№…….. 14.01.2020 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-ви състав,
в закрито заседание на четиринадесети януари през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 13942
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на Столична община, длъжник по изпълнително дело № 20199210401319 по
описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.П., рег. № 921 на КЧСИ, който
обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски за
адвокатски хонорар на взискателя, както и събраните върху тези суми пропорционални
такси в изпълнителното производство. Навеждат се съображения за недължимост на
сумите за адвокатско възнаграждение, а при алтернативност за прекомерност на
същите, както и за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, като се излагат подробни съображения. Моли съда
да отмени постановлението на ЧСИ за събиране на сумата от 350 лева над
минималния размер на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съответно намали дължимите пропорционални такси.
Претендира сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят З. „Б.В.И.Г.“
в писменото си възражение, оспорва жалбата на длъжника като неоснователна, като
се позозава на съдебна практика и излага подробни съображения. Моли съда да
постанови решение, като остави същата без уважение и му присъди деловодни
разноски по делото.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага
аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20199210401319 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 на КЧСИ,
било образувано по молба на З. „Б.В.И.Г.“ от 04.09.2019 г., подадена чрез
пълномощника на дружеството – адвокат А.П.. Със същата молба съдебният
изпълнител бил овластен да определи начините и способите за изпълнение, като му
били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и били претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер
на 350 лева. Съобразно представеното пълномощно адвокат П.разполагала с
пълномощия за образуване на това производство, както и с пълномощията да
преупълномощава адвокатите Й. и И.с правата по него. Липсват доказателства за
договореното възнаграждение във връзка с това упълномощаване, както и за начина
на заплащането му, а това, че посочените разноски били сторени от взискателя
били представени фактура, издадена от АДД „П.и Й.“ за сумата от общо 2450 лева,
както и преводно нареждане за заплащане по посочената фактура, с което в полза
на АДД „П.и Й.“ била преведена сумата от 2450 лева.
С молбата бил
представен изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 49274 по описа за
2018 г. на СРС, с който в тежест на частният жалбоподател Столична община били
възложени следните суми – 144,08 лева – изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 472717181800165, образувана при З. „Б.В.И.Г.“ АД , ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба на 25.07.2018 г. до окончателно изплащане
на сумата, 3,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.05.2018
г. до 25.07.2018 г., както и сумата от 580 лева разноски по водене на делото.
С постановление от
04.09.2019 г. съдебният изпълнител постановил образуване на изпълнително
производство по изпълнително дело № 2019921041319 с взискател З. „Б.В.И.Г.“ АД
за събиране на посочените в изпълнителния лист суми, разпоредил изпращане на
покана за доброволно изпълнение на длъжника и приел за събиране претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Съобразно това
постановление, към този момент дължимите такси по изпълнителното дело били в
размер на 48 лева.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника Столична община да изпълни доброволно задължението
си, за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата, която
последният получил на 09.09.2019 г. В същата покана, извън сумите по посочения изпълнителен
лист, били посочени адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, както 177,04
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.09.2019 г.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение, както и по отношение изчислясляването
на таксите по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалваното
разпореждане, съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетите и
направени от взискателя по делото разноски за адвокатски хонорар, поради
липсата на прекомерност.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 30.09.2019 г., а жалбата срещу него
била подадена на 01.10.2019 г.
Междувременно, в
срока за доброволно изпълнение, с молба от 16.09.2019 г., взискателят направил
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния
съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно
от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец
септември 2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице,
овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол (постановление за определяне на разноските), като е внесена и
определената държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл.
78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС
№ 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването
на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно
разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение
според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до
1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Извън посоченото в така очертаната законодателна
рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено
в случая, когато такива са сторени. Горното означава не само те да са
договорени между взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му
представителство в изпълнителното производство, но и да са реално платени.
