№ 661
гр. Сливен, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. В.
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230101047 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 511,
ал. 3, вр. с ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В молбата се твърди, че на 20.04.2021 г. в с. Вонеща вода, обл. Велико
Търново на второкласен път 2-55, при км.25 300 се осъществило ПТП, при
което Х. К. румънски гражданин, роден на 26.05.1984 г., управляваш товарен
автомобил с марка „ДАФ ХФ105“, с румънски регистрационен №В65 СОТ , с
прикачено полуремарке “’Шмитц СО2”, с рег. № АG59 СОТ, нарушил
правилата за движение по пътищата и се блъснал в насрещно движещия се
товарен автомобил с марка „ Мерцедес , модел "Спринтер 316СДИ“ , с рег.№
СН 1757 АХ, управляван от брат им С. С. Н., с ЕГН **********, като в
резултат от инцидента, С. Н. починал.
Посочват, че с влязла в сила Присъда №17/15.11.2022г. по НОХД
431/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, водачът Х. К. бил
признат за виновен за настъпването на пътнотранспортното произшествие и
осъден за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „В“, предл. 1, вр. чл.
342, ал.1, предл.3 от НК, като му било наложено наказание на две години и
осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено съгласно
1
чл.66 НК.
Твърдят, че смъртта на техния брат им се отразил изключително тежко,
тъй като с него са израснали в едно сплотено и задружно семейство. До
момента на смъртта на С., са общували всеки ден с него, като са споделяли
всичко с него, и даже ежедневно по телефона. Били са много близки като са
спазвали всички семейни традиции и са поддържали много силна
емоционална връзка. За тях бил изключително близък човек и тяхната опора
на трудни моменти.
Изтъкват, че са получили силен емоционален стрес и душевна болка,
изразяваща се в мъка и огорчение. Търпят, интензивни отрицателни
изживявания, след неговата загуба, която продължава да отразява до днес, и
да стават още по- силни всеки ден. Загубата му се отразила на всекидневието
на всички, като няма ден за който да не мислят за него.
Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ
застрахователя покрива отговорността на застрахования за причинените
имуществени и неимуществени вреди на трети лица в следствие на станалото
по негова вина ПТП.
Позовават се, на Тълкувателно Решение №1/2016г. на ВКС, Общо
събрание на наказателната и гражданската колегия, за претендирането за
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди - болки, страдания и
психически стрес, причинени от смъртта на брат ни, вследствие на
гореописаното ПТП.
Виновният водач Х. К. във връзка с управлението на товарен автомобил
с марка „ДАФ ХФ105“, с румънски регистрационен номер № В65 СОТ , с
прикачено полуремарке “Шмитц С02”, с рег № АG59 СОТ, притежава
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ RО - 25-С25-
НР023473310, със срок на действие до 20.10.2021 г. от Societatea De Asigurare-
Reasigurare Sity Insurance S.A., подчертавайки факта, че румънската
застрахователна компания няма представител в Република България, а
Националното бюро на българските застрахователи е процесуално
легитимирано лице за искове за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществни вреди, предявяваме исковите си претенции именно срещу него.
Излагат, отговора на подадената от тях застрахователна претенция, за
която ответникът ги уведоми, че отказвал да изплати застрахователно
2
обезщетение, поради което, за ищцовата страна, се поражда правен интерес от
предявяване на настоящия иск на основание чл.511 ал.3 вр. с ал.1 т.2, предл .1
КЗ, за заплащане на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Представям и моля да приемете като доказателства по делото следните
документи, подробно описани в поименния пункт на исковата молба.
Молят, съда да постанови Решение, с което да осъди ответника по
делото - Национално Бюро на Българските Застрахователи, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Витоша“ 896 да им
заплати обща сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
частично предявени искове от общо 40 000 лева, като сумите по исковете се
разпределят както следва:
- на И. С. П. - 5 000/пет хиляди лева/ лева, частичен иск от общо 10
000/десет хиляди/ лева.
