РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Петрич, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200894 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. А., ЕГН-**********, с постоянен адрес: село П., община
Петрич, ул. „Г.Д." №3, против Наказателно постановление (НП)№ 23-0314- 000632 от
25.10.2023 г. на Началника на РУ- гр. Петрич.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок от връчването му е депозирал жалба срещу него. Моли
съда да го отмени. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
процедурата, включващи твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в
развилото се административно-наказателно производство, необоснованост и нарушения на
материалния закон. В тази насока се иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г. К., която поддържа
жалбата и развива допълнително доводи в подкрепа на същата.
Административнонаказващият орган Началника на РУ – Петрич, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно
уведомени, не изпращат представител.
1
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведени
съдебни заседания на 09.04.2024 г., на 07.11.2023 г.; 04.06.2024 г.; 25.06.2024 г.; 14.11.2024 г.
и 14.01.2025 г., разпитани бяха свидетелите Х. А. Й. /актосъставител/, Е. Б. К. /свидетел по
акта/ и А. К. А. – съпруга на жалбоподателя.
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
На 10.06.2023 година вечерта полицейските служители при РУ – Петрич Й. и К. (свидетели
по делото) извършвали обход в село П., когато около 20,40 часа забелязали непълнолетно на
вид лице да управлява мотопед (скутер) без регистрационен номер по улица „Г.Д.“. Като
видял патрулния автомобил, мотопедистът обърнал посоката на движение по същата улица.
Полицейските служители последвали с патрулния автомобил мотопедиста до къща в селото,
намираща се на ул.“Г.Д.“ №*. Докато приближавали, полицаите видели, че непълнолетно на
вид лице спряло пред къщата, от двора й излязъл жалбоподателя и прибрал мотопеда в
имота. На място полицаите установили самоличността на жалбоподателя и мотопедиста,
който се оказал малолетния син на жалбоподателя А. А.ов А., род.през 2014 година. В хода
на проверката не били представени документи за регистрация на мотопеда. На място
свидетелят Й. в присъствието на свидетеля Е. К. съставил два АУАН на жалбоподателя,
както следва:
- АУАН серия GA №604094 от 10.06.2023 година за нарушение по чл.102 т.1 от ЗДвП затова,
че като родител е предоставил на сина си А. А.ов А. с ЕГН-********** мотопед П.П. с рама
№ VGAS1B00B00056892 (по който в последствие е издадено НП №23-0314-
000357/04.07.2023 г., влязло в законна сила с наложена санкция по чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП
– глоба от 200 лева), и
- АУАН серия GA №604096 от 10.06.2023 година за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП,
че пред дом №3, в село П., по ул.“Г.Д.“ управлява гореописания мотопед, като МПС е без
регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред, като деянието е
квалифицирано по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.
По случая е изготвена докладна записка до началника на РУ за вземане на становище.
С мотивирана резолюция №23-0314-М000067 от 13.06.2023 година началникът на РУ –
Петрич, в качеството му на административно-наказващ орган (АНО) е счел, че са налице
данни за извършено престъпление по чл.345 от НК и на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН е
прекратил адмнистративнонаказателното производство по АУАН GA №604096 от 10.06.2023
година и преписката е изпратена по компетентност на ТО-Петрич при РП – Благоевград.
В хода на предварителната проверка по прокурорската преписка е изискана и предоставена
справка в табличен вид относно процесното превозно средство и неговата регистрация, като
е установено, че регистрацията му е прекратена на 19.05.2022 г. поради разкомплектоване.
Представено е още и заявление с рег.№221116016850/19.05.2022 година, като е установено,
че последен собственик, на чието име бил регистриран мотопедът е С.Д.П. от град С.. Снети
са писмени обяснения от последния, в който сочи, че той е дерегистрирал мотопеда през
2
2023 година, като до прекратяване на регистрацията, същият е бил с рег.№**** и представил
копие от регистрационния талон на мотопеда със сторено отбелязване за дерегистрацията му
с цел разкомплектоване.
За изясняване на случая са снети писмени обяснения от А. А., в които същият е посочил, че
мотопеда закупил от вторични суровини в град С. за части. Вечерта на 10.06.2023 година
като се прибирал от работа видял, е синът му А. е изкарал мотопеда на улицата, взел
мотопеда и го прибрал в двора. Тогава пристигнал автопатрул на РУ - Петрич. След
съставянето на двата АУАН А. предал мотопеда на полицаите с протокол за доброволно
предаване.
А. е правоспособен водач на МПС с категории В, В1, С, ТКТ, СЕ, АМ и видно от справката
за нарушител-водач на същият са съставени 12 броя АУАН по ЗДвП, 11 броя НП, 15 броя
фиша и 1 брой ЗПАМ по ЗДвП.
С постановление от 02.10.2023 година Прокурор при РП – Благоевград, ТО – Петрич въз
основа на събраните материали по преписка Вх.№5033/2023 г. по описа на същата
прокуратура е отказал образуването на наказателно производство и е постановил връщане
на правоимащия на съхранявания в РУ Петрич мотопед. За да постанови акта си,
наблюдаващият прокурор е приел сходна на възприетата от съда фактическа обстановка и е
достигнал до извод за липса на престъпление по случая, поради малозначителност на
деянието и е изпратил препис от постановлението, ведно с преписката на АНО за преценка и
налагане на административно наказание на А. А. по случая.
Въз основа на това, Началникът на РУ – Петрич е издал процесното НП, връчено на
жалбоподателя на 04.12.2023 г. лично срещу подпис, като последният депозира жалбата си
срещу атакуваното в настоящото производство НП в РУ – Петрич на 11.12.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени те съдебни заседания и
от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на основание чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не
дължи подробен анализ.
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка,
служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира от правна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява основателна.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
3
него се зА.гат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта,
респ. в постановлението на прокурора в случаите на образувано в хипотезата на чл.36 ал.2
от ЗАНН или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 02.10.2023 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО- Петрич е постановен
отказ да се образува наказателно производство по случая и преписката е изпратена на РУ –
Петрич при ОДМВР Благоевград за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
В момента на проверката, със съставянето на АУАН серия GA № 604096/10.06.2023 г. е
образувано административно-наказателно производство по случая, което производство е
прекратено от АНО с мотивирана резолюция №23-0314-М000067 на 16.06.2023 година на
Началника на РУ –Петрич при ОДМВР – Благоевград, поради преценката на
4
административно-наказващия орган, че е налице извършено престъпление по чл.345 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.58д т.3 от ЗАНН издадената мотивирана резолюция подлежи
на обжалване или протестиране и като такъв, подлежи и на връчване по аргумент от чл.59
ал.2 от ЗАНН, като с изричната разпоредба на чл.55 ал.6 от ЗАНН, мотивираната резолюция
по чл.55 ал.1 т.9 във вр. с чл.33 от ЗАНН (каквато е цитираната) не подлежи на връчване на
лицето, срещу което е съставен АУАН– т.е. от момента на постановяване на тази резолюция,
същата влиза в сила и като последица от прекратяването на административно-наказателното
производство, АУАН губи констативната си сила.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
доколкото с постановление от 02.10.2023 г. на прокурор от РП- Благоевград, ТО- Петрич е
постановен отказ да се образува наказателно производство и е изпратена преписката на РУ –
Петрич при ОДМВР Благоевград за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото
доказателства се установява, че по случая НЕ Е ОБРАЗУВАНО наказателно производство и
санкционираното с НП лице не привлечено в качеството на обвиняем. Безспорно е, че при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо
лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се
трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава правното
положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се
налага наказание за административно нарушение. Не така стоят нещата обаче при отказ да се
образува наказателно производство в хипотезата на вече прекратено административно-
наказателно производство с мотивирана резолюция на основание чл.55 ал.1 т.9 от ЗАНН.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са
въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма
и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално
обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да
узнае какво е адмнистративнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да
организира защитата си адекватно още в началния етап на адмнистративнонаказателното
производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се
запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице,
независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество,
5
не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за
първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на
доказателства за връчването на постановлението за отказ да се образува наказателното
производство би било неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.Това е така, защото
след връчването му за жалбоподателя е налице процесуална възможност да противопостави
възраженията си в срока по чл.44 от ЗАНН, които административно-наказващия орган
следва да съобрази при ангажиране на административно-наказателната отговорност с
налагане на административна санкция. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение
второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само
хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то
е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението,
в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи е допустимо да се
образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие,
че повдигнатото като фактология деяние и съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното
лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено.
Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за
отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на
правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН серия GA № 604096/10.06.2023 г. по
прекратено административно-наказателно производство, различно от образуваното такова
въз основа на постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно
производство, но не и такъв, който е следвало да се състави след прокурорското
постановление, с който е следвало наново да се повдигне административно-наказателно
обвинение по новообразуваното производство и това пряко е рефлектирало върху правото
на защита на наказаното лице, което обосновава отмяна а атакуваното НП на процесуално
основание.
По приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:
Същественото при производство от административнонаказателен характер е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето посочено като нарушител и дали е извършено от това лице
виновно.
Съгласно чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по Закона за движение
по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното,т.е. удостовереното в
тях се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи на
административни нарушения,при които отразеното в актовете не се счита за безспорно
6
установено, а подлежи на доказване пред съда от страна на административно-наказващия
орган. В конкретният казус доказателствената тежест е разместена, т.е. именно
жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да обори отразеното в акта. А
това в случая беше сторено и констатациите в акта бяха оборени.
От разпита на свидетелите се установи с категоричност и безспорност, че процесният
мотопед не е регистриран по надлежния ред и че същият е управляван от малолетния син на
жалбоподателя, който след като разбрал, че синът му е изкарал мотопеда от дома му го е
прибрал отново в имота си. Свидетелят Й. е категоричен, че „А. А. не е управлявал това
МПС. ….. Не е управлявал бащата скутера.“ Свид.К. заявява: „Аз бях на 20 метра от
мотора, бях в колата, когато бащата вкара мотора. Бащата излезе от двора, качи се на
мотора и го вкара вътре.“ В обясненията си, дадени пред съда самият жалбоподател
заявява : „Когато се прибрах от работа, видях, че детето е извадило мотора. Прибрах
мотора до едно дърво в двора и след минута-две, поглеждам пред нас – полицаите……Не
може мотора да се прибере на каране, защото има стъпало, за да влезеш в двора. Аз
трябва да мина през бордюра, има праг на входната врата на двора, който е като стъпало
и няма логика, нито е възможно да се влезе на каране в двора. Невъзможно е да се мине на
каране това разстояние. Аз повдигнах мотора на бутане, за да се отлепи гумата и избутах
мотора в двора“.
Съдът се довери на показанията на разпитаните свидетели, като ги постави в основата на
фактическите си изводи. Показанията им са еднопосочни и кореспондират помежду си,
както и на приобщените писмени доказателства. Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Показанията свидетелите-
полицейски служители са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал. Такива са и показанията на свид. А., както и
обясненията на самия жалбоподател. Съдът дава вяра и на тези показанията на свидетеля К.,
който заявява, че жалбоподателят се е „качил на мотора“ и не намери основание да не ги
кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност, предвид обстоятелството, че
заявеното от него кореспондира със заявеното от другия полицейски служител – свид.Й..
Следва да се посочи, че по време на проверката свидетелите – полицейски служители са
извършвали различни дейности, с които обаче не са установили по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал процесния мотопед.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3, пр.1 2 от ЗДвП, наказва се
с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
7
номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
В случая е безспорно установено, че процесният мотопед марка „Пежо“ не е било
регистрирано по надлежния ред и не е имало регистрационни табели, но събраната и
обсъдена доказателствена съвкупност обосновава извода, че жалбоподателят не е
управлявал процесния мотопед.
Нормата на чл.174, ал.З от Закона за движението по пътищата, въвежда санкция за „Водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер" В конкретния случай, А. не е
бил водач на МПС и този факт се доказа безспорно и категорично от всички събрани
писмени и гласни доказателства. Затова административната му отговорност е ангажирана
без фактическо и правно основание.
За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е
лицето да е водач на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Легално определение на водач на пътно превозно средство е дадено в разпоредбата
на параграф 6, т. 25 от ДР на Закона за движение по пътищата, според която "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Единствено в качеството си на водач, жалбоподателят е годен субект на цитираното
законово задължение.
След като А. А. не е бил водач на МПС, то липсва субект на нарушение по горецитираната
правна норма, поради което не следва да се обсъждат останалите наведени твърдения от
защитата.
Предвид на обстоятелството,че не беше доказано в производството въпросният мотопед
„П.П.“ да е управляван от жалбоподателя, то е незаконосъобразно да бъде ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Искането е направено
своевременно, приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че е
договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 900 лева, което е
и изплатено изцяло. Липсва възражение за прекомерност, поради което не следва да се
обсъжда размера на възнаграждението.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314- 000632 от 25.10.2023 г. на Началника
на РУ- гр. Петрич при ОД на МВР - Благоевград с което на А. С. А., ЕГН-********** с
8
постоянен адрес: село П., община Петрич, ул.“Г.Д.“ №*, за нарушение по чл. 140 ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени следните административни
наказания: „Глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
6 /шест/ месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Благоевград да заплати на жалбоподателя А. С. А., ЕГН-
********** с постоянен адрес: село П., община Петрич, ул.“Г.Д.“ №* сторените от същия
разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /седемстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9