№ 386
гр. гр. Димитровград, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100875 по описа за 2023 година
1. ИЩЕЦЪТ- Д. Х. Т., чрез пълномощник в исковата си молба твърди, че е страна
по договор за паричен заем Standard 14 № 5878027 сключен с "ВИВА КРЕДИТ"
АД. Моли от съда да постанови решение, с което съда да обяви нищожността на
клаузата на чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 4, ал. 1 от този договор на три предявени
евентуално основания по чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Кумулативно на това моли от съда
да обяви нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от същият договор.
2. "ВИВА КРЕДИТ" АД предявява насрещен иск, приет от този съд. Моли съдът да
осъди Д. Х. Т., да заплати на дружеството ищец 182.22 лева (сто осемдесет и два
лева и двадесет и две стотинки), от които:
172.73 лева - главница по Договора за паричен заем „Standard 14“ №
5878027/05.12.2022 г.
9.49 лева -начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем
„Standard 14“ № 5878027/05.12.2022 г. за периода от 03.01.2023 год. -14.03.2023
год. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане.
3. Д. Х. Т. не подава писмен отговор по този иск, не взема и становище по него.
4. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за
присъждане на разноски, представя списък за разноските.
5. ОТВЕТНИКЪТ - "ВИВА КРЕДИТ" АД в писмен отговор оспорва главният иск,
поддържа в становище предявеният си иск. Моли за разноски, прави възражение
за прекомерност на разноските от ищеца по главният иск.
Съдът намира:
Материален закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
1
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 23. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
2
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
8. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин.(2) При съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
По фактите.
9. По делото е представен като доказателство и не оспорен от ответника договор за
паричен заем Standard 14 № 5878027- 05.12.2022 г. (Договор)С него от една
страна ответника като кредитор и от друга страна – ищеца като кредитополучател
са се съгласили ищецът да получи от ответникът кредит в размер на 200 лв.
10. Според чл. 1, ал.3 от Договора за извършена от кредитора услуга – експресно
разглеждане на заявката, ищецът се задължил да плати такса в размер на 42.56
лева.
11. В чл.2, ал.1, т.1 от Договора е уговорена месечна вноска от 36.45 лева- включени
в нея главница, лихва и такса за експресно разглеждане на кредита.
12. По- нататък е уговорена годишна лихва от 40.32 % и годишен процент на
разходите- 49.33%
13. Според чл.2, ал.2 от договора ,с подписването на договора се удостоверявало
получаване и приемане на сумата.
14. В чл.4 ищецът се задължил да предостави обезпечение на кредитодателят,
описано вариантно и подробно в тридневен срок от подписване на договора. Ако
това не се случи, според чл. 4, ал.2 от Договора, ищецът дължал на ответникът
неустойка в размер на 28.42 лева, като размера на месечната вноска се увеличавал
на 40.51 лева, окончателно пълната сума възлизала на 283.57 лева
15. Останалите доказателства по делото не се обсъждат от съда, защото това се явява
не необхоД..
По процеса.
16. Исковата молба е предявена пред компетентен съд.
17. В претенцията си, ищецът е изложил обстоятелства ,на които обосновава
искането си. Всъщност, то е само едно- да бъдат обявени за нищожни две клаузи
от договор. Претендира три условия в евентуална поредност за първата клауза,
отново- също три, евентуално предявени за втората клауза.
18. По правило, посочването на всички основания – заедно или по отделно на
разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД не превръща претенцията в отделни искове.
19. По- нататък, ако е налице специално основание в други закони за
недействителност, което се покрива с правните твърдения, изложени в исковата
молба, то тогава и квалификацията не следва общият закон.
20. Така може да се обобщи, че този съд е сезиран само с един иск- за нищожност на
две от клаузите на договора. Правните твърдения на ищеца гравитират не към
3
основание по чл. 26 от ЗЗД , а към специалните основания за недействителност-
веднъж по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и втори- по чл. 22 от ЗПК.
21. Насрещният иск бе приет за допустим също.
22. Всъщност се касае за две суми- първата е за главница по даденият заем; втората -
възнаграждение за даден кредит- възнаградителна/ договорена лихва
23. Претенциите следват хипотезата на чл. 55, ал.1 , пр. последно от ЗЗД- иск за
връщане на дадено на отпаднало основание.
24. Съдът прие да разгледа спора по същество.
По същество.
Главен иск.
25. Спор по фактите няма, спорно е правото.
26. Следва да се посочи, че съдът по правило е задължен да следи за
недействителност на потребителски договори ,какъвто без съмнение е
настоящият. Така при предявеният иск, съдът следи служебно не само
действителността на атакуваните клаузи ,но и целият договор.
27. Главният иск е основателен. За този извод може да се съди, ако се разгледат
клаузите на целият договор, по- специално на чл. 1, ал.3, чл.2, ал.1 и чл.4.
28. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ
разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по
начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за
неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е
включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
29. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клаузи,
като уговорените , според която се дължи неустойка при неизпълнение на
задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което
отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко
противоречие с преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено
в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и
едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
30. Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции[1].
31. Претендираната сума за допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, представлява допълнителна
4
такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е
забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на
това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на възнаграждението
в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния
план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на
договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от
кредитора. Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение
по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Отделно от това не са изложени никакви фактически
твърдения за конкретно предприети действия по повод предоставянето на
допълнителни услуги. Изложеното води до извода, че стойността на кредита се
оскъпява с разходи, които реално не са извършени, което е предпоставка за
неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Такава
уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
32. По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
33. Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание
да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извода, че нито една от страните не е
имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е
така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение,
които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
34. В крайна сметка изводът на съда е, че целият договор за паричен заем Standard 14
№ 5878027- 05.12.2022 г. е недействителен.
35. От тук, съобразно и фактическото сезиране, искът за прогласяване изрично на
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 и клаузата на чл. 1, ал. 3 от същият
договор е основателен и доксазан- поради което и уважен изцяло.
Насрещен иск.
5
36. Договорът за кредит е недействителен.
37. Ищецът по насрещният иск претендира сума от 172.73 лева - главница по
Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5878027/05.12.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното плащане.
38. Сумата не е платена, това е отрицателен факт, който можеше да бъде оборен от
ответника по този , това не е сторено.
39. Тя е дължима, искът е основателен , следва да се уважи в предявеният размер.
40. Вторият иск е за сумата от 9.49 лева -начислена и незаплатена договорна лихва
по Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5878027/05.12.2022 г. за периода от
03.01.2023 год. -14.03.2023 год..
41. Този иск е неоснователен предвид чл. 23 от ЗПК и следва да се отхвърли на това
основание.
Разноски.
42. Уважаването на двата иска предпоставя и основателност на претенции за
разноски.
43. Налице е списък за разноски от ищеца, където са посочени ,адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. с ДДС и заплатена такса от 100 лева.
44. Няма никакво значение, дали предоставената адвокатска помощ е безплатна или
не. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е
написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , адекватно
полага действия по защита на своя клиент.
45. Следва да се отбележи, че в случай като настоящият при оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения
труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна
същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК[2].
46. Съдът счита , че искът е един.
47. Има възражение за прекомерност в насрещната искова молба. То е основателно.
48. Това е така ,защото макар и на пръв поглед делото е със сложен предмет, но
практически той е познат за практиката на съда у нас, която в общи линии е
утилизирана.
49. По – нататък , искови молби със сходен петитум са в цялата страна,
съвпадението в правната им аргументация е впечатляващо, което е присъщо и за
настоящият иск.
50. От тук положеният труд, който не е свързан и с пледиране пред съд, нито пък
допълнителни извън обичайните усилия, не изисква нещо в повече от присъждане
на минимално възнаграждения по смисъла на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1, което
е 400 лева.
51. Това е възнаграждението за труда, положен от адвоката, което следва да се
приеме за тежащи на ответника разноски и последният следва да му ги плати.
52. Платена е държавна такса от 100 лева. Това е разход, който следва да се възложи
в тежест на ответника.
53. Общо ищецът има право на 500 лева разноски по това дело.
54. В насрещната искова молба, ответникът по главния иск претендира разноски.
Това са 50 лв. ДТ и 600 лева хонорар за адвокат.
55. Направено е искане за прекомерност от ответника/ ищец по главният иск.
56. То е основателно , по аргументите изложени по- горе(т.48- 50). Адвокатският
хонорар следва да се редуцира до сумата от 400 лева.
57. Искът е уважен отчасти по размер. Пропорционално, това дава основание на
ищеца по насрещният иск да претендира основателно разноски в общ размер на
426.56 лева .
6
58. Между сумите следва да се извърши прихващане ,като по- малката следва да се
счете за погасена.
59. В крайна сметка с настоящото решение следва да бъде осъден ответникът да
заплати разноски от 73.44 лева
60. Парите следва да се заплатят по посочените причини (т. 45 от мотивите на
настоящото решение) пряко на адвоката, положил квалифициран труд[3]
Мотивиран така, съдът
[1] т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС
[2] Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК
[3] Решение № 1126 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2019 г., V о.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 4, ал. 1; и чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем
Standard 14 № 5878027- 05.12.2022 г., сключен между от една страна Вива Кредит“
АД, ЕИК *********, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ООД, ЕИК:
*********, със седалище в град София и адрес на управление: район Люлин, ж.к.
Люлин
7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г, с ЕИК
*********,
представлявано от изпълнителния директор Свилен Петков Петков, чрез
пълномощника адв.
А. Г. Н.. МАК, като кредитор и от друга Д. Х. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Перник,
ж.к. **************, чрез адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска колегия, личен
номер: **********, Съдебен адрес: гр. Перник, п.к. 2300, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет.
3, ОФИС 6 за НИЩОЖНИ поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Д. Х. Т. да върне на „Вива Кредит“ АД сумата от 172.73 лева - главница
по Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5878027/05.12.2022 г., получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2023 г. до
окончателното `и изплащане, предявеният за сумата от 9.49 лева иск -начислена и
незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем „Standard 14“ №
5878027/05.12.2022 г. за периода от 03.01.2023 год. -14.03.2023 год..
като неоснователен- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Вива Кредит“ АД да заплати на адвокат Б. Б. сумата в размер на 73.44
лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС.
7
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8