Р Е Ш Е Н И Е  №3441

 

Номер                                             19.09.2014   Година                          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                    ІІІ брачен  състав

На   09.09.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

    Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 6159 по описа за 2014 година

намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Я.Ф.Т. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.А.Т. с ЕГН ********** против Ф.А.Т. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответника е негов баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 242/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. Твърди се, че от тогава е изминал период от време, понастоящем разходите за ищеца са нараснали и той има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата. Твърди се, че ищецът има заболяване- ювенилен идиопатичен артрит, свързано с постоянни разходи за прегледи, лечение и профилактика, възлизащи на поне 100 лв. всеки месец. Освен това посещавал подготвителна група в училището в гр.К., за което се заплащала такса от 70 лв.месечно.  Наред с това бащата бил в много добро финансово състояние, тъй като работел в чужбина и получавала 1800 евро месечна заплата. Поради това се прави искане да бъде изменен размера на дължимата от ответника издръжка от 100 лв. месечно на 250 лева месечно. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител, моли за постановяване на решение според събраните по делото доказателства.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения препис от Решение, постановено на 04.10.2011 г. по гр.д.№ 242/2011 г. на ПОС  се установява, че ответникът е признат за биологичен баща на детето Я.Ф.Т., като е осъден да му заплаща издръжка от 100 лв. месечно.

От показанията на свидетелите по делото – В. Х. и Р. Т. се установява, че детето се отглежда от своята майка в дома на баба си Р. Т.. Към момента на с.з. на 16.09.2014 г. Я. вече бил в първи клас. Майката не работела постоянно, като била ангажирана със сезонна работа. Получавала общо 350 лв. месечен доход, формиран от инвалидната пенсия на детето и като негов придружител. В осигуряване на прехраната помагали свидетелките- лелята и бабата на Я.. Всеки месец били необходими около 100 лв.за лекарства на детето и 70 лв. такса за училищния стол. От друга страна бащата получавал добър доход от 4000 лв. заплата от работата си като строител в чужбина. Нямал друго дете, въпреки че имал сключен втори брак. Притежавал два автомобила, като наскоро купил и трети. Построил къща. Пращал по 500 лв. на майка си. Не се интересувал от Я., не плащал издръжката. 

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях същите споделят собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на родителите на ищеца и не се опровергават от останалите доказателства по делото.

Представена е множество епикризи, амбулаторни листове, рецепти и фискални бонове, които установяват, че детето е с диагноза ювенилен идиопатичен артрит, изискваща регулярни прегледи и непрекъснато лечение.

Ведно е от представената служебна бележка изх.№ ***/******** г. на Агенция по заетостта, че считано от 06.10.2010 г. майката М.Т. е безработна.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето Я.. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, в училищна възраст е / факт, настъпил в хода на делото, който съдът взема предвид на осн.чл.235, ал.3 ГПК/, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна и други.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето Я. от издръжка действително са нараснали.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 250,00 лева, от които минимум 90 лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 170,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че ответникът би бил особено затруднен да заплаща издръжка в размер на така посочения. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на детето му, като това да бъде в горепосочения размер на месечната издръжка. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, каквато се установи по делото, би могъл да осигурява същата без особени затруднения, още повече, че непосредствените грижи по отглеждането на Станислав, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от майката.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 170 лева месечно за детето Я., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2014 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, поради което и следва да бъде уважен в този размер. За разликата над сумата от 170 лева на месец до пълния предявен размер от 250 лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не е допустимо целия размер от необходимата на детето издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи, с които да го издържа.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска.

Касае се за иск за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът да е направил разходи по делото в общ размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 204 лв. съразмерно уважената част от иска.

Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се дължат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, която възлиза на 100,80 лева.

На основание чл. 242 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение, постановено по гр. д. № 242/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, месечна издръжка, дължима от Ф.А.Т. с ЕГН ********** на Я.Ф.Т. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.А.Т. с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 170 лева (сто и седемдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2014 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 170 лева (сто и седемдесет лева) месечно до пълния предявен размер от 250 лева (двеста и петдесет лева) месечно.

ОСЪЖДА Ф.А.Т. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 100,80 лева държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА Ф.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на Я.Ф.Т. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.А.Т. с ЕГН ********** сумата от 204 лева , представляваща направените от последната разноски по делото.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Т.Георгиева

 

Вярно с оригинала.

И.Б.