№ 142
гр. Б., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101099
по описа за 2024 година
С исковата молба от „Ю.К.Б.“ ЕООД срещу А. В. В. са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК
вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на А. В. В., че същата
дължи на „Ю.К.Б.“ ЕООД сумата от 1498,52 лв. – главница по Договор за кредит №
*/20.01.2023 г.; сумата от 70,90 лв. – договорна лихва по същия договор за периода от
19.02.2023 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 417,75 лв. – обезщетение за забава за периода
от 19.02.2023 г до 14.02.2024 г.; сумата от 376,65 лв. – такса за разглеждане, дължима
от 20.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2024 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 191/20.02.2024 г. по ч. гр. д. № 336/2024 г.
по описа на РС - Б..
На 20.01.2023 г. страните по делото сключили Договор за кредит №*, по който
предоставената главница била в размер на 1500 лв., годишният лихвен процент (ГЛП)
– 22 %, а срокът на договора изтичал на 19.01.2025 г. Договорът бил подписан
електронно чрез мобилно приложение. На датата на подписването ответникът усвоил
и сумата по кредита. Касаело се за договор, сключен от разстояние по реда на ЗПФУР.
Ответникът погасил от главницата само 1,48 лв. В погасителните вноски била
включена и сума, представляваща такса за предварително разглеждане на документите
на кандидата за отпускане на кредит, който към онзи момент все още нямал качеството
на потребител. Ответникът не погасил задълженията си по договора за кредит,
изпаднал в забава, поради което с писмо, изпратено на 10.04.2023 г. ищцовото
дружество обявило кредита за предсрочно изискуем. В евентуалност, към съда е
1
отправено искане да счете предсрочната изискуемост за настъпила от датата на
връчване на препис от исковата молба и приложеният към същата на ответника.
Претендират се съдебно - деловодни разноски в исковото и в заповедното
производство. Банкетно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на процесуалния представител на насрещната страна. Моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор чрез особения си представител. Оспорва исковете като
недопустими, недоказани и неоснователни. Вземането не било изискуемо към момента
на подаване на исковата молба. Нямало категорични доказателства за наличие на
облигационна връзка, възникнала между страните. По същество настоява за
отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително
депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява, но също в предварително
депозирана писмена молба чрез особения си представител заявява, че поддържа
становището си за неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгл. Договор за кредит № L314114/20.01.2023 г. „Ю.К.Б.“ ЕООД следва да
отпусне на А. В. В. кредит в размер на 1500,00 лв., при ГПР 51,48 %, за срок от 24
месеца. Така представеният договор не е подписан от страните по делото. Към
договора са приложени погасителен план (Приложение № 1) и декларация по чл. 42,
ал. 2, т. 2 ЗМИП, също неподписани.
От Разписка за извършено плащане № 2000000335802529/20.01.2023 г. се
установява, че на 20.01.2023 г. ищцовото дружество е превело на ответницата сума в
размер на 1500,00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК
вр. с чл. 79 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с
ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил
сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от
2
вземанията.
Според чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР изрично възлага в тежест на доставчика на
услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР и най
– вече, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В чл. 18, ал.
2 ЗПФУР законодателят препраща към Закона за електронния документ и електронния
подпис при доказването на електронните изявления. В чл. 18, ал. 5 ЗПФУР изрично е
предвидено, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай ищцовото дружество не е доказало кредиторът да е
получил съгласието на ответника потребител за сключване на твърдения договор. Не е
доказано между страните по твърдения договор да са разменяни електронни изявления
по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕП или електронни документи по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕП, а
още по – малко евентуално разменените електронни изявления и/или документи да са
били подписани със съответния електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕП.
Полагането на подпис единствено би могло да превърне евентуално електронно
изявление във волеизявление с доказано авторство. В процесния случай по делото е
ангажиран като доказателство единствено договор на хартиен носител, който не е
подписан от страните по него.
Поради изложеното, валидно договорно правоотношение между ответника и
„Ю.К.Б.“ ЕООД не е възникнало, а оттам не е възникнало и договорно задължение за
ответника да върне преведената му сума в размер на 1500,00 лв. Следва да се
акцентира, че макар да е доказан фактът на плащане от страна на „Ю.К.Б.“ ЕООД към
ответника, произнасянето на съда относно дължимостта на процесните суми не е
изобщо, а е ограничено в рамките на релевираното от ищеца основание, а именно
договор за кредит. Иначе казано, по делото единствено е доказано имуществено
разместване между правните сфери на кредитора и ответника чрез превеждане на
сумата от 1500,00 лв. на последния. Не е доказано обаче твърдяното основание за
предоставяне на сумата, а именно договор за кредит, което от своя страна да породи за
ответника насрещно задължение за връщане на сумата.
Само по себе си, всичко гореизложено обосновава извод за недоказаност и
неоснователност на предявените установителни искове, поради което същите следва да
3
бъдат отхвърлени.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски в
заповедното и в исковото производство има ответникът. Същият обаче не е сторил
съдебно – деловодни разноски и не претендира подобни, поради което разноски не
следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с
чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на А. В. В. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, че същата дължи на „Ю.К.Б.“
ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч. № *, ет. *,офис *,
сумата от 1498,52 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и две
стотинки) – главница по Договор за кредит № */20.01.2023 г.; сумата от 70,90 лв.
(седемдесет лева и деветдесет стотинки) – договорна лихва по същия договор за
периода от 19.02.2023 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 417,75 лв. (четиристотин и
седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава за периода
от 19.02.2023 г до 14.02.2024 г.; сумата от 376,65 лв. (триста седемдесет и шест лева
и шестдесет и пет стотинки) – такса за разглеждане, дължима от 20.01.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2024 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 191/20.02.2024 г. по ч. гр. д. № 336/2024 г. по описа на РС - Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4