В случая задължението към взискателя по
представения изпълнителен лист възлиза на 744.06
лева /144,08
лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 472717181800165,
образувана при З. „Б.В.И.Г.“ АД , ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба на 25.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата в размер на
16,85, 3,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.05.2018 г. до
25.07.2018 г., както и сумата от 580 лева разноски по водене на делото/. Според това дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения
по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 200.00 лв. без ДДС за образуване на изпълнителното дело, а в случай
на извършване на действия по процесуално представителство на взискателя и с цел
събиране на вземането сумата и 150.00
лв. без ДДС. Горната сума обаче се дължи в случай, че е реално платена от
взискателя, каквито доказателства по делото не са представени. По делото липсва
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и процесуалния
му представител, легитимирал се по делото с пълномощно, респективно липсват
данни за това какво адвокатско възнаграждение е договорено за процесуалното му
представителство в изпълнителното дело, както и данни за начина на плащането
му. Няма яснота и относно втората страна по такъв договор, като от
представеното пълномощно е видно, че определени правомощия за образуване на
изпълнителното производство и за процесуалното представителство на взискателя в
него са възложени на конкретен адвокат от САК-А.П.. Липсва обаче плащане,
извършено от взискателя в полза на този адвокат, като представените
доказателства за банков превод и фактурата, въз основа на която е станало това
са издадени от АДД „П.и Й.“. Следва да се отбележи, че посоченото адвокатско
дружество е субект, различен от адвокат П., като извършеното в полза на
дружеството плащане по никакъв начин не може да се приравни на плащане,
извършено в полза на адвокат П.. Следователно, в случая, липсват реално сторени
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждeние, поради
което съдебният изпълнител неправилно е приел същите, като ги е възложил в
тежест на длъжника. Поради това, следва да се отмени постановлението за
разноските за сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение на взискателя,
като възраженията за нейната недължимост се явяват основателни. При липсата на
доказателства, че посочените разноски са реално сторени от взискателя, съдът не
намира за необходимо да обсъжда възраженията му, че чрез процесуалния си
представител е предприел действия по принудително събиране на вземането. Все
пак, с оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че след като с
първоначалната си молба, е овластил съдебният изпълнител, в срока за доброволно
изпълнение от длъжника, с последваща молба, е направил искане за налагане на
запор върху сметките му. Доколкото посоченото искане е направено в срока по чл.
428, ал. 1 от ГПК, същото е несвовременно, като произнасяне по него съдебният
изпълнител дължи след изтичане на този срок. В този смисъл, липсва и валидно и
своевременно заявено искане от взискателя във връзка с начина на изпълнение,
при което възраженията за недължимост на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от
Наредбата са основателни.
Основателни се явяват и доводите в жалбата, касаещи
неправилно определяне на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Явно е, че съдебният изпълнител неправилно е определил размера на тази
такса, доколкото с постановлението си от 04.09.2019 г. приема за дължима
единствено таксата от 48 лева, без да сочи основанията за това.
Следва да се отбележи, че преди да изтече законният
срок по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не дължи предприемане на
действия по принудително изпълнение. Това е така, предвид съществуващата
възможност длъжникът доброволно да изпълни задължението си, предмет на
изпълнението. Щом това е така, към момента на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение не са налице основания за определяне на пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Същевременно в поканата за доброволно
изпълнение, нито в друг акт на съдебния изпълнител е посочено, какви точно
такси по Тарифата са включени в сумата от 177,04 лева. Поради това, настоящият
съдебен състав приема, че в същата се включват единствено таксите за образуване
на изпълнителното дело и за връчване на покана за доброволно изпълнение,
съответно по т. 1 и 5 от Тарифата. Изброените такси се дължат от длъжника и са
в размер на 48 лева с ДДС. В тази връзка начислените от съдебния изпълнител
такси в размер на 177,04 лева следва да бъдат намалени до тази сума от 48 лева.
С оглед пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че ако се приеме, че оспорената пропорционална такса по т. 26, б. „б“
от Тарифата е остатъка над размера от 48 лева до определения размер от 177,04
лева, същата е неправилно определена в размер на 129,04 лева. Няма съмнение, че
визираната с тази разпоредба такса се събира върху събраната сума, а съгласно чл.
78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла
на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Така например, заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
Следователно посочените такси следва да се определят не върху сумата по представената
покана, определена в размер на 1271,10 лева, а върху сумите по изпълнителния
лист, заедно с определената законна лихва за периода 25.07.2018 г. до
19.09.2019 г. от 16,85 лева, общо в размер на 744,06 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни,
като претенцията на взискателя се явява също неоснователна, предвид изхода на
делото и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението за разноски, с което е приета за
събиране сумата от 350 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20199210401319,
поради липсата на доказателства, че такива разноски са сторени от взискателя.
НАМАЛЯВА сумата от 177,04
лева,
представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20199210401319, на 48 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните
за присъждане на сторените
по водене на настоящото дело разноски, като неоснователни.
Препис от настоящето решение да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..………