- на Г. С. Н. - 5 000 /пет хиляди лева/ лева, частичен иск от общо 10
000/десет хиляди/ лева
- на Н. С. Н. - 5 000 /пет хиляди лева/ лева, частичен иск от общо 10
000/десет хиляди/ лева
- на Р. С. П., с ЕГН ********** - 5 000 /пет хиляди лева/ лв., частичен иск
от общо 10 000/десет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат им, загинал в резултат
на ПТП от 20.04.2021 г. на път М-55, при км.22+300 в с. Вонеща вода, обл.
Велико Търново, ведно със законните лихви за всеки един от исковете от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Претендират за присъждане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски, направени от ищцовта страна.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от националното бюро на българските застрахователи.
Оспорват изцяло като неоснователни предявените срещу НББАЗ искове за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
брата на ищците, настъпила при ПТП на 20.04.2021 г. Оспорват правото им да
получат обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
3
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина - „Зелена карта“, в
качеството им на братя и сестри на починалия при ПТП.
Позовават твърденията си на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на
ОСГНК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г.„правото на лицата, извън
посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. да получат
обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне като изключение -
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, която
обосновава получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Считат, че ищците, с оглед заявеното в исковата молба, не са от кръга на
най-близките на починалия лица, по смисъла на двете Постановления, с оглед
на което по отношение на същите е необходимо наличие на изключителни и
особени, специални основания за присъждане на обезщетения, като
подчертават, че Разрешението, дадено от посоченото Тълкувателно решение,
се тълкува в това, че лицата извън най - близкия семеен и родствен кръг имат
право да получат обезщетение, само ако са създали с починалия поС.на,
трайна и дълбока емоционална връзка, т.е. само по изключение и то само за
случаите на особена близост между починалия и лицето.
Сочат, че заявеното в исковата претенция не се отличава с
изключителност, която излиза извън рамките на обичайните за българското
общество, нормални и естествени взаимоотношения между братя и сестри,
както и твърдяната емоционална реакция в резултат от смъртта на техния брат
не надхвърля типичната за тази степен на родство, с оглед на което
изложеното в исковата молба не обосновава правото на ищците да получат
обезщетения за твърдените от тях вреди. Тази връзка, съгласно
Тълкувателното решение трябва да е особена, дълбока и трайна и страданията
трябва да са с по- голям интензитет и продължителност от обичайните такива.
С настоящото оспорват твърдението за ежедневно общуване и
осъществени телефонни и видео разговори по няколко пъти на ден между
ищците и починалия, както и за описаната в исковата молба близост и
емоционална връзка с пострадалия.
Твърдят, че ищците са имали свои семейства и отделни домакинства,
като ищците И. С. П. и Г. С. Н. дори не са живели в едно населено място с
4
починалия си брат, като ищцата е живяла в Пловдив, а ищецът във
Великобритания. Отделно от горното, пострадалият приживе е имал свое
семейство - съпруга и две деца, за които е полагал грижи и за които не са
налице данни да са били във влошени отношения с пострадалия. Без да се
подценява мъката от загубата на близък човек, считам, че в случая не са
налице критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г., а именно
изключителни обстоятелства, различни от обичайните отношения между
братя и сестри, които да налагат присъждане на обезщетения на ищците.
Оспорват претърпените от ищците неимуществени вреди по вид, обем,
характер, интензитет и продължителност. Отделно се възразява, че твърдяните
емоционални болки и страдания не надхвърлят по вид, характер, сила,
въздействие, интензитет и продължителност, присъщите за този тип негативни
събития и за съответния вид родствена връзка.
Оспорват претендираните размери на обезщетения за неимуществени
вреди, доколкото с настоящото е оспорено изобщо правото на ищците да
получат обезщетения в качеството им на братя и сестри на пострадалия при
ПТП.
