Определение по дело №1960/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от АПК и е образувано по частна жалба от В.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. А. Т. от АК – София, против определение № 8308/10.07.2023г. по гр. д. № 2793/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 17-ти състав, с което на осн.чл.159 т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му от срещу Заповед № Г-ПР-47/29.04.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, относно ПИ № ****, по ПНИ на м-ст „***“, с площ *** кв.м. и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят поддържа, че определението на ВРС е необосновано, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, недопустимо поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ВРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, излязъл е извън своята и си е присвоил правораздавателна компетентност. Въз основа на фактически анализ жалбоподателят твърди, че в оспорената заповед е следвало да бъде посочен като собственик на 1/4 ид.ч. от вече възстановеното по силата на отмяната на конфискацията. Твърди се, че в производството пред ВРС не е осигурена достоверност и пълнота на информацията, с което е нарушен чл. 12, ал. 1 АПК и това води до незаконосъобразност на определението за прекратяване. Излага доводи, че са нарушени и разпоредбите на чл. 7, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, защото определението не се основава на действителните факти. Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и поради това че първоинстанционния съд, в нарушение на чл. 235, ал. 2 АПК, не е изпълнил указанията на ВАС, произнесъл се е преждевременно и го е лишил от процесуална възможност да сочи аргументи и доказателства, като вкл. се е произнесъл преди да поиска, и да бъде внесена държавна такса. Счита и че неправилно ВРС се е позовал на определение № 1942/2021 г. по адм. д. № 1512/2021 г. на АС - Варна, Ill-ти състав, т.к. казусът е само привидно идентичен. Иска отмяна на обжалваното определение.

Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна – насрещна страна по частната жалба, не е изразил становище по нея по реда на чл. 232 АПК.

Жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на районния съд, от надлежна страна , депозирана е в срока по чл. 230 АПК, във вр. с чл.63г и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед № Г-ПР-47/29.04.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, въз основа на Решение № 879/08.05.2002 г. на ПК – Варна и на осн. § 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна е наредил да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследника на А. Н. С. – С. П. Л., върху поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност „***“ – селищно образувание по §4 ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ с местно значение , землище кв. ***, Община Варна с идентификационен № ****, кадастрален район **** по ПНИ на местност „***“, землище на кв. „***“, с площ *** кв.м., при описани граници.

С жалбата пред Районен съд-Варна жалбоподателят е навел доводи, че заповедта за възстановяване е следвало да бъде издадена общо на името на наследниците на А. Н. С., а не конкретно на С. П. Л.. Районният съд е приел, че жалбоподателят не се легитимира като собственик или наследник на собственика на процесния имот – А. Н. С.. Поради това няма активна процесуална легитимация по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗСПЗЗ. Приел е, че жалбата е недопустима на основание чл.159,т.4 от АПК и е оставил същата без разглеждане, и е прекратил производството по делото.

Касационният съдебен състав споделя този краен правен извод.

Видно от оспорената Заповед № Г-ПР-35 от 25.03.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“ е постановена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно посочената като правно основание за издаване на оспорвания акт разпоредба, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, като в заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица на имота.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу всеки ИАА, каквато е и процесната заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят твърди наличието на такъв, породен от засягането на притежавано от него право на собственост, придобито с договор за продажба на наследство от 28.01.1994 г., с който той е закупил от прекия низходящ наследник на А. Н. С. – М. А. Н., 1/4 ид. част от наследството на покойния му баща, което включвало и процесния имот, собствеността върху който не подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а била възстановена на основание чл.151 от ЗИН като последица от решение № ***/21.01.1994 г. на ВС на РБ за отмяна на присъдата на А. Н. от **.**.1945 г. по НОХД № **/1945 г. на Народния съд, с която е била постановена конфискация на цялото имущество.

Съгласно чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.

Производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други административни производства . Следва, че след като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя трябва да съответства на неговото съдържание. Предвид изложеното право да оспорят заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в регистъра на имотите към ПНИ или техните наследници. Ако друго лице, различно от кръга на посечените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Така изложената от жалбоподателя теза всъщност обективира негова претенция той да притежава 1/4 ид. част от имота, предмет на оспорената пред ВРС заповед, с която правото на собственост се възстановява изцяло на посоченото в нея лице, конкретно – на наследника по завещание С. П. Л. Един от аргументите в жалбата на Т. срещу заповедта е, че по недопустим начин кметът на район „Аспарухово“ бил разрешил съществуващ спор за материално право, страни по който очевидно следва да бъдат именно той и правоимащия Л. Действително спорове за граждански права не могат да бъдат разрешавани в административния процес нито от административен орган, нито от административен съд, но противно на становището на жалбоподателя касационния съд счита, че процесният ИАА не обективира разрешаването на такъв спор – най-малкото защото претенцията на Т. за материални права е била неизвестна на административния орган при постановяването на заповед № Г-ПР-33/25.03.2021 г. (както се твърди и в самата жалба, при произнасянето си органът не е разполагал с доказателствата, обуславящи претендираното от Т. право). В този смисъл спорът за материално право реално е повдигнат за първи път от самият Т., и то с подадената от него жалба срещу процесната заповед – с единствено основание за издаването й влязъл в сила план на новообразуваните имоти.

В тази връзка материална незаконосъобразност на заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на посоченият в нея правоимащ е възможна при евентуално несъответствие с вписването в регистъра към ПНИ – в това би следвало да се състои един потенциален административен спор с предмет проверка за законосъобразност на заповедта, който да бъде разгледан в рамките на административното съдебно производство с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен, респективно – за обявяването му за нищожен. Претенцията на касатора Т. обаче е различна тъй като той оспорва признатите с ПНИ и с издадената въз основа на него заповед по §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ права, и претендира такива, придобити от него на собствено основание (покупка на от наследството на М. А). В такъв случай редът за реализиране на активната му процесуална легитимация е единствено този по §4к ал.8 т.1 от ПЗРЗСПЗЗ, който допуска изменение на влезлия в сила ПНИ – както в графичната, така и в текстовата му част – само след разрешаването на повдигнатия от Т. спор за материално право от гражданския съд. Именно в такова гражданско дело следва да бъде разрешен въпросът дали праводателят на Т. по договора за продажба на наследство е придобил материалното право върху процесния имот по силата на чл.151 от ЗИН ( отм.) , и дали тази разпоредба предполага завършеност на фактическия състав по възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, или правото не е придобито, защото за индивидуализирането му с граници и площ на представляващият негов обект имот е приложим редът по ЗСПЗЗ. Нещо повече – нормата на чл.17 ал.2 от ГПК позволява инцидентно произнасяне по валидността на процесната заповед № Г-ПР-34/25.03.2021 г., какъвто е целеният от Т. правен резултат.

Неоснователно се претендира, че с постановеното от ВАС определение № 11316/08.12.2022 г. по адм. дело № 11300/2022г. била приета допустимост на жалбата му срещу процесната заповед. Причината за постановената от Върховния административен съд частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт не е становището на върховната инстанция, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва посочените в акта му заповеди (сред които и процесната), а единствено пропускът на Административен съд – Варна след прекратяване на производството поради липса на родова компетентност, да се произнесе по жалбата с искане за обявяване нищожността на оспорените заповеди, да я препрати по компетентност на Районен съд – Варна.

Прекратяването на съдебното производство при констатираната недопустимост на подадената жалба представлява правилно приложение на материалния закон; при постановяване на съдебния акт, с което това е сторено – противно на становището на касатора – не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, нито са останали несъбрани доказателства, чието съобразяване би могло да доведе до различно приложение на материалния закон.

По тези съображения и касационният съдебен състав приема, че касаторът не е активно легитимиран да оспорва процесната заповед пред ВРС, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата му като процесуално недопустима.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и на осн.чл.236 вр.чл.221 ал.1 от АПК, Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8308/10.07.2023г. по гр. д. № 2793/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 17-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: