Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 995 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано
е по молба на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, със седалище *** за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на „П.Л.” АД, ЕИК *******.
Молителят
твърди, че на 16.08.2012 г. сключил с ответника по молбата договор за
банков кредит, въз основа на който му предоставил сума в размер на 35529550
лева, срещу ползването на която кредитополучателят дължал заплащане на годишна
лихва от 7,2 % върху дебитното салдо, платима до 25-то число на съответния
месец. Срокът за връщане на сумата бил 25.12.2027 г., но с нотариална покана,
връчена на длъжника на 04.09.2015 г. кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. За сумите, дължими по договора молителят се снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по частно гр. дело № 59038/2015 г. на СРС, 138
състав. Към депозиране на молбата по чл.
625 ТЗ дължимата по договора за кредит сума възлизала на 38045475,24 лева.
Между молителя и „П.Л.”
АД били сключени и последващи договори за банков кредит –
на 04.10.2013 г. за сумата 74000000 лева; на 31.03.2014 г. – за сумата 13700000
лева; на 22.04.2014 г. - за сумата 4252000 лева; на 09.06.2014 г. - за сумата
10020000 лева; на 05.06.2014 г. - за сумата 111000 лева и на 26.03.2013 г. - за
сумата 747130 лева, като в молбата се сочи, че между страните били сключени и
други договори за банков кредит, които не са индивидуализирани. Почти по всички
договори кредитополучателят преустановил плащанията след 25.06.2014 г., като
последното плащане по договор било извършено на 06.11.2014 г..
Задълженията на
ответника произтичали от търговски сделки и били изискуеми, съответно
неизпълнението им обуславяло извод за настъпила неплатежоспособност на
ответника. Тъй като последният не притежавал достатъчно активи, се твърди и
наличие на състояние на свръхзадълженост. Срещу „П.Л.” АД били образувани и множество
изпълнителни производства.
В тази връзка
релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ
- установяване неплатежоспособността с начална дата 25.06.2014 г. или 31.12.2014
г., съответно свръхзадължеността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност.
На ответника „П.Л.” АД, ЕИК *******, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е
прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като в съдебно
заседание дружеството не изпраща представител и не изразява становище по
депозираната молба.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „П.Л.” АД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – АД, което към депозирането й,
е с регистриран капитал от 300000 лева, изцяло внесен и основен предмет на
дейност – лизинг.
Не е спорно и от представени документи, всеки от които именуван договор за банков кредит, се установява, че в периода 16.08.2012
г. – 09.06.2014
г. между страните възникнали няколко правоотношения с типичното за уредения в
ТЗ договор за банков кредит съдържание, в рамките на които молителят
предоставил на „П.Л.”
АД
за временно възмездно ползване съответни парични суми срещу задължението да
бъдат върнати със съответната възнаградителна лихва. Всеки от договорите
предвижда клауза, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и
да е от задълженията му, банката има право да обяви за предсрочно изискуем целият
размер на кредита. До кредитополучателят е изпратена нотариална покана, рег.
№26217, том 7, акт 160 от 21.08.2015 г. на нотариус Румен Димитров, връчена в
приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК (неправилно посочен чл. 47, ал. 5 ГПК) – поради
липсата на офис, фирмени обозначения и служители на вписания в търговския
регистър адрес на управление, в която покана е обективирано изявление на „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност за обявяване
предсрочната изискуемост на задълженията на „П.Л.” АД по 27 договора
за банков кредит.
В производството са представени и издадени заповеди за
изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на проведени заповедни производства, но не
се установява същите да са влезли в сила.
От постъпилата от АВ, Служба по вписванията - гр. София
справка, се установява, че „П.Л.”
АД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти,
върху които са наложени възбрани с постановления на публичен изпълнител.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 12.06.2019 г. са налице данни
„П.Л.” АД да е регистрирано
като собственик на 126 броя пътни превозни средства.
В производството са приети ревизионен акт № Р 22222514001005-091-001/27.04.2015
г., с който са установени задължения на „П.Л.” АД за ДДС в размер
на 58491,09 лева, но в резултат на извършено прихващане е възстановена на
дружеството сумата 1085660,43 лева и ревизионен акт № Р-22222515007250-091-001/04.01.2017
г., с който са установени данъчни и осигурителни задължения в размер на общо 54833821,32
лева, като актът е връчен на данъчно задълженото лице чрез фикция, приложена в
резултат на извършени посещения на регистрирания му адрес, при които посещения
е констатирано, че такова дружество не се намира на същия.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
За
изследвания период (съгласно информацията, ползвана от
вещото лице) активите на дружеството нарастват от 19 671 хил. лева
до 154 549 хил. лева, което представлява 7,85 пъти увеличение. Основната част от същите
представляват нетни инвестиции във
финансов лизинг и вземания от клиенти (през 2015 г. при смяна на счетоводната
политика цялата сума по двете позиции е отчетена като вземания от клиенти). Към 31.12.2011 г. 80,9 % от активите са краткотрайни, като основната
част са вземания от клиенти и вземания по финансов лизинг; 19,10 % от активите са дълготрайни, като основна
част от тях са вземания по финансов лизинг; към
31.12.2012 г. 93,2 %
от активите са краткотрайни, като основната част са вземания от клиенти и
вземания по финансов лизинг; 6,8 %
от активите са дълготрайни, като основна част от тях са вземания по финансов
лизинг; към 31.12.2013 г. 13,5 % от активите са краткотрайни, като основната
част са вземания от клиенти и вземания по финансов лизинг; 86,5 % от активите са дълготрайни, като основна
част от тях са вземания по финансов лизинг; към
31.12.2014 г. 17,3 %
от активите са краткотрайни, като основната част са вземания от клиенти и вземания
по финансов лизинг, инвестиционни имоти; 82,7 %
от активите са дълготрайни, като основна част от тях са вземания по финансов
лизинг и към 31.12.2015 г. 97,8 % от активите са краткотрайни, като основната
част са вземания от клиенти, инвестиционни имоти; 2,2 %
от активите са дълготрайни, като основна част от тях са вземания по
предоставени заеми.
Съгласно
последния заверен от одитор ГФО на дружеството, към
31.12.2014 г. дружеството разполага с дълготрайни
активи: - нетна
инвестиция във финансов лизинг – 114 233 хил. лева и ДМА – 1 100 хил. лева; краткотрайни
активи: нетна инвестиция във финансов лизинг – 931 хил. лева; предоставени
заеми – 1 213 хил. лева; вземания от клиенти – 11 771 хил. лева; стоки – 8 350
хил. лева; парични средства – 583 хил. лева, от които 16 хил. лева касови
наличности и 567 хил. лева парични средства в банкови сметки; други
краткотрайни активи – 255 хил. лева; възстановими данъци – 1 154 хил. лева; и отсрочени данъци – 1 хил. лева.
За
изследвания период (съгласно наличната информация) пасивите на дружеството
нарастват от 19 121 хил. лева до 154 501 хил. лева, което представлява 8 пъти
увеличение, но не превишават размера на активите – 154 549 хиляди
лева.
Задълженията на дружеството, съгласно
посоченото в счетоводния баланс, са предимно дългосрочни, състоящи се от
банкови задължения към „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност.
Структурата на пасивите по години е както
следва: към 31.12.2011 г. 77,7 %
от пасивите са дългосрочни, като основната част са задължения по банкови заеми;
22,3 % от пасивите са краткосрочни, като основна
част от тях са задължения по банкови заеми; към
31.12.2012 г. 88,0 %
от пасивите са дългосрочни, като основната част са задължения по банкови заеми;
12,0 % от пасивите са краткосрочни, като основна
част от тях са задължения по банкови заеми; към
31.12.2013 г. 87,0 %
от пасивите са дългосрочни, като основната част са задължения по банкови заеми;
13,0 % от пасивите са краткосрочни, като основна
част от тях са задължения по банкови заеми; към
31.12.2014 г. 92,5 %
от пасивите са дългосрочни, като основната част са задължения по банкови заеми;
7,5 % от пасивите са краткосрочни, като основна
част от тях са задължения по банкови заеми и към
31.12.2015 г. 0,0 %
от пасивите са дългосрочни, като основната част са задължения по банкови заеми;
100 % от пасивите са краткосрочни, като основна
част от тях са задължения по банкови заеми.
