РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110205031 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, против НП № 03-2300644/ 26.07.2023год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което
на „Трейдфарма“ ЕООД е наложено административно наказание на осн.
чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за
административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление и е формулирано искане за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
„Трейдфарма" ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснал
1
лицето М. Д. да престира труд в полза на дружеството изпълнявайки трудови
функции като " общ работник" в полза на дружеството, при определено
работно място – „Калиакра палас“ ресторант находящ се в хотел „Роял“ к.к.
Златни пясъци, с определено работно време декларирано от лицето от 08:00
часа до 16:00 часа, почивка, 5 дневна работна седмица и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 800 лева месечно също декларирано от лицето,
преди да е сключил в писмена форма трудов договор между страните по
възникналото трудовото правоотношение. Нарушението е извършено на дата
06.06.2023г.
При това положение бил формиран извод, че е осъществен състав на
административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството
за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Д. да престира труд
в полза на „Трейдфарма“ ЕООД без да е сключен трудов договор. Приел, че
по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ дружеството, който не е вписал в съдържанието му
възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло
установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства.
При така установената фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Издавайки НП административно
2
наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от
конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит
на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна
страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
По приложението на материалния закон:
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва
трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди
постъпването на работа. В настоящия случай М. Д. е бил установен да работи
в обект, където жалбоподателят е извършвал дейност. Същият е декларирал
пред проверяващите, че полага труд за дружеството. Освен това безспорно
се установи наличието на характеристики и елементи на трудово
правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства Д. е
извършвал дейност, свързана с периодично престиране на работна сила и с
осъществяването на конкретна трудова функция. В конкретния случай при
изпълнението на работата изпълнителят не е действал самостоятелно и без
контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана на място, в
самия обект, лицето получава нареждания и указания от работодателя в
процеса на работа.
Жалбоподателят навежда доводи, че лицето М. Д. е имало сключен
трудов договор. Видно от материалите приложени по АНП за определен
период от 06.04.2023г. - 18.04.2023г. Видно от приложените доказателства
лицето е било заварено от проверяващите да престира труд на дата
06.06.2023г. Предвид това съдът не възприема доводите на жалбаподателя,
както твърденията, че Д. не бил полагал труд в ресторанта, а се хранел. Това
обстоятелство не е подкрепено с доказателства и съдът намира изразените
твърдения в тази насока за голословни.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този
извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на
трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
3
случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като
„маловажно“.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
не взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред. Не са съобразени
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Не е било
съобразено, че нарушението е извършено за първи път. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ –
работодател над минималния размер, предвиден от законодателя. АНО обаче
не е изложил мотиви защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния
размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др. нарушения на
трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са събрани
доказателства за имущественото състояние на дружеството-жалбоподател.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до
предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимум- 1500 лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение. С оглед на
всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да бъде
изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 3
000 лева на 1 500 лева
Искания за разноски са направени от въззиваемата страна и от
жалбоподателя.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 780
лева, което е около минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 3000 лева на 1500 лева следва и частично да се
уважи искането на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на
изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
4
изменения размер на административната санкция, а именно сумата 390 лева.
Същевременно въззиваемата страна ДИТ гр.Варна също е направила
разноски –поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с
размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени
едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д
„ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно
сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2300644/ 26.07.2023год. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Трейдфарма“ ЕООД е
наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за административно нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществена санкция” на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Трейдфарма“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна сумата от 40 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на
„Трейдфарма“ ЕООД сумата от 390 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6