Решение по дело №1647/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3809
Дата: 26 юни 2024 г. (в сила от 26 юни 2024 г.)
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20241100501647
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3809
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100501647 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12519/14.07.2023 г., постановено по гр.д. №7958/2023 г. на
СРС, ГО, 31 състав, ответникът „С.Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, е осъден на
основание чл. 233 ЗЗД да предаде на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
*********, държането на следния имот: апартамент № 5, 6, находящ се в гр.
София, ул. ****, на две нива, на IV етаж на горепосочената жилищна сграда, с
обща застроена площ от 141,40 кв. м.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „С.Х.“ ЕООД, в която са изложени
доводи за недопустимост на решението поради допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, свързани с връчването на призовки и
книжа и възможността му да участва в производството. Във въззивната жалба
се твърди, че на 19.06.2023 г. било залепено уведомление на адреса на
управление на дружеството, на 27.06.2023 г. адв. Д. получил определение, а
не призовка за о.с.з. на 10.07.2023 г. Въззивникът поддържа се, че с молба от
28.06.2023 г. е направил искане да му бъде връчен препис от исковата молба и
да му бъде даден срок за депозиране на отговор на исковата молба, което
първоинстанционният съд оставил без уважение с протоколно определение от
10.07.2023 г. по причина, че дружеството било напуснало адреса и било
залепено уведомление. Поддържа се, че дружеството не е напускало адреса и
1
удостоверяването било невярно. Въззивникът навежда, че все още не е
получавал препис от исковата молба и приложенията към нея.
Моли се за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото
за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Въззиваемият „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който изразява доводи за правилност и
законосъобразност на постановеното решение, респ. за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на обжавлваното
решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за
спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
В конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл
съобразно на заявеното искане за връщане държането на нает въз основа на
договор за наем от 17.06.2019 г. имот: апартамент № 5, 6, находящ се в гр.
София, ул. ****, на две нива, на IV етаж на горепосочената жилищна сграда, с
2
обща застроена площ от 141,40 кв. м. Евентуално допуснати процесуални
нарушения на първоинстанционния съд при връчването на препис на
исковата молба не могат да имат за процесуална последица недопустимост на
постановеното решение, а единствено възможност с въззивната жалба
въззивникът да поиска ангажирането на доказателства пред въззивната
инстанция на основание чл.266,ал.3 ГПК – нещо, което в случая не е
направено. По изложените съображения и въззивният съд приема, че
обжалваното решение е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна
банка“ АД срещу „С.Х.“ ЕООД иск с правно основание чл.233 ЗЗД за
осъждане на ответника да предаде държането на ищеца върху следния имот:
апартамент № 5, 6, находящ се в гр. София, ул. ****. По делото е представен
договор за наем от 17.06.2019 г., по силата на който „Първа инвестиционна
банка“ АД е отдал под наем на „С.Х.“ ЕООД апартамент № 5, 6, находящ се в
гр. София, ул. **** при уговорена месечна наемна цена от 665 евро, платима
до 5 число на месеца, за който се отнася /чл.7 от договора/. Договорът е
сключен за срок от 12 месеца, като с анекс от 18.06.2020 г. срокът на договора
е удължен до 18.06.2021 г., а с Анекс от 17.08.2021 г. срокът е удължен до
17.06.2022 г. и наемната цена е предоговорена на 1380 лв. с ДДС месечно. В
чл. 17, ал. 3 от договора е предвидено, че в случай че до пет работни дни след
уговорения срок за плащане на дължимата наемна цена наемателят не
изпълни същото задължение, наемодателят има право да прекрати договора
едностранно без писмено предизвестие до наемателя. Между страните няма
спор, че след 17.06.2022 г. е продължило ползването на имота със съгласието
на наемодателя, поради което и договорът се е трансформирал в безсрочен
/чл.236,ал.1 ЗЗД/. Ищецът поддържа, че ответникът не е плащал дължимия
месечен наем в периода м.06.2022 г. – м.10.2022 г. Доколкото между страните
не се спори, че през този период ответникът е продължил да ползва наетия
имот и доколкото падежът на всяко месечно задължение е определен, то в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на месечната
наемна цена за периода м.06.2022 г. – м.10.2022 г. В тежест на ответника бе да
докаже, че е погасил задълженията си за този период, което в настоящия
процес не е направено – ищецът не е навел твърдение и не ангажирал никакви
3
доказателства да е заплащал дължимата наемна цена през този период. С
покана за плащане от 31.10.2022 г. ищецът е поканил ответника да плати
дължимите наемни вноски в 14-дневен срок от получаването на съобщението
с предупреждението, че при неизпълнение, ще счита договора за прекратен. В
констативен протокол от 15.12.2022 г. на ЧСИ Я. е посочено, че на 14.12.2022
г. призовкарят се срещнал с управителя на ответника В.Д., който се запознал
с книжата /процесната покана/, подлежащи на връчване, но отказал да ги
приеме и да подпише разписката за връчване на книжа, поради което ЧСИ Я.
счел поканата за редовно връчена на основание чл. 44, ал. 1 ГПК. В тази си
част удостовереното от нотариуса представлява официален удостоверителен
документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо и
съдът приема, че поканата е редовно връчена на 14.12.2022 г. на ответника,
като договорът се е прекратил с изтичане на предизвестието от 14 дни
предвид липсата на доказателства за извършено плащане в този период. Ето
защо и договорът за наем понастоящем е прекратен, поради което и към
момента за ответника не съществува валидно правно основание да държи
наетия имот. По изложените съображения, предявеният иск се явява
основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва
да се присъдят разноски в размер от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12519/14.07.2023 г., постановено по гр.д.
№7958/2023 г. на СРС, ГО, 31 състав.
ОСЪЖДА „С.Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, разноски в
размер от 100 лв.
4

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5