В съдебно заседание ищците Р. С. П., Н. С. Н.в и И. С. П. се явяват
лично, ищецът Г. С. Н. не се явява. Всички се представляват от пълномощник,
който моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли да
се отхвърлят исковите претенции. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай на
уважаване на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че на 20.04.2021 г. в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново
на второкласен път 2-55, при км. 25 300 е станало пътнотранспортно
произшествие, при което Х. К. румънски гражданин, управляващ товарен
автомобил с марка „ЗАФ ХФ105“, с румънски регистрационен № В65 СОТ с
прикачено полуремарке „Шмитц СО2“, рег. № АG59 СОТ нарушава правилата
за движение по пътищата и се блъснал в насрещно движещия се товарен
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Спрингтер 316СДИ“ с рег. № СН 1757
АХ, управляван от брата на ищците Стоят С. Н., който починал при ПТП.
5
По делото е приложена присъда на НОХД № 431/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Велико Търново, от която се установи, че водачът на Х. К. с
Присъда №17/15.11.2022 г. е признат за виновен за настъпването на ПТП като
посоченото лице е осъден за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“,
предл.1, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, с което му е наложено наказание
на две години и осем месеца лишаване от свобода, като изпълнението е
отложено на основание чл.66 от НК, както и на основание чл.343, ал.1, б. „Г“
е лишен от право да управлява МПС за срока на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Безспорно е, че към датата на ПТП, водачът на товарния автомобил с
марка „ЗАФ ХФ105“, с румънски регистрационен № В65 СОТ с прикачено
полуремарке „Шмитц СО2“, рег. № АG59 СОТ, притежава валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № RO /25/ С25/ HP
********* със срок на действие до 20.10.2021г. в Societatea De Asigurare-
Reasigurare Sity Insurance S.A.
Безспорно е и обстоятелството, че румънската застрахователна
компания няма представител в Република България, поради което
Националното бюро на българските застрахователи е процесуално
легитимирано лице за искове за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществни вреди.
По тези съображение съдът счита, че виновният водач, който е осъден с
влязла в сила присъда е предпоставката за настоящия правен интерес на
активно легитимираните страни.
От друга страна е налице и следващата предпоставка, че починалият
водач на л.а. не е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е бил с
поставен колан, и в резултат на виновното поведение на водача на МПС е
починал, което се установява от влязлата в сила присъда по горецитираното
НОХД.
На следващо място се установи от представеното по делото
Удостоверение за родствени връзки с изх. № 9400 – 22751/27.10.2023г.,
издадено от Община Сливен, че ищците И. С. П. е сестра, Н. С. Н. е брат, Г. С.
Н., който е брат и Р. С. П. втората сестра на починалия наследодател С. С. Н..
Безспорно се установи и доказа, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на водача С. С. Н..
6
Ищцовите страни на основание чл.511, ал.3 във вр. с чл.516, ал.1 от КЗ
са предявили на 11.01.2023 г. до застрахователя, претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които са в пряка връзка от смъртта на брат им, която ответното дружество е
отказало да репарира с мотиви, че не са установени факти и обстоятелства,
обосноваващи включването на ищците в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение от смъртта на С. С. Н..
Видно от Удостоверението за семейно положение, съпруг/а и деца с изх.
№24 – 02-454/09.10.2024 г., издадено от община Сливен се установи, че
ищцата И. С. П. е омъжена и има двама сина.
На следващо място се приема за безспорно, че Н. С. Н. е семеен и има
четири деца, видно от Удостоверението за семейно положение, съпруг/а и деца
с изх. №9400-22405/3/10.10.2024г., издадено от Община Сливен.
Така от представеното по делото Удостоверението за семейно
положение, съпруг/а и деца с изх. №9400-22405/2/10.10.2024 г., издадено от
Община Сливен се установи и доказа, че и другият ищец Г. С. Н. също е
семеен и има дъщеря.
На следващо място от прието и неоспорено Удостоверението за семейно
положение, съпруг/а и деца с изх. №9400-22405/1/10.10.2024 г., издадено от
Община Сливен се установи и доказа, че и Р. С. П. също е омъжена и има дете.
