№ 4058
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110205584 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на Х. А.
Б. против Наказателно постановление № ******* издадено от Началник сектор в СДВР
отдел ПП –СДВР, с което на основание 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100. 00 лева и на основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2012
г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и
неправилно.Описва се фактическа обстановка касаеща движение на автомобил и спирането
му след пешеходна пътека. Сочи, че единният полицай през цялото време е бил в
полицейския автомобил и не е бил очевидец на нарушението. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата. Заявява, че не следва да
бъде глобяван за нещо което не е видял.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се
извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на
подадената жалба в приложен писмени бележки. Моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Не претендира разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
1
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
В АУАН и издаденото Наказателно постановление е приета за установена следната
фактическа обстановка- на 20.02.2025 г. в 09. 01 часа в гр. ***, на бул. ***, с посока на
движение от ул. *** към бул.***, пред площад ***, жалбоподателят като водач управлява
лек автомобил ***, с рег. № ********, чужда собственост, не пропуска преминаващите през
пешеходната пътека тип зебра пешеходци от ляво на дясно. Нарушил е чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП.
В показанията си актосъставителят В. с детайли посочва приетата и установена от съда и
посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията му се установява времето,
мястото и начинът на извършване на административното нарушение. Поддържа всички
констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочва момента на спирането на
автомобила, местоположението личното и непосредствено възприемане, че жалбоподателят
не е пропускал пешеходците пресичащи по пешеходната пътека. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Съдът дава вяра на
показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като
показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода
на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства,
в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна,
от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия в дадените от страна на свидетеля показания, от
друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му
извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка.
Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото
се, извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези
свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
От приложената по делото заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. се установява, че АУАН и НП
са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
2
Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП,
който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване
на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от
събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на
актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в
АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН
фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Свидетеля сочи, че в този
ден се е провеждала специализирана полицейска операция по наблюдение на пешеходни
пътеки. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит
на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН. Констатациите
посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните
доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от
правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и
активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат
платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че
действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. От показанията на св. В. с категоричност се установи,
че жалбоподателят не е пропуснал преминаващите пешеходци от ляво на дясно на
пешеходната пътека тип зебра.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно наказателна процедура по
ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност
нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.
Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на
актосъставителя при съставянето на АУАН.
Съгласно приложимата редакция на санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП
правилно е приложена същата.
3
Съгласно Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушения н а Закона за
движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, за нарушението
по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 6, ал. 1, т. 21 от Наредбата се отнемат 10
контролни точки, което изцяло е съобразно в наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски се дължат на въззиваемата страна, но не следва да се присъждат доколкото няма
такива искане за присъждането им.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******* издадено от Началник сектор в
СДВР отдел ПП –СДВР, с което на основание 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100. 00 лева и на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение
на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд София-град.
Съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4