№ 13131
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110158723 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против К. В. В., Ф. Н. Г., Е. С. В..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 76, находящ се в гр. *******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 375, 39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 582, 80 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2021 г. – 22.01.2024 г.;
сумата 13, 86 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 3, 84 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.02.2021 г. – 22.01.2024 г.,
в условията на разделност, както следва: К. В. В. – 1/3, Ф. Н. Г. – 1/3, и
Е. С. В. – 1/3,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6057/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. В. В. чрез назначения особен представител адв. В., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия. Оспорва да е налице приемане на наследство от
страна на ответника. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение с ищеца. Оспорва доставката на топлинна енергия. Прави
възражение за давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Ф. Н. Г., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия по
съображения, че не ползва процесния имот и няма достъп до него. Прави
възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Е. С. В., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва
доставката на топлинна енергия за исковия период. Прави възражение за
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 01.02.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. В.
В., Ф. Н. Г. и Е. С. В. за:
сумата 2 375, 39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 582, 80 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2021 г. – 22.01.2024 г.;
сумата 13, 86 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 3, 84 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.02.2021 г. – 22.01.2024 г.,
в условията на разделност, както следва: К. В. В. – 1/3, Ф. Н. Г. – 1/3, и
Е. С. В. – 1/3.
С разпореждане от 06.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
2
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 59, 52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Ф. Н. Г..
Заповедта е връчена на длъжниците К. В. В. и Е. С. В. по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
С влязло в сила решение от 18.08.2020 г. по гр.д. № 19546/2016 г. на
СРС, ГО, 113 състав е допусната делба на следния недвижим имот:
апартамент № 76, находящ се в гр. *********, между Ф. Н. Г., К. В. В. и Е. С.
В., при квоти: Ф. Н. Г. – 1/4, К. В. В. – 1/4 и Е. С. В. – 2/4.
С влязло в сила решение от 14.05.2021 г. по гр.д. № 19546/2016 г. на
СРС, ГО, 113 състав във втората фаза на делбата имотът е изнесен на
публична продан.
С уведомление вх. № Г-19287/29.08.2017 г. Ф. Н. Г. уведомява
„Топлофикация София“ ЕАД, че процесният имот се ползва единствено от К.
В. В., поради което партидата следва да се води на него.
Видно от писмо рег. индекс № Г-18258/31.08.2018 г. на „Топлофикация
София“ ЕАД, от м.08.2018 г. като титуляр на партидата за имота служебно е
вписан В. В. В..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *****, дело №
764/2021 г. от 05.11.2021 г. след исковия период Ф. Н. Г., К. В. В. и Е. С. В. са
продали имота на трето за спора лице – В.Л.Д..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ***** от 14.05.2013 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
3
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота
за 1 бр. щранг-лира в банята на имота; топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 161 м3, както и
топлинна енергия за БГВ служебно поради липса на надлежно узаконен
водомер за топла вода.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 2 484, 72 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 2 824, 76 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 340, 04 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за
исковия период м.12.2020 г. – м.10.2021 г. възлиза на сумата 13, 86 лв.
По делото са представени 2 бр. съобщения към фактури – от 31.07.2021
г. за отчетен период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и от 31.07.2022 г. за отчетен
период м.05.2021 г. – м.11.2021 г., в първото от които се съдържат данни за
плащане в размер на сумата 93, 46 лв. Същото е взето предвид от ищеца и с
него е намален размерът на задължението.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по
чл.414 ГПК е депозирано възражение от един от длъжниците, а по отношение
на другите двама заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
4
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая е налице влязло в сила решение от 18.08.2020 г. по гр.д. №
19546/2016 г. на СРС, ГО, 113 състав за допускане делба на процесния имот
между ответниците при квоти: Ф. Н. Г. – 1/4, К. В. В. – 1/4 и Е. С. В. – 2/4.
С оглед изложеното установява се наличието на съсобственост по
отношение на процесния имот. От качеството на ответниците на
съсобственици произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди.
Без правно значение е обстоятелството кой фактически ползва имота,
доколкото качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия,
съответно – задължението им да заплащат стойността й, произтича от
качеството им на съсобственици през исковия период. Извън предмета на
настоящия спор стои въпросът дали някой от съсобствениците лишава от
ползване друг.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
5
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 2 484, 72 лв., формирана като разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 2 824, 76 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 340, 04 лв.