Така от представеното Удостоверението за наследници с изх. № 9400-
22405 от 10.10.2024 г., издадено от Община Сливен се установи, че
наследниците на починалия на 20.04.2021г. наследодател С. С. Н. са В.. Г.ева
Н.а – съпруга и двамата му сина – Алекс С. Н. и Борис С. Н. – настоящите
ищци.
С оглед направените възражения от ответната страна, че ищците не са
били близки и трайни емоционални отношения помежду си, поради което се
прави възражение, че ищците не са доказали че претърпените от тях душевни
болки, страдания по своя характер, сила, интензитет и продължителност не
надхвърлят обичайните за тази степен на родство. Съдът счита, че напротив от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетели се
установи и доказа, че ищците са преживели тежко смъртта на своя близък
родственик.
7
Между страните е имало задълбочена емоционална връзка,
взаимопомощ и ежедневен контакт и грижи помежду им, всичко това доказва,
че същите са претърпели повече от обичайна загуба на близък родственик.
Свид. Г.ев дава показания, че се познава с ищците и техния родственик,
който е починал, като споделя, че приживе С. е помагал на ищците, давал е
средства на Н., а освен това и физически го е подпомагал, били много
задружно семейство. Починалият С. имал общо четири братя и сестри, които
били изключително задружна фамилия и ежедневно си помагали. Дори
починалия, приживе е помагал на най-малкия си брат Г., като го е вземал на
работа. Освен това помагал и на Н. и на другите си две сестри – И. и Р., като
безплатно им е монтирал цялата дограма в техните жилища. Споделя, че Н. и
С. почти всеки ден били заедно с брат си и загубата за тях е огромна. Същото
е и със сестрите Р. и И. и ежедневно се чували, а по празниците били заедно и
по различни поводи. След като починал брат им, всички братята и сестрите
били разстроени до степен да се сринат от мъка и липса. Ищците бяха на
погребението на С., с изключение на Г., тъй като беше на работа в Шотландия,
но присъствал он-лайн чрез камерата от телефона и видял цялото погребение
на брат си. Дори и на децата на Н., С. приживе изключително често ги е
подпомагал финансово и е оказвал и морална подкрепа.
В същата насока са и свидетелските показания на Емилов, който познава
фамилията на починалия, тъй като са били съученици от 4-5 клас. Споделя
същите обстоятелства и пояснява, че с Н. са имали строителна фирма и
взаимоотношенията им са били изключително топли, като „…семейство и
братя и сестри бяха много стабилно. Рядко се виждаше такава стабилност в
повечето семейства, защото братя и сестри се карат за имоти, а те са
многочленно семейство и не е имало между тях материална делба“ Споделя,
че мъката им не е преминала, защото ежедневно :“… не минава ден, в който да
не си мисля за него, както и братята и сестрите му мислят на него, защото сме
много привързани. Липсва на всички много. Братята и сестрите му помагаха и
за погребението“.
Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани
свидетелските показания, които доказват качеството на отношенията между
роднините и изключителната близост между ищците и техния починал брат.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
8
правни изводи:
Безспорно се установи и доказа, че ищците са сред кръга на лицата
имащи право на обезщетение от загуба на близък родственик. В конкретния
случай ищците са братя и сестри на лице, починал в резултат на
застрахователно събитие, което е настъпило от ПТП на 20.04.2021г. Активно
легитимираните страни по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС са от кръга на лицата, които
имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на близък, която включва лицата, посочени В Постановление №4
от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ регламентира право на
увредения,спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за
причинени вреди. Застрахователят по „ГО“ по смисъла на чл.429, ал.1 и
чл.477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността
му е гаранционно – обезпечителна. Следователно застрахователят има
задължение да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултата от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования като пряк причинител
на увреждането. Установено е че ищцовата страна са братя и сестри по
смисъла на чл.478 от КЗ.
Поради това, че съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело
№ 1 по описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е от кръга на лицата, които имат
право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на близък. Поради това, че обезщетение се присъжда при доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от
смъртта му е преценена от съда въз основа на събраните по делото
9
доказателства, събрани при пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия й брат. Тези
вреди са преценени с оглед на интензитета на страданията и други, са
формирани в емоционалното и душевно съС.ие на ищцата, след установената
дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия, като е прието за
доказано, че отношенията между брата и сестрата са били значително по –
силни от обичайните родствени връзки, като техният интензитет е бил траен и
пълноценен и са преценени съобразно принципа за справедливост по чл.52 от
ЗЗД и са обезщетени на обща стойност до 10 000 лева. По тези причини в
приложеното граждански производство се приема, че са налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и
застрахователят отговаря за отговорността на застрахования за причинените
от него неимущесвени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане – чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях от
процесното ПТП, както и .
Според възприетото в ТР № 1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016 г.на ОСНГТК
на ВКС се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V. 1961 г. и Постановление №5 от24.XI.
1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на коментираното тълкувателно решение е разясН., че най-
близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че
те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на
най-близките да получат обезщетение, обаче не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
10
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в
случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри.
От събраните гласни доказателства се установи, че починалия е бил в
хармонични и много близки ежедневни отношения с братята и сестрите си,
характерни за традиционното българското семейство и роднини. В нашата
традиция е обичайно братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а в конкретния случай се установи и доказа, че приживе братята
и сестрите са поддържали изключително близки отношения, като въпреки че
имат свои семейства, те не могат да компенсират загубата на ищците.
В настоящото производство се установи и доказа, че връзките помежду
им се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална ежедневна близост. Когато, поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай следва да се присъди обезщетение, тъй като се
установи от събраните доказателствата несъмнен извод, че лицата, които
претендират обезщетение, при проведеното пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
продължителност, морални болки и страдания за ищците.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена досегашната практика на
ограничаване на кръга на лицата е право на обезщетение за неимуществени
вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички
близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в
мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
11
от обичайната.
В конкретният случаи е предявен иск от братя и сестри на починалия, по
отношение на който категорично може да се приеме, че е установено
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от
обичайната връзка брат и сестра.
От събраните гласни доказателства се установи, че ищците са живели
заедно с брат си до неговата смърт, въпреки че са имали и свои семейства,
всички те са продължили да подържат близки отношения помежду си.
Помагали си с грижи, безвъзмезден труд, средства, празнували заедно,
проявявали съпричастност в трудни моменти. Изложеното до тук налага да се
приеме, че отношенията ищци — починал, разкриват белезите на отношения
между братя и сестри - син, който последните са загубили по — рано, и в този
смисъл покриват изискването за изключителност по смисъла обоснован в TP
№1 /2016г.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че след като
ищците и техният починал брат, са пълнолетни лица в зряла възраст,
независими личности в социално, финансово и емоционално отношение, то
връзката между тях не се характеризира с особена близост. Това, че ищците са
създали свои семейства, не обуславя извод за независимост на личността в
посочения от ответната страна смисъл, при все че се установи и финансово
подпомагане от ищеца по отношение на неговия братя и сестри, а от друга без
значение възрастта и съответното интелектуално и физическо развитие, всеки
човек в определени ситуации се нуждае и търси съвет от свой брат или сестра
и която съобразно с установената традиция в българското семейство сочи на
особена близост. Именно установените факти по взаимна грижа и помощ
между братята и сестрите, емоционална подкрепа и доверие определят
съществуващата между тях връзка като трайна и дълбока емоционална връзка,
противно на твърденията на ответната страна.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са установени
наличието на особена близост, дълбока, трайна и емоционална връзка между
ищците и техният починал брат, която надхвърля обичайните отношения брат
- брат, както и търпяните от ищците продължителни болки и страдания,
вследствие неговата смърт.
Следователно са налице вреди за ищцовата страна, които подлежат на
обезщетяване, а размера на дължимото за обезвреда обезщетение се определя
от съда, който се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива
обективни обстоятелства в конкретният случай и по отношение на ищците е,
че със смъртта на техния брат е загуба на един от най-близките в живота им,
на чиято подкрепа са разчитал във всяка ситуация. Преценявайки от една
страна възраст на увредените, чиито начин на живот се е променил
12
чувствително и отчитайки установените психологични увреди с неясна
прогноза, съпоставени с обстоятелството, че ищците имат собствено
семейство, на чиято подкрепа също следва да разчита, съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е равностойно на сумата от 60
000 лв. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне
целта на института за репарация на търпените от ищеца неимуществени
вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Вторият спорен момент, въведен от ответното застрахователно
дружество в първоинстанционното производство и подържан в настоящото,
касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно
приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр.
101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 / разширения
кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно
действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в § 96, ал.
1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. I, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/ЕО са предвидени
минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1
000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от
предходната директива 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за
минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното
ни право - чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да
13
ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на
СЕС /дело С~ 188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска
отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО отговоря на всички
посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се
отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според
съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът счита, че
не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Следователно съдът приема, че не е налице само формална родствена
връзка, а предвид събраните доказателства се доказа, че ищците и починалият
им брат приживе са поддържали изключително близки отношения, до степен
на съществуването на едно общо семейство и между тях е имало изградена
изключително трайна и емоционална връзка, надхвърляща обичайно
присъщата за подобна родствена връзка. От друга страна възрастта на
загиналия в млада възраст, и установеното психично и емоционално съС.ие
на ищците, преживените душевни болки и страдания и установена
незатихваща душевна липса, то съдът намира за справедливо парично
обезщетение за претърпените неимуществени вреди да уважи предявените
искове като основателни до размера на предявени частични искове от 5 000 лв.
за всеки един от ищците, като частичен от 10 000 лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024
г. до окончателното изплащане на задължението.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца от „разширения кръг“ по
настоящото дело следва да бъде определен е в границите, установени с § 96,
ал. I от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства, съдът счита че справедливото парично
обезщетение за претърпените неимуществени вред е сумата от 5000 лева, като
частична от общо 10 хиляди лева за всеки един от ищците.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответната
застрахователна компания да заплати на ищците на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА във
вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
14
възнаграждения в полза на процесуалния представител на ищците, съдът
присъжда адвокатско възнаграждение в размер по 700 лв. за всеки един от
ищците.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. П., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „Т.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от 5 000
лв. /пет хиляди лева/, частичен иск от общо 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на брат им, загинал в резултат на ПТП от 20.04.2021 г. на път М-55, при
км.22+300 в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. Н., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д. Г.“ бл. ., вх. ., ет. . ап. ., сумата от 5 000
лв. /пет хиляди лева/, частичен иск от общо 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на брат им, загинал в резултат на ПТП от 20.04.2021 г. на път М-55, при
км.22+300 в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г.
С. П., с ЕГН ********** от гр. С.н, ж.к. „С.К.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от
5 000 /пет хиляди лева/, частичен иск от общо 10 000/десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на брат им, загинал в резултат на ПТП от 20.04.2021 г. на път М-55, при
км.22+300 в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Р.
15
С. П., с ЕГН ********** от гр. С.н, ж.к. „С.К.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от
5 000 /пет хиляди лева/, частичен иск от общо 10 000/десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на брат им, загинал в резултат на ПТП от 20.04.2021 г. на път М-55, при
км.22+300 в с. Вонеща вода, обл. Велико Търново, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, бул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. П., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „Т.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Н. С. Н., ЕГН
********** от гр. С., кв. „Д. Г.“ бл. ., вх. ., ет. . ап. ., Г. С. Н., ЕГН **********
от гр. С.н, ж.к. „С.К.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Р. С. П., с ЕГН ********** от гр.
С.н, ж.к. „С.К.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от 2800 лв. (две хиляди и
осемстотин лева), т.е. по 700 лв. на всеки един.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
16