Вещото
лице, с оглед представените по делото доказателства е
установило и наличие на задължения на „П.Л.” АД към Национална агенция
за приходите (държавата), които към
17.07.2019 г. възлизат на сума в размер на
65539535,22 лева, от които 40442404,06 лева главница и 25097131,16
лева лихва.
Към
31.12.2011 г., 31.12.2012 г. и 31.12.2013 г. собственият капитал на дружеството
е положителна величина, а през
следващата година (2014 г.)
собственият капитал на дружеството е отрицателна
величина, поради реализирана текуща загуба в размер на 3 348 хил. лева. През 2015 г. дружеството отчита текуща
печалба от 3 065 хил. лева и собственият
капитал на дружеството е положителна величина.
Представеният
анализ на собствения капитал не включва обаче начислените
разходи за данъци констатирани от вещото лице,
съгласно предоставена от НАП информация. При начисляване на данъчните задължения,
като разход за съответния период, то дружеството би било с отрицателна стойност
на собствения капитал през целия изследван период.
Дружеството
реализира печалба всяка година от посочения период, с изключение на 2014 г., когато е реализирана
загуба. Приходите от
дейността на дружеството се покачват всяка година, като до 2014 г. (вкл.) са
основно от приходи от лихви, такси и комисионни по договори за лизинг. За 2015 г. приходите са основно от продажба на активи
(10 046 хил. лева), лихви и
други финансови приходи в размер на 4 392 хил. лева.
Показателите за ликвидност до 31.12.2014 г. са над
препоръчителните стойности - дружеството
е разполагало със средства за покриване на задълженията си, като към
31.12.2015 г. показателят за обща ликвидност е незначително под референтната
стойност от 1 – 0,9778, като бързата и незабавната ликвидност са в рамките на
препоръчителните стойности.
Съгласно така направените констатации
за задължения към НАП и молителя „К.Т.Б.“
АД (н), поради липса на ГФО за периода след 2015 г. вещото лице представя
алтернативен вариант на изчисляване на показателите за ликвидност, автономност
и рентабилност за 2015 г., като прави следните корекции: увеличава задълженията към финансови институции със сумата
от 12 203 хил. лева, представляваща сбор от сумата
2980 хил. лева (присъдени законни лихви и юрисконсулко
възнаграждение в рамките на заповедни производства) и сумата 9 223 хил. лева (констатирана разлика между
балансова позиция задължения към финансови институции - съгласно баланс за 2015
г. на „П.Л.” АД и
водените вземания от „КТБ“
АД (н)). Увеличава други задължения със
сумата от 19 186 хил. лева, представляваща
разлика между други задължения,
съгласно баланс за 2015 г., в размер на 21 256 хил. лева и главница по
ревизионен акт в размер на 40 442 хил. лева.
Така общото увеличение на текущите задължения в размер на 31 389
хил. лева обуславя промяна на коефициента на обща ликвидност и намаляването му до 0,8127. Това означава, че при хипотетична 100% събираемост на
вземанията на дружеството биха се погасили 81,2 %
от задълженията му или е ясно, че „П.Л.”
АД не е в състояние да покрие краткосрочните си задълженията без опасност за
интересите на кредиторите.
Към средата на месец юли 2019 г.
общите задължения на дружеството към кредиторите НАП в размер на 65 539 хил.
лева и „К.Т.Б.“ АД (н) в размер на 189 936 хил. лева значително надхвърлят
стойността на активите, съгласно предоставената от МВР справка. За „П.Л.” АД липсва информация да осъществява дейност в
периода 2017 г. - 2019 г., като през 2016 г., подадената годишна данъчна
декларация показва, че общият размер на приходите от дейността е равен на общия размер на разходите.
Ответникът по молбата не доказва
да е изпълнил задълженията си по договорите за кредит, които с фингираното връчване
на нотариалната покана (21.08.2015 г.) и изтичане на предоставения със същата
1-седмичен срок за доброволно изпълнение са станали изцяло изискуеми (краткосрочни).
В този смисъл следва да се вземе предвид алтернативния вариант на заключението
на съдебно финансово-икономическата експертиза, който отчита установените
публично-правни задължения и увеличава размера на краткосрочните задължения на
ответника с присъдени съдебни разноски.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност разполага с активна процесуална легитимация.
Всеки от сключените
в периода 16.08.2012 г. – 09.06.2014 г. договори
за банков кредит има съдържание,
съответно на уредения в чл. 430
ТЗ договор за банков кредит, включващо
задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на
кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я
върне със съответната възнаградителна лихва. Всяка от тези сделки е юридическият факт, породил търговско правоотношение
между страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно
задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на
задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен. Съответно в търговските книги на „П.Л.” АД задълженията към банката са счетоводно отразени до 31.12.2015 г., което
счетоводно отразяване има характер на извънсъдебно признание на възникването и
обема им.
Банката-кредитор
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договорите
за банков кредит, предвид неизпълнение на задълженията на „П.Л.”
АД след 25.06.2014 г. да
заплаща в срок уговорените погасителни вноски. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато се претендира вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В случая, кредиторът твърди да е отправил
до длъжника изявление за обявяване предсрочната
изискуемост на всеки от кредитите, което се фингира за достигнало до адресата чрез връчената нотариална
покана на 21.08.2015 г. в приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК (поради неоткриването
на търговеца на адреса), което означава, че считано от 29.08.2015 г. всички
задължения на „П.Л.” АД към „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност са изискуеми и поради това
краткосрочни. Това обуславя извод, че молителят е
носител на неудовлетворени
изискуеми вземания,
възникнали от сключените в периода
16.08.2012 г. – 09.06.2014 г. договори
за банков кредит, с обявена предсрочна изискуемост, като
длъжникът не твърди и не доказва да е погасил
същите.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено
като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с правна
квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор
с изискуеми и неудовлетворени вземания, проитичащи от търговски сделки -
договори за банков кредит. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете
законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по
ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608,
ал. 1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания. Предприятието
трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно
текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, всички задължения към молителя „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, считано от 29.08.2015 г. са краткосрочни и изискуеми.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната
ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова
продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови
активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. Към 31.12.2015 г. „П.Л.” АД разполага с 1041000 лева по разплащателни сметки, съобразно подадената годишна
данъчна декларация за 2015 г..
С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща
ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено,
наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане на извод за
влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва
дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния
вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в
който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за
състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието
притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то
може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални
запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал
не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при
изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите
си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания, но твърдения от страна
на молителя към 2015 г. тези активи да не са били ликвидни не са изложени,
поради което не са налице основания същите да бъдат изключени от групата на краткосрочните
активи.
Предвид обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по всички договори за банков кредит, считано от
29.08.2015 г. и установените публично-правни задължения към 31.12.2015 г.
коефициентът на обща ликвидност, съгласно
алтернативния вариант на изчисление е 0,8127, което сочи, че към този
момент дружеството не е разполагало с краткосрочни активи за покриване на
краткосрочните си задължения.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова
автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца
към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези
показатели се наслагват към неблагоприятния показател на обща ликвидност и
потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива краткосрочните си
задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно
легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на
„П.Л.” АД установява, че за
изследвания период 2012 г. – 2014 г. показателите за ликвидност са изцяло в
приемливи граници, но през 2015 г. при отчитане на задължения към молителя с
обявена предсрочна изискуемост, общата ликвидност е под 1, което обуславя извод
за невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения. Тази
невъзможност е трайна, тъй като е налице за значителен период от време (от 2015
г. до приключване на устните състезания).
Дейността на дружеството не е производствена. През
финансовата 2015 г. същото почти не разполага с дълготрайни материални активи,
имуществото му основно се формира от текущи/краткотрайни активи - парични
средства и вземания, за събираемостта на които не са налице доказателства. В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че
ответното дружество с оглед обявената предсрочна изискуемост на задълженията по
договорите за кредит не е било в състояние да изпълнява текущите си задължения.
То е декапитализирано, като не разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид
осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липса на пречки по чл. 631 ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
въпроса за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на
спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В случая, спиране
на плащанията се твърди да е осъществено след 06.11.2014 г., като длъжникът не
е ангажирал доказателства за опровергаване на това твърдение. Към този момент
обаче показателите са ликвидност не са достатъчно влошени, за да обосновават
извод за настъпила неплатежоспособност като трайно състояние, като вземанията
на молителя са в основната си част дългосрочни (дължими вноски по договорите за
кредит с ненастъпил падеж).
Въз основа на обсъденото заключение на СФИЕ, съдът приема,
че едва към 29.08.2015 г. показателите за ликвидност са влошени и е настъпила трайна
невъзможност за обслужване на задълженията към кредиторите, като всички задължения
са краткосрочни и е налице спиране на плащанията като външен белег на това състояние
на търговеца. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема
датата 29.08.2015 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл.
608 ТЗ са били налице.
В молбата, „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност претендира в
условията на кумулативност да е налице и свръхзадълженост на „П.Л.” АД, поради което
ако това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща
неплатежоспособността.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл.742 ТЗ). В
решение №201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая,
или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице
ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност
на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени
парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. В този смисъл, вещото лице изрично уточнява, че поради
ненамиране на ответното дружество на адреса на управление, проверка на
документите, въз основа на които са извършени счетоводните записвания не е
извършена. Съгласно заключението е установено, че към 2019 г. задълженията на „П.Л.” АД са превишили
активите, т. е. настъпило е състояние на свръхзадълженост, като началната
дата на това състояние е последваща тази на състоянието на неплатежоспособност,
които състояния към
приключване на устните състезания са налице, поради което охраняването на интересите на всички
кредитори налага производство по несъстоятелност да бъде открито поради неплатежоспособност с начална дата
29.08.2015 г..
Предвид липсата
на данни за наличието на ликвидно имущество на молителя, чрез което да бъдат
покрити началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от друг кредитор за внасяне на сумата
10000 лева, указано им с определение от 30.05.2019 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Необходимо е да
се посочи, че притежавани права на собственост с обект недвижими имоти и МПС не
представляват бързоликвидно имущество, чрез което да се обезпечи развитието на
производството по несъстоятелност, а върху банковите сметки на длъжника са
наложени запори от публичен изпълнител по реда на ДОПК и не са налице
доказателства по същите да е налице някаква наличност. Не би могло да се
приеме, че неразпределена сума по изпълнително дело с взискател „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност в размер на 6053,82 лева представлява
ликвидно имущество на „П.Л.” АД, чрез което да
се покрият началните разноски за производството по несъстоятелност, като
отделен е въпросът, че тази сума е несъответна на определения от съда като
необходим минимален размер.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 621 ТЗ и чл. 57, ал. 6 ЗБН, ответникът „П.Л.” АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда и дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да се събере от масата на
несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „П.Л.”
АД, ЕИК *******, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 29.08.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „П.Л.”
АД, ЕИК *******, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.Л.” АД, ЕИК *******, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „П.Л.” АД, ЕИК *******, със седалище ***.
СПИРА производството по
т. дело № 995/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „П.Л.” АД,
ЕИК *******, със седалище ***, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС, а именно: BG*************, BIC *** – B*******,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване от търговския регистър на „П.Л.” АД,
ЕИК *******, със седалище ***.
ОСЪЖДА „П.Л.”
АД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна
такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: