№ 102
гр. Враца, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900133 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 9454/23.12.2024 г.
на С. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му
адв.Я. Д., с която срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, е предявен осъдителен иск за сумата 26 000,00 лв., като
частичен иск от 63 000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № Е***/09.10.2023 г. по имуществена
застраховка „АВТОКАСКО ХИТ“ и по заведена щета № ********** за
претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№
ВР *** СК и рама № 1FA6P8CF4M5114778, настъпили в резултат на
застрахователно събитие – ПТП от 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по силата на сключен на 09.10.2023 г.
застрахователен договор под формата на застрахователна полица № Е*** за
имуществена застраховка „АВТОКАСКО ХИТ“ със срок на валидност от
00:00 часа на 11.10.2023 г. до 24:00 часа на 10.10.2024 г., при застрахователна
сума в размер на 91 450,00 лв. и дължима застрахователна премия в размер на
4 042,09 лв., платима еднократно. Сочи се също, че обект на застрахователния
договор е собствения на ищеца гаранционен автомобил „Форд Мустанг“, с рег.
№ ВР *** СК и рама № 1FA6P8CF4M5114778. Ищецът твърди, че е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимата застрахователна премия.
Според изложеното, в периода на застрахователното покритие – на
29.06.2024 г., около 17:25 часа на автомагистрала „Хемус“, 3 км., в посока
гр.София е реализирано ПТП с участието на застрахования автомобил и
влекач „Скания П410“, с рег.№ СВ *** ХН с прикачена платформа с
превозвани два влекача върху нея при описан в исковата молба механизъм.
Посочва се, че за настъпилото събитие е съставен Протокол за ПТП №
1
1925783/29.06.2024, като на ищеца е съставен АУАН , серия GA №
1176991/29.06.2024 г. на основание чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП за несъобразена
скорост и недостатъчен контрол върху управляваното МПС.
В исковата молба се твърди, че вследствие настъпилото
застрахователно събитие - ПТП, представляващо покрит риск по сключения
между страните договор, на застрахованото МПС са нанесени значителни
материални щети. Сочи се, че на 01.07.2024 г. ищецът е подал до
застрахователя уведомление за щета, в която надлежно и добросъвестно е
декларирал обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното
събитие, като е приложил и необходимите документи. Въз основа на тази
претенция е заведена щета № ********** при ответното ЗД „Бул Инс“ АД, по
която с цел установяване на конкретните увреди са извършени три огледа на
12.07.2024 г., 08.08.2024 г. и 14.10.2024 г., за които са съставени описи с
посочване на всички констатирани увредени детайли, подробно посочени в
исковата молба. Ищецът счита, че нанесените имуществени вреди върху
МПС по техните характер и степен съвпадат с посочените увреди в описите на
ответното застрахователно дружество.
Посочва се, че към момента на предявяване на иска МПС все още е в
процес на отремонтиране, като са извършени разходи за възстановяването му
в общ размер от 47 008,98 лв., включващи сумата от 36 381,12 лв. за
закупуване на части, сумата 1 500,00 лева за ремонт и сумата 9 127,86 лв. за
закупуване на допълнителни части след последния оглед. Сочи се също, че
процесният автомобил е гаранционен, считано до 13.10.2026 г., поради което и
съгласно практиката на ВКС обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран /официален/ сервиз.
Според изложеното в исковата молба, с писмо изх.№ ОИ-
581861/01.08.2024 г. застрахователят е отказал изцяло плащане на
застрахователно обезщетение по заведената щета, позовавайки се на т.1.18/ІІІ
Раздел „Изключени рискове“ от приложимите към процесната застраховка ОУ,
сочейки че в случая уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението от страна
на ищеца като водач. Ищецът счита така постановения отказ за
незаконосъобразен и неправилен, като навежда доводи, че в случая не е
налице грубо нарушение от негова страна при настъпване на
застрахователното събитие, а е допуснато едно от най-честите нарушения на
правилата за движение по пътищата и то при специфична ситуация. Счита, че
от страна на ответника е налице виновно неизпълнение на договорното му
задължение по чл.405, ал.1 КЗ, поради което е налице правен интерес от
предявяването на настоящия осъдителен иск за плащане на застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди при настъпилото
застрахователно събитие. Посочва, че на основание чл.409 КЗ застрахователят
дължи и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 835/03.02.2025 г.,
с който ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв.Ал.И., оспорва
предявения иск по основание и размер.
Ответникът счита, че липсва покрито събитие по условията на
сключената полица, тъй като е налице изключен риск по смисъла на т.1.18 от
ОУ - вредите са причинени от или вследствие груба небрежност на
2
застрахования. Твърди се, че при извършения оглед на МПС след ПТП е била
снета информация от бордовия компютър на автомобила, която показва, че
скоростта на движение на лекия автомобил в последните няколко секунди
преди ПТП е била от порядъка на 200 км/ч, което представлява грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата, като пряка последица от
което настъпването на ПТП е било неизбежно. В този смисъл се позовава и на
констатациите в съставения протокол за ПТП, в който като единствена
причина за настъпване на инцидента се посочва движението с превишена и
несъобразена скорост на лекия автомобил. Намира, че изложения в исковата
молба механизъм на настъпване на инцидента се разминава с посоченото в
протокола. Посочва, че длъжностното лице, съставило този документ, не е
извършвало проверка, а и няма необходимата квалификация за установяване
на евентуални технически причини за ПТП, а в съставения протокол са
посочени само твърденията на ищеца и на другия водач. Навежда доводи, че
неспазването на правилата за безопасност е нарушение на закона, което в
зависимост от вида на нарушените правила може да обоснове груба
небрежност. Твърди, че по време на ПТП ищецът демонстрира поведение,
изключващо съобразяване с основни правила за безопасно управление на
МПС, поради което не подлежи на репариране вреда, причинена при тези
условия и при проявената груба небрежност.
В условията на евентуалност ответникът поддържа, че са налице
предпоставките по Раздел VІ „Права и задължения на застрахования“ от
Общите условия към полицата, а именно – задължението да не се допускат
действия или бездействия, които водят до увеличение на покрития риск.
Посочва, че т.3 от същия Раздел предвижда, че при неизпълнение на
задълженията по т.2.9 до т.2.17 от ОУ, застрахователят има право да прекрати
действието на застраховката или при настъпило събитие – да откаже изцяло
изплащане на обезщетение или да намали неговия размер. Ответникът счита,
че управлението на автомобила със скорост, значително надвишаваща
разрешената, не само увеличава риска, но и превръща ПТП в неизбежно, което
представлява грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и пряка
причина за възникване на ПТП.
По отношение претендирания размер на вредата, в отговора се посочва,
че същият подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Изтъква,
че в случая би била налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ, поради
което от размера на обезщетението следва да се извади стойността на
запазените части.
Най-сетне с отговора се прави възражение, че ПТП се дължи изцяло
или частично и на виновното и противоправно поведение на водача на товарен
автомобил „Скания“, с рег.№ СВ *** ХН, застрахован при ЗК "Лев Инс" АД.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 1645/04.03.2025 г., в която ищецът С. П. С., чрез пълномощника си
адв.Я. Д., заявява, че освен направените към момента на депозиране на
исковата молба разходи за възстановяването на увреденото МПС в размер от
47 208,98 лв. впоследствие са направени и допълнителни разходи за сумата
16 777,67 лв., включваща сумата от 14 678,28 лв. за труд и боя и сумата от
2 099,39 лв. за закупуване на допълнително авточасти. Обобщава, че
автомобилът е напълно отремонтиран и е в движение, като общият и
окончателен размер на разходите, които е извършил за възстановяване на
3
автомобила след процесното ПТП, възлиза на 63 986,65 лв.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е подаден допълнителен отговор от
ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 171/08.04.2025
г. съдът на основание чл.219 ГПК е допуснал привличането на ЗК „Лев Инс“
АД като трето лице-помагач на страната на ответника.
По делото е постъпило становище от третото лице-помагач ЗК „Лев
Инс“ АД, в което поддържа, че не е налице интерес от допуснатото
привличане, тъй като от документите по делото не може да се направи извод
за наличие на виновно поведение на водач на МПС, застраховано при него по
застрахователен договор „Гражданска отговорност“, което да е станало
причина или да е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва твърденията, че водачът на товарен автомобил „Скания“, модел
„П410“, с рег.№ СВ *** ХН с поведението си е станал причина или е
допринесъл за настъпването на ПТП. Твърди, че водачът на този автомобил
няма вина и не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели
до настъпването на произшествието. Оспорва предявената претенция и по
размер.
В с.з., проведено на 27.11.2025 г. съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснал изменение в цената на предявения иск чрез увеличение на същия от
26 000 лв. на 60 148,52 лв.
По делото са събрани писмени доказателства и са приети заключения
на първоначална съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, повторна САТЕ
и трета САТЕ.
След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото заверени копия от проформа фактура от
05.10.2021 г., приемо-предавателен протокол от 14.10.2021 г., сертификат за
гаранция и част І на свидетелство за регистрация се установява, че ищецът С.
П. С. е закупил от „Мото-Пфое“ ЕООД нов лек автомобил „Форд Мустанг“, с
рег.№ ВР *** СК и рама № 1FA6P8CF4M5114778., за сумата 111 246,51 лв. с
удължена гаранция до 13.10.2026 г.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК определение съдът е отделил
като безспорно обстоятелството, че за този автомобил между страните е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
№ Е*** за имуществена застраховка „АВТОКАСКО ХИТ“ със срок на
валидност от 00:00 часа на 11.10.2023 г. до 24:00 часа на 10.10.2024 г., при
застрахователна сума в размер на 91 450,00 лв. и дължима застрахователна
премия в размер на 4 042,09 лв. Тези факти се потвърждават от приложеното
по делото заверено копие от застрахователната полица, а от представените 2
бр. сметки е видно, че договорената застрахователна премия е заплатена
изцяло от ищеца на 09.10.2023 г. и 03.11.2023 г. В полицата е включена
изрична декларация на застрахования, че е запознат с Общите условия на
застраховката, действащи към датата на сключване на застрахователния
договор.
По делото са приложени Общите условия на ЗД „Бул Инс“ АД за
застраховка на сухопътни превозни средства (СПС) без релсови превозни
средства „Автокаско“, от които е видно, че съгласно т.1.18 от Раздел
4
„Изключени рискове“ не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при
грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и
ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или
неспазване предписанията на компетентните органи (движение по забранени и
сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с
ремаркета и др.). В Общите условия е предвидено задължение на
застрахования да не допуска действия или бездействия, които водят до
увеличение на покрития риск – т.2.16. Предвидено е, че при неизпълнение на
задълженията по т.2.9 до т.2.17 застрахователят може да прекрати действието
на застраховката, а при настъпило застрахователно събитие – да откаже изцяло
изплащането или да намали размера на застрахователното обезщетение, като
не възстановява застрахователната премия.
Не се спори относно обстоятелството, че в периода на
застрахователното покритие – на 29.06.2024 г. е реализирано ПТП с участието
на застрахования лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК.
Спори се относно механизма на настъпване на произшествието. От
представения по делото Протокол за ПТП № 1925783 от 29.06.2024 г. се
установява, че на същата дата, около 17:40 часа, по автомагистрала „Хемус“,
3-ти км., с посока на движение от с.Яна към околовръстен път, участник 1 -
лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК, управляван от С. П. С.,
реализира ПТП с участник 2 - влекач „Скания П410“, с рег.№ СВ *** ХН с
прикачена платформа. Като причина за настъпването на ПТП е отбелязано, че
лекият автомобил се е движел със скорост, несъобразена с интензивността на
движението (вж четливото копие на л.228 от делото).
За настъпилото събитие на ищеца С. П. С. е съставен АУАН , серия GA
№ 1176991/29.06.2024 г. за това, че на 29.06.2024 г. в 17:40 часа на път София-
София регион-Ловеч/Шумен-Варна по АМ-Хемус с посока на движение от
с.Яна към Околовръстен път, при управление на личен л.а. Форд Мустанг, с
рег.№ ВР *** СК, в района на 3 км., поради несъобразена скорост с
интензивността на движението и недостатъчен контрол върху управляваното
МПС реализира ПТП в ремарке на товарен автомобил с рег.№ СВ 6805 ЕВ,
прикачено за влекач Скания П140, с рег.№ СВ *** ХН и в еластична
мантинела, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП – водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, и чл.20, ал.1
ЗДвП – водачът не контролира ППС, което управлява. Актът е подписан от С.
С. без възражения.
По делото е приложена и цялата административно-наказателна
преписка по съставения Протокол за ПТП № 1925783 от 29.06.2024 г., от която
е видно, че на С. П. С. е издадено и Наказателно постановление № 24-4332-
016193/15.07.2024 г., с което му е наложена глоба в общ размер от 220,00 лв. В
преписката се намират снети сведения от водача на товарната композиция – С.
Й. П., както и декларации от него и от С. П. С..
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че на 01.07.2024 г.
ищецът С. П. С. е подал до ответното застрахователно дружество уведомление
за щета. Заверено копие от това уведомление е представено като
доказателство по делото и от същото е видно, че ищецът е посочил, че
застрахователното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на
5
29.06.2024 г. в 17:25 часа на Автомагистрала Хемус , 3-ти км, посока София,
при движение в лявата лента му е било отнето предимството от тежкотоварен
автомобил /ТИР-влекач/, теглещ платформа с два влекача върху нея, който без
предупредителен сигнал е предприел маневра изпреварване и е застанал пред
управлявания от него автомобил, като поради близкото разстояние се е ударил
в задната част на платформата и впоследствие в мантинелата.
Въз основа на уведомлението е образувана щета №
**********/01.07.2024 г., която е приобщена към доказателствения материал
по делото. От същата е видно, че от представители на застрахователя са били
извършени няколко огледа - на 12.07.2024 г., 08.08.2024 г. и 14.10.2024 г., за
които са съставени описи с посочване на всички констатирани увредени
детайли и с изготвен снимков материал. С писмо изх.№ ОИ-581861/01.08.2024
г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Като основание за отказа е посочено, че след анализ на
събраните доказателства в хода на проверката се достига до извод, че
уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на движение с
несъобразена скорост с интензивността на движението от страна на
застрахования, поради което застрахователят не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно т.1.18 и т.2.16 от Общите условия.
Ищецът е приложил заверени копия от оферти, както и от фактури №
1408/02.09.2024 г., № 1409/02.09.2024 г., № 1437/13.09.2024 г., №
1471/20.10.2024 г., № 1631/17.02.2025 г. и № 1632/17.02.2025 г., издадени от
„Авто Лейк“ ООД, гр.Плевен, от които е видно, че преди и в хода на съдебното
производство е извършил разходи за възстановяване на автомобила си в общ
размер от 63 986,65 лв.
