Р Е
Ш Е Н И Е
№………./…………………2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1734 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от “ВГ-1“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис
10-11, представлявано от К-К Д, действаща чрез адв.Р.М.,***, “Рейнбоу център“,
ет.4, Адвокатско дружество Волф Тайс, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П С С, Я М Д и Г К,
действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес:***,с която e предявен иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 63394.06лв., представляваща дължима по Договор за изкупуване
на електрическа енергия №88 от 05.05.2010г. цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015г. и сумата от
18582.22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.11.2015г. до датата на предявяване на иска-29.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
деловодни разноски.
В исковата молба се
излага, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на
електрическа енергия, която се изкупува от ответника, съгласно Договор за
изкупуване на електрическа енергия №88 от 05.05.2010г. Вятърната електрическа
централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от
15.02.2009г. По силата на Договора за изкупуване на електрическа енергия
ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която
ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия. За месец октомври 2015г., ищецът е произвел и доставил
на ответника електрическа енергия в размер на 306.070 MWh, за която е издал
Фактура №77/31.10.2015г. на стойност 67315.10лв. с ДДС, като продажната цена за
количеството от 206.070 MWh е 188.29лв./MWh, която е приложимата за
електрическа енергия, произведена преди достигане на 2250 часа работа и преди
достигане на 2300 MWh/инсталиран 1 kW мощност и за количеството от 100 MWh е
172.95 лв./MWh, която е приложима за електрическа енергия, произведена след
достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh/инсталиран 1 kW
мощност. Фактура е издадена по тези цени, тъй като съответните количества
електрическа енергия са произведени докато централата, в рамките на същия
месец, е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000 MWh/инсталиран 1 kW
мощност, след което е надминала 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от
2300 MWh/инсталиран 1 kW мощност. По Фактура №77/31.10.2015г. ответникът е
заплатил на ищеца само сумата в размер на 3921.04лв., като сумата в размер на
63394.06лв. е останала незаплатена. Считано от 30.11.2015г. ответникът е изпаднал
в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава до датата на подаване на
настоящата искова молба в размер на 18582.22лв. в подкрепа на горното се
поддържа, че за процесното количество ел.енергия е приложима преференциална
цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване, приложима за период от 15
години, т.е. от 15.04.2010г. до 14.04.2025г. Съгласно чл.18, ал.2 от договора,
в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на
електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата
на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано
допълнително споразумение между страните. С Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР
е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от вятърни електрически централи, като е въвел специален
критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и
над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две
различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната
електрическа централа. С т.8 на Решение Ц-10 на КЕВР е определена цена от
188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в т.9
на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за вятърни електрически
централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250
ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва
да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена
определена в т.8 и след достигането на тези часове по цената определена в т.9
от решението. Сочи се, че съгласно чл.24, ал.1 от договора за изкупуване,
ответникът следва да изплати доставеното от ищеца, през предходния месец
количество електрическа енергия, до 15 работни дни след получаване на
издадената данъчна фактура. Ето защо ответникът е следвало да заплати до
30.11.2015г. продадената му от ищеца на ел.енергия през месец октомври 2015г.,
на стойност от 67315.10лв. Ответникът е заплатил само сумата от 3921.04лв.,
като сумата от 63394.06лв. е останала незаплатена, поради това, дължи на
обезщетение за забава за периода от 30.11.2015 г. до датата на подаване на иска
в размер на 18582.22лв. Развити са подробни съображения за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително касетелно
всички изменения /редакции/ на същата.
С постъпилия от
ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се сочи, че в качеството на
краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма,
като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. Сочи се, че ответникът
като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в качеството му на обществен
доставчик, изкупените от първия количества електрическа енергия от възобновяеми
източници, която втория е задължен да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се,
че в съответствие с клаузите на договора между страните и относимата нормативна
уредба, регулираща специфичните отношения по процесния договор, цялото
количество произведена от ищеца електрическа енергия през процесния месец, е
платена по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от
“ЕСО“ ЕАД, в резултат от което ищецът е получил плащане в размер на 3921.04лв.
поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила
на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова редакция на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една категория на Решение СП-1
на КЕВР в друга категория, след достигането на годишните ефективни часове по
първата категория, би се постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ,
както те са определени от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се
поддържа, че в противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия, произведена
от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното специфично
производство, определено в т.1.7. от Решение СП-1 от 31.07.2015г., като е
фактурирал произведената електрическа енергия над 2000 kWh по цена различна от
цената за излишък на балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за
приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за неоснователност на
възраженията на ответника.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за неоснователност на
исковете.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на исковете и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
са доразвити доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва исковете,
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на претенцията.
Трето лице помагач на
страната на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана
от П.А.И., чрез юрисконсулт е депозирало писмено становище за неоснователност
на претенциите, основано на съображения за възприемане на тълкуването на
правната уредба като изключваща ползването на двете преференциални цени от един
и същ производител за една календарна година.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства се установи, че ищеца е производител
на електрическа енергия от ВяЕЦ, находящ се в с.Могилище, общ.Каварна, с обща
инсталирана мощност от 2000 kW, която е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия
№857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г. Безспорно
е, че ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр
на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение
№И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/. Не се спори и че между страните е сключен
Договор за изкупуване на електрическа енергия №88 от 05.05.2010г., както и че
за процесния период и централа, ищецът е издал Фактура №77/31.10.2015г. на
стойност 67315.10лв. с ДДС за доставените на ответника количества ел.енергия,
от чиято стойност е заплатена сумата от 3921.04лв., като изкупените количества
ел.енергия от процесната ВяЕЦ са продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на
задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения доставчик.
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира от като
компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението процесният ВяЕЦ е достигнал нетното
специфично производство /НСП/ от 2000 kWh за единица инсталирана мощност от 1
kW към 10.09.2015г. Преференциалната цена за ВяЕЦ работещи до
2250 часа при НСП на ел.енергия в размер
на 2000 kWh, при средногодишна производителност на работа 2000 kWh/kW и след
приспаднати собствени нужди в размер на 0% е в размер на 188.29лв./MWh, а за
ВяЕЦ работещи над 2250 часа, при НСП от 2300 kWh/kW, е в размер на
172.95лв./MWh, без ДДС. Вещото лице е дало заключение /в табличен вид/ за
цената на произведената от електроцентралата 306070 kWh електроенергия за месец
октомври 2015г. изчислена по цените за излишък на балансиращият пазар, а имено
в размер на 3267.531977лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглежданият
казус спорният по делото въпрос, който е и от значение за основателността на
претенциите, е дали съществува нормативно ограничение в рамките на едногодишен
период ВяЕЦ да попадат едновременно в две ценови категории за заплащане на
преференциални цени определени с решение на КЕВР. Според настоящия съдебен
състав, отговора на този въпрос е положителен. По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ,
ответникът, като краен снабдител на ел.енергия, е задължен да изкупува ел.енергия,
произведена от възобновяеми източници по преференциална цена, действала към
датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния
обект, съгласно чл.176, ал.1 от ЗУТ. Наред с това според ал.4 на посочената
правна норма цената на електрическата енергия от
възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по
ал.2, освен в случаите по чл.32, ал.4, като след изтичане на този срок
преференции за цените не се предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5,
т.1 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ обществения доставчик, съответно крайните
снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, като за определяне на количествата
ел.енергия, се използва критерият-“нетното специфично производство на
ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дадено легално определение на “нетно
специфично производство на електрическа енергия“, а имено това е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди. На основание § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ Комисията
за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането
в сила на този закон.
След отмяната на Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР, комисията е приела Решение №СП-5/27.03.2019г., което се прилага,
считано от 31.07.2015г., като обратното
действие на административния акт, е придадено със
закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон. С Решение
№СП-5/27.03.2019г. на КЕВР, е определено нетно
специфично производство на електрическа енергия за вятърни електрически
централи /каквато е централата на ищцовото дружество/ в размер на 2000 kWh при централи работещи до 2250 часа при цена за
изкупуване определена с Решение №Ц-010 от 30.03.2011г.
във връзка с Решение № Ц-013 от 28.06.2006г. на КЕВР, т.е. в размер на
188.29лв./MWh, без ДДС.
Видно от справка в
системите на Ад.ССГ и ВАС, понастоящем с невлязло в сила Решение
№6355/29.10.2019г. по адм.д.№4422/2019г., по описа на Ад.ССГ, е прогласено за
нищожно Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което обаче не се спира
изпълнението и приложението на атакувания адм.акт, тъй като съгласно чл.13,
ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а
искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, е
недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, сред които не попада
процесната такава. В горецитираната норма е предвидено изключение от общото
правило в административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специален закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон. Ето защо и към момента
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на изпълнение и намира приложение в
отношенията между страните по спора.
