Р Е Ш Е Н И Е
№ 260745
09.03.2021 година, град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в закрито заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17538 по описа на съда за 2019 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
По делото е постановено решение от 06.11.2020, с което
претенцията по чл. 49 ЗЗД е частично уважена, като са присъдени разноски в
полза на пострадалата в размер на 951.99 лева. Предвид този изход е разгледан и
предявения обратен иск, като ТЛП, застраховател по гражданската отговорност, е
осъдено да плати сумата, при условие, че бъде платена на пострадалата.
В срока за обжалване е постъпило искане от ответното
дружество за допълване на решението в частта относно обратния иск с
присъждането на сумата от 951.99 лева разноски.
В срок е постъпил отговор от ТЛП- ответник по обратния иск,
с което се взема становище за неоснователност на молбата.
По същество съдът намира следното:
В отговора на исковата молба ответникът по главния иск е
привлякъл застрахователя по ГО на автомобилистите и е предявил обратен иск с
искане застрахователят да бъде осъден да плати всички суми, които дружеството
бъде осъдено да плати на ищцата. Искането макар да не е прецизно е достатъчно
ясно, като включва в себе си всички вземания, които бъдат признати на уреденото
лице- ищец по главния иск. Този извод следва от разумното тълкуване на
искането, и изложените в уточнението съображения за отговорност на ответника по
обратния иск като застраховател по застраховка ГО.
В тази част съдът намира, че решението е непълно, защото не обхваща
целия спорен предмет по предявения обратен иск.
Съгласно
чл. 429, ал. 5 КЗ застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на *******лице по
съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. Разноските присъдени
на ищцата (увредено лице) попадат в тази хипотеза, защото застрахователят е
привлечен като ТЛП. Не е налице някое от изключенията на чл. 494 КЗ, защото нормата предвижда, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите не заплаща обезщетение за (т.10) лихви и съдебни разноски освен
в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3. Разпоредбата на
чл. 429 КЗ е приложима при застраховка ГО на автомобилистите, съгласно чл. 505 КЗ.
Ето
защо решението следва да бъде допълнено като застрахователят бъде осъден да
плати сумата от 951.99 лева разноски присъдени по делото в полза на *******лице,
отново при условие, че тази сума бъде платена на ищцата по главния иск.
Становището
на застрахователя не може да бъде споделено. Отговорността му за разноските по съдебното
дело е изрично предвидена в чл. 429, ал. 5 КЗ, като в постъпилия от негова
страна отговор също се взема становище за неоснователност на предявения главен
иск.
Поради
това, че изискуемата държавна такса за разглеждане на обратния иск в тази част
не може да бъде определена към момента на предявяването му и такава не е
внесена от страната, то с оглед изхода на делото „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да я заплати, на основание чл. 77 ГПК.- Определение
№ 19 от 9.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2761/2017 г., II т. о., ТК
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА
Решение № 261187 от 06.11.2020г., постановено
по гр. д. № 17538/2019г. по описа на ПРС, XIV гр.с. като:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, сумата от 951.99 лева, представляваща разноски присъдени
в полза на ******* лице В.Д.Т.
по делото за имуществени вреди и във връзка с договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица № *******,
ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума бъде
платена от „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК ********* на *******лице
В.Д.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив
държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Д. К.