От заключението на първоначално изслушаната САТЕ и дадените
пояснения при изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че процесният лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК
и товарен автомобил - влекач Скания П410, с рег.№ СВ *** ХМ, с прикачено
ремарке с рег.№ СВ *** ХН, са били попътно движещи се по автомагистрала
Хемус, като лекият автомобил се е движел в лявата лента, а товарният
автомобил – в дясната лента. В някакъв момент от движението си товарната
композиция е реализирала маневра по изпреварване на попътно движещ се
пред нея автомобил, при което е променила направлението си от дясна в лява
пътна лента. Лекият автомобил се е ударил с предна дясна част в задната част
на прикаченото ремарке към влекач Скания П410, с рег.№ СВ *** ХМ, като
ударът е настъпил в лявата пътна лента на автомагистрала Хемус, след което
се е ударил в лявата мантинела по посока на движение на двете МПС. В
процеса на първия контакт двете МПС са попътно движещи се, а вторият
контакт е с неподвижната мантинела, поради което деформациите в лявата и в
дясната част на лекия автомобил са различни. Разположението на товарната
композиция към момента на удара е успоредно на надлъжната ос на пътното
платно. Вещото лице е определило, че времето за движение на товарната
композиция от момента, в който предната лява ъглова част променя
направлението към лява пътна лента до момента на първоначален контакт при
удара е не по-малко от 3,26 секунди, а времето, необходимо на водача на лекия
автомобил да възприеме промяната на направлението на товарната
композиция към лявата пътна лента и да реализира спиране (закъснително
движение) е 1,6 секунди, Определянето на скоростта на лекия автомобил към
6
момента на удара в ремаркето на товарната композиция е приблизително, като
според вещото лице, скоростта на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР
*** СК към момента на първоначален контакт при удара в тилната част на
ремаркето е не по-голяма от 123,91 км/ч. Определянето на скоростта на лекия
автомобил към момента, в който водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да възприеме промяната на направление на товарната
композиция от дясна към лява пътна лента, е във функционална зависимост от
това дали водачът своевременно е предприел спиране с максимално
въздействие върху спирачната система. Вещото лице е изчислило, че при
своевременни действия на спиране (без закъснение) от страна на водача на
лекия автомобил с максимално въздействие върху спирачната система,
скоростта на това МПС преди удара е била 180,97 км/ч. Вещото лице е
изчислило, че дължината на опасната зона на лекия автомобил при скорост от
180,97 км/ч е 247,78 лв., а дължината на опасната зона при максимално
разрешената за съответния пътен участък скорост от 140 км/ч е 162,38 м. Дало
е заключение, че при реалната скорост на движение водачът на лек автомобил
„Форд Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК не е имал техническа възможност да спре
до мястото на удара и да предотврати ПТП, но би имал такава възможност при
скорост на движение от 140 км/ч и своевременни действия за спиране, т.к. при
скорости по-малки от 140 км/ч. товарната композиция не попада в опасната
зона на водача на лекия автомобил от момента, в който товарният автомобил е
предприел маневра с отклоняване в лявата за него пътна лента. Според вещото
лице, към момента, в който водачът на товарната композиция е предприел
маневра за промяна на направлението от дясната към лявата пътна лента,
минималното разстояние между челната част на лек автомобил „Форд
Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК и тилната част на ремаркето е 102,85 м. Към
този момент водачът на товарната композиция е имал техническа възможност
чрез лявото огледало за обратно виждане да възприеме лекия автомобил като
местонахождение, посока и направление в лявата пътна лента, но не е имал
възможността да прецени с каква скорост се е движил.
Според първоначалната САТЕ, от техническа гледна точка
имуществените вреди, нанесени на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№
ВР *** СК и описани от застрахователя, са в причинно-следствена връзка с
ПТП от 29.06.2024 г. Вещото лице определя числената стойност на
необходимия ремонт за възстановяване в специализиран сервиз към датата на
настъпване на събитието в размер на 48 956,63 лв.
Заключението на първоначалната САТЕ е оспорено от процесуалния
представител на ищеца в частта, в която вещото лице е изчислило стойността,
необходима за отремонтиране на автомобила в официален сервиз, и по-
конкретно в частта, в която е посочена средна стойност на труда на час в
размер на 37,20 лв. с ДДС. Във връзка с това оспорване е представил три броя
фактури за обслужване на процесния лек автомобил, две от които са от
официалния сервиз в гр.Плевен, а третата – от официален сервиз в гр.София,
от които е видно, че през 2023 г. единичната цена на труда на час е 85,00 лв.
без ДДС, а през 2025 г. – 95,00 лв. без ДДС. Допълнително е представено е
удостоверение изх.№ 038/30.06.2025 г., изд. от „Мото-Пфое“ ЕООД, от което е
видно, че за механичен труд и диагностика през 2024 г. часовата ставка за труд
за автомобил марка „Форд“ е била 90,00 лв. без ДДС за всички сервизи на
дружеството, включително и за сервиза в гр.Плевен.
7
Във връзка с направеното оспорване, съдът е допуснал повторна САТЕ,
която да даде заключение каква е стойността на необходимия ремонт и
авточасти за възстановяване на увредения лек автомобил към датата на
настъпване на застрахователното събитие по цени в официален сервиз. От
заключението на повторната САТЕ се установява, че действителната пазарна
стойност на необходимите за ремонта резервни оригинални части, труд и
материали на лекия автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК, към
датата на застрахователното събитие – 29.06.2024 г., е в общ размер от
60 148,52 лв.
По делото е допусната и трета САТЕ, която е дала експертно
заключение чрез извличане на телеметричните данни, запаметени в EDR –
Event data recorder (устройство за запис на данни от инциденти), чрез
осъществена комуникация с RСМ (Restraint control module) сериен
номер:70007681137810000 на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР ***
СК. В рамките на извършената проверка експертът е посочил, че по възлагане
на ЗД „Бул Инс“ АД е било извършвано първоначално извличане на
телеметрични данни на 03.07.2024 г. Последното запаметено събитие към тази
дата в електронните модули на автомобила е в резултат на силен фронтален
удар, при който превозното средство е реализирало изменение на скоростта за
период от 287.50 мсек, както и изменение на скоростта странично по посоката
на движение от 6.34 км/ч в период 150 мсек след момента на удара. В
началната фаза на последното съхранено събитие 5 сек преди момента на
удара отчетената скорост на автомобила е била 191 км/ч, като водачът е
упражнявал усилие върху педала на газта, натискайки го до 72.2% от
максимално допустимия му ход и в течение на 2.5 сек преди удара е достигнал
скорост от 205 км/ч. Водачът е започнал да упражнява усилие върху педала на
спирачката 2 сек преди момента на удара, а към този момент отчетената
скорост на движение е била 199 км/ч. Към момента на удара отчетената
скорост на движение е била 124 км/ч, водачът е упражнявал натиск върху
педала на спирачката и АВS системата е била задействана. При изслушването
му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че тези данни са относими към
събитието, довело до уврежданията на автомобила, които са били видими към
03.07.2024 г.
Второто разчитане е извършено по възлагане на съда на 17.11.2025 г.
Към този момент в електронните модули има записано едно събитие. Според
поясненията, дадени при изслушването в с.з. експертът посочва, че след като
модулът запише 2 бр. събития, каквито е имало вече записани към 03.07.2024
г., следва да бъде подменен, за да могат отново да сработят системите за
обезопасяване на пътниците, а не да бъде изчистена информацията му. При
повторното извличане на данни на 17.11.2025 г. има записана диагностична
грешка, която е свързана именно с това, че модулът не е бил подменен.
При така установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1, вр. чл.386 и чл.409
КЗ.
Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение; настъпването на застрахователно събитие
при покрит застрахователен риск и в периода на осигуреното застрахователно
покритие; вида и размера на настъпилите вреди; наличието на причинно-
8
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
По делото се установи по безспорен начин наличието на първата
предпоставка, а именно – съществувало валидно застрахователно
правоотношение между ищеца С. П. С. и ответника ЗД „Бул Инс“ АД по
застрахователна полица № Е*** за имуществена застраховка „АВТОКАСКО
ХИТ“ в периода от 11.10.2023 г. до 10.10.2024 г., чийто обект е собственият на
ищеца лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК.
От събраните доказателства се установи, че в периода на осигуреното
застрахователно покритие – на 29.06.2024 г. е настъпило ПТП с участието на
застрахования лек автомобил.
Ответникът – застраховател на първо място прави възражение, че така
настъпилото ПТП не представлява покрито застрахователно събитие, тъй като
е налице изключен риск по смисъла на т.1.18 от приложимите към
застраховката Общи условия. В условията на евентуалност поддържа, че не
дължи застрахователно обезщетение и на основание т.3 от Раздел VІ на ОУ,
поради неизпълнение на задължения на застрахования по т.2.16.
При противопоставени възражения, основани на изключен риск и на
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно
чл.408 ал.1 т.3 КЗ или чл.395 КЗ, независимо от сочената от страната
поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко
визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му,
съставлява изключен риск по силата на застрахователния договор и само
доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408 ал.1
т.3 КЗ или чл.395 КЗ. В този смисъл – вж.Решение № 17/02.06.2020 г. на ВКС
по т.д.№ 656/2019 г., ТК, І т.о.
По първото възражение относно липсата на покрит застрахователен
риск, съдът намира следното:
В т.1.18 от приложимите ОУ е предвидено, че не са покрити рискове,
загуби или повреди на СПС при грубо нарушаване на техническите и
технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на
технически неизправно МПС и/или неспазване предписанията на
компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци,
пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.).
Застрахователят твърди, че не следва за носи отговорност, тъй като в
случая ищецът е управлявал застрахования автомобил в грубо нарушение на
правилата за движение по пътищата със скорост от повече от 200 км/ч., т.е. в
условията на груба небрежност, поради което е налице изключен риск.
В действителност понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ нямат
легална дефиниция, но в последователната съдебна практика (напр. Решение
№ 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК; Решение №
184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 3092/2014 г., ІІ т.о. ТК; Определение №
36 от 22.01.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1497/2017 г., ІІ т.о., ТК и мн.др.) се
приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства, а грубата небрежност се различава от обикновената
небрежност по степента и представлява по-засилена форма на небрежност,
9
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия.
Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл.395 КЗ, с оглед
регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на
застрахованото имущество и ограничаване на риска. Грубата небрежност не
може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по
различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на
задълженията по чл.395, ал.1 КЗ не могат да бъдат предвидени изчерпателно
занапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на
отговорността на застрахователя. При наличие на материалноправен спор
изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки
отделен случай.
Поначало неспазването на правилата за безопасност за движението е
нарушение, което в зависимост от вида на нарушените правила е възможно да
обоснове груба небрежност. Не всяко нарушение на правилата за движение по
пътищата обаче съставлява груба небрежност (в този смисъл Определение №1
24 от 06.03.2017 г. на ВКС по търг. дело № 1914/2016, I т. о., ТК), а е
необходимо констатацията за проява на груба небрежност да следва от
преценката на цялостния доказателствен материал по делото. Пренесено на
плоскостта на застрахователните правоотношения даденото разрешение
означава, че настъпването на застрахователното събитие би било следствие от
груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил
елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение
по пътищата. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при
управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на
застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество / Определение № 244 от 12.04.2011 г. на ВКС по т.
д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др./.
В конкретния случай се установи, че ищецът С. е управлявал лекия
автомобил със скорост, значително превишаваща позволената такава за
конкретния пътен участък. Не всяко превишение на скоростта представлява
груба небрежност, но когато скоростта е толкова висока, че показва пълно
пренебрежение към правилата и безопасността, съдебната практика приема,
че е налице груба небрежност. Управлението на лек автомобил със скорост на
движение, която преди настъпването на ПТП е надвишавала 200 км/ч би
могло да се прецени като неполагане на грижа, която и най-невнимателния,
най-небрежния, зает с такава дейност човек, би положил за безопасността,
сигурността си и за запазване на застрахованото имущество от увреда. Налице
е неспазване на основно правило за безопасност по чл.20 ЗДвП, което следва
да се квалифицира като грубо неспазване предписанията на компетентните
органи по смисъла на т.1.18 от ОУ, приложими към процесния
застрахователен договор.