Както се посочи по
горе с въпросното решение, считано от 31.07.2015г. по отношение на процесният
ВяЕЦ е установено НСП на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа
на която следва да се определя преференциална цена и по конкретно според т.8 от
Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение №Ц-013/28.06.2006г. на
КЕВР. В този смисъл последователното преминаване от една тарифна група за
преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените прагове
/случая от т.8 в т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г./, е недопустимо. Това е
така предвид въведеното с изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, ограничение на
количеството ел.енергия произведена от възобновяеми източници, което
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват
по преференциална цена, определено въз основа НСП на ел.енергия. посочената
разпоредба е приета с цел охраняване на обществения интерес, в резултат от
което същата е от императивен порядък. Извода за недопустимост за преминаване
от една тарифна група в друга, се подкрепя от мотивите към законопроекта за
изменение на въпросната норма от ЗЕВИ, където изрично е записано, че замяната
на понятието “средногодишна продължителност на работата“ с “нетно специфично
производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да
бъдат изкупувани, само онези количества ел.енергия, “които осигуряват приходи
на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма
на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Очевидно целта на изменението на закона, е да се постигне баланс между
разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на
производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който
изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните. Съгласно чл.18, ал.1 от еднотипните договори
за изкупуване на ел.енергия сключени между всеки от ищците и ответника, цената
за изкупуване на ел.енергия е регулирана и се определена от КЕВР, като в ал.4 е
заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на работа годишно, при който
произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след
което заплащането става по занижена цена. Поначало правата и
задълженията на страните по договора се определят съобразно закона, действал в
момента на сключване на сделката, ако обаче новият закон е императивен, за в
бъдеще правата и задълженията се определят от него. Тук е мястото да се посочи,
че в случая не се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо
заварени правоотношения възникнали на основание гражданскоправни сделки, които
се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми на закона. Следователно, след
влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, договора за продажба на
ел.енергия, е изменен от императивната разпоредба на закона и издаденото на
основание §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
На следващо място следва
да се има предвид, че промяната, наложена от законодателя с въвеждането на
понятието “нетно специфично производство“, не съставлява промяна на критериите,
въведени с Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР за определяне на две групи
преференциални цени. Посоченото решение определя преференциална цена за
продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи,
съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В България, тези ефективни часове на работа на
ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на
страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена на
две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2250 часа включително; зона с пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели
в решението се определят два вида преференциални цени за ел.енергията,
произведена от ветрови генератори-за ветрови генератори с пълни ефективни
годишни на работа до 2250 часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа
над 2250 часа. Изложеното сочи, че подхода на законодателя е принципен и се
ръководи от параметрите на централата и възможността ѝ за ефективна
работа, поради което извода, че една вятърна централа може да попада
едновременно в две тарифни групи, е неприемлив. Освен това този извод
противоречи на формалната икономическа логика, тъй като ако централа работеща
по принцип до 2250 часа може да преминава за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh в следващата тарифна група, то тя
винаги би била по печеливша от централа поначало работеща над 2250 часа,
предвид значителната разлика в цената за първите 2000 kWh. Наред с това този
подход за определяне на изкупната цена би обезсмисли наличието на две тарифни
групи, доколкото ако се следва довода, за преминаване при достигане на
съответния праг, в следващата тарифна група, то не би следвало да има различни изкупни
цени за вятърните централи, независимо от възможността им за определена ефективна
годишна часова работа или НСП, а следва да е налице еднаква начална цена за
всички, като тези от тях които преминат прага от 2250 часа и 2000 kWh да
получават заплащане по другата тарифа. В
тази връзка следва да се има в предвид, че както се посочи по-горе въвеждането на преференциални изкупни цени и
НСП, целят осигуряване на изкупуването на количествата ел.енергия, които да осигуряват
приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената
норма на възвръщаемост, с оглед приоритетното развитие на този вид производство
на енергия.
В заключение съдът
намира, че със заплащането на ищеца на преференциална цена за произведената от ВяЕЦ с нетното специфично производство от 2000 КWh
в размер от 188.29лв./МWh, а произведеното над това количество ел.енергия за разликата
над 2000 kWh до 2300 kWh по цена за излишък на балансиращия пазар, ответникът надлежно е изпълнил
договорните си задължение, поради което предявените претенции се явяват неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
неоснователността на главният иск, неоснователна се явява и акцесорната такава за
заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат
деловодни разноски, според доказателствата за извършени такива и списъка на
разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ВГ-1“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К-К Д, офис
10-11, представлявано от М.Р.Х.и Р.П., за осъждане на “Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П С С, Я М Д и Г К, да заплати сумата от 63394.06лв.,
представляваща дължима по Договор за изкупуване на електрическа енергия №88 от
05.05.2010г. цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври 2015г., за която е издадена Фактура №77/31.10.2015г. на обща
стойност 67315.10лв. с ДДС, и сумата от
18582.22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.11.2015г. до 29.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението,
като
неоснователен.
ОСЪЖДА “ВГ-1“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“
№23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К-К Д, да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна
Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П С С, Я М Д и Г К, сумата от 6031лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от П.А.И..
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: