Р Е Ш Е Н И Е
№ 1922 24.07.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател:
Невена Ковачева
Секретар: Станка Атанасова
Като разгледа гражданско дело № 3832/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Д.С.К., ЕГН ********** като майка и законен представител на
детето К.М.К., ЕГН **********, и С.М.К., ЕГН **********, със съгласието на
своята майка Д.С.К., тримата с адрес: ***, срещу М.К.К., ЕГН **********, адрес:
***, за осъждане на ответника да заплаща на децата месечна издръжка в размер на
180 лева за К. и 200 лева за С., считано от подаване на исковата молба –
16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Изложено е, че ищците са малолетен син
и непълнолетна дъщеря на ответника, който не живее с тях от около четири
месеца. Сочи се, че бащата не е плащал издръжка на децата си и се претендира
такава. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител не е оспорил основанието на иска. Посочено е, че размерът е
завишен и не е съобразен с нуждите на децата от средства, както и с
възможностите на ответника. Моли се за отхвърляне на исковете над сумите 150
лева за дъщеря му и 140 лева за сина му и съразмерно присъждане на разноски.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане
от *** ***, детето К.М.К. е родено на *** г. от майка Д.С.К. и баща М.К.К..
Видно от удостоверение за раждане от *** ***, детето С.М.К. е родено на *** г.
от Д.С.К. и баща М.К.К.. Представено е удостоверение за граждански брак, видно
от което Д.С.К. и М.К.К. са съпрузи, сключили граждански брак на 02.12.2000 г.
Приложени са удостоверения за
получаваните от Д.К. и М.К. трудови възнаграждения, от които се установява, че
двамата са с месечен брутен доход около 600 лева.
Ангажирани са гласни доказателства. Свидетелят К, – майка на Д.К., е посочила, че след
грипната ваканция 2019 г. К. си тръгнал от къщи. Той давал на сина си издръжка
по 10 лева. За дъщеря си обаче не е давал никакви пари за издръжка, освен че й
плащал телефона. Разходите за децата били големи. С. носела брекети. Те не ходели
на уроци, но
имали много други разходи.
Свидетелят И, е посочил,
че е съсед на М. ***. Края на март М. дошъл в техния вход и казал, че ще живее
при майка си, защото са се разделили със съпругата си. М. поддържал отношения с
двете деца, но повече с момченцето, обличал го. Свидетелят е посочил, че М.
боледува от дископатия, имал кръвно. Знае, че М. е взел кредит, за да прави
ремонт в семейното жилище.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 143 СК.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед обстоятелството, че децата са родени от брака на Д.К. и М.К. (видно от приложените удостоверения за раждане), както и че двамата са разделени от март 2019 г., като децата живеят при майка си (което се установява от събраните гласни доказателства), съдът намира исковете с правно основание чл. 143 СК за основателни.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Нуждите се определят съобразно обикновените условия
на живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а възможностите на дължащия
издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.
Следва
да се има предвид, че дължащият издръжка баща е в трудоспособна възраст и по
делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се заключи, че е в
невъзможност, било поради влошено здравословно състояние или други причини, да
изпълнява това свое задължение. Обстоятелството, че има дископатия, не го
препятства да работи и да реализира добри трудови доходи. Ответникът работи,
като получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 600 лева. Той е
трудоспособен и би могъл да реализира възнаграждение, от което да осигурява
децата си, да им осигури добри условия на живот и да изпълни моралното си и
законово задължение да плаща издръжка за нормалното им развитие и отглеждане.
По
направените от процесуалния представител възражения – че К. изплаща кредит и
това намалява финансовата му възможност да плаща издръжка в търсения размер,
съдът намира същото за неоснователно, тъй като обстоятелството, че ответникът
сам се е поставил в това неблагоприятно положение не отменя законовото му
задължение да заплаща издръжка за своите деца. Другото възражение, наведено от
ответника – че издържа и се грижи за майка си в изпълнение на договор за
издръжка и гледане също не отменя задължението му да заплаща издръжка на децата
си. При определяне на финансовите му възможности обаче следва да се отчете обстоятелството,
че видно от представения нотариален акт, К. има задължение да заплаща до края
на живота на майка си месечна издръжка в размер на 100 лева.
В конкретния случай съществен факт е, че към
настоящия момент детето С. е на 17 години, а К. – на 11 години. И двамата са ученици на
възраст, на която децата имат нужда от повишени
средства за посрещане на разходите за храна, облекло, учебни
пособия и помагала, социално-културни и
извънучилищни занимания, за отглеждането и възпитанието като цяло. Следва да бъдат отделяни и средства за интелектуалното и емоционалното
развитие, за формиране на личностни качества, за задоволяване на индивидуалните
физически, интелектуални, психологически и емоционални нужди, необходими за
правилното развитие на личността на детето. Не се събраха доказателства децата да се нуждаят от извънредни разходи за
издръжката им – било поради здравословни проблеми или посещаване на извънкласни
дейности.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед принципа за определяне размера
на издръжката съобразно нуждите на децата и възможностите на родителя, който я
дължи, включително предвид нормативно възприетия минимум за такава съобразно
чл. 142, ал. 2 СК, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на децата с
оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие месечната
издръжка следва да е в размер на 340 лева за С. и 320 лева за К., от които бащата
съобразно неговите възможности трябва да заплаща сумата от 170 лева за момичето
и 160 лева за момчето, а останалата част от издръжката да е в тежест на майката,
ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата.
Ето
защо съдът намира, че исковете са изцяло основателни и следва бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС сума в общ размер от 475,20 лева,
представляваща дължимата държавна
такса върху уважения
размер на исковете за издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 260,53 лева съразмерно
на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника също
се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 39,47
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплаща месечна издръжка на децата си К.М.К., ЕГН ********** и С.М.К.,
ЕГН **********, чрез майка им Д.С.К., тримата с
адрес: ***,
в размер на 170 лева (сто и седемдесет лева) за С.М.К. и 160
лева (сто и шестдесет лева) за К.М.К., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019
г., до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното
й плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите над 170 лева до пълния
претендиран размер от 200 лева за детето С. и над 160 лева до пълния
претендиран размер от 180 лева за детето К..
ОСЪЖДА
М.К.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
Д.С.К.,
тримата с адрес: ***, сума в размер на
260,53 лева (двеста и шестдесет лева и петдесет и три стотинки)
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.С.К., тримата с
адрес: ***, да заплати на М.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 39,47 лева (тридесет и девет лева и четиридесет
и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес:
***, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд сума в размер на 475,20 лева (четиристотин седемдесет и пет
лева и двадесет стотинки) държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Невена Ковачева
Вярно
с оригинала: З.М.