Настоящият съдебен състав намира, че заключенията на
първоначалната САТЕ и на третата изслушана САТЕ не са в съществено
противоречие касателно скоростта на движение на автомобила. Според
10
заключението на първата САТЕ скоростта на лек автомобил „Форд Мустанг“,
с рег.№ ВР *** СК към момента на първоначален контакт при удара в тилната
част на ремаркето е не по-голяма от 123,91 км/ч., като вещото лице уточнява,
че определянето е приблизително, а според разчетените телеметрични данни,
запаметени в EDR на RСМ сериен номер:70007681137810000 на лекия
автомобил от експерта по третата експертиза към момента на удара отчетената
скорост на движение е била 124 км/ч., т.е. при определянето на скоростите към
момента на удара почти не е налице разлика в двете заключения.
Определената от вещото лице по първата експертиза скорост на движение при
своевременни действия на спиране (без закъснение) от страна на водача на
лекия автомобил с максимално въздействие върху спирачната система във
времето за реакция от 1,6 сек е 180,97 км/ч. , а според разчетените
телеметрични данни от експерта по третата експертиза водачът е упражнил
усилие върху педала на спирачката 2 сек преди момента на удара при скорост
на движение 199 км/ч., т.е. от заключенията и на двете експертизи се
установява, че ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост, която
надвишава чувствително позволената максимална скорост от 140 км/ч. От
заключението по първоначалната експертиза става ясно, че дори и при
управление с определената от вещото лице по тази експертиза скорост от
180,97 км/ч, ищецът не би могъл да спре преди момента на удара, но такава
възможност би била налице в случай, че е управлявал автомобила с
позволената от закона скорост. Следователно същият сам се е поставил в
състояние на невъзможност да предотврати настъпването на ПТП, поради
което съдът приема, че е проявил груба небрежност. В тази насока – вж
Решение № 366 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 3980/2023 г., ІV г., ГК.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
процесното увреждане е причинено от водача на автомобила при грубо
пренебрегване на основно правило за безопасност на движението, поради
което следва да бъде приложено уговореното в т.1.18 от ОУ и
правоизкючващото възражение на застрахователя за наличие на изключен
риск се явява основателно.
При това положение безпредметно се явява обсъждането на
направеното от застрахователя в условията на евентуалност възражение за
недължимост на застрахователно обезщетение на основание т.3 от Раздел VІ
на ОУ, поради неизпълнение на задължения на застрахования по т.2.16.
В обобщение на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът, съгласно
чл.78, ал.3 ГПК. Същият е направил деловодни разноски в общ размер от
7 990,00 лв., в т.ч. 6 840 лв. – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС и 1 150,00 лв. – внесени и изплатени депозити за
САТЕ, които следва да му бъдат възстановени от ищеца.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в
случай, че същото надвишава минималния размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира
възражението за неоснователно. Налице е надвишаване на размера, посочен в
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата с около 300,00 лв., но предвид обема на
11
извършената адвокатска работа (депозиране на отговор на исковата молба,
провеждане на три съдебни заседания, във всяко от които се е явявал
процесуален представител на ответника и са извършени множество действия
по събиране на доказателства), съдът намира, че не е налице прекомерност и
не се налага намаляване на договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
осъдителен иск за сумата 60 148,52 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е***/09.10.2023 г.
по имуществена застраховка „АВТОКАСКО ХИТ“ и заведена щета №
********** за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Форд
Мустанг“, с рег.№ ВР *** СК и рама № 1FA6P8CF4M5114778, настъпили в
резултат на застрахователно събитие – ПТП от 29.06.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
7 990,00 лв., представляваща направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и експертизи пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***,
като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване през Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните,
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12