№ 26062
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110102497 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
Ищецът Р. В. К. твърди, че от месец март 1995 г. до октоМ.и 2022 г. бил служител на М., а
за периода 30.08.1985 г. – 03.03.1991 г. заемал длъжност в Строителни войски на щатна
офицерска длъжност, от където на 03.03.1991 г. бил уволнен със Заповед № 108/27.02.1991
г. на Командира на под. 62560 за отчисляване от поделението. Със заповедта било
определено изплащане на парично обезщетение в размер на две заплати, което не получил.
При уволнението му от М. поради навършване на пенсионна възраст му били изплатени 18, а
не полагащите му се 20 заплати. Поддържа, че съгласно ЗМ. на служителите, полагащи труд
с униформено облекло, се полага сума в размер на 400 лв. до 2021 г. и 800 лв. за 2022 г.,
като на ищеца били платени парите за дрехи за 2021 г. и за 2022 г., но не и за 2019 г. и за
2020 г. Моли ответникът М. да бъде осъден да му изплати дължимото обезщетение от две
работни заплати в размер на 5556.80 лв. и стойността на униформеното облекло за 2019 и
2020 г., по 400 лв.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал такъв.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание
чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание,
като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и с уточняващите молби
писмени доказателства, които са допустими и относими.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
1
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 234, ал. 1 ЗМ. и чл. 181, ал. 2, вр.ал.4 ЗМ..
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже, че е бил в служебно правоотношение с ответника
през процесния период, което е продължило поне 20 години, по силата на което е полагал
труд при ответника, че същото е прекратено и размера на месечното възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец; че попада в обхвата на категорията държавни
служители, на които се дължи предоставянето на униформено облекло и размера на
претенцията.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже плащане.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата, че в периода 1.3.1995 г.-10.10.2022 г. между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът последно
заемал длъжността „полицейски инспектор III степен в 01 група „Опазване на обществения
ред“, на сектор „Общинска полиция“, отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат
към СДВР, а в периода 30.08.1985 г.-0303.1991 г. бил служител в Строителни войски на
щатна офицерска длъжност.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размер на брутното възнаграждение за
последен пълен отработен месец /фишове за последните отработени месеци, доказателство
за размера на изплатеното обезщетение в размер на 18 заплати/.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. от .10.00 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2