставителя направил извода именно той да е бил водача.
Паралелно е стартирало и наказателно
производство – бързо производство № ***/2019 г. по описа на РУ на МВР, гр. П. -
на основание чл. 356, ал. 3 от НПК с първото действие по разследването – протокол
за разпит на свидетел. Разпитани като свидетели актосътавителя и свидетеля по
акта по настоящото дело, второто лице и други лица. С писмо от 14.09.2019 г. РП
П. е уведомена за започналото наказателно производство за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. С постановление от 05.12.2019 г. на наблюдаващия прокурор, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бързото производство, преобразувано в ДП
е прекратено поради липсата на доказателства за виновността на жалбоподотеля за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).
Разпоредено е материалите по ДП да се изпратят по компетентност на РУ, П. за преценка
дали да бъде потърсена от лицето административно-наказателна отговорност по съставения
акт. Изводите на ПРП са за липса на безспорни доказателства К. да е управлявал
процесното МПС. Не се спори постановлението за прекратяване да е получено от
ответник-жалба на 06.12.2019 г.
От представеното по делото копие от
Заповед се установява, че на-казващият орган е компетентен да издава
наказателни постановления, както и че АУАН е съставен от лице, разполагащо с
такова право.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено
при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената
в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила, т.е. по същество липсва годен
АУАН.
Доколкото пък от показанията на
свидетелите се констатира, че същите са безкритично на база предположения и не
са събрали и приобщили към доказателствения материал по делото никакви други доказателства,
то се налага и извода за съставяне акта при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът намира, че от представените по
делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят
нарушение, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената
в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а
вписания като свидетел по акта - свидетел, също не е очевидец, а такива е
имало, в това число и бивш служител на РУ. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал. 4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят, и посоченият свидетел по акта не
са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието
на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в
акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице
хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, като незаконосъобразно.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 40,
т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството,
че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно
какви.
На следващо място и в акта, и в обжалваното
НП, в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не се съдържа описание
на нарушението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменява в задължение на
водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е
ясно и не е установено защо е прието, че водача се е движил с несъобразена скорост.
По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на "несъобразена"
от страна на водача скорост от една страна, а от друга - за наличието на причинна
връзка между евентуалната несъобразена скорост и евентуално осъществилото се
ПТП.
Цитираното по-горе ограничава правото на
защита на наказаното лице да разбере с какви действия се твърди да е извършило вмененото
му нарушение и спада към съществените такива, които водят до самостоятелна отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Следва също да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е и това по ЗАНН, е необходимо съдържанието
на актовете да е ясно и пълно, за да могат законосъобразно да породят правните
си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и
следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се
вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат
характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове
не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък
е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити.
Посочването на тези факти относно
обективната страна на административното нарушение е от значение както за
защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но
има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с
който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от
елементите от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Следва да
се има предвид и че съобразно ЗАНН отговорност се носи за конкретно деяние, а
без описание то не може да бъде прието за такова.
По изложените съображения НП следва
да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО № 19-0311-000533 от
10.10.2019 г. на Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ – П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВТАдмС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