След отчитане на извършеното плащане в размер на 93, 46 лв. е налице
непогасен остатък в размер на сумата 2 391, 26 лв. Тази сума надвишава
претендирания от ищеца размер от 2 375, 39 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
6
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 01.02.2024 г., от
който момент се счита предявен искът по чл.422 ГПК, с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 01.02.2021 г., каквито в случая се явяват вземанията за
периода м.05.2020 г. – м.11.2020 г. /падежът на вземането за м.11.2020 г. е
настъпил на 14.01.2021 г./ в размер на сумата 986, 53 лв., определена при
съобразяване заключението на СТЕ по делото.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.12.2020 г – м.10.2021
г. в размер на сумата 1 388, 86 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността през исковия период, както следва: Ф. Н. Г. – 1/4 (347, 22 лв.),
К. В. В. – 1/4 (347, 22 лв.) и Е. С. В. – 2/4 (694, 43 лв.).
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
7
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания за периода 15.09.2021 г. – 22.01.2024 г. в
размер на сумата 340, 82 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността през исковия период, както следва: Ф. Н. Г. – 1/4 (85, 21 лв.),
К. В. В. – 1/4 (85, 21 лв.) и Е. С. В. – 2/4 (170, 41 лв.).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установи се от
8
заключението на СТЕ и ангажираните писмени доказателства, че дяловото
разпределение за исковия период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г. възлиза на сумата 13, 86 лв., определен при
съобразяване заключението на СТЕ.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността през исковия период, както следва: Ф. Н. Г. – 1/4 (3, 47 лв., до
който размер искът следва да се уважи), К. В. В. – 1/4 (3, 47 лв., до който
размер искът следва да се уважи) и Е. С. В. – 2/4 (6, 93 лв., който размер
надвишава претендираната от ищеца сума от 4, 62 лв., поради което и при
спазване принципа на диспозитивното начало претенцията на ищеца за същата
следва да се уважи изцяло).
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК:
разноски за заповедното производство, които да бъдат понесени от
ответниците, както следва: Ф. Н. Г. – 16, 04 лв., К. В. В. – 16, 04 лв. и Е. С. В. –
32, 09 лв.
разноски за исковото производство, които да бъдат понесени от
ответниците, както следва: Ф. Н. Г. – 60, 48 лв., К. В. В. – 537, 50 лв. и Е. С. В.
– 241, 12 лв.
При определяне на разноските за исковото производство е отчетено
обстоятелството, че разноските за особен представител касаят само единия от
ответниците, съответно – същите не се взимат предвид при изчисляване на
дължимите от другите двама ответници разноски.
В полза на ответницата Ф. Н. Г. следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 269, 07 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на предявените спрямо нея искове.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника
Е. С. В. безплатна правна зашита по чл.38, ал.2 ЗА за заповедното и исковото
производство.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
9
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в размер на сумата от 200 лв.
От тази сума в полза на процесуалния представител на ответника следва
да се присъди сумата 24, 23 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство следва да се определи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в размер на сумата
от 400 лв.
От тази сума в полза на процесуалния представител на ответника следва
да се присъди сумата 48, 47 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. В. В., ЕГН **********, Ф. Н. Г.,
ЕГН ********** и Е. С. В., ЕГН ********** дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, както следва:
К. В. В.:
сумата 347, 22 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
10
енергия за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 76, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 85, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 22.01.2024 г.;
сумата 3, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6057/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 347, 22 лв. до 791, 80 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, и за периода м.05.2020 г. –
м.11.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, иска за сумата над 85, 21 лв.
до 194, 17 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
22.01.2024 г.; иска за сумата над 3, 47 лв. до 4, 62 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение, и иска за сумата 1, 28 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
15.02.2021 г. – 22.01.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ф. Н. Г.:
сумата 347, 22 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 76, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 85, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 22.01.2024 г.;
сумата 3, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6057/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 347, 22 лв. до 791, 80 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, и за периода м.05.2020 г. –
м.11.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, иска за сумата над 85, 21 лв.
до 194, 17 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
22.01.2024 г.; иска за сумата над 3, 47 лв. до 4, 62 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение, и иска за сумата 1, 28 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
15.02.2021 г. – 22.01.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
11
Е. С. В.:
сумата 694, 43 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 76, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 170, 41 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 22.01.2024 г.;
сумата 4, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.12.2020 г. – м.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6057/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 694, 43 лв. до 791, 80 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, и за периода м.05.2020 г. –
м.11.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, иска за сумата над 170, 41 лв.
до 194, 17 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
22.01.2024 г., и иска за сумата 1, 28 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 15.02.2021 г. – 22.01.2024
г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, Ф. Н. Г., ЕГН ********** и Е. С.
В., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
разноски за заповедното производство, както следва: Ф. Н. Г. – 16, 04
лв., К. В. В. – 16, 04 лв. и Е. С. В. – 32, 09 лв.,
разноски за исковото производство, както следва: Ф. Н. Г. – 60, 48 лв., К.
В. В. – 537, 50 лв. и Е. С. В. – 241, 12 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Ф. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 269, 07 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. А. Н. Ж., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 24, 23 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното
производство, и сумата 48, 47 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